Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 28.06.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при
секретаря Ели Г., като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 5495 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
С решение № 20262436
от 27.11.2020 г., постановено по гр.д. № 8657/2019 г. на Софийски районен съд, 82
състав, е признато за установено по предявения от С.В.Ц.,
ЕГН **********, срещу „Е.Х.П.“ АД /предишно
наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК ******/,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че С.В.Ц. не дължи на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД сумата
от 6 035,65 лева, представляваща служебно начислена стойност на електроенергия
за електроснабден имот с клиентски № 310226373266 по фактура №
**********/15.08.2018 г.
Със същото решение
„Е.Х.П.“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.”/
АД е осъдено да заплати на С.В.Ц., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 876,73 лева - разноски по делото.
Срещу решението е подадена
въззивна жалба от ответника „Е.Х.П.“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.” АД/,
с която се обжалва постановеното от СРС на 27.11.2020 г. съдебно решение, с което е уважен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК при твърденията, че решението
е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,
като същото е постановено в противоречие с разрешенията, дадени в Решение №
124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. на ВКС, III ГО. Излагат се подробни
съображения по съществото на спора. Искането към въззивната инстанция е да
отмени решението, като искът бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна С.В.Ц., чрез пълномощника си адв. К.Г., е депозирал в срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК писмен отговор в 7 стр., с който оспорва въззивната жалба по подробно
изложени в него съображения. Счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, съобразено със задължителната съдебна практика. Моли съда да
потвърди първоинстанционното решение, както и да му бъдат присъдени направените
разноски за адв. възнаграждение за въззивната инстанция.
Третото
лице помагач на ищеца на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ
ЗАПАД“ ЕАД / предишно
наименование „Ч.Р.Б.”
АД / не
взема становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по
гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на
ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания;
проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е
основание за касиране на въззивното решение.
Първоинстанционният
съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от общо 6 035,65 лв., посочена като дължима
по фактура № **********/15.08.2018 год. за периода 12.05.2018 г. – 09.08.2018
г., тъй като същата е начислена без основание.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо.
От фактическа
страна съдът приема следното:
По делото не е спорно, че ответникът - „Е.Х.П.“
АД е търговско
дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
Не
е спорно, че между страните съществува валидно правоотношение по договор за
продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия. Във връзка с
извършена проверка от ответника е установено неотчитане на електрическата
енергия, която е потребена от ищецът и е начислена сумата от 6 035,65 лв.
по фактура
№ **********/15.08.2018 год. за периода 12.05.2018 г. – 09.08.2018 г.
Спори
се между страните
в производството дължимостта на сумата 6 035,65 лв., представляваща едностранно
коригираната електрическа енергия за периода 12.05.2018 г. – 09.08.2018 г. на
основание фактура № **********/15.08.2018 год. и Констативен протокол № 1020786
от 09.08.2018 г.
От приетия пред СРС констативен
протокол № 1020786 от 09.08.2018 г. за проверка на неточно измерване и/или
неизмерване на електрическа енергия, съставен от служители на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ
ЗАПАД“ ЕАД, в присъствието на двама свидетели от Федерацията на потребителите се
установява, че на 09.08.2018 г. е била извършена техническа проверка на
електромера на абонат с аб.№ **********, която е установила, че е направено
присъединение без СТИ. Присъединяването е изпълнено с проводник, като единия
край на присъединението е присъединен към изходяща клема на предпазите, намиращ
с в разпрадалителната уредба ниско напрежение в трафопост, а другия край на
присъединението минава под земя в кабелен колектор и влиза заедно с изходящия
кабел на електромера в обекта и захранва част от ел.инсталацията на обекта. По
този начин консумираната ел.енергия не се отчита и не се заплаща.
Начинът на извършване на проверката се установява и от
показанията на разпитания по делото свидетел.
Разпитан св. Р.В.В.заявява, че работи при ответника като
техник ел.системи и координатор в отдел нетехнически загуби. Проверявали
електормери за неправомерно използване на ел.енергия. Спомня си извършената
проверка в тафопоста на вилна зона „Ласка“. Обекта на ищеца бил допълнително
захранен с проводник, описан подробно в КП, който не минавал през електромера и
не се отчитала консумация на ел.енергия в имота. Потърсили абоната, но дошъл
негов представител, на когото обяснили за какво става въпрос. Уведомили и служител
на МВР, като същият се разписал в протокола.
От представеното предложение за корекция на сметка е
видно, че процесната сума е начислена като корекция по раздел IX от ПИКЕЕ, като
въз основа на констативния протокол по партидата на абоната е било начислено
допълнително количество електрическа енергия за периода 12.05.2018 г. - 09.08.2018
г. в размер на 32125 kWh.
За начислената сума ответникът е съставил Фактура № **********/15.08.2018 г. с
получател – С.В.Ц. на стойност 6 035,65 лв. с ДДС.
