Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№…………                                   03.07.2018 г.                                ГР. П Л Е В Е Н

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ІІ възз. граждански състав

на ШЕСТИ ЮНИ                      две хиляди и осемнадесета година

В открито заседание в следния състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

                                                        мл. съдия ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

 

Секретар:   ДАФИНКА БОРИСОВА

Прокурор:  ………………………

като разгледа докладваното от съдията ПЕТРАКИЕВ

В.ГР.Д.  № 297 по описа за 2018 година

за да се произнесе взе предвид следното:

        

Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 251/22.02.2018г. на Плевенски районен съд по гр. дело № 2468/2017 г. по описа на същия съд е осъдил на осн.чл.109 от ЗС,  „***” ООД със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.”***”№47, ЕИК***,представлявано от управител И.А.Н.,  да премахне сграда с идентификатор ***, находяща се в гр.Плевен, бул. "***”№8А, на два етажа, като първия етаж се състои от четири броя гаражи, а втория етаж от склад, като и да премахне и четири броя гаражни клетки на площ от 55кв.м., разположени в същия поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ищеца – УМБАЛ “***“ - Плевен.

Със същото решение отменил на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт №37, том V, рег.№7145, дело №475 от 22.08.2017г. за признаване право на собственост върху недвижим имот по давностно владение, на нотариус район на действие РС-Плевен с рег.№***, вписан в Служба по вписванията – Плевен с вх.рег.№9862/22.08.2017г., Акт №106, том 25, дело 5389/2017г.

 Осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***” ООД със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.”***”№47, ЕИК***, да заплати на “УМБАЛ - Др ***“ ЕАД Плевен, ЕИК***, сумата общо 1275лв., представляваща направени по делото разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „***” ООД гр.Плевен, чрез пълномощника му – адв. М.К. от Адвокатска колегия – гр. Плевен. Въззивникът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че е доказано по категоричен начин, че същият е собственик на построените върху земята на въззиваемото дружество сгради, като изводът на съда, че същите са незаконно построени е в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че е установил правоприемството по отношение на собствеността на тези сгради, че същите се ползват от него, именно като техен собственик и няма никакво основание здравното заведение, независимо, че е собственик на замята върху която са построени да претендира тяхното премехване. Твърди също така, че по делото не е установено никакво неоснователно въздействие върху обекта на правото на собственост на ищеца – въззиваем от страна на жалбоподателя. Напротив същият ползва само сградите, които са негова собственост и не пречи по никакъв начин да се реализират правата на собственост върху земята, включително и да се реализира строителство на нов център за СМП. В заключение моли решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, като претендира и присъждане на разноски да двете инстанции.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемото “УМБАЛ - Др ***“ ЕАД Плевен, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението. Развиват се подробни доводи в тази насока. Споделя се изводът на съда, че ищецът, като собственик на земята е станал по приращение и собственик на сградите, които ползва въззивното дружество. Че самия факт на ползването е действието, с което се накърнява правото на собственост върху земята. Че е установено, че сградата с идентификатор *** е незаконно построена и следователно следва да бъде премахната, а другите четири броя гаражи са преместваеми обекти и са разположени в поземления имот, поради което следва да са собственост на ищеца. Сочи се, че правилно е уважен и искът по чл.537 ал.2 от ГПК, тъй като не е доказано възизвникът да е придобил собственост върху сградите на твърдяното оригинерно основание – давностно владение. В заключение моли решението да бъде потвърдено, като се претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

По иска с правно основание чл.109 от ЗС.

