№ 20247
гр. С., 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20241110127241 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД твърди, че е сключил с ответника
Д. Я. Х. договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който се е
задължил и е доставял топлинна енергия в жилището в гр.С., ул.Ф.Д.П. 6, ет.1
през периода май 2020 - април 2021 г. и е извършвал услугата дялово
разпределение за периода септември 2020 - април 2022 г. Ответникът се е
задължил да плаща цената й и възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“, не е платил, изпаднал е в забава и е задължен за главните
вземания заедно с обезщетения за забава. Твърди още, че е подал заявление по
чл.410 от ГПК, срещу което ответникът е възразил срещу издадената въз
основа на него заповед за изпълнеине по реда на чл.414 ГПК, и това обуславя
интереса му да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си
за следните суми: 166,31 лв., претендирана като цена на топлинната енергия
за периода май 2020 - април 2021 г.; 21,82 лв.- възнаграждение за услугата
дялово разпределение за периода септември 2020 - април 2022 г.; 38,70 лв.–
обезщетение за забава за периода 15.8.2021 - 28.9.2023 г., съответно – 5,01 лв.
– обезщетение за забава за периода 15.11.2020 – 28.9.2023 г. Моли и за
осъждането на ответника за направените разноски по настоящото и по
1
заповедното дело.
Ответникът Д. Я. Х. оспорва исковете по основание и размер. Позовава
се на погасителна давност за част от претенциите на ищеца – предхождащите
с три години подаването на заявлението по чл.410 от ГПК. Моли исковете да
бъдат отхвърлени.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №57096/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в на
СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
която ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК. Това обуславя
интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на
вземанията си.
От приетия по делото нотариален акт №29, том ХVІІІ, дело №2949/88 на
СРС се установява, че процесният топлоснабден имот на 24.6.1988 г. е
придобит от Я.А.Х. по силата на сключения на тази дата договор за продажба,
като продавачът С.С.Я. е запазила пожизнено за себе си правото на ползване
върху имота. На 2.6.2011 г. Я.Х. е починал и е оставил за наследник по закон
дъщеря си – ответника Д. Я. Х..
От приетата по делото заявление декларация от ответника Д. Х. до
ищеца с негов вх.№ от 15.6.2011 г. се установява, че е поискала разкриване на
партида на свое име за доставка на топлинна енергия в процесния
топлоснабден обект.
По делото не се спори относно фактите, за които ищецът е поискал
съдебно техническа и съдебно счетоводни експертизи. Безспорно е, че ищецът
е доставял в процесния имот твърдените количества топлинна енергия, че е
извършвал услугата дялово разпределение, както и че цената им се равнява на
претендираната.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.
2
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
закона.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответника да плати
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответника е да докаже,
че е платил задълженията си
По делото е спорно дали през исковия период е действал договор за
продажба на топлинна енергия и между кои страни. Съгласно т.1 на
Тълкувателно решение от 17.5.2018 г. по 2/2017 на ОСГК Собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й.
Настоящата хипотеза е същата. От приетия по делото нотариален акт и
удостоверение за наследници е видно, че ответникът е придобила
собствеността на имота без вещото право на ползване, което е запазено
3
безвъзмездно и пожизнено от трето неучастващо по делото лице - С.С.Я.. Но
от приетото по делото заявление-декларация от ответника Д. Х. с вх. № на
ищцовото дружество от 15.6.2011 г. е видно, че е поискал откриване на
партида на свое име. Това действие представлява е адресиране на
предложение по смисъла на чл.13 ЗЗД до ищеца за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия, което предложение е прието от ищеца и това
се вижда от изпълнението на договора от последния с доставянето на
топлинна енергия до имота. Съгласно тълкувателната съдебна практика
договорът за продажба на топлинна енергия е неформален, а хипотезата по
чл.149, ал.1 ЗЕ се касае за форма за доказване, а не за действителност. От това
може да се направи извод, че е налице съвпадане на двете насрещни изявления
по повод възникването на договорна връзка за продажба на топлинна енергия,
с други думи – е сключен договор за продажба на топлинна енергия между
ищеца и ответника, съответно – че такъв не е действал между ищеца и
посочения в документа за собственост притежател на вещното право на
ползване на имота – Славка Янакиева, както и че през исковия период
договорът е действал именно между ищеца и ответника Д. Х., а не между
ищеца и Славка Янакиева. Казусът попада именно в хипотезата, която е
обсъдена с тълкувателното решение, при която се изключва отговорността на
собственика, съсобственика на имота или на притежателя на ограниченото
вещно право на ползване, а отговорността за плащането на цената на
топлинната енергия се носи от лицето, с което топлоснабдителното дружество
е сключило договор за продажба на топлинна енергия. Отговорен за плащане
на топлинната енергия за исковия период следва да се приеме, че е
ответникът.
Възражението на ответника за погасяване на дълга за главница по
давност е частично основателно. Съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД периодичните
вземания, каквито са процесните, се погасяват с тригодишна погасителна
давност (в този смисъл е и задължителната съдебна практика т.2 от ТР
1/2009г.).
