Р Е Ш Е Н И Е
№………………./…………………….
година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено
на 04.08.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при участието
на секретаря Елка Иванова
разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско
дело № 1266 по описа за 2020 год. и
за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от Областна
дирекция на МВР - Варна против решение № 977/26.02.2020 год постановено по
гр.д. 16811/2019 година по описа на ВРС,с което се :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР -
Варна, с адрес: град Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ НА Н.В.Д. ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 1728.46 лв. /хиляда седемстотин двадесет и осем лева и
46ст./, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на
положения нощен труд от ищеца в дневен с коефицент 1,143, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 16.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143
ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР -
Варна, с адрес: град Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ НА Н.В.Д. ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 350лв. /триста и петдесет лева/, представляваща разноски
по делото за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР -
Варна, с адрес: град Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ НА в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от
69.14лв. /шестдесет и девет лева и 14 ст./, представляваща дължима държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Твърди се,че постановеното решение е
незаконосъобразно,постановено при неправилно приложение на материалния закон
,поради което се моли неговата отмяна и постановяване на друго,с което
предявения иск бъде отхвърлен. Твърди се,че ВРС не е взел предвид,че ищецът е
държавен служител и неговите правоотношения се уреждат само от ЗМВР,като
изключенията за приложение на КТ са изрично изброени. КТ не намира
субсидиарно приложение Наредбата за работното време и почивките и
отпуските не се прилагат за държавни служители назначени по ЗМВР В ЗМВР
изчерпателно са посочени, допълнителните възнаграждения,които се дължат
за изпълнение на специфични дейности . Излагат се подробни доводи във
въззивната жалба.
Въззиваемата страна е депозирала
писмен отговор,в който изразява становище за неоснователност на депозираната
въззивна жалба. Излага подробни съображения. Претендира разноски по делото пред
въззивната инстанция.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
При
проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата
на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа
обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното
решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
В отговор
на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе предвид следното
Производството е образувано по предявен иск
от Н.В.Д. ***, с правно основание
чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1965,44 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 235,66 часа за периода от 01.10.2016г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от
1648 часа в дневен с коефицент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че през периода от
01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд като „младши инспектор“ в III
РУ, което е на структурно
подчинение на ОД на МВР Варна. и е със статут на държавен служител и е полагал
труд на 12 часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Твърди, че за процесния период е
положил 1648 нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 1883,66
часа. Т.е. разликата от 235,66 часа следва да бъде допълнително заплатен.
Размерът е 1965,44 лв., като е изчислен на база основното месечно
възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %, съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР.
В срока
по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,с
твърдение , че искът е неоснователен.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено от правна страна следното:
Доводите
в жалбата по същество касаят приложимия нормативен ред, по който следва да се
определи размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд по чл. 178, ал.
1, т. 3 от ЗМВР.
Съгласно
чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда от
закона, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
На
основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /в ред. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014г./
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на
министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.10.2016г.
до 30.09`.2019г. действащи са били последователно Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д.
№ 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с
решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/
издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче
Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното
решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка от тези наредби урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и според
тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа
и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в
подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца
нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з- 407/ 11.08.2014г./
ДВ, бр. 69/19.08.2014г.,
в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./.
На
основание чл. 6, ал. 2 от КРБ и основното начало за недопустимост на
ограничения на правата или привилегии основани на лично и обществено положение
и гарантираното и защитено право на труд, както и провъзгласеният във
вътрешното ни законодателство, така и в пряко приложими международни актове
принцип на осигуряване равенство на хората при упражняването на предоставените
им от законите права и равни възможности за участие в обществения и социалния
живот, решаващият състав приема, че няма основание по въпроса за
дължимостта на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд
държавните служители, заети в системата на МВР да се поставят в
по-неравностойно положение спрямо работниците и служителите, наети по
неслужебни, трудови правоотношения. В този смисъл приема, че допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, получен след преобразуване на
часовете положен нощен труд към дневен такъв с коефициент 1.143, получен от
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време установени за подневно отчитане на работното време, се дължи на ищеца на
общо основание. Предявеният иск поради това е доказан по основание.
По
отношение на претендирания размер, то същият е доказан, тъй като съответства на
изчисленията направени от вещото лице в приетото по делото заключение на ССчЕ,
което не е оспорено от въззивника и се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено. По делото липсват твърдения, съответно и доказателства
дължимото допълнително възнаграждение в доказан размер да е платено от
въззивника на служителя, поради което предявеният иск е доказан по основание и
по размер. Следователно предявеният иск е основателен и следва да се
уважи.
В
обжалваното решение, ВРС е постановил идентичен правен резултат и решението
като правилно следва да се потвърди.
С оглед изхода на правния спор пред
настоящата инстанция в полза на въззиваемия следва да се присъдят направените
по делото разноски в размер на 245 лв,за адв.хонорар,съобразно представените
доказателства за това.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 977/26.02.2020 год постановено по
гр.д. 16811/2019 година по описа на ВРС
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР - Варна, с адрес: град Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ НА Н.В.Д. ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 245 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
е окончателно и не
подлежи на обжалване пред ВКС,на осн.чл.280 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: