Решение по дело №234/2025 на Административен съд - Плевен

Образувано по жалба на АПИ, чрез юрисконсулт Х. Р. К., против Решение № 70/03.02.2025 г. по АНД № 1743/2023 година по описа на Районен съд – Плевен. Посочва се в жалбата, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Сочи се, че атакуваният електронен фиш (EФ) е издаден от орган със санкционни правомощия, в кръга на материалната му компетентност, при спазена процедура за реализиране на административнонаказателна отговорност и в съответствие с правилата на материалния закон. Жалбоподателят е санкциониран за деяние, съставляващо административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, за което на основание чл. 187а, ал. 2 т. 3, вр. чл. 179, ал. 36 от ЗДвП му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. ЕФ е издаден по предвидения в закона ред и форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Счита, че решаващият съд неправилно е приел, че електронният фиш е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че процесният електронен фиш е издаден по утвърдения образец от компетентен орган и съдържа всички изискуеми от закона реквизити, като по ясен и недвусмислен начин са очертани изпълнителното деяние, нарушените законови разпоредби, предвидената в закона имуществена санкция, както и срока и начините за доброволното й заплащане. Посочва се в касационната жалба, че от представените по делото материали безспорно се установява, че процесното ППС е било оборудвано с бордово устройство, но към момента на нарушението няма подадена и получена тол декларация за сегмента на рамката, на която е отчетено нарушението. Твърди се, че не са налице доказателства, че ППС-то, снабдено с бордово устройство, е подавало тол декларации и че са изпълнени задълженията, свързани със заплащането на дължимите тол такси. Твърди, че нарушението е ясно и конкретно посочено в ЕФ, като собственикът на дружеството не е изпълнил задължението си по чл. 102, ал. 2 ЗДвП във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП. Словесното описание на нарушението по начина, по който е формулирано, съдържа достатъчно фактически изложения досежно конкретните съставомерни признаци, съответно способства за индивидуализацията на конкретното административно нарушение и неговия извършител. Твърди се, че извършеното нарушение е регистрирано в Електронната система за събиране на пътни такси. Съгласно чл. 167а, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Същите в своята съвкупност доказват обстоятелството, че ППС с peг. № [рег. номер] е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и е засечено на 04.05.2021 г., в 06:48 часа, по пьт 1-3, км. 100+471, посока - нарастващ километър, като за посоченото ППС е регистрирано тип нарушение - няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Сочи с, че докладите по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства.

Счита за неправилни изводите на съда относно нарушение на принципа на пропорционалност. Сочи, че съгласно чл. 9а от Директива №1999/62 държавите-членки установяват подходящ контрол и определят система от санкции, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното изпълнение. Наложените санкции следва да отговарят кумулативно и на трите изисквания - ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект. В този смисъл пропорционалността на санкцията не следва да се разглежда изолирано от останалите й две функции, тъй като размерът й очевидно следва да постигне възпиращата си и ефективна функция. Право на всяка една страна-членка на ЕС е самостоятелно да определя кои случаи да се приемат за нарушения и с какъв по вид и размер санкции да се наказват нарушителите, дали да се ангажира отговорност, или да се отправя предупреждение.Твърди, че не става ясно как решаващият съдебен състав е стигнал до извода за несъразмерност, доколкото не са посочени конкретни критерии за това.

Сочи, че районният съд е следвало да изследва всички факти и обстоятелства във връзка с тежестта на нарушението, включително изразходваните за държавата средства за ремонт и поддръжка на платената пътна мрежа, амортизацията на пътната инфраструктура с оглед категорията на ППС-то, а именно - ППС над 12 тона, неговата екологична категория и др. В тази връзка, по делото не сбили представени никакви доказателства за смекчаване отговорността на нарушителя. Твърди се, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи на нарушения от същия вид. Деянието засяга обществените отношения, свързани с поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа и във всички случаи, то има една и съща обществена опасност и по един същ начин нарушава установения ред на държавно управление. Сочи че, задължението за заплащане на пътна такса важи еднакво спрямо всички ползватели на платената пътна мрежа и е императивно. Да се приеме обратното би означавало да се толерират лицата, които използват платената пътна мрежа без заплатена пътна такса, което е недопустимо за този вид обществени отношения и би обезсмислило електронната система като цяло. Сочи се в касационната жалба, че е недопустимо безспорно установено нарушение да остане несанкционирано. Това би означавало отказ от санкциониране на противоправно поведение и оставяне на съответните обществени отношение без необходимата защита.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Решение №70/03.02.2025 г. по АНД №1743/2023г. по описа на Районен съд - Плевен, с което е отменен ЕФ №********** и да потвърди издадения електронен фиш, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, като се иска намаляването му до определения минимум предвид фактическата и правна сложност на делото.