С предявяването на иска давността се спира. Искът е предявен на
17.10.2023 г. (чл. 422, ал.1 ГПК), следователно извън обхванатия от
погасителната давност период са всички вземания, чиято изискуемост
4
настъпва след 17.10.2020 г. (чл. 114, ал.1 ЗЗД). В случая това са вземанията за
топлинна енергия за периода септември 2020 – април 2021 г., доколкото
според общите правила по договора за продажба на топлинна енергия
вземането за съответния месец става изискуемо с изтичането на 45 дневен
срок от месечния отчетен период, за който се отнася (вземането за месец
септември 2020 г. са изискуеми на 15.11.2020 г., а тези за месец август 2020 г.
са погасени по давност, защото са изискуеми два дни преди 17.10.2020 г.)
Съдът въз основа на изчисленията на приетата по делото комплексна
експертиза приема, че за периода септември 2020 – април 2021 г.
задължението на ответника е в размер на 114,10 лв. В тази част искът е
основателен и следва да уважи, а за разликата до пиния предявен размер - да
се отхвърли, защото, от една страна, ответникът не доказа да е платил
непогасените по давност задължения, а от друга, ищецът не доказа да е
предприел действия за спиране или прекъсване на давността в по-ранен
момент от завеждането на исковата молба.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата
„дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на
фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на
тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените
правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно чл.139, ал.1 и ал.2 ЗЕ Разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по 139а от ЗЕ. Според
общите условия на договора за продажба на топлинна енергия – чл.36, ал.1 и
ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от него търговец, като редът и начинът за заплащането се определя
от продавача, съгласувано с търговците, за което се уведомява клиентът.
В процесния случай по делото няма спор между страните, че в
процесния случай ищецът е извършвал тази услуга без подизпълнители. Това
5
показва, че искът е доказан по основание и по размер, по коит не се спори по
настоящото дело. Възражениет на ответника се основава изцяло на
възраженията му по главния иск от който е обусловен искът по чл.79, ал.1 ЗЗД
за възнаграждението за услуата дялово разперделение – че трето лице е
ползвател на имота, респ. че облигационната връзка е с него а не с ответника.
Доводите, които са изложени по главния иск се отнасят и за този иск, поради
което същият следва да се уважи изцяло.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86,
ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния
иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на
ответника - твърдените правоизключващи факти или погасяването на главните
задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.
Началото на забавата следва да се постави с поканата до ответника да
плати задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД. В процесния случай ищецът не
доказа това обстоятелство, поради което следва да се приеме, че искът е
неоснователен и по отношение на частта от исковия период, след влизане в
сила на посочените общи правила на договора да продажба на топлинна
енергия. От това следва, че исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят
изцяло.
Относно направените по делото разноски от страните:
Предвид частичната основателността на исковете, ответникът на осн.
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК е длъжен да плати на ищеца направените по делото
разноски съразмерно на уважената част от исковете – 58,62 % от 125,00 лв. за
разноските по настоящото дело и 75,00 лв. - по заповедното тоест 73,27 лв.,
съответно 43,96 лв
Ищецът дължи на осн. чл.78, ал.3 от ГПК направените от ответника
разноски съразмерно на отхвърлените части от исковете - 41,38 % от 400,00
лв. за разноските по настоящото дело и 400,00 лв. - по заповедното, тоест
165,52 лв. - за разноскиете по настоящото дело и още толкова - за разноските
по зеповедното.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че
ответникът Д. Я. Х. с ЕГН ********** с гр.С., ул.Ф.Д.П. 6, ет.1 дължи на
ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК *********, гр. С., ул. „Ястребец”
№ 23, плащането на следните суми:
на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 114,10 лв. -
представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия за топлоснабдения обект с адрес гр.С., ул.Ф.Д.П. 6, ет.1 за
периода септември 2020 - април 2021 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №57096/23 г. на СРС, II ГО,
73-ти с-в - 17.10.2023г., до изплащането на сумата;
на осн. чл.79, ал. ЗЗД - 21,82 лв., представляваща възнаграждение за
услугата „дялово разпределение“ по договор за продажба на топлинна енергия
на собственика на топлоснабдения обект с адрес гр.С., ул.Ф.Д.П. 6, ет.1 за
периода септември 2020 - април 2022 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №57096/23 г. на СРС, II ГО,
73-ти с-в - 17.10.2023г. до изплащането на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД - само за разликата над уважената част до
пълния предявен размер от 166,31 лв. и за периода май 2020 – август 2020 г. и
изцяло - исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумите от 38,70
лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.150,
ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.8.2021 - 28.9.2023 г.,
и 5,01 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по
чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.11.2020 - 28.9.2023 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответника Д. Я. Х. с ЕГН
**********, с посочените данни, да плати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.”
ЕАД, с посочените данни, следните суми: 73,27 лв., представляваща
обезщетение за направените от ищеца разноски по настоящото исково дело и
43,96 лв. – по заповедното ч.гр.д. №57096/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в,
съразмерно на уважените части от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.”
7
ЕАД, с посочените данни, да плати на ответника Д. Я. Х. с ЕГН **********,
следните суми: 165,55 лв., обезщетение за направените по настоящото дело и
165,55 лв. – по заповедното – ч.гр.д. №57096/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в,
съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК - с
въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена държавна
такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8