О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
260154/17.3.2021г.
Шуменският
районен съд, единадесети състав
На седемнадесети март през две хиляди двадесет и
първа година
В открито заседание
в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор: С.Александрова
Като разгледа докладваното от съдията-докладчик
ЧНД №99 по описа за 2021
год.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.306, ал.1,
т.1 от НПК.
Постъпила е молба от
подсъдимия Д.П.Б., с ЕГН********** с искане да му бъде определено общо
наказание по посочените в молбата осъждания.
В
открито съдебно заседание представителят на ШРП изразява съгласие с предложението. В пледоарията си развива
подробни мотиви в тази насока и относно
начина за групиране на наказанията.
Подсъдимият, редовно
призован, в съдебно заседание се явява лично и с назначен особен представител,
като молят молбата да бъде уважена.
Съдът,
като взе в предвид постъпилата молба, становището на страните и материалите по
ЧНД №99 по описа на ШРС за 2021 год., прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Последното
осъждане на подсъдимия Б. е със Споразумение, одобрено от Районен съд Шумен, поради което съгласно
разпоредбата на чл.39, ал.1 от НПК компетентен да разгледа молбата е именно
Шуменски районен съд.
От
събраните и приложени по делото писмени доказателства се установи, че Д.П.Б. е
осъждан, както следва:
1.С определение
№286/11.12.2018 год., с което е одобрено споразумение по НОХД №3188/2018 год.
по описа на ШРС, влязло в сила на 11.12.2018 год. с което на подсъдимия е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца и „глоба“ в размер на
2000 лева за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, извършено на 17.01.2018 год., 11.07.2018 год. и 05.09.2018 год. На
основание разпоредбата на чл.66 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“ е било отложено за срок от 3 години, като е било приспаднато времето,
през което спрямо подсъдимия са били взети мерки за неотклонение „домашен
арест“ и „задържане под стража“.
2.С определение
№24/13.12.2018 год., с което е одобрено споразумение по НОХД №445/2018 год. по
описа на ШОС, влязло в сила на 13.12.2018 год.
с което на подсъдимия е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от 16.01.2018 год. до 19.08.2018 год. На
основание разпоредбата на чл.66 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“ е било отложено за срок от 3 години, като са били постановени
пробационни мерки.
3. С определение
№4/15.05.2020 год., с което е одобрено споразумение по НОХД №108/2020 год. по
описа на ШОС, влязло в сила на 15.05.2020 год.
с което на подсъдимия е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година и два месеца и „глоба“ в размер на 5000 лева за
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК,
извършено на 16.01.2020 год. На основание разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2,
б.“в“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, като е било приспаднато времето, през което
спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
С Определение от 29.06.2020
год. на ШОС по ЧНД №118/2020 год. на подсъдимия е било определено общо
наказание измежду наложените му наказания по НОХД №3188/2018 год. по описа на
ШРС и НОХД №445/2018 год. по описа на ШОС в размер на най-тежкото от тях, а
именно „лишаване от свобода“ в размер на една година и два месеца, което на
основание разпоредбата на чл.24 от НК е било увеличено с ½, а именно със
седем месеца, като е бил определен
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
Видно от писмо №П-9/2020 от
22.07.2020 год. и писмо рег.№ЗД№167/2020 от 20.07.2020 год. така определеното
общо наказание в размер на 1 /една/ година и 9 /девет/ месеца е било преведено
в изпълнение на 12.02.2020 год. като към настоящия момент същото не е изтърпяно.
4. С определение
№260007/06.01.2021 год., с което е одобрено споразумение по НОХД №2288/2020
год. по описа на ШРС, влязло в сила на 06.01.2021 год. с което на подсъдимия е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три месеца за престъпление по чл.354а, ал.3,
т.1 от НК, извършено на 31.08.2019 год. На основание разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, като е било приспаднато времето, през което
спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК, съдът счита, че са налице условията и
следва да бъде определено едно общо наказание на подсъдимия Д.П.Б., с ЕГН**********
измежду
наложените му наказания по посочените по-горе осъждания, а именно:
На основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК
следва да се определи общо наказание на
подсъдимия измежду наложените му наказания с определение №286/11.12.2018 год., с което е
одобрено споразумение по НОХД №3188/2018 год. по описа на ШРС, влязло в сила на
11.12.2018 год. и с определение
№24/13.12.2018 год., с което е одобрено споразумение по НОХД №445/2018 год. по
описа на ШОС, влязло в сила на 13.12.2018 год.
