№ 13512
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20221110102731 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Л. А. В. срещу .... ЕАД – заличен
търговец, заместено на основание чл. 227 ГПК от правоприемника му ..., с която са
предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните несъществуване правото
на принудително изпълнение поради погасяването им по давност за вземания на
ответника от ищцата по изпълнителен лист от 3.10.2007г., издаден по ч.гр.д.№
20804/2007г. на СРС, 40 с-в.
В исковата молба се твърди, че в полза на ... срещу ищцата и други
длъжници е издаден изпълнителен лист от 3.10.2007г. по ч.гр.д.№ 20804/2007г. на
СРС, 40 с-в. По молба на банката от 14.07.2008г. въз основа на процесния
изпълнителен лист е образувано изп.дело № 20088440400524 по описа на ЧСИ
Стоян Якимов, в рамките на което като взискател е конституирано .... ЕАД,
придобило вземанията по силата на сключен с първоначалния кредитор договор за
цесия. Твърди се, че след образуване на изпълнителното производство не са
предприети изпълнителни действия, прекъсващи давността, поради което
приложимият 5-годишен давностен срок за вземанията е изтекъл. С тези доводи
ищцата обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира
разноски.
1
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
признава исковете. Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което
моли отговорността за разноски да се разпредели в приложение правилото на чл.
78, ал. 2 ГПК.
С молба от 8.05.2025г. ищцата чрез процесуалния й представител адв.
Джаджарова отправя изрично искане до съда за постановяване на решение
съобразно направеното от ответника признание.
Съдът, като съобрази, че с отговора на исковата молба ответникът признава
изцяло предявените искове, а ищцата на свой ред е поискала постановяване на
решение съобразно признанието, и като прецени, че не са налице пречки по чл.
237, ал. 3 ГПК, намира, че са изпълнени условията по чл. 237, ал. 1 ГПК за
уважаване на исковете, предвид признаването им от ответника за основателни.
По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
право на разноски се поражда в полза на ищцата. Противно на развитите от
ответника доводи, не се установява да е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, в
приложение на която разноските да се възложат върху ищцата. Макар ответникът
да признава предявените искове, не е изпълнено кумулативно изискуемото
съгласно посочената норма условие да не е дал повод за завеждане на делото.
Позоваването на изтекла погасителна давност съставлява законно признат на
длъжника способ за защита, който същият може да упражни пред съда както под
формата на правопогасяващо възражение по предявен от кредитора иск за
вземането, така и чрез завеждане на отрицателен установителен иск за
недължимост на вземането, предвид установената в чл. 120 ЗЗД забрана за
служебно прилагане на давността. В процесния случай от събраните по делото
доказателства се установява, че за процесните вземания е издаден изпълнителен
лист, като титуляр на изпълняемото право по който се легитимира ответникът,
конституиран като взискател по образувано срещу ищцата и други длъжници
изп.дело № 20088440400524 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, в рамките на което са
инициирани действия за принудително събиране на вземанията. Към датата на
подаване на исковата молба на 20.01.2022г. изпълнителното производство по
отношение на ищцата е висящо – същото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК с постановление на съдебния изпълнител от 23.08.2024г. При тези данни
съдът намира, че ответникът, доколкото не се установява в по-ранен момент да е
поискал прекратяване на изпълнителното дело и по същото, независимо от
настъпилото ex lege прекратяване, е продължило изпълнението спрямо ищцата,
респ. не са вдигнати наложените върху нейни вземания запори, то с поведението си
е дал повод за търсената искова защита, за да се приложат с обвързваща страните
сила последиците от давността. По изложените съображения изискването по чл.
78, ал. 2 ГПК ответникът да не е станал причина за завеждане на делото в случая не
е изпълнено, поради което няма основание за изключване на отговорността му за
разноски.
Ищцата не доказва сторени разноски, предвид освобождаването й съгласно
чл. 83, ал. 2 ГПК от задължението за заплащане на дължимата държавна такса. На
2
основание чл. 78, ал. 6 ГПК таксата, възлизаща на 529,23 лв., следва да бъде
възложена в тежест на ответника, в полза на съдебния бюджет.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адв. Джаджарова,
предоставила на ищцата безплатно процесуално представителство съгласно
уговорка в този смисъл в представения договор за правна защита и съдействие,
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът,
определя в размер от 1150 лв., отчитайки липсата на фактическа и правна сложност
на делото и това, че производството по него е приключило в рамките на две
съдебни заседания и по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, като освен писмени други
доказателства не са събирани, както и съобразявайки Решение на СЕС по дело С-
438/22 от 25.01.2024г., съгласно което решаващият състав не е обвързан от
минималните прагове на адвокатските възнаграждения, приети от съсловната
организация на адвокатите.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Л. А. В., ЕГН
**********, с адрес: ..., срещу ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...,
конституирано на основание чл. 227 ГПК на мястото на .... ЕАД – заличен
търговец, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, че
не съществува правото на принудително изпълнение поради погасяването им по
давност за вземания на ответника за сумата от 9674,96 лв. главница по договор за
кредит, ведно със законна лихва считано от 26.09.2007г. до окончателното
плащане, сумата от 3296,35 лв. лихва за периода към 25.09.2007г., и сумата от
259,42 лв. разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 3.10.2007г.
по ч.гр.д.№ 20804/2007г. на СРС, 40 с-в.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...,
конституирано на основание чл. 227 ГПК на мястото на .... ЕАД – заличен
търговец, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на СРС сумата от
529,23 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...,
конституирано на основание чл. 227 ГПК на мястото на .... ЕАД – заличен
търговец, да заплати на адв. И. Г. Джаджарова от САК, служебен адрес: г.., партер,
на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 1150 лв. – разноски за
предоставено безплатно процесуално представителство на ищцата Л. А. В..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4