Безспорен между страните е факта, че  „УМБАЛ-***“ ЕАД, е собственик на недвижим имот, съставляващ - урегулиран поземлен имот/УПИ/, находящ се в гр.Плевен, ул. ***”№8А, имот с №11, в кв.246 по плана на гр ад Плевен, с площ 1520кв.м. За този имот е съставен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти-констативен №165, том III рег.№2132, дело №404/2005г. на нотариус В.П.-с рег.№*** на НК-София, вписан в Служба по вписвания с вх.рег.№10959/16.06.2005г., Акт №50, том XXIV, дело №5345/05г. Недвижимият имот е включен в капитала на търговското дружество, съгласно решение 13.04.2005г. и 09.05.2005г. на ПОС по ф.д.№1453/2000г. Същият е с идентификатор ***      на СГКК - Плевен, поради непровеждане на геодезическо заснемане на парцела с площ 1520кв.м., след влизане в сила за ЗКИР.  

Безспорно е също така, че в същия имот се намират второстепенни постройки, съставляващи осем гаражни клетки и склад, които се ползват от ответника, като първите от тях са обособени в сграда с идентификатор *** на два етажа, като първия етаж се състои от четири броя гаражи, а втория етаж от склад. Другите четири броя гаражни клетки са с площ от 55кв.м. и не са обособени в отделен плоноснимачен номер, тъй като не са с масивна конструкция.

Също така не се спори между страните, че след предявяване на иска, в хода производството по делото пред първата инстанция , „***” ООД гр.Плевен се е снабдил с нотариален акт №37, том V, рег.№7145, дело №475 от 22.08.2017г. на нотариус С.И. - район на действие РС-Плевен, за признаване право на собственост върху недвижим имот по давностно владение, а именно за:      СГРАДА с идентификатор *** находяща се в гр. Плевен, бул."***" №8-А с предназначение -„за здравно заведение”, със застроена площ 121кв.м. /по скица/, брой етажи два, а съгласно Проект за промяна на контура на сграда, изготвен от инж.М.Ц., рег.№*** на КИГ и Заключение на инж.М.Ц., в качеството му на вещо лице: с предназначение на сградата: ”сграда със смесено предназначение”, със застроена площ 63 кв.м., като първия етаж се състои от четири броя гаражи, а втория етаж от склад, ведно със съответните идеални части от правото на строеж, върху имота, в който е построена сградата, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.

Безспорно е също, че възивникът е собственик на друга двуетажна масивна сграда, представляваща административна сграда, построена в същия поземлен имот с идентификатор ***.14 с площ от 300кв.м.

Спорен по делото е въпроса по какъв начин се пречи на   ищеца да упражнява правото си на собственост  в пълен обем върху собствения си поземлен имот, кой е собственик на сградите предмет на иска – тази с идентификатор *** и четири броя гаражни клетки с площ от 55кв.м. и следва ли да се задължи ответника- въззивник да преустанови своите действия, за да не пречи на собственика на земята.

За да уважи предявения иск РС-Плевен е приел, че ищецът е станал собственик на сградите по силата на прогласения в чл.92 от ЗС принцип на приращението. Приел е, че сградата с идентификатор *** е незаконно построена, тъй като липсват одобрени строителни книжа, а по отношение на 4 гаражни клетки на площ 55кв.м. няма разрешение за поставяне. Тези изводи съдът е основал на заключението на съдебно-техническата експертиза. Приел е също така, че с ползването на незаконно построените сгради ответникът затруднява ищеца да ползва правото на собственост върху земята в пълен обем, защото не може да реализира строеж на нов център за СМП.

Изводите на първата инстанция се споделят частично от настоящия въззивен състав. Несъмнено по отношение на четирите броя гаражни клетки с площ от 55кв.м., които са поставени в поземления имот, собственост на въззиваемото дружество не са представени каквито и да било доказателства относно тяхното поставяне. Нито от свидетелските показания, нито от заключението на вещото лице може да се установи кога са поставени тези сглобяеми преместваеми гаражни клетки, монтирани върху бетонна основа. Липсват каквито и да било писмени доказателства, които да установят време и място на поставяне, начин на изграждане и т.н. Независимо, че въззивникът твърди, че са поставени от негов праводател и той ги ползва като собственик, тези твърдения не са подкрепени с доказателства. При тази липса на архитектурни книжа, както и каквито и да било данни за това кой, кога и на какво основание е поставил тези гаражни клетки в поземления имот единствения възможен извод е, че същите са станали собственост на осн. чл.92 от ЗС на собственика на земята, а това е въззиваемото „УМБАЛ-***“ ЕАД. Осъществявайки с действия ползването им  въззивникът „***” ООД гр.Плевен на практика ограничава реализирането на правото на собственост в пълен обем върху процесния парцел, в частност възможността на тази част от терена да се строи нова сграда. Именно поради това следва да се задължи въззивникът да премахне четири броя гаражни клетки на площ от 55кв.м. , разположени в същия поземлен имот с идентификатор ***.