в размер на най-тежкото от
определените наказания, а именно: 1 /една/ година и 2 /два/ месеца „лишаване от
свобода.
По отношение на тази група присъди съдът намира, че са
налице условията за увеличаване на общото наказание на основание разпоредбата
на чл.24 от НК. Имайки в предвид, че в групата влизат две присъди, наказанията
по които са сравнително близки – около една година, то налагането на общо
наказание в размер на една година и два месеца “лишаване от свобода”, което поглъща
второто наказание не би могло да изиграе ролята и целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. При преценка на въпроса за увеличението
съдът взе в предвид двете осъждания на дееца, обстоятелството, че деянията по
посочените присъди са извършени в един кратък период от време, което говори не
само, че наложените наказания не са изиграли своята възпитателна роля, но и за
трайната престъпна нагласа в поведението на подсъдимия. Ето защо, с оглед на
гореизложеното и имайки в предвид размера на наложеното общо наказание по тази
група присъди съдът счита, че е справедливо и законосъобразно същото да бъде
увеличено с максималната предвидена в разпоредбата на чл.24 от НК възможност, а
именно с една втора.
Поради изложените мотиви съдът счита, че на основание
чл.24 от НК следва да се увеличи размера на така определеното общо наказание „лишаване
от свобода“ с ½ или със седем месеца, като подсъдимият следва да изтърпи
общо наказание в размер на 1 /една/ година и 9 /девет/ месеца.
На основание чл.25, ал.4 от НК, във вр. с чл.57, ал.1,
т.2, б.“в“ от ЗИНЗС следва да се определи първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието.
На основание чл.25, ал.1 от НК, във вр. с чл.23, ал.3
от НК следва да се присъедини към така определеното общо наказание „лишаване от
свобода“ наложеното на подсъдимия с определение №286/11.12.2018 год., с което е одобрено
споразумение по НОХД №3188/2018 год. по описа на ШРС, влязло в сила на
11.12.2018 год. наказание „глоба“ в
размер на 2000 лева.
На основание разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК следва
да се приспадне от така определеното общо наказание „лишаване от свобода“ изтърпяната
част от наказанията по кумулираните присъди.
На основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК
следва да се определи общо наказание на
подсъдимия измежду наложените му наказания с определение №4/15.05.2020 год., с което е
одобрено споразумение по НОХД №108/2020 год. по описа на ШОС, влязло в сила на
15.05.2020 год. и с определение №260007/06.01.2021 год., с което е одобрено
споразумение по НОХД №2288/2020 год. по описа на ШРС, влязло в сила на
06.01.2021 год. в размер на най-тежкото
от определените наказания, а именно: 1 /една/ година и 2 /два/ месеца „лишаване
от свобода.
Съдът, като съобрази направеното от представителя
на ШРП искане за увеличаване на общото наказание по посочената група присъди на
основание чл.24 от НК и материалите по делото, установи, че в посочената група
присъди са включени две наказания, като най-тежкото от тях е в размер на 1
година и 2 месеца “лишаване от свобода”. Това е и размерът на определеното от
съда общо наказание по тази група присъди. Второто наказание е в размер
значително по-нисък от размера на определеното общо наказание, поради което
съдът намира, че същото е от естество да изпълни ролята на индивидуалната и
генерална превенция и да изпълни целите, посочени в разпоредбата на чл.36 от НК. Още повече, че подсъдимият Б. към
настоящия момент все още излежава наложеното му общо наказание по първата група
присъди, което е увеличено с ½ до размер от 1 година и 9 месеце
„лишаване от свобода“. Доколкото това е първото наказание, за което подсъдимият
влиза в затвора и с оглед на обстоятелството, че същото все още не е изтърпяно
изцяло не може да се направи извода, че престоят му в затвора за този период от
време не е изиграл своята превъзпитателна роля.
Още повече, че деянията, предмет на втората група присъди са извършени
преди подсъдимият да започне да търпи посоченото общо наказание по първата
група наказания, поради което не може да бъде споделен извода, че наказанието,
което в момента търпи Б. не е изиграло своята превъзпитателна и възпираща роля.
