№ 2113
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело №
20211110217239 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 21-4332-021960 от 01.11.2021 година началник
сектор при ОПП-СДВР е наложил на Б. Н. ИВ., с ЕГН ********** глоба в размер на 500
/петстотин/ лева на осн. чл.178в, ал.5, от ЗДвП за извършено нарушение на същата
разпоредба.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна с оплаквания за
допуснати при съставяне на АУАН и НП процесуални нарушения- лаконично описание на
фактическата обстановка, непосочване на датата на нарушението, както и на описанието на
изпълнителното деяние, участие на само един свидетел при съставяне на акта, пропуск в НП
да се посочи възможността по чл.79б ЗАНН. В допълнение се изтъква, че нарушението не е
доказано и се претендира маловажност на случая с приложение на чл.28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна- Началник сектор ОПП-СДВР, редовно
призована, не изпращат представител
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят Б. Н. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Пловдив, ж.к.
“Тракия”, бл.107, вх.Д, ет.2, ап.5, правосопособен водач на МПС, категория В, СЕ, С, АМ,
В1 и С1.
На 10.10.2021г., товарен автомобил марка “***”, с рег. № К 7299 ВВ, с ремарке с рег.
№ РВ *** ЕВ, собственост на "***, с водач жалбоподателя Б.И. се движело по АМ "Хемус",
с посока на движение от с.Горни Богров към гр.София. Около 21.40 часа, при движение на
бул. „Околовръстен път“ автомобилът бил спрян за проверка от екип на ОПП-СДВР. В хода
1
на същата, жалбоподателят И. представил Удостоверение за психологическа годност с
валидност до 12.12.2020г.
В тази връзка на 10.10.2021 година от страна на свидетеля И.С., бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия АВ, бланков номер 041197, с който на
жалбоподателя И. било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на
10.10.2021г., около 21.40 часа, в гр.София, по АМ."Хемус", управлява товарен автомобил с
ремарке като при проверката представя удостоверение за психологическа годност изтекло на
12.12.2020г., квалифицирано като нарушение по чл.178в от ЗДвП.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 21-4332-021960 от 01.11.2021 година началник сектор при ОПП-СДВР е наложил на
Б. Н. ИВ., с ЕГН ********** глоба в размер на 500 /петстотин/ лева на осн. чл.178в, ал.5, от
ЗДвП за извършено нарушение на същата разпоредба.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля И.С., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН серия АВ, бланков номер 041197,
Наказателно постановление (НП) № 21-4332-021960 от 01.11.2021г., Справка- картон на
водача Б. Н. ИВ., Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи за
компетентност на актосъставителя и наказващия орган, справка от ИААА.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля С. като
същите се явяват логични, и съответни на приобщените по делото писмени доказателства.
Липсата на спомен у свидетеля, съдът отдава на вида и естеството на работата му, свързана с
извършване на множество идентични проверки, поради което по реда на чл.284 НПК му е
предявен АУАН, в хода на което процесуално действие той потвърждава участието си в
съставянето на акта. Същевременно с това показанията на свидетеля не са изолирани от
доказателствената маса, а се подкрепят от същата-както от приложения по делото АУАН,
така и от представените по делото писмени доказателства, в частност справка от ИА АА,
относно издадени на жалбоподателя удостоверения за психологическа годност и тяхната
валидност. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 НПК
писмени доказателства като ги намира за логични, последователни, съответни, като същите
не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като
не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид
разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление СЪДЪТ достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество се
явява основателна в искането за отмяна по изложените по-долу съображения.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия АВ, бланков
№ 041197/10.10.2021 година, който е съставен от компетентен орган- младши
автоконтрольор при СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на
последния, съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП и т.1.3 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. Въз
основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган,
съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.2.6 от цитираната заповед на министъра на вътрешните
работи и Заповед № 8121к-13318/22.10.2019г. на СДВР.
При съставянето на процесния АУАН и НП обаче са допуснати процесуални
нарушения свързани с описанието на нарушението и нарушената законова разпоредба, които
2
съдът определя като съществени. На първо място, в АУАН като нарушена законова
разпоредба фигурира текста на чл.178в ЗДвП. Посочената разпоредба съдържа шест алинеи,
всяка от които очертава самостоятелен състав на административно нарушение, със свое
изпълнително деяние и обективни характеристики. Актосъставителят не е посочил
конкретната разпоредба от текста на чл.178в ЗДвП, която счита за нарушена, с което е
нарушен чл.42, т.5 ЗАНН, а предвид наличието на няколко отделни състава на
административни нарушения в цитирания текст, то това нарушение следва да се приравни
на пълна липса на посочване на нарушената правна разпоредба, с което безусловно се
нарушава правото на защита на нарушителя. Липсата на формулирано от правна страна
административно обвинение не е порок, който може да бъде саниран от наказващия орган по
реда на чл.53, ал.2 ЗАНН.
На следващо място нито актосъставителят, нито наказващият орган са дали пълно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Фактическото
твърдението, с което се изчерпва описанието дадено в АУАН и НП се свежда до управление
от страна на жалбоподателя на товарен автомобил с рег. № с рег. № К 7299 ВВ, както и
факта, че същият при проверка по реда на ЗДвП е представил удостоверение за
психологическа годност с изтекъл срок на валидност. При това обаче, липсва твърдение за
осъществяване на обществен превоз, не са посочени и каквито и да е данни за такъв-
маршрут на превоза, превозван товар, превозвач и т.н. От своя страна нормата на чл.178в,
ал.5 ЗДвП, дефинирана като нарушена от страна на наказващия орган, предвижда
отговорност за "водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или
обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа
годност.". В случая обаче данни за извършван превоз не се съдържат в АУАН и НП, още по-
малко пък такива доказателства са ангажирани в хода на производството, от страната, която
носи доказателствената тежест. Липсата на конкретни факти в тази насока, прави
невъзможно събирането им по почин на съда, като наред с това следва изрично да се
отбележи, че правомощията на съда в настоящото производство не допускат допълване на
твърденията на наказващия орган в описанието на нарушението, а се свеждат единствено до
проверка на същите. При това, доколкото удостоверение за психологическа годност се
изисква за водачите осъществяващи определен вид превоз, а не просто за управление на
товарен автомобил, за което е необходимо единствено СУМПС от определена категория- С,
СЕ или С1, каквито видно от справката- картон на водача, жалбоподателят И. притежава, то
и няма как без твърдения във връзка с конкретно извършен превоз, да се ангажира
административното наказателната му отговорност за извършване на същия без валидно
УПГ.
Предвид на изложеното съдът намира, че в съдържанието на АУАН и НП се
констатират дефицити както в описанието на нарушението, така и при формулиране на
правните рамки на деянието, които се определят като съществени доколкото касаят двата
основни елемента от съдържанието на акта и постановлението, а именно - деянието и
правната му квалификация. Наред с това същите поставят препятствия и при доказването на
твърдяното нарушение, като представляват основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление, съгласно чл.63, ал.2, т.2 ЗАНН.
От страните не се претендират разноски и съдът не дължи служебно произнасяне.
Ето защо, с оглед на изложените фактически и правни изводи и на основание чл.63,
ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 21-4332-021960 от 01.11.2021 година
началник сектор при ОПП-СДВР е наложил на Б. Н. ИВ., с ЕГН ********** глоба в размер
3
на 500 /петстотин/ лева на осн. чл.178в, ал.5, от ЗДвП за извършено нарушение на същата
разпоредба.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4