В тази част Окръжният съд счита решението за правилно и обосновано на събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде потвърдено.

По различен начин стои въпросът обаче спрямо сградата с идентификатор ***. Несъмнено е, че това е масивна сграда, построена на два етажа. Действително в своето заключение вещото лице заявява, че сграда с идентификатор ***, брой етажи два, е със грешна квадратура / вместо 121кв.м. е 63 кв.м./ с грешна конфигурация и е с отстояние от ограда. По отношение на тази сграда вещото лице е посочило, че не може да се определи идентичност и да се отнесе към документацията строително разрешение №249/15.10,1973г. „Да построи база за ремонтна работилница с гаражи по одобрени проекти” и Разрешение за строеж №836/24.06.1982г. „За надстройка гаражи”. Вещото лице е посочило, че в строително разрешение №249/15.10.1973г./лист 183 от делото/ „Да построи база за ремонтна работилница с гаражи по одобрени проекти” и Разрешение за строеж №836/24.06.1982г. „За надстройка гаражи” /лист 184/, е посочен квартал 246, но и в двете разрешения няма посочена квадратура, няма съседи, за да се определи еднозначно местоположението на строежа / на територията на болницата са разположени десетки гаражи и складови помещения/ и че не знае дали тези строителни разрешения, са за тези строителни обекти. Посочва, че този квартал /кв.246/ е цялата болница, в която има стотици гаражи и складове.

Именно въз основа на това съдът е приел, че сградата е незаконно построена. Тези изводи не могат да бъдат споделени. Съществено в случая е своевременното представяне на строително разрешение №249/15.10.1973г./лист 183 от делото/ и Разрешение за строеж №836/24.06.1982г. /лист 184/. Видно от тях първото е издадено на РЕС – Плевен да построи база за ремонтна работилница с гаражи по одобрен проект в квартал ***, а второто в полза на *** по съгласувани проекти от ОбНС за надстройка гаражи в квартал 246. Действително от представеното удостоверение на Община- Плевен №ТСУ-9414-583-1/24.01.2018г., е видно, че в архива на Община Плевен не се съхранява проектна документация за обектите по строително разрешение №249/15.10.1973г. и разрешение за строеж №836/24.06.1982г., но самото наличие на тези разрешения вече е показателно, че такава процедура е провеждана и сградите са строени според изискванията на действащия по онова време ЗУТ. Следва да се посочи, че в този период 1973г- 1982г. е било невъзможно строителството на каквато и да било сграда, особено с икономическо предназначение без строителни документи, защото дори финансирането е било държавно. Такива са били и всички субекти осъществяващи икономическа дейност. Фактът, че е изтекъл срок на съхранение на архивите за строителни книжа или поради някаква друга причина същите са загубени или погинали не може да се приеме като незаконно строителство, при положение, че е налице най-важния документ за извършването на това строителство, както в тогава действащото законодателство, така и понастоящем – разрешително за строеж. Не сериозно е твърдението, че същото не може да се отнесе към конкретната сграда, защото имало много гаражи в двора на болницата. Факт е, че именно тази сграда  с идентификатор *** е на два етажа, като гаражите заемат долния, а надстройката представлява склад, което напълно отговаря на дадените с двете разрешения строителни дейности. Както изрично е посочило самото в.л. сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и със сигнатура 2МС6Ж и МсбГ по кадастралния и регулационния план е със сгрешена квадратура и конфигурация, но е посочено истинското местоположение на сградата с конкретните координатни точки. Също така е факт, че към момента на реализиране на тези строежи цялата собственост върху парцела и на сградите в него е била държавна. Това обяснява и липсата на описани съседи, които според в.л. са необходими да определи еднозначно местоположението на строежа. Отделните субекти, носители на вещното право на собственост върху отделни обекти в този строителен квартал са обособени в процеса преобразуването и приватизацията. Самият ищец – въззиваем сочи, че черпи правата си по силата на нотариален акт от 16.06.2005г. за собственост върху недвижими имоти - констативен №165, том III рег.№2132, дело №404/2005г. на нотариус В.П.-с рег.№082 на НК-София, вписан в СВ с вх,рег.№10959/16.06.2005г., Акт №50, том XXIV, дело №5345/05г., издаден въз основа на Заповед №РД-14- 204/14.06.2005г. на Областен управител-Плевен, с която е отписан от актовите книги за държавна собственост. Това е показателно по отношение на факта, че до този момент собствеността върху имота и върху сградите е била държавна и нищо не е налагало нейното отграничаване.