Поради изложеното съдът намира, че в настоящия случай не са налице условията за
увеличаване на определеното общо наказание по тази група на основание
разпоредбата на чл.24 от НК.
Определеният размер на това
наказание, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ, за да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъденият, а освен това съдът счита, че така определеното общо
наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл.25, ал.4 от НК, във вр. с чл.57, ал.1,
т.2, б.“в“ от ЗИНЗС следва да се определи първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието.
На основание чл.25, ал.1 от НК, във вр. с чл.23, ал.3
от НК следва да се присъедини към така определеното общо наказание „лишаване от
свобода“ наложеното на подсъдимия с определение №4/15.05.2020 год., с което е одобрено
споразумение по НОХД №108/2020 год. по описа на ШОС, влязло в сила на
15.05.2020 год. наказание „глоба“ в
размер на 5000 лева.
На основание разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК следва
да се приспадне от така определеното общо наказание „лишаване от свобода“ изтърпяната
част от наказанията по кумулираните присъди.
Съдът счита, че така
определените наказания ще постигнат целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК и ще спомогнат за поправяне на Б., а и ще изпълнят
целите на индивидуалната и генералната превенция на наказанието у подсъдимия и
у другите членове на обществото.
Водим
от горното и на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК, във връзка с чл.25, ал.1 от НК, във вр. с чл.23, ал.1 от НК и чл.25, ал.2 от НК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На основание
чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК определя общо наказание на подсъдимия
Д.П.Б., с ЕГН**********, както
следва:
I. Измежду
наложените му наказания с определение №286/11.12.2018 год., с което е одобрено споразумение по
НОХД №3188/2018 год. по описа на ШРС, влязло в сила на 11.12.2018 год. и с определение №24/13.12.2018 год., с което
е одобрено споразумение по НОХД №445/2018 год. по описа на ШОС, влязло в сила
на 13.12.2018 год. в размер на най-тежкото от определените наказания, а
именно: 1 /една/ година и 2 /два/ месеца „лишаване от свобода.
На основание чл.24 от НК увеличава така определеното
общо наказание „лишаване от свобода“ с ½ или със седем месеца, като
подсъдимият следва да изтърпи общо наказание в размер на 1 /една/ година и 9
/девет/ месеца.
На основание чл.25, ал.4 от НК, във вр. с чл.57, ал.1,
т.2, б.“в“ от ЗИНЗС определя първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието.
На основание чл.25, ал.1 от НК, във вр. с чл.23, ал.3
от НК присъединява към така определеното общо наказание „лишаване от свобода“
наложеното на подсъдимия с определение №286/11.12.2018 год., с което е одобрено споразумение по
НОХД №3188/2018 год. по описа на ШРС, влязло в сила на 11.12.2018 год. наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.
На основание разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК приспада
от така определеното общо наказание „лишаване от свобода“ изтърпяната част от
наказанията по кумулираните присъди.
II. Измежду
наложените му наказания с определение №4/15.05.2020 год., с което е одобрено споразумение по НОХД
№108/2020 год. по описа на ШОС, влязло в сила на 15.05.2020 год. и с определение
№260007/06.01.2021 год., с което е одобрено споразумение по НОХД №2288/2020
год. по описа на ШРС, влязло в сила на 06.01.2021 год. в размер на най-тежкото от определените наказания, а
именно: 1 /една/ година и 2 /два/ месеца „лишаване от свобода.
На основание чл.25, ал.4 от НК, във вр. с чл.57, ал.1,
т.2, б.“в“ от ЗИНЗС определя първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието.
На основание чл.25, ал.1 от НК, във вр. с чл.23, ал.3
от НК присъединява към така определеното общо наказание „лишаване от свобода“
наложеното на подсъдимия с определение №4/15.05.2020 год., с което е одобрено споразумение по НОХД
№108/2020 год. по описа на ШОС, влязло в сила на 15.05.2020 год. наказание „глоба“ в размер на 5000 лева.
На основание разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК следва
да се приспадне от така определеното общо наказание „лишаване от свобода“ изтърпяната
част от наказанията по кумулираните присъди.
Оставя без уважение искането на представителя на ШРП
за увеличение на определеното общо наказание по втората група на основание
разпоредбата на чл.24 от НК.
Определението подлежи на обжалване или протестиране в
15-дневен срок от днес пред ШОС.
Районен
съдия: