Определение по дело №1491/2020 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     Номер   2370              Година   29.07.2020         Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети юли                                                                              Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1491 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          След като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложението към него. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищеца е основал предявения иск, са посочени в исковата му молба и по същество се изразяват в това, че бил собственик на имот, находящ се в - и клиент на ответника с клиентски № **********, ИТН 2092006. Преди известно време получил от него писмо изх. № 7356356-1/25.03.2020 г., че при проверка, извършена на 13.12.2017 г. от служители на Е.Р., бил демонтиран електромер с фабричен № *********, който бил предаден за експертизна проверка на БИМ, че БИМ било установено, че електромерът бил манипулиран и отчитал с грешка от минус 90.09 %, поради което сметката му била коригирана за периода от 23.09.2017 г. до 13.12.2017 г. за 81 дни. Допълнително начислената му сума била 3062.54 лева. Стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към ответното дружество. Не бил манипулирал електромера си, нито знаел за извършване на подобно действие от друго лице. Към момента не бил заплатил така начислената му сума в размер на 3062.54 лева. Не дължал плащането й към ответното дружество, предвид което за него възниквал правния интерес да предяви настоящият отрицателен установителен иск. Допълнително начислените му суми за ел. енергия били недължими към ответника. На първо място, в приложеното към писмото копие на констативен протокол за техническа проверка и подмяна, на СТИ № 406045 от 13.12.2017 г. било записано, че проверката се била извършила в отсъствие на ищеца и в присъствие на две неидентифицирани лица. Оспорва изцяло извършената в негово отсъствие проверка на СТИ. Смененият от служители на Е. ЕР Е. електромер се намирал в заключено електромерно табло, за което ищецът нямал ключ и то се намирало извън неговия имот. Това било изрично отразено и в цитирания по-горе протокол. На следващо място, в констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 406045 от 13.12.2017 г. било записано, че същият се съставял и проверката се извършвала на основание чл. 42 и 44 ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98 от 2013 г. С решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен състав I колегия на ВАС, ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т. 3 от протоколно решение № 147/14.10.2013 г., обн. в ДВ бр.98/12.11.2013 г., били отменени изцяло, с изключение единствено на чл.48,49,50,51 от този акт. Решението било обнародвано в ДВ, бр. 15 от 14 февруари 2017 г. и било в сила от 14.02.2017 г. Само това било достатъчно и самостоятелно основание да се приемело, че извършената корекция на сметката на абоната била лишена от основание, т.к. се извършвала въз основа на отменена правна норма. На следващо място, в изпратеното до абоната уведомително писмо за извършена корекция на сметка се сочило, че корекцията се извършвала на основание чл.48 и чл.51/1/ от Правилата за измерване на количествата ел.енергия. Основанието за съставяне на констативния протокол било чл. 47 и чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, а основанието за извършване на корекцията, посочено в изпратеното до абоната писмо - чл. 48 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. С решение № 2315 от 21.02.2018 г., постановено от ВАС по адм.д. № 3879/2017 г., потвърдено изцяло с решение № 13691/08.11.2018 г. по адм.д. № 4785/2018 г. на ВАС, което било окончателно и влязло в сила. С тях ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 98 от 2013 г., били отменени изцяло. От това следвало, че към датата на извършване на процесната проверка и корекция, посочените в изготвения констативен протокол и във връченото на клиента уведомително писмо за извършена корекция на сметка, а именно чл. 48 и чл. 51 ПИКЕЕ, не били действащи, което пък означавало, че корекцията се извършвала въз основа на отменени правни норми. Към датата на извършване на процесната корекция, ПИКЕЕ, на които се позовавало ответното дружество, били отменени изцяло. Предвид разпоредбите на ГПК, касаещи разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на доставчика на електрическа енергия било