От заключението на вещото лице инж. Д. Г.по изслушаната
пред СРС съдебно-техническа експертиза,
което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че е осъществено
ел.захранване на около 40% от консуматорите на адрес: гр. Нови Искър, ул. „******от
разпределителното устройство ниско напрежение на трафопост „Ласка“ № 22941 с
кабел тип САВТ 4х35 кв.мм. Ел.енергията, консумирана от тези потребители не се
отчита от електромера на абоната и не се заплаща. Дневната консумация е
изчислена по формулата за трифазен консуматор, като е ползвана половината от
пропускателната възможност на кабел тип 4х35 кв.мм. и възлиза на 356,94
квтч/ден. За процесния период консумираната ел.енергия е 32125 квтч на стойност
6 035,65 лв. с ДДС.
При така
установените факти, СГС намира следното от правна страна:
Съгласно
възраженията наведени във въззивното производство относно наличието на
основание за начисляване на суми на ищеца въз основа на корекции, настоящата
инстанция приема следното:
Страните
не спорят, а и от ангажираните доказателства се установи, че са били обвързани
от облигационна връзка за доставка на електрическа енергия от ответника за адрес:
гр. Нови Искър, ул. „******, с клиентски № 310226373266.
Във
връзка с извършена проверка от ответника е установено неотчитане на
електрическата енергия, която е потребена от ищецът. Съдът възприема
удостоверените в съставения констативен протокол обстоятелства, доколкото пряко
кореспондират с ангажираните свидетелски показания от лицата, участвали при
извършената проверка и съставянето на констативния протокол.
Настоящият
съдебен състав, намира, че от събраните доказателства не може да се направи
извод, че ответникът има основание да начисли сумите по корекцията. При доказателствена
тежест за ответника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не установява ищецът
да му дължи исковата сума на основание предвидена отговорност в ПИКЕЕ по силата
на законова делегация (със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.).
Следва
да се отбележи, че след измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2
ЗЕ, законът възложи на ДКЕВР правомощие (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да
приеме нов особен подзаконов нормативен акт - Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Законовата делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, урежда
задължителното съдържание на ОУ. Съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 от чл.
98 а ЗЕ, в тях трябва изрично да се предвиди ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.
При
така очертаната уредба се налага извод, че по силата на делегацията е дадена
възможност за приемане на правила за осъществяване на процедура, чиято цел е да
създаде право на продавача на електрическа енергия да прави корекции на сметки
за минал период. В този смисъл е уредено и задължението на продавача да
предвиди в Общите условия на договора за доставка на ел. енергия ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекции за минал период, както и
задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал.
2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена процедурата, създаваща
право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за
минал период, е необходимо изпълнението и на двете предвидени в закона
кумулативно предпоставки – изменение на съдържанието на ОУ и одобряване от
ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
По
въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн.
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършва при
действието на заварените Общи условия, е налице съдебна практика, намерила
израз в решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.; решение № 173 от
16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО и решение №
203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., според която е въведено законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1,
т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставена електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със
съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи
условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Параграф
199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни
актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не
противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.Х.П.“ АД / предишно
наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД / не съставляват подзаконов нормативен акт
или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал.2 ПЗР ЗИД
ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението на чл.98а ЗЕ в сила
от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и
задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване не е
предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба
Общи условия на ответника. В действащите Общи условия е предвидено задължение
на последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето защо и с оглед
разясненията, дадени с горепосочената съдебна практика, снабдителят не е
изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи
условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма,
доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на
клиента, при наличие на основание за корекция.
Ако
се приеме, че второто условие - одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, е реализирано след влизане в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г.
(понастоящем изцяло отменени с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по
административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в
сила от 14.02.2017 г. и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017
г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., с което се отменят
и чл. 48, 49, 50 и 51), то не се установява да е реализирано първото условие -
изменение на съдържанието на ОУ. Въззивният съд намира, че в ОУ на ответника
липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща корекция на
сметки. Такъв е предвиден в ПИКЕЕ, но той е извън законовата делегация по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, а също така ПИКЕЕ е изцяло отменен, поради което настоящия
въззивен състав намира, че не са налице и двете кумулативни предпоставки.
Относно необходимостта от едновременното наличие на посочените две
предпоставки се е произнесъл и ВКС в
решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение №
173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.
Представените
по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Х.П.“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-056/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с
Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР не съдържат клауза, която да урежда реда
за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която може да приключи с
корекция на сметката му при констатирани несъответствия в СТИ при отчитането на
ползваната ел. енергия. В действащите ОУ на ответника е предвидено единствено,
че в случаите на корекции на сметките, доставчикът изготвя справка на дължимите
суми и е длъжен в 7 - дневен срок за уведоми потребителя за сумите. В ОУ е
предвидено също, че потребителят се уведомява в 7 - дневен срок за дължимите от
него суми при извършена корекция на сметката, поради грешка в отчитането на ел.
енергията и съставен констативен протокол. Тези норми не са нови и не са
съобразени с измененията на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ).
След
като ответникът не е доказал да е променил, съобразно изискването на чл. 98 а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ, Общите си условия, следва да се приеме, че е налице неизпълнение
на законовото му задължение, а предвидената в закона процедура не е завършена,
от там - правото на ответника да коригира сметките на клиентите не се е
породило.
Независимо
от изложеното, дори задължението за изменение на ОУ да беше изпълнено от доставчика,
въззивният съд намира, че не са налице основания за ангажиране на обективната
отговорност на потребителя - ищец. Настоящият съдебен състав споделя тезата, че
предвидената с приемането на ПИКЕЕ обективна отговорност за потребителя на
електрическа енергия в хипотезата на неотчитане или неточно отчитане на
електрическа енергия е извън делегацията по чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, която ЗЕ дава
на ДКЕВР (КЕВР) за издаване на Правила. В закона е предвидено Правилата, които
изработва ДКЕВР, единствено да уреждат процедурата при констатирано неотчитане
или неточно отчитане на електрическа енергия, но не е предвидено, чрез тях да
се променя характера на договорната отговорност при неизпълнение. Обективната
отговорност в договорните задължения е изключение от общото правило, че
отговорността за страните по договорното правоотношение е за виновно
неизпълнение на задълженията им. Поради това, обективният характер на
отговорността следва да е предвиден изрично от законодателя, а не да се
предполага или извежда чрез тълкуване. Въззивният съд намира за необходимо да
отбележи, че законодателят, в чл. 83, ал. 1 т. 6, вр. с ал. 2 ЗЕ, е делегирал
право на ДКЕВР (към онзи момент) само да приеме правила, в които да се уреди
въпроса, буквално: „за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия“, т. е. да се уредят единствено начините
на извършване на проверката на средствата за търговско измерване на
електрическата енергия, но не и следващите тази констатация действия. По силата
на законовата делегация в приетите правила (ПИКЕЕ) може да се създават само
норми, уреждащи изчерпателно посочената в закона материя.
Въззивният
съд намира, че с чл. 48 ПИКЕЕ (действащ в процесния период, понастоящем отменен
- чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ са изцяло отменени с Решение № 2315 от 21
февруари 2018 г. по административно дело № 3879 от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97
от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) се надхвърлят рамките на определената
законова делегация, като се въвеждат правила за създаване на корекции, чрез
въвеждане на фикция за потребена ел. енергия за минал период от време, без
действителната консумация да бъде установена. Както се посочи и по – горе,
въззивният съд намира, че ЗЕ делегира правомощия на ДКЕВР да изработи правила,
по които да се отчита и измерва неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, но не и правомощия да въвежда обективна отговорност за потребителите
за заплащането й. Такава отговорност, според настоящият състав, може да се
уреди само по силата на закон или по изрична законова делегация, не и с
подзаконов нормативен акт.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че в процесния период не съществува законово
основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира
сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна
на потребителя.
Следва
да се отбележи също така, че доставчикът на електрическа енергия има задължение
да осигури измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и
поддържане в изправност на средствата за търговско измерване. При осъществяване
на тази дейност доставчикът на електрическа енергия следва да полага дължимата
грижа на добрия търговец, за да гарантира надлежен отчет на подадената
електрическа енергия.
За
потребителя не е налице задължение да следи за техническата неизправност на
средството за техническо измерване, а контролът върху изправността и функционалността
на това измервателно устройство е в тежест на разпределителното предприятие.
След получаване на лицензия за определените дейности в енергетиката,
доставчикът на електрическа енергия - лицензиант, е длъжен да осигурява както
надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите с електрическа
енергия, така и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и
поддържане в изправност на средства за търговско измерване, назначаване на
квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, предвид
нормите на чл.69 ЗЕ, чл.116 ЗЕ, чл.120 ЗЕ, чл.84 и чл.87 от Наредба за
лицензиране на дейностите в енергетиката. Следва да се съобрази също така, че
на основание чл.120, ал.1 ЗЕ средството за техническо измерване е собственост
на ответника, поради което последният има задължение да осигури правилното и
коректно му функциониране, да констатира своевременно грешката в измерването
или неизмерването на потребената електрическа енергия (решение № 134/20.10.2011
г. по т. д. № 1119/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК
и др.).
По
изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено, макар и
по различни съображения, а предявената жалба отхвърлена.
По разноските: При този изход
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на С.В.Ц. следва да се присъди
сумата от 600 лв., представляваща сторени пред въззивната инстанция разноски за
адв. възнаграждение.
При тези
мотиви, Софийски градски съд,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20262436
от 27.11.2020 г., постановено по гр.д. № 8657/2019 г. на Софийски районен съд, 82
състав, вкл. в
частта за разноските.
ОСЪЖДА „Е.Х.П.“
АД /предишно
наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.В.Ц., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600 лева - разноски по делото за
адв.възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ
МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД /предишно
наименование „Ч.Р.Б.” АД/ - трето
лице - помагач на страната на ответника.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.