Същевременно обаче по делото са приложени необсъдените от РС-Плевен информационен меморандум на „***“ ЕООД-Плевен, акт №559/05.09.1997г. за частна държавна собственост на Областен управител Ловеч; решение от 29.11.1991г. по ф.д.№1879/1991г.; правен анализ на имуществото, принадлежащо на подлежащото на приватизация „***“ ЕООД; договор за продажба на дружествени дялове №РД-16-110/24.04.1998г. на 80% от капитала на „***“ ЕООД-Плевен на „***“ ООД; договор за продажба на дружествени дялове №РД-16-158/08.06.1998г. на 20% от капитала на „***“ ЕООД-Плевен на „***“ ООД и договор за преобразуване чрез вливане от 27.05.2015г. по силата на който „***“ ЕООД-Плевен на „***“ ООД се вливат по смисъла на чл.262 ал.1 от ТЗ в „***“ ЕООД със всички активи и пасиви.

Видно е от тези доказателства, че в актива на „***“ ЕООД-Плевен, преобразувано от дъщерна фирма „***“ гр.Плевен през 1991г., заедно с безспорната между страните административно – производствена сграда с площ от 300кв.м.са включени осем броя гаражи, находящи се в двора на дружеството и общо складово помещение, построено върху четири от гаражните клетки със застроена площ от 32кв.м. Видно е също така, че „***“ ООД е придобило по силата на двата договора 100% от капитала на „***“ ЕООД-Плевен, като същото е вписано и в регистърния ПлОС с решение от 30.06.1998г. по ф.д.№1879/1991г. Особено съществено е отбелязаното вписване, като забележка от Директор на АКРРДС при Областен управител Плевен на акта за държавна собственост №559: „продадени активи, което включва 1.дворно място от 600кв.м. от п.І кв.246, 2.администр. произв. Сграда – 2 ет. мон. на 300 кв.м., 3. Складово помещение на 30кв.м., находящи се в т.2, 4. сграда – гаражи и склад на 64кв.м.,5. сграда-гаражни клетки- 4бр.

