№ 30
гр. Пирдоп, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря Л.Д.Б.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20241860100454 по
описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1, вр.чл.439
от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ц. Й. Д. с
ЕГН:**********, с поС.ен адрес: гр.************ чрез адв.С. Б. от САК със съдебен адрес:
гр.*********** против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.Малинова долина, ул.„Рачо Петров-Казанджията“ №4-6. В
исковата молба се твърди, че видно от отметката върху печата на гърба на изпълнителния
лист, извършена от ЧСИ Т. В., по описа на която е водено предходното изпълнително дело №
20137910400834, е отбелязано коректно, че последното изпълнително действие по същото е
извършено по искане на тогавашния взискател на 12.11.2015 г. и в последствие е било
прекратено /перимирано/ на 10.10.2019 г. Въз основа на същият изпълнителен лист
цесионера- ЕОС Матрикс ЕАД с молба от 15.04.2024 г. е образувал изп. дело № 1118/2024 г.
по описа на ЧСИ С. Я., като първото по делото изп. действие е наложения запор при
работодател на длъжницата на 22.05.2024 г. В исковата молба се твърди, че така от
12.11.2015 г., когато е било предприето последното валидно изпълнително действие по
предходното изпълнителна дело, до предприемането на първото валидно изпълнително
действие по настоящото изп. дело - 22.05.2024 г. са изминали 8 /осем/ години и шест месеца.
От което следва, че вземането по изпълнителния лист е било погасено по давност още на
12.11.2020 г. Това означавало, че в полза на длъжника ищец е изтекла предвидената в закона
5 /пет/ годишна давност, погасено е правото на ответника на принудително изпълнение,
поради което изпълнителния процес по образуваното по негово искане изпълнително дело е
порочен поради липса на основание, което се основава на лесно доказуем и мъчно оспорим
1
факт-изтеклата почти двукратна погасителна давност. В исковата молба се твърди, че при
наличие на тези ясни доказателства за погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение и при липса на преки доказателства за евентуално прекъсване на давностния
срок, съдът би следвало да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не
му дължи присъдените по изпълнителния лист вземания, поради погасяването им по давност
в негова полза. В исковата молба се твърди, че от датата на последното изпълнително
действие по предходното изпълнително дело-12.11.2015 г. за период от пет години до
12.11.2020 г., а и до предприемане на първото изпълнително действие по новообразуваното
изпълнително дело-22.05.2024 г. са изминали още 3 г. и 8 месеца, не е извършено нито едно
валидно изпълнително действие по смисъла на т. 10 от TP №2/2013 г. на ВКС, което да е от
естество да прекъсне давността. Поради това счита, че на 12.11.2020 г. общата петгодишна
давност по чл. 119 ЗЗД е изтекла и е продължила да тече до предприемане на първото
принудително действие по изп. д. № 1118/2024 г. на 22.05.2024г. и с погасяване на главното
вземане са погасени произтичащите от него допълнителни вземания за лихви, разноски и
т.н., независимо дали за тях давността е изтекла или не. Следователно, след като вземането
за главницата е погасено по давност, се погасява и задължението за лихви и разноски, тъй
като същите са акцесорни спрямо главното вземане.
Ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за
установено спрямо ответника, че не дължи сумата 4478,88 лв -главница, ведно със законната
лихва за периода от 14.2.2013 г. до изплащане на вземането, 379,63 лв договорна лихва,
75,64 лв нак. лихва, 130 лв. такса и 393.2 лв разноски по изпълнителен лист, издаден от СРС,
43 състав по гр.д. № 6206/2013 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20248440401118 по описа на ЧСИ С. Я., per. № 844 КЧСИ, поради обстоятелството, че
претендираната сума и съответно вземането по посочения изпълнителен лист е погасено по
давност. Претендират направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК: *********, в дадения му от съда срок, е
дал писмен отговор, не са представени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания. В писмения отговор ответникът, на основание чл. 119, ал. 3 от
ГПК, прави възражение за местна неподсъдност на производството, като счита, че
предявеният по делото иск не е такъв на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, а на
длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, защото с него ищецът не
защитава свои потребителски права по сключен с праводателя на ответника договор за
банков кредит, нито иска признаване на недължимост на суми по такъв договор, а се
оспорва поради изтекла след силата на присъдено нещо погасителна давност. Именно
поради това, за подведомствеността и подсъдността на иск по чл. 439 ГПК следва да намерят
приложение общите правила, респективно общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, а не
някоя от особените такива по чл. 106-117 ГПК. Предвид горното, ответника счита, че съдът
следва да се произнесе с определение, с което да прекрати делото при себе си и го изпрати за
образуване пред местно компетентния съд по седалището на ответника - Софийски районен
2
съд. В писмения отговор се твърди, че на 28.08.2007г. е сключен договор за кредит между Ц.