По делото е постъпил отговор от „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД, чрез адв. Г. Г. - ПАК, в който взема становище, че съдебното решение е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Сочи се, правилно съдът е съобразил решението по дело С-61/2023г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение №113/31.01.2023г. по КАНД№997/2022г. на Административен съд – Хасково. Посочва, че в конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание имуществена санкция във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Приема за правилен извода на съда, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Иска се от съда да постанови съдебно решение с което да потвърди като правилно и законосъобразно Решение №70/03.02.2025 г. по АНД №1743/2023г. по описа на Районен съд - Плевен. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се представлява.

Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. Г.Г.- АК-Плевен.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на РС-Плевен, като моли съда да го потвърди.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване пред АС-Плевен е Решение №70/03.02.2025 г. по АНД №1743/2023г. по описа на Районен съд - Плевен. С решението е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с №**********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който на „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД с ЕИК *********, със законен представител С. И. Д., със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева за извършено нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП.

РС-Плевен приел за установено, че на 04.05.2021г. е установено нарушение № C2440B70F76D316CE053031F160AD29C, е ППС товарен автомобил МАН Л 2000, с peг. № [рег. номер], технически допустима максимална маса 9500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, без ремарке, в община Долни Дъбник, за движение по път 1-3 км 100+471, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-3 км 100+471. Нарушението е квалифицирано по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът приел за установена от писмените доказателства по делото, като достигнал до извода, че е нарушен принципът на пропорционалността.

Съдът приел, че обжалваният ЕФ е издаден от надлежна институция - АПИ при МРРБ и съдържа реквизитите, изискуеми съобразно чл.189ж ал.1 ЗДвП. Съобразил, че административното наказване чрез издаване на ЕФ съдържа особени правила, които са специални по отношение на общите такива, регламентирани в ЗАНН. Като съобразил Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело С-61/23 (Екострой" ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура") и обстоятелството, че тълкувателната дейност на СЕС представлява основен източник на правото на ЕС, приел, че при издаването на ЕФ е допуснат неотстраним порок, който обуславя незаконосъобразността на обжалвания властнически акт. Съдът отбелязал, че принципът на примат на съюзното право, над това на държавите членки е една от същностните характеристики на съюзното право, а националният съд, натоварен с прилагането на нормите на общностното право в рамките на своята компетентност, е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми, като при необходимост по собствена инициатива оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред. В този смисъл посочил Решение на СЕС от 9 март 1978 г. по дело 106/77..

Съдът приел, че разпоредбите на чл.187а ал.2 т.3 вр. чл. 179 ал.3б от ЗДвП, не следва да намерят приложение, от една страна, предвид противоречието им с правото на ЕС (в частност - чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета), а от друга - предвид принципа на примат на Правото на ЕС над националното право на държавите членки. Следователно, обжалваната имуществена санкция, се явява лишена от своето правно основание, т.е. наложена без правно основание, а оттук процесният ЕФ, като незаконосъобразен, подлежи на отмяна.

Съобразно изложеното, приел, че обсъждането на другите съображения на жалбоподателя, както и разглеждането на казуса по същество, се явяват напълно безпредметни, а обжалваният ЕФ подлежи на отмяна, като издаден без правно основание, в противоречие с правото на ЕС.

С оглед на горното, съдът отменил ЕФ № ********** и осъдил АПИ да заплати на „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД разноски в размер на 700 лв. лева, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД №1743/2023г. по описа на РС-Плевен.

Настоящият съдебен състав споделя напълно изложеното в мотивите на РС-Плевен съд, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, а на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК, препраща към тях.

При издаване на процесния ЕФ е допуснато противоречие с материалния закон и нарушаване на принципа за пропорционалност/съразмерност на наложената санкция. За процесното административно нарушение е наложена санкция в размер на 2500 лв., съгласно разпоредбата на чл. 187а, ал.2 т.3 от ЗДвП. Налагането на административно наказание обаче следва да е в съответствие с тежестта на извършеното административно нарушение с оглед целта им по чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

С Директива 2006/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 е изменена Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, като чл.9а от последната предвижда, че държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

С Директива (ЕС) 2022/362 на Европейския парламент и на Съвета от 24 февруари 2022 отново е изменена Директива 1999/62/ЕО, като заглавието се заменя със следното: „Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури“. Европейският законодател с цел да премахне нарушаването на конкуренцията между ползвателите, значителното въздействие върху пътната инфраструктура от страна на автомобилния транспорт и ограничаване замърсяването на въздуха, разширява обхвата на превозните средства, като включва тежките превозни средства, различни от предвидените за превоз на товари, както и леките превозни средства, включително леки автомобили, отчитайки, че именно те са в основата на повечето отрицателни екологични и социални въздействия на автомобилния транспорт, свързани с емисиите и задръстванията.