При наличието на тези доказателства, съдът счита, че не съществува никакво съмнение относно факта, че собственик, след преобразуването на държавните предприятия в търговски дружества на съществуващата сграда понастоящем с идентификатор *** монолитно изпълнение, на два етажа и представляваща четири гаражни клетки на първия етаж и склад от 30-32кв.м. на втория етаж е било „***“ ЕООД-Плевен. Това е именно тази сграда, за която са били надлежно издадени двете разрешения за строеж №249/15.10.1973г. и №836/24.06.1982г.. В този смисъл са налице и показанията на свидетелите А. Н. и А., които са категорични, че са работили, както в държавната „***“ гр.Плевен, така и в преобразуваното „***“ ЕООД-Плевен, а в последствие и в „***“ ООД, за различни периоди от 1982г., 1989г. и 1987г., но през цялото време тази сграда с гаражи и надстройка склад се е ползвала от „***“ ЕООД-Плевен, а след продажбата му през 1998г. от „***“ ООД. Самото отразяване в акта за държавна собственост от надлежен служител в графата забележки изрично в т.4 сграда – гаражи и склад на 64кв.м. е показателно, че тази сграда е била в капитала на дружеството към момента на неговата приватизация и именно поради това е описана изрично, като предмет на договора за прехвърляне на капитала между държавата и „***“ ООД. Последващото вливане на „***“ ЕООД и „***“ ЕООД-Плевен в „***“ ООД прехвърля всичките права и задължения върху новия универсален правоприемник, в това число и на правото на собственот върху всички недвижими и движими вещи. Неснователно е направеното в тази връзка възражение, че в договора да вливане не е изрично посочена и описана спорната сграда с  идентификатор ***. Факт е, че това е така, но от друга страна пропускът не може да промени правното положение на същата, че тя е преминала като част от имуществото на „***“ ЕООД-Плевен в имуществото на „***“ ООД гр.Плевен.

Ето защо съдът счита, че от така събраните доказателства се установява, че въззивникът „***” ООД гр.Плевен е собственик на процесната сграда с идентификатор *** монолитно изпълнение, на два етажа и представляваща четири гаражни клетки на първия етаж и склад от 30-32кв.м. на втория етаж. За законното построяване на същата са налице достатъчно писмени документи, с оглед факта, че същото е извършено повече от 35 години преди подаване на исковата молба. Действително тя е построена в имота собственост на въззиваемото „УМБАЛ-***“ ЕАД, но в случая в сила е разпоредбата на чл.64 от ЗС, която постановява, че „Собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго.“ След като собственикът на постройката има правото по силата на закона да ползва земята, то тези му действия не може да се приемат за нарушаващи пълното упражняване на правото на собственост на въззиваемото дружество.

Поради изложените съображения съдът счита,че предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС е недоказан по своето основание и като такъв следва да бъде отхвърлен. РС-Плевен е достигнал до различни правни изводи, което налага и отмяна на решението в тази му част и постановяване на ново, с което искът да се отхвърли.

По иска с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК.

В тази част решението но РС-Плевен е недопустимо.

Видно е, че с първоначалната искова молба съдът е бил сезиран само с иска по чл.109 от ЗС. Това е видно и от определение №1939/12.05.2017г., с което е обявен доклада по делото. Първото по делото редовно съдебно заседание е проведено на 31.05.2017г. В него искане за предявяване на иск по чл.537 ал.2 от ГПК не е направено. В последствие са проведени още две открити съдебни заседания, като в това на 28.09.2017г. е представен и нотариален акт №37, том V, рег.№7145, дело №475 от 22.08.2017г. за признаване право на собственост върху недвижим имот по давностно владение, на нотариус С.И.. Чак в четвъртото по ред съдебно заседание на 31.10.2017г. РС-Плевен е приел за разглеждане направеното от ищеца „УМБАЛ-***“ ЕАД против „***” ООД гр.Плевен искане по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на същия нотариален акт.

Така извършените процесуални действия са процесуално недопустими. Искът по чл.537 ал.2 от ГПК може да се съедини с друг иск за собственост бил осъдителен или установителен. Той може да се предяви още първоначално с исковата молба или като инцидентен такъв. Законът обаче изрично е предвидил срок за предявяване на инцидентен иск и такъв за ищеца е първото по делото заседание, а за ответника – отговора на исковата молба. Несъмнено по делото този срок е пропуснат, защото както бе посочено по-горе първото по делото заседание е проведено на 31.05.2017г., а искът е приет от съда за разглеждане чак три заседания след това на 31.10.2017г. Подадения извън срока иск не е следвало да бъде приеман за разглеждане, а още повече да се произнася съда с изричен диспозитив.

