№ 4870
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20231110135219 по описа за 2023 годИ.
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
20.03.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и пета годИ., в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №35219 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.9, ал.1 от ЗПК,
вр. чл.240 от ЗЗД, и по чл.86 от ЗЗД
1
Образувано е по постъпила в законен срок в съда искова молба от „........“АД, ЕИК:.....,
със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ........- Изп. директори, срещу
Й. Й. Д., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с която се претендира да се
установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните
суми- сума от 9 405,14 лв., представляващо задължение, произтичащо от Договор за кредит
за текущо потребление от 31.07.2013г., сума от 2 413.67 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 05.11.2013г. до 12.11.2015г., сумата от 319,20 лв., представляваща
санкционираща лихва за периода от 05.12.2013 г. до 12.11.2015г. и сума от 120 лв.,
представляваща заемни такси, за които са издадени Заповед за изпълнение
№1242/26.04.2016г. по чл.417, т.2 от ГПК и Изпълнителен лист №..... г., издадени по ч.гр.д.
№2362/2016г. по описа на РС- гр.Бургас.
Ищецът твърди, че между страните бил подписан Договор за кредит за текущо
потребление от 31.07.2013 г., по силата на който е била усвоена сумата от 10 000 лв. срещу
задължение да бъде върната за 60 мес., считано от усвояване на кредита- 31.07.2013г., с
краен срок- 31.07.2018г. В т.8 от договора е била уговорена възнаградителна лихва в размер
на 13,20 % годишно- приложим преференциален лихвен процент при изпълнение на
заложени в т. 8 условия. Падежната дата за заплащане на дължимите вноски била 5-то число
на месеца. Съгласно т. 19.1. на раздел VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия на
кредита била предвидена наказателна надбавка от 10 процентни пункта при допусната
забава за плащане на главницата. При забава над 90 дни за „........“ АД възниква право да
обяви за предсрочно изискуем кредита в цялост. Поддържа се, че ответникът не е
изпълнявал надлежно задълженията си по договора, в резултат на което ищецът е упражнил
правото си да обяви за предсрочно изискуем кредита, пращайки нотариална покана до
кредитополучателя, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. На 28.10.2015г. кредитът
бил отнесен като предсрочно изискуем, като към тази дата не били погасени 24 бр. дължими
погасителни вноски общо в размер на 5 366,24 лв. В случай че съдът приеме за ненастъпила
предсрочната изискуемост по кредита, ищецът моли искът да бъде уважен, доколкото
последната падежна дата е била 31.07.2018г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез назначения му
за особен представител адв.И. С. от САК, с който счита предявения иск за основателен и в
о.с.з. прави признание на иска, което не е прието за редовно.
Делото е образувано във връзка с подадено и прието в срок възражение от 26.09.2022г.
от ответника, чрез адв. Б. Х. от САК по неправилно архивирано на 14.09.2016г. и унищожено
в периода: м.07.2022г.- м.08.2022г. по правилата на ПАС ч.гр.д. №2362/2016г. по описа на
РС- гр.Бургас, по което е издадена на 26.04.2016г. заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по чл.417, т.2 от ГПК, с оглед връчена на 13.09.2022г. покана за
доброволно изпълнение от ЧСИ ...... в КЧСИ, район на действие: СГС. Постановено е
определение от 01.11.2022г. по горното дело от РС- гр.Бургас, с което са дадени указания по
реда на чл.415 от ГПК на заявителя за предявяване на установителен иск по чл.422 от ГПК.
ИМ е подадена пред СРС, като е образувано дело под. №66744/2022г. на СРС, 165 състав,
изпратено по местна подсъдност на РС- гр.Бургас, с оглед на издадената заповед за
незабавно изпълнение. Повдигната е препирня за местна подсъдност и с определение
№1540/09.06.2023г. по в.ч.гр.д. №271/2023г. на ОС- гр.Бургас, СРС е определен за местно
компетентен съд, с оглед настоящия адрес на ответника.
Проц. представител на ответника в заповедното дело адв. Б. Х. от САК е призован за
о.с.з., след изричното служебно изискване на подаденото възражение по чл.414 от ГПК от
РС- гр.Бургас, като са изпратени преписи на документите. Проц. представител в заповедното
дело посочва, че не е упълномощен за исковия процес и не представлява ответника.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
2
за основателни, поради следните съображения:
Приложен към исковата молба е препис на горния договор за текущо потребление, за
сумата от 10 000 лв., със срок за погасяване: 60 мес., с краен срок за изпълнение: 31.07.2018г.