Й. Д. /кредитополучател/, от една страна, и „Банка ДСК“ ЕАД /кредитор/, от друга страна.
Въз основа на сключения договор за кредит, между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение. Посоченото вземане е прехвърлено /цедирано/ съгласно
сключен Договор за цесия от 19.03.2020 г. между „ОТП Факторинг“ ЕАД /цедент/ и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД /цесионер/. Поради неизпълнение на договора, в полза на първоначалния
кредитор са издадени Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 6206/2013 г. по описа на СРС. Въз основа на
процесния изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 834/2013 г. по описа
на ЧСИ Т.А.В.-Н., с peг. номер 791 при КЧСИ и район на действие СГС. Същото е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е преобразувано по депозирана молба от
„ЕОС Матрикс“ ЕООД в ново изпълнително дело № 1118/2024 г., по описа на ЧСИ С. Я.,
което е висящо към датата на депозиране на исковата молба. В писмения отговор ответника
твърди, че счита, предявеният иск за допустим, но неоснователен, тъй като изложените
твърдения са необосновани, недоказани и неправилни. На първо място следва да се
отбележи, че за установените вземания със заповед за изпълнение тече петгодишна
погасителна давност от датата на влизането й в сила. Аргументът в тази насока е, че
влязлата в сила заповед за изпълнение установява вземането със сила на пресъдено нещо,
поради забраната за пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили обстоятелства
(чл. 424 и чл. 439 ГПК). По тази причина влязлата в сила заповед за изпълнение попада в
приложното поле на чл. 117, ал. 2 ЗЗД /в този смисъл Определение № 2993 от 12.10.2023 г.
на ВКС по гр. д. № 908/2023 г., Ill г. о., ГК./. В конкретния случай, на ищеца е връчена
покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение по първоначално
образуваното изпълнително дело № 834/2013 г. по описа на ЧСИ Т.А.В.-Н.. Заповедта за
изпълнение е влязла в сила поради неподаването на възражение в законоустановения за това
срок. Следователно, с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против
заповедта за изпълнение се получава крайният ефект, именно на окончателно разрешен
правен спор относно съществуването на вземането, като по аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
за цялото вземане следва да се прилага петгодишната погасителна давност. В тази връзка,
изложените твръдения от ищцовата страна, че за лихвите следва да се приложи разпоредбата
на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, са неоснователни, като съобразно изложеното до тук, за тях също се
прилага петгодишната погасителна давност. В писмения отговор ответника твърди, че
следва да се има предвид Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г.,
ОСГТК на BKC, съгласно което, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията
по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях
давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №
3/1980 г. В този смисъл, доколкото изпълнително дело № 834/2013 г. по описа на ЧСИ Т.А.В.-
Н. е било образувано към момента на действието на ППВС № 3/1980 г. и е било висящо към
момента на приемане на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, то давност в гореописаното производство не е текла до 26.06.2015г. Това
3
Постановление на Пленума на ВС е обявено за загубило сила едва с тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, което има действие само занапред -
след 26.06.2015г. В писмения отговор ответникът твърди, че новото разрешение на правния
въпрос се прилага от момента на постановяването му. Следователно, новите постановки,
обективирани в т.10 от TP 2/2015г. на ВКС започват да се прилагат от 26.06.2015г., занапред
и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. По
въпроса прекъсва ли се давността с образуване на изпълнително дело и тече ли тя докато
трае изпълнителния процес следва да бъдат съобразени както постановките на
Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80 г. на Пленума на ВС, така и тези на
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
както и на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, и
трите имащи задължителен характер за прилагане от съдилищата. Доколкото
изпълнителното производство по изпълнителното дело е образувано при действието на
ППВС № 3/18.11.1980 г., давност в гореописаното изпълни-телно производство не е текла до
26.06.2015г. и след тази дата вече са били приложими постановките, дадени в т.10 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. В същото е
прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), каквито са насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана. В писмения отговор ответникът твърди, че такива
изпълнителни действия са били искани от страна на кредитора по прекратеното вече
изпълнително дело № 834/2013 г. по описа на ЧСИ Т.А.В.-Н., с peг. номер 791 при КЧСИ и
район на действие СГС, както и по новообразуваното срещу ищеца изпълнително дело с №
1118/2024г. по описа на ЧСИ С. Я.. На дата 12.11.2015г. е била депозирана молба с посочен
изпълнителен способ по изпълнително дело № 834/2013г. по описа на Т.А.В.-Н. от страна на
предходния кредитор. На дата 08.06.2020г., новият кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
изпратил молба да се конституира като взискател по делото въз основа на сключения
договор за цесия, с която е поискано и да се извърши опис на движими вещи на адреса на
длъжника. На дата 23.04.2024г. е депозирана нова молба за образуване на изпълнително дело
срещу длъжника по ИД № 1118/2024г. по описа на ЧСИ С. Я., с която е поискано
предприемане на изпълнителни способи - да се наложат запори върху банковите сметки и
трудовото възнаграждение на лицето. През месец април 2024г. съдебният изпълнител е
предприел изпълнителни действия по делото въз основа на молбата на взискателя, като е
изпратил запорни съобщения за запор върху банковите сметки на длъжника открити при
ОББ АД и ПИБ АД. Наложен е запор и върху трудово възнаграждение. В писмения отговор
ответникът твърди, че съгласно даденото разрешение с т. 3 от TP № 2/2023 г. от 04.07.2024 г.
по Тълкувателно дело № 2/2023 г. ОСГТК на BKC, се приело, че „Погасителната давност се
прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила
перемпция$. В този смисъл, по образуваното изпълнително дело № 834/2013 г. по описа на
ЧСИ Т.А.В.-Н. на дата 08.06.2020г. е била депозирана молба от кредитора, с която е
4
поискано извършване на опис на движими вещи. Впоследствие погасителната давност за
цялото вземане е прекъсната на 23.04.2024г. с депозирането на молба за образуване на ново
изпълнително дело. Константната съдебна практика приема, че молбата за образуване не
прекъсва погасителната давност, но когато същата съдържа искане за прилагане на
определени изпълнителни способи, е годна да прекъсне погасителната давност. Именно
такава е и молбата в процесния случай, тъй като в същата е обективирано искане за налагане
на запор на установените банкови сметки на длъжника. В писмения отговор ответникът
твърди, че за пълнота следва да се посочи също удължаването на давностните срокове със
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28.03.2020 г.,
в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до
отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичването на които се погасяват или прекратяват права
или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и
ЗАНН. Сългасно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичване на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. В писмения отговор
ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен
предявеният иск от ищеца Ц. Й. Д. срещу ответното дружество, тъй като към дата датата на
завеждане на иска, не е настъпила погасителна давност за вземанията и молят да им бъдат
присъдени сторените разноски.
Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото са приети ксерокопие от изпълнителен лист, издаден на 01.08.2013 г. по
гр.д. № 6206/2013 г. на СРС, 43 състав, ксерокопие от съобщение за образуване на
изпълнително дело от 22.05.2024г., ксерокопие от Запорно съобщение от 22.05.2024г. в
приложеното гр.д. №37426/24г. по описа на СРС; копие от изп.дело №20248440401118 по
описа на ЧСИ С. Я., рег.№844 КЧСИ и копие на изп.дело №834/2013г. по описа на ЧСИ
Т.А.В.-Н., рег.№791.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към установяване незаконосъобразност на
предприетото принудително изпълнение срещу ищеца за вземанията на ответника поради
изтичане на погасителната давност за сумите, за които е образувано изпълнителното
производство. При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно
ищецът да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за
5
допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на
принудително изпълнение срещу него за сумите - предмет на образуваното изпълнително
производство. Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на
основания за спиране и/или прекъсване на погасителната давност. При наличието на
подлежащи на принудително изпълнение вземания, за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
установяване на тяхната недължимост въз основа на твърдяното в исковата молба
новонастъпило обстоятелство - изтекла погасителна давност. При това положение в тежест
на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. В тази насока съдът намира следното: Видно от съдържанието на изпълнителния
лист, същият е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за
дължими: сумата 4478,88 лв -главница, ведно със законната лихва за периода от 14.2.2013 г.
до изплащане на вземането, 379,63 лв договорна лихва, 75,64 лв нак. лихва, 130 лв. такса и
393.2 лв. разноски по изпълнителен лист, издаден от СРС, 43 състав по гр.д. № 6206/2013 г.
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. №
1722/2021 г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Ето защо на основание чл. 117,
ал. 2 ЗЗД приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност. Предвид това
и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност съдът намира, че
предявените искове са процесуално допустими, защото давността не се прилага служебно, а
е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на
изтеклата давност, което е сторено. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно
решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице
материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително
поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника
в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията, които са предмет на изпълнително производство, е предявяването на
отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното
събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес от
предявените искове. Съдът възприема съдебната практика, според която извършената с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на
ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното
решение, като даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези,
които са приключили преди това /в този смисъл - Решение № 170/17.09.2018 г., постановено
по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО/. Ето защо съдът счита, че с образуването
на изп.дело №834/2013г. по описа на ЧСИ Т.А.В.-Н., рег.№791, прекратено с постановление
на ЧСИ на 30.09.2019 г., давността за вземанията по изпълнителния лист се счита за
прекъсната на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС №
6
3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД.