Още повече, че независимо, че е свързан с предмета на доказване по делото, искът по чл.537 ал.2 от ГПК не носи характеристиката по чл.212 от ГПК. Същественият елемент за такъв иск е неговия предмет да бъде само такова правоотношение, което е преюдициално спрямо правото, предмет на първоначалния иск. В конкретния случай искането за отмяна на нотариалния констативен акт не носи този елемент на преюдициалност, доколкото съдът е длъжен да се произнесе по въпроса за собствеността с оглед главния първоначален иск по чл.109 от ЗС. 

С оглед на посоченото, следва решението в тази му част да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено, поради недопустимост на подадения от „УМБАЛ-***“ ЕАД против „***” ООД гр.Плевен иск с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна нотариален акт №37, том V, рег.№7145, дело №475 от 22.08.2017г. за признаване право на собственост върху недвижим имот по давностно владение, на нотариус С.И..

При този изход на процеса съобразно отхвърлената и уважена част от исковете на „***” ООД гр.Плевен се дължи сумата от 2416лв. от общо направени по двата списъка по чл.80 от ГПК разноски в размер на 3624лв., а на „УМБАЛ-***“ ЕАД се дължи 725лв. от общо направени разноски от 2175лв. по двата представени списъка. По компенсация „УМБАЛ-***“ ЕАД гр.Плевен следва да бъде осъдено да заплати на „***” ООД гр.Плевен деловодни разноски в размер на 1691лв. за двете инстанции.

С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ на чл.271 от ГПК Решение № 251/22.02.2018г. на Плевенски районен съд, постановено по гр. дело № 2468/2017 г., в частта в която: е осъдил на осн.чл.109 от ЗС,  „***” ООД със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.”***”№47, ЕИК***,представлявано от управител И.А.Н.,  да премахне сграда с идентификатор ***,          находяща се в гр.Плевен, бул. "***”№8А, на два етажа, като първия етаж се състои от четири броя гаражи, а втория етаж от склад, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ищеца- УМБАЛ “***“ - Плевен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “УМБАЛ- Др ***“ЕАД Плевен, ЕИК*** против „***” ООД със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.”***”№47, ЕИК*** иск с правно основание чл.109 от ЗС, за осъждане на „***” ООД да премахне сграда с идентификатор ***,   находяща се в гр.Плевен, бул. "***”№8А, на два етажа, като първия етаж се състои от четири броя гаражи, а втория етаж от склад, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ищеца- УМБАЛ “***“ – Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОБЕЗСИЛВА на осн. чл.270 от ГПК Решение № 251/22.02.2018г. на Плевенски районен съд, постановено по гр. дело № 2468/2017г., в частта, в която е отменил основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт №37, том V, рег.№7145, дело №475 от 22.08.2017г. за признаване право на собственост върху недвижим имот по давностно владение, на нотариус район на действие РС - Плевен с рег.№516, вписан в Служба по вписванията - Плевен  с вх.рег.№9862/22.08.2017г., Акт №106, том 25, дело 5389/2017г.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№297/2018г. по описа на ПлОС, в тази му част, поради недопустимост на предявения от „УМБАЛ-***“ ЕАД против „***” ООД гр.Плевен иск с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна нотариален акт №37, том V, рег.№7145, дело №475 от 22.08.2017г. за признаване право на собственост върху недвижим имот по давностно владение, на нотариус С.И..

ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.271 от ГПК Решение № 251/22.02.2018г. на Плевенски районен съд, постановено по гр. дело № 2468/2017г., в останалата му обжалвана част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК“УМБАЛ- Др ***“ЕАД Плевен, ЕИК*** ДА ЗАПЛАТИ на ***” ООД със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.”***”№47, ЕИК*** разноски по по компенсация съобразно уважената и отхвърлена част от исковете за двете инстанции в размер 1691лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл.280 и следващите от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ :