№ 187
гр. Стара Загора, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20225501000211 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 278/18.04.2022 г., постановено по гр.д. №
4500/2021г. по описа на Районен съд – С.З., с което е осъдено „Е.” ЕАД да
заплати на „В.” ЕООД сумата от 1 493, 82 лв., представляваща недължимо
платена сума за такса достъп до ел.разпределителната мрежа до обект на
средно напрежение – Извод З. с. З., ИТ №2008261, за периода 01.09.2016г. до
30.09.2016г., по фактура ********** от 30.09.2016г., ведно със законната
лихва считано от завеждане на иска – 30.09.2021г. до окончателното плащане.
Въззивникът „Е.” ЕАД изалага подробни оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Направено е искане същото да
бъде изцяло отменено и съдът да постанови друго, с което изцяло да отхвърли
предявените искове. Претендират се разноските по делото. В случай, че съдът
отхвърли жалбата е направено възражение за прекомерност на разноските на
насрещната страна.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
В.” ЕООД, с който се взема становище по направените в същата оплаквания.
Счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Направено е
искане да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноските пред
1
въззивната инстанция. Доказателствени искания не са направени от страните.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът „В.“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което на
основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди „Е." ЕАД да заплати недължимо
платената сума от 1 493, 82 лв., представляваща платена такса достъп до
ел.разпределителната мрежа до обект средно напрежение - Извод З. с.З. с
ИТН 2008261 за периода от 01.09.2016г. до 30.09.2016г. начислена без
основание, ведно със законната лихва от завеждане на молбата в съда.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Е.” ЕАД е подал отговор, с който
счита предявеният иск за допустим, но неоснователен, поради което го
оспорва, както по основание, така и по размер.
По делото не се спори, че "Е." ЕАД притежава Лицензия за
разпределение на електрическа енергия и осъществява дейност по снабдяване
на потребителите с електрическа енергия. Крайните клиенти използват
електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към
която са присъединени, при публично известни общи условия, които се
публикуват и влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено
приемане. Не е спорно, че ищецът е клиент на Е. Е., включително през
процесния период. По делото не се спори също, че издадената от ответника
процесна фактура е била изцяло заплатена от ищеца.
По делото е представено и прието като писмено доказателство писмо от
26.09.2008 г. от Е. до "В." ЕООД С.З. относно идентифициране на обекти на
потребители, присъединени със собствени електропроводи към електрически
подстанции, чието мерено се осъществява в подстанциите. С това писмо
ответникът Е. е поискал от ищеца "В." С.З. документи удостоверяващи
собствеността на същия върху електропроводи, присъединени към
електрически подстанции.
В отговор на това писмо "В." ЕООД с писмо от 23.10.2008 г. е
изпратило до ответника Е. „Б.“ АД, Заповед № 220 от 20.02.1985 г. на
2
Окръжен Народен Съвет - С.З. за предоставяне безвъзмездно за експлоатация
и поддържане на обект В. С.З. от район с. З. на СП В. – С.З. и Протокол на
приемателна комисия за приеме и въвеждане в действие на обект второетапно
В. на гр. С.З. от район "З." от 28.09.1984 г.
Безспорно е също, че съгласно чл. 7, т. 1 от ОУ-013/10.05.2008 г.,
ответникът се е задължил да снабдява с електрическа енергия обектите на
ищеца, няколко места на потребление /ИТН/, едно от които е процесното ИТН
2008261 – извод З., с. З.. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от
общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани
със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите
условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Страните не спорят също, че ищецът е собственик на ИЗВОД З. – с. З. и
прилежащия му електропровод, чрез който се захранвала Помпена станция
"З.". Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995 г., когато били
включени в капитала на дружеството. Това обстоятелство е служебно
известно на съда от други разгледани между същите страни аналогични дела.
Представено е писмо от "Е." ЕАД, в която заявяват, че между ищеца и
Е. ЕАД не са били сключвани и няма договори за присъединяване, достъп и
пренос през електро-преносна мрежа.
По делото е представена молба от Н. ЕАД, в която заявяват, че правото
на собственост върху далекопроводи и електрически уредби високо
напрежение е преминало към Е. ЕАД през 2014 г., а правото на собственост
върху далекопроводи и електрически уредби средно и ниско напрежение,
ведно със съпътстващата документация е преминало към съответните
електроразпределителни дружества.
Видно от заключението на вещото лице тъй като електропровод „З.“ 20
кУ е собственост на ищеца през процесния период и той е изходящ от
подстанция „Д.“ собственост на „Е.“ ЕАД ищеца не дължи цена за достъп до
електроразпределителната мрежа на „Е.“ ЕАД. През процесния период „Е.“
ЕАД няма никаква собствена електроразпределителна мрежа по цялата верига
на електроснабдяване на процесния обект не е оператор на електропровод
„З.“ собственост на „В.“ ЕООД и не може да претендира за такса достъп до
3
електроразпределителната мрежа.