С оглед на горното, съдът приема, че разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури правилно е била съобразена по делото с оглед вида на превозното средство.

С решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, в т. 48 съдът приема, че ТОЛ системата в България е изградена по начин, че участието на ползвателите в поддръжката на инфраструктурата да е пропорционално на използването й и да отчита категорията на емисиите, към които спада използваното превозно средство. Липсата на възможност за адаптиране на глобите в зависимост от тежестта на нарушението обаче е нарушение на принципа на участие. Същевременно в т. 50 съдът изрично подчертава, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска система от наказания в национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Последното изречение обуславя извод, че при всеки конкретен случай следва да се преценява тежестта на извършеното административно нарушение, като се отчетат не само обективните елементи на състава, но и субективните такива, за да се прецени налице ли е или не извършено деяние, наказуемо със съответната санкция.

От практиката на Съда на ЕС следва, че принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които са в основата на общите конституционни традиции на държавите членки и трябва да бъдат спазвани от националните органи, когато прилагат или привеждат в действие правото на Съюза. Държавите членки са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността. В тази насока са Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, и Решение на съда от 22 март 2017г. по съединени дела С – 497/15 и С-498/15 (Euro Team Kft. и Spiral Gep Kft. срещу Budapest Rendorfokapitanya, които са задължителни за българския съд на основание чл. 633 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

Принципът на пропорционалността задължава държавите членки да приемат мерки, които са подходящи за постигането на преследваните цели и не надхвърлят необходимото за постигането им т.е. тежестта на санкцията трябва да съответства на тежестта на съответното нарушение, като това изискване произтича не само от член 52, параграф 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията, установен в член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Съгласно член 52, параграф 3 от Хартата, доколкото правото, гарантирано в член 49, е гарантирано от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), неговият смисъл и обхват са същите като предвидените в ЕКПЧ. Следователно изискванията на ЕСПЧ по отношение на съразмерността на наказанията са приложими в случай като разглеждания на основание член 17, параграф 1, член 51, параграф 1 и член 52, параграфи 1 и 3 от Хартата.

От практиката на Съда на Европейския съюз става ясно, че принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. Що се отнася до този втори елемент, в съдебната практика се подчертава, че съответната юрисдикция е длъжна да вземе предвид обективни критерии, като тежестта и продължителността на нарушението, както и евентуалните отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, за да гарантира ефективния, възпиращ и пропорционален характер на санкцията. В практиката си ЕСПЧ извършва в такива случаи претегляне на различните разглеждани интереси и взема предвид естеството, тежестта и възпиращия ефект на санкцията за жалбоподателя. От тази практика ясно личи, че задължението на държавите да предвиждат наказателноправни норми и да налагат наказания с цел защита на обществото, поражда съответното задължение да гарантират, че наложеното наказание не е прекомерно. В множество сови решения ЕСПЧ е постановил, че „необходимият баланс няма да бъде постигнат, ако въпросното лице понесе особена и прекомерна тежест“ и така определеното „финансово задължение, произтичащо от глоба или имуществена санкция, може да подкопае гаранцията, предоставена от тази разпоредба, ако налага прекомерна тежест на лицето или съществено засяга финансовото му положение“. Специфичните процесуални аспекти на делото, както и правото на Съюза и практиката на ЕСПЧ във връзка с налаганите в наказателни производства глоби и имуществени санкции, задължават съответната юрисдикция да вземе предвид всички релевантни обстоятелства по делото, когато определя действителната санкция за допуснато административно нарушение. Същевременно възможността за ограничаване на гарантираните от Хартата права трябва да се прецени, като се измери тежестта на намесата, до която води подобно ограничение, и като се провери дали значението на преследваната с това ограничение цел от общ интерес е съразмерно с тази тежест. В тази насока е утвърдената практика на СЕС - Решения от 26 април 2022 г., Полша/Парламент и Съвет, C401/19, EU:C:2022:297, т. 65 и от 22 ноември 2022 г., Luxembourg Business Registers и Sovim, C37/20 и C601/20, EU:C:2022:912, т. 64; Решение от 8 декември 2022 г. (голям състав), Orde van Vlaamse Balies и др. (C-694/20, EU:C:2022:963).

В конкретния случай налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени по закон задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, е непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на съюза.

От изложеното следва, че районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора, съдът дължи произнасяне по искането на ответника по касационната жалба за присъждане на сторените разноски. По делото е представен договор за правна защита и пълномощно с адв. Г.Г.. От писменото доказателство на л.32 и депозирания списък с разноски, съдът прави извод, че искането следва да бъде уважено изцяло, тъй като са направени разноски в размер на 550 лв., в съответствие с чл.8 и чл.7, ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд-Плевен, трети касационен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №70/03.02.2025г. по АНД №1743/2023г. по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура да заплати на „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], представлявано от С. И. Д., сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.