Спирането на давността по изпълнителното производство следва да се счита за
преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно от
26.06.2015 г. Следователно от датата 26.06.2015 г. следва да се преценяват всички твърдения
на ищеца за изтекла погасителна давност. След горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която "Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.
1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие". В
мотивите към същата е прието следното: "В изпълнителното производство за събиране на
парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото съС.ие на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.". В мотивите към същото тълкувателно решение е посочено също така, че искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18
ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и
че по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния
процес - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Следователно в
изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, което изгражда
съответния изпълнителен способ, и поради това висящността му е нужно да се поддържа
чрез действията на взискателя - искане за извършване на действия, изграждащи динамичния
фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни способи. По
отношение на запорите следва да се посочи, че обстоятелството дали те са постигнали
целения резултат е без значение за прекъсването на давността. В тази връзка съдът съобрази,
че съгласно т. 5 от ТР № 3/10.10.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК:
7
"Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният
изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в
съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря
за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя", а в мотивите е
прието следното: "Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител
и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от
изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който
запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на
вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от
значение за това дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи
за удовлетворяване на взискателя или не. От значение за определяне на вида на действието е
материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили
свързаните с това изявление правни последици". Относно исканията на взискателя за
извършване на изпълнителни действия следва да се посочи, че давност не тече, ако
кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител
бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на
кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл. 129 ГПК /в
този смисъл - Решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, III ГО/. В случая
голяма част от поисканите от взискателя изпълнителни действия са фактически извършени, а
за неизвършените не се установява причините за това да са свързани с волята на кредитора.
Ето защо съдът приема, че всички гореописани молби за изпълнителни действия имат
прекъсващ давността ефект. Що се отнася до извършените по време на висящото вече
исково производство изпълнителни действия, следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 4 ГПК съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В случая давността не е спряла
да тече на основание чл. 115, б. "ж" ЗЗД с предявяването на исковете по чл. 439 ГПК от
ищеца, тъй като настоящото производство не е съдебен процес относно вземанията, а за това
дали същите могат да бъдат удовлетворени с помощта на принудителната сила на държавата
поради погасяването им по давност. Нормата на чл. 115, б. "ж" ЗЗД намира приложение само
в случаите, когато носителят на субективното право потърси съдебна защита за нарушено
субективно право, като същата цели да обезпечи прекъсването на давността, ако искът е
основателен. С исковете по чл. 439 ГПК ищецът не отрича вземанията на ответника,
доколкото същите са съдебно установени, а само възможността те да бъдат удовлетворени
принудително. Доколкото по време на исковия процес изпълнението не е спряно, то
ответникът е разполагал с възможността да извършва изпълнителни действия по
изпълнителния лист, които да прекъснат давността. На следващо място, съгласно чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и
8
допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Следователно за времето от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на закона.
Настоящата съдебна инстанция възприема и практиката обективирана в решение № 37 от
24.02.2021 г., постановено по гр. дело № 1747 по описа на ВКС, съгласно която новата
давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително
действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за
давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат
значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни
институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение
(но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва - обратно, тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният
изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито
ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса
за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото
на изпълнителните дела. В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността
се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение - публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на
кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора;
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не
се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно
9
във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия:
запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане. В конкретния случай, от доказателствата по приобщените
изпълнителни дела и с оглед приетото по-горе се установява, че последното валидно
изпълнително действие е от 22.05.2024 г., по образуваното на 15.04.2024г. ИД на ЧСИ С. Я.,
когато е наложен запор върху дружествените дялове на длъжника. Давността тече от
последното валидно изпълнително действие - което се прие, че е от 22.05.2024 г. След тази
дата е започнала да тече погасителна давност, която с оглед приетото по-горе е общата по
чл. 110 ЗЗД, поради което за периода до 20.06.2024 г. (датата на депозиране на исковата
молба) не е изтекла необходимата петгодишна давност. По изложените съображения съдът
намира предявените искове за изцяло неоснователни.
По разноските:При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има ответникът. В полза на ответното дружество следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, определено от съда на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения, Районен съд-Пирдоп, първи състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца Ц. Й. Д. с ЕГН:********** срещу ответника „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********, искове с правно основание чл. 124, ал.1, вр.чл.439 от
ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищеца не дължи сумата 4478,88 лв -
главница, ведно със законната лихва за периода от 14.2.2013 г. до изплащане на вземането,
379,63 лв договорна лихва, 75,64 лв нак. лихва, 130 лв. такса и 393.2 лв разноски по
изпълнителен лист, издаден от СРС, 43 състав по гр.д. № 6206/2013 г., въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20248440401118 по описа на ЧСИ С. Я., per. № 844 КЧСИ.
ОСЪЖДА Ц. Й. Д. с ЕГН:********** да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100,00 лева-разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
10