Видно от заключението по съдебно-икономическата експертиза,
фактура №********** от 30.09.2016г. за 110114,04лв е издадена от ответното
дружество, процесната фактура била платена от ищцовото дружество по
сметка на „Е.“ в С. АД с платежно нареждане за 55000лв на 11.10.2016г. и
платежно нареждане за 55114,04лв на 12.10.2016г. Начислената във фактурата
такса за достъп до разпределителната мрежа е определен въз основа на
предоставената на процесния обект Извод З.- с. З. ИТН 2008261 за процесния
период 01.09.2016г. до 30.09.2016г., при фактуриране на максимална
мощност, която по фактура била 3016.000кВт и е 1493,82лв. Вещото лице
сочи, че общия размер на платената по фактура №********** от 30.09.2016г.
сума за такса достъп до електроразпределителната мрежа до обект Извод З. е
1 493, 82лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В настоящия случай отношенията между страните се регламентират от
нормите на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.);НАРЕДБА
№ 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически
мрежи, Правила за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без
основание подлежи на връщане. По иска за неоснователно обогатяване по чл.
55, ал.1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането,
а на ответника - да установи, че е налице основание за получаване на сумата,
респективно за нейното задържане.
Въззивният съд споделя изразеното в решение № 227/11.02.2013 г. по т.
д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т. о., становище относно значението на точката за
присъединяване и мястото на правомерно поставяне на СТИ, а оттук и
дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа и
пренос по последната. По тези съображения съдът намира, че релвантният по
делото въпрос е дали потребеното количество ел. енергия е измерено в
4
местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на
ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост
върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120, ал.2 ЗЕ във вр. с
чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие
и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.
Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия/ 2007 и 2013 г., отм./, е предвидено, че при отдаване на електрическа
енергия от електропреносната /електроразпределителната /мрежа към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на
присъединяване на потребителя към мрежата. Предпоставките за
присъединяване на потребител към електропреносната мрежа на средно
напрежение са потребителят да бъде собственик на електрическа
уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота
на потребителя, които в настоящия случай са безспорно установени. Ако
съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното
електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на
ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение.
Поради това в случая следва да се установи границата на собственост на
електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.)
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на
съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата
границата на собствеността следва да се определя от мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в хипотезата на
5
присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за
определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на
собственост на електрическите съоръжения.
С оглед изложеното, в хипотезата на присъединяване на потребител
чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на
търговско измерване е единствено границата на собственост на
електрическите съоръжения. В настоящия случай от заключението на съдебно
– техническа експертиза се установява, че границата на собствеността му са
изводите на електропровод "З." в ЗРУ на подстанция "Д." на ниво средно
напрежение или това е извод "З.", собственост на ищеца.
Фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно
обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, включва три кумулативни елемента
- даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено благо от
едно лице; получаване на престацията от друго лице; липса на основание за
разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия. В
настоящия случай, съдът приема, че Е. ЕАД няма технически достъп до
подстанция "Д." за електропровод "З.", няма разходи по този достъп и няма
техническо основание да начислява на ищеца цена за достъп нито на ниво
средно напрежение, нито на ниво ниско напрежение. Дължимите суми за
достъп до електроразпределителната мрежа се формират като определената
предоставена мощност се умножи по броя на дните в календарния месец и по
определената от КЕВР цена за достъп за процесния период и не зависят от
нивото на напрежението. Ето защо, съдът намира, че извършеното от
ответника измерване е в нарушение на Наредба № 6/9.06.2004 г. (отм.); ,
поради което ищецът не е имал задължение да заплаща начислената от
ответното дружество цена за достъп до разпределителната мрежа. С
начисляване "такса достъп до ел. разпределителна мрежа до обект ИЗВОД З.,
ИТ№ 2008261 на средно напрежение" в приложената фактура, ответникът е
получил нещо без основание и се е обогатил за сметка обедняване на В.”
ЕООД. Поради това за ответното дружество не е налице основание за
получаване на такси за посочените услуги, поради което платената сума е
недължима и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
6
По отговорността за разноски:
Въззивникът „Е." ЕАД е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, което е в размер на 360 лева с вкл. ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 лв. до 5000 лв. - 300 лв. +
7% за горницата над 1 000 лв. При спазване на тези правила минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 334, 56 лв. Съгласно разпоредбата
на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по
тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на
Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокатско
дружество “М. и съдружници” е регистрирано по ЗДДС и направените
разноски във въззивното производство се претендират с ДДС. Ето защо
размера на дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено при спазването
на тези правила е в размер на 334, 56 лв. х 20 % ДДС = 401, 47лв. В
настоящия случай въззиваемият „В.” ЕООД е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв., което е под минимално предвиденият
размер от 401, 36 лв.
С оглед изхода на делото „Е." ЕАД следва да заплати на „В.” ЕООД
направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 278/18.04.2022г., постановено по гр.д. №
4500/2021г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА „Е." ЕАД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление :
гр. П., ул. *** да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
7
управление гр. С.З., ул. „***” № 62 направените пред въззивната инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. по банкова сметка
в “Ц.” АД, IBAN - *** 45 *** ***, BIC - *** ***.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8