да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държала сметка за този период или без да се отчетяла реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволявало на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Липсвала защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал период, предприета от страна на дружеството - монополист, при неустановен период на грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия. В настоящия случай не ставало ясно как точно ответникът бил формирал периода на неточно отчитане на СТИ на абоната и какъв точно бил този период, липсвали данни относно обстоятелствата, въз основа на които бил определен периодът за корекция и липсвали документи, обосноваващи тази корекция. На следващо място от представените доказателства ставало ясно, че липсвали и данни за виновно поведение от страна на ищеца, от които да са настъпили вреди на дружеството - ответник и тези вреди да са в причинна връзка именно с виновното действие или бездействие на потребителя. Подобни действия или бездействия върху електромера от страна на ищеца не били извършвани. Следвало да се отбележи още, че електромерът се намирал извън неговия имот и никой освен служители на „Е. -" Е. нямал физически достъп до него. В този смисъл дори и да били налице неточности при отчитането и измерването на ел.енергия от електромера, то същите не били причинени от ищеца. Съгласно чл. 44 ЗИ, лицата, които използвали средства за измерване, били длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявяват и представят за последваща проверка в БИМ или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи условия било да извършва периодични и контролни проверки. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ - изправност от страна на електроразпределителното дружество не би следвало да влече като последица ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му за минал период. СТИ били собственост на ответника и като такива задължението за поддържането им в техническата изправност принадлежало именно на електроснабдителното дружество. По въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., при условие че корекцията се извършвала при действието на заварените Общи условия, била налице трайна съдебна практика. Съгласно разясненията, дадени с решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., било въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. , т. 6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че имало основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят бил вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Параграф 199, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвиждал до приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не съставлявали подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намирал приложение по отношение на тях. С изменението на чл. 98а ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., било предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване не било предвидено в предходните редакции на ЗП, както и за заварените от новата уредба Общи условия на ответника. В чл. 28, ал. 2 от действащите Общи условия на последния било предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето защо, и с оглед разясненията, дадени с горепосочената съдебна практика, следвало да се приеме, че не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсвал уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция. Тази теза се преповтаряла и в новопостановеното решение № 2315 от 21.02.2018 г., постановено от ВАС по адм.д. № 3879/2017 г., което било потвърдено изцяло с решение № 13691/08.11.2018 г. по адм.д. № 4785/2018 г. на ВАС и било окончателно и влязло в сила. С тях ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98 от 2013 г. били отменени изцяло. От това следвало, че към датата на извършване на процесната корекция - 25.03.2020 г., посочените във връченото на клиента уведомително писмо за извършена корекция на сметка, а именно чл.48 и чл.51 ПИКЕЕ, не били действащи, което пък означавало, че корекцията се извършвала въз основа на отменени правни норми.

Искането е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 3062.54 лева за допълнително начислена му ел. енергия, вследствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството й за обект в -, за електромер с фабричен № *********, за периода от 23.09.2017 г. до 13.12.2017 г. за 81 дни, за обект с ИТН 2092006, на клиент с № **********, за която била издадена фактура № **********/25.03.2020 г. Претендира разноски.