и нотариална покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, връчена по реда на
чл.47 от ГПК, считано от 12.10.2015г. от Нотариус ...... рег. №...., район на действие: РС-
гр.София.
Съгласно прието заключение по съдебно- счетоводна експертиза, отпуснатият кредит е
усвое на 31.07.2013г., като е преведен по посочена банкова сметка на ответника . Установено
е просрочие в погасяването на кредита, считано от м.12.2013г., като на 21.03.2014г. е
направено последно частично плащане по кредита, а на 11.09.2014г. е извършено служебно
прерапределение на сума от 124,55 лв. Посочени са размерите на задълженията по кредит. В
о.с.з. се посочва ,че още през 2013г. банката е спряла да се ръководи от погасителния план и
е начислявала дпг. лихва спрямо непогасения остатък по кредита.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
Легалното определение на договора за банков кредит е в разпоредбата на чл.430 от ТЗ,
съгласно която същият е основна банкова сделка от категорията на абсолютните търговски
сделки, представляваща разновидност на договора за заем за потребление по чл.240 от ЗЗД и
имаща за предмет предаване на парични суми с точно определени в договора цел, условия и
срок за връщане.
Съгласно разпоредбата на чл.430 от ТЗ, договорът за банков кредит е основна банкова
сделка от категорията на абсолютните търговски сделки, представляваща разновидност на
договора за заем за потребление по чл.240 от ЗЗД и имаща за предмет предаване на парични
суми с точно определени в договора цел, условия и срок за връщане. Писмената форма на
договора за банков кредит е форма за действителност, съгласно разпоредбата на чл.430, ал.3
от ТЗ. В съдебната практика се приема, че за доказване изпълнението на задължението на
банката- кредитодател за отпускане на сумата по кредита е достатъчно да се установи
надлежното заверяване на сметката на кредитополучателя, съгласно съответните записвания
в електронната система на банката. Със заверяване на разплащателната сметка на
кредитополучателя с цялата сума по кредита се приема, че отпуснатият кредит е усвоен,
съотв. предоставен на разположение на кредитополучателя. Видно от заключението по
делото кредитът е предоставен по сметка с №20.... с титуляр- ответника, с което съдът
приема, че е надлежно усвоен от отв. кредитополучател.
При иск за реално изпълнение на договорно задължение в доказателствена тежест на
ответния кредитополучател е да установи положителния правопогасяващ факт на
изпълнението при условията на пълно и главно доказване. Изготвено и прието по делото е
заключение по ССчЕ., с което са установени размерите на задълженията по различните пера
на кредита. Не се установява пълно изпълнение по кредита от кредитополучателя, с което да
се погасяват задълженията за главница и дог. лихва. Възражение за изтекла погасителна
давност в полза на кредитополучателя не е надлежно направено в производството. С оглед
на горното исковите претенции подлежи на уважаване в предявените им размери.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
исковото производство от общо 1 977,60 лв., от които заплатена държавна такса от 327,60
лв., депозит за особен представител от 1 200 лв. и депозит за експертиза от 450 лв., както и
разноски от общо 295,16 лв. за заповедното производство за заплатена държ. такса от 245,16
лв. и юрисконсултско възнаграждение в мин. размер от 50 лв. в заповедното производство,
3
определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Й. Й. Д.,
ЕГН:**********, че в полза на ищеца „........“ Е....., със седалище и адрес на управление:
гр......., представлявано от ........- Изп. директори, съществува вземане за следните суми: сума
от 9405,14 /девет хиляди четиристотин и пет лева и четирИ.десет стотинки/ лв.,
представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 31.07.2013 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.11.2015г. до окончателното
изплащане на вземането, сума от 2413,67 /две хиляди четиристотин и трИ.десет лева и
шестдесет и седем стотинки/ лв., представляваща договорна лихва, за периода: 05.11.2013г.-
12.11.2015г., сума от общо 319,20 /триста и деветнадесет лева и двадесет стотинки/ лв.,
представляваща санкционираща лихва за периода: 05.12.2013г.- 12.11.2015 г. и сума от 120
/сто и двадесет/ лв., представляваща заемни такси, за които суми е издадена Заповед за
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. №2362/2016г. по описа на РС- гр.Бургас,
ОСЪЖДА Й. Й. Д., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на „........“
Е....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ........- Изп. директори,
сума в размер общо на 1 977,60 /хиляда деветстотин седемдесет и седем лева и шестдесет
стотинки/ лв., представляваща сторени съдебно- деловодни разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА Й. Й. Д., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на „........“
Е....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ........- Изп. директори,
сума в размер общо на 295,16 /двеста деветдесет и пет лева и шестнадесет стотинки/ лв.,
представляваща сторени разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4