Правна квалификация на предявения отрицателен установителен иск - чл. 124, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че искът бил допустим, но неоснователен и моли да бъде отхвърлен. На 13.12.2017 г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Ю.Б. - „Е.Р." Е. (Е.Ю.) извършили проверка на електромер с № *********, монтиран в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които след като установили, че електромерът измервал с грешка, по-голяма от допустимите норми, поради което демонтирали електромера и го поставили в безшЕ.а торба с пломба за еднократна употреба с номер 477179, с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измервал електрическата енергия с грешка, която била в рамките на допустимата от +/- 2 % (вж. приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол). За тези действия, извършилите проверката лица съставили констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 406045/13.12.2017 г. (констативния протокол). Въпреки положените усилия от страна на служителите на Е.Ю. да открият клиента, с цел да присъства на проверката, същият не бил открит, ето защо тя била извършена в присъствието на двама свидетели, които не били служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа, тези лица подписали и констативния протокол. Проверката била извършена в присъствието на двама свидетели, които подписали констативния протокол и препис от него бил изпратен на ищеца и като доказателство, че същият бил получен от ищеца, бил фактът, че КП бил приложен като доказателство към исковата молба. Действително към датата на процесната проверка, разпоредбите от ПИКЕЕ относно реда за извършване на проверки на СТИ били отменени, но такъв ред бил разписан и се съдържал в Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.Р." АД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., които били действащи между страните. Процесният електромер впоследствие бил предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията било, че при отваряне на електромера било констатирано следното: " Осъществен е достъп до вътрешността на електромера. Датчика за регистриране отваряне на основния капак на електромера е пробит. Има изменение в електрическата схема. На електронната платка има допълнително присъединени три броя електронни компоненти. По този начин са изменени техническите и метрологични характеристики на електромера и преминаващата през него електрическа енергия се измерва с отклонение извън границите на допустимото. Електромерът не съответства на техническите изисквания.." и било обективирано в изготвения от БИМ констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване № 355/09.03.2020 г. С оглед на описаното по-горе и като било установено, че били налице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 16624 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определените за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), била 3062.54 лева с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 81 дни, като първата дата 23.09.2017 г. – началото на корекционния период, била датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която била констатирана манипулацията, последната дата била датата на извършената техническа проверка 13.12.2017 г. (вж. чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ). Е.Ю. предоставило тази информация на Е. ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура № **********/25.03.2020 г. (вж. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия. Всички изготвени документи, касаещи процесната проверка, били изпратени на ищеца с писмо с изх. № 7356356-1/25.03.2020 г., като изпратило на адреса за кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително начисление. Видно от известието за доставяне ИД PS 4040 01J6 V6 G, писмото било получено от ищеца на 09.04.2020 г. Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Съществувало законово основание за начисляване на процесната сума. КЕВР имала правомощието да приеме правила за измерване на количеството ел.енергия, които, наред с другото, да регламентирали условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях бил посветен на случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи. В случая приложение намирал чл. 51, ал. 1, във вр с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, тъй като ставало дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза бил установен точния про­цент на грешка, а формулата, която се прилагала при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, б. "а" ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на инструкциите в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал от обществения доставчик ел.енергия за покрИ.е на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Описаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента. Нямал задължение да доказва виновно поведение на ищеца. Неоснователни били доводите му, че имало съществено значение, кой точно бил извършил това въздейс­твие, което не можело да му се вмени във вина. Установяването на лицето, извършило неправо­мерно въздействие върху електромера и вината му, били от компетентността на разследващите органи и проку­ратурата, доколкото имало данни за осъществяване на състава на престъплението по чл. 234в НК. В случая било ирелевантно кой бил конкретният извършител, защото в посочените норми не се съдържали изисквания и условия за това. Било точно обратното. Единственото условие за упражняване правото на енергийният доставчик да извършел едностран­на корекция било да бъдело установено по съответния ред, че бил налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточ­но измерена ел.енергия, за да се пристъпело към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена/неточно измерена ел.енергия обаче, правото на доставчика й да извършел едностранна корекция, не било обусловено от доказването на виновно поведение на потребителя, защото корекцията целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не ангажиране отговорността на потребителя за виновно поведение. Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС след приемане на ПИКЕЕ и съставите били единодушни, че законът давал възможност на крайният снабдител да извършвал едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху СИ, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 ЗЗД бил непри­ложим. В ОУ на ответника бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите му при извършена корекция. В качеството си на краен снабдител, съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите такива за процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е. - Е., одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. (ОУ на Е. ЕС). Последните представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на ел.енергия. В чл. 28, ал. 2 от ОУ на Е. ЕС изрично бил уреден реда, по който крайният снабдител уведомявал клиента за дължи­мите от него суми при извършена корекция на сметката му, като разпоредбата имала посоченото в отговора му съдържание. Не можел да сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да има ред за уве­домяване (чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове, само ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променели общите си усло­вия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.). Нямало подобна инструкция. Още повече, че такъв ред бил предвиден. Това тълкуване се споделяло и от ВКС, който приемал, че в чл. 24 от Общите условия на договорите за продаж­ба на електрическа енергия на Е., който също бил краен снабдител с ел.енергия, но за територията на Североизточна България, бил предвиден ред за уведомяване на потребителя на ел.енергия за извършената корекция, което било прието в посоченото в отговора решение. ОУ на Е." били одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., а дословно чл. 24 имал посоченото в отговора съдържание. При сравнение на тези двете разпоредби ясно се виждало, че били напълно еднакви и нямало особена логика при идентична фактическа обстановка ВКС да приемал, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприемал диаметралнопротивоположна теза, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия. Ноторно известен факт било, че голяма част от съдебните състави в страната уважавали подобни искове на клиенти срещу крайни снабдители на ел. енергия само въз основа на обстоятелството, че същите не са привели Общите си условия в съответствие с разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 т. 6 ЗЕ и не са предвидили изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция в ОУ. Тези мотиви на съдебните състави били в разрез с постановените до този момент решения на ВКС, които потвърждавали неговите твърдения, че след измененията в ЗЕ с ДВ, бр.54/2012 г. - чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл.104а от същия, правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, нито от предвиден ред за уведомяване на клиента в ОУ. Тъй като гореизложените мотиви на съдебните състави били в пълно противоречие с практиката на ВКС, постановена по сходни правни спорове, с решение № 124/18.06.2019 г., постановено по гр. д. № 2991/2018 г., ГК. Ill г.о., ВКС се произнесъл по спорните въпроси, като постановил посоченото в отговора. От изложените мотиви на ВКС следвало, че досегашната практика на първоинстанционните и въззивните съдилища била в противоречие, както с практиката на ВКС, така и с волята на законодателя, инкорпорирана в измененията на ЗЕ с ДВ, бр. Б4/2012 г. - чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от същия и целта, която била преследвана с направените изменения, а именно: корекционната процедура да се извършва с цел възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, без да се доказвало виновно поведение на клиента. Не било необходимо и наличието на изричен ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция в ОУ на крайния снабдител, за да можел доставчикът на ел. енергия да претендира дължимостта на допълнително начислената сума. ВКС стигал и по-далеч в своите съждения, като отчитал факта, че доставката на ел. енергия се подчинявала на общите правила за покупко-продажбата в ЗЗД и дори да липсвала специална уредба за извършване на корекция на сметка, която без съмнение се съдържала в ПИКЕЕ, купувачът следвало да доплати дължимата сума, независимо от липсата на предварителни процедури за защита на потребителите. В посочения смисъл била и най-новата практика на ВКС, която била обективирана в решение № 150/26.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 4160/2018 г., съгласно която електроразпределителното дружество имало възможност да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно била отчетена и съответно заплатена в по-малък размер. „Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между крайния снабдител и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни обши условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ." Както правилно ВКС отбелязвал в коментираното решение, „Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.. Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата.". ВКС акцентирал на логичния правен и житейски извод, че „Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.“. Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ответника бъдат присъдени сторените деловодни разноски.

Тежестта за доказването на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал възраженията си за недължимост на отричаното с иска му вземане, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал това претендирано от него вземане, респективно - основанието за възникването и съществуването му, и неговия размер и изискуемост.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил като писмени доказателства по делото цитираните в отговора му общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е. и общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е. -” Е., както и доказателства за влизането им в сила, а тези общи условия, не представляват печатни материали по смисъла на чл. 187 ГПК.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: писмо до ищеца, фактура № **********/25.03.2020 г., констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 355/09.03.2020 г., констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 406045/13.12.2017 г., справка за коригиране на сметката за електроенергия и известие за доставяне.

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 14.10.2020 г. от 11.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: