Решение по дело №170/2013 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1983
Дата: 14 май 2013 г.
Съдия: Валентина Драгиева Иванова
Дело: 20135330100170
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

Гр. Пловдив, 14.05.2013 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в публично заседание на осми май през две хиляди и тринадесета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Ирина Тодорова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 170 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.245, вр.чл.128 КТ. 

Производството е образувано по искова молба на М. А. М. ,***, против “Транс сити” АД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.”Кукленско шосе” №21В представлявано от А.Б. – у.  

Предявени са обективно съединени осъдителни искове правно основание, чл.245 КТ, вр.чл.128, ал.1 от КТ и чл.86 ЗЗД, за заплащане на следните суми: сумата от общо 729,80лв., сбор от неизплатени части от трудови възнаграждения за периода м.01.2011г.- м.09.2011г., м.12.2011г. и април и май 2012г., сумата от общо 42,21лв. – сбор от мораторни лихви върху неизплатените ТВ за периодите от 20-то число на месеца следващ този на полагане на труда до предявяване на искова молба -08.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на искова молба до окончателното плащане.  

Ищецът твърди, че е работил въз основа на трудов договор № 137/26.11.2007г. в ответното дружество на длъжността  “к. ” на пълно работно време от 8 часа при ОТВ от 180лв., което се изплаща еднократно от 10-то до 20-то число на следващия месец. Този трудово договор бил срочен със срок до 25.02.2009г., но тъй като след тази дата продължил да работи в ответното дружество се трансформирал в безсрочен. Твърди това й трудово правоотношение да било прекратено, но незабавно бил сключен нов ТД №862/31.05.2012г. с който отново била назначена на работа в ответното дружество на длъжността  “к. ” на пълно работно време от 8 часа с ОТВ от 317лв. и ДТВ от 0,6% за всяка прослужена година, както за нощен труд по 0,25лв. на час, което се изплаща еднократно от 20-то до 30-то число на следващия месец. Този ТД №862/31.05.2012г. бил прекратен от работодателя на 14.11.2012г. Твърди работодателя да не изплатил изцяло трудовите му възнаграждения за положения труд съобразно уговореното в ТД. Твърди и до момента ответникът да му дължи ТВ за периода от 01.01.2011г. до 14.11.2012г. в следните размери: ТВ за м.02.2011г.- 60,39лв.; ТВ за м.03.2011г.- 55,91лв.; ТВ за м.04.2011г.- 62,13лв.; ТВ за м.05.2011г.- 64,39лв.; ТВ за м.06.2011г.- 62,13лв.; ТВ за м.07.2011г.- 67,17лв.; ТВ за м.08.2011г.- 71,64лв.; ТВ за м.12.2011г.- 32,62лв.; ТВ за м.04.2012г.- 126,80лв.; ТВ за м.05.2012г.- 126,80лв. Като общо за 2011г. и 2011г. не са му изплатени възнаграждения в размер на 729,80лв. Твърди също падежът на задължението за плащане та тези части от ТВ, според уговореното в ТД да е до 20-то число на следващия месец, при което и работодателят да е изпаднал в забава за изплащането на тези суми на 20-то число на месеца следващ този на полагане на труда, при което и дължи лихви за забавено плащане от тези дати до  предявяване на искова молба в общ размер от 42,21лв. Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от общо 729,80лв., сбор от неизплатени части от трудови възнаграждения за периода м.01.2011г.- м.09.2011г., м.12.2011г. и април и май 2012г., сумата от общо 42,21лв. – сбор от мораторни лихви върху неизплатените ТВ за периодите от 20-то число на месеца следващ този на полагане на труда до предявяване на искова молба -08.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на искова молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд.

Преписи от молбата и приложенията са връчени на ответника с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв.

В срока по чл.131 ГПК  е постъпил писмен отговор от ответника, чрез представителя по закон – и . Д  А.Б. . Не оспорва допустимостта на исковете, но  ги намира за неоснователни. Твърди всички дължими на ищеца трудови възнаграждения да са изплатени изцяло, поради което и намира исковете за неоснователни и се иска отхвърлянето им.

 

В о.з. ищецът,   чрез пълномощника си а .В.Т  поддържа искова молба и предявените искове.

В с.з. ответното дружество не изплаща представител.

Съдът след преценка на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от правна и фактическа страна следното:

Установява се по делото от представените копие от Трудов договор №137/26.11.2007г.  (л.5) и Трудов договор №*****/31.05.2012г.  (л.6), че между М. А. М.  и “Транс сити” АД, гр.Пловдив е възникнало и съществувало трудово правоотношение като ищецът заемал длъжността “к. ” с уговорено по първия ТД основно месечно трудово възнаграждение в размер на 180,0лв. и ДТВ  (клас) от 0,0 % върху основното, което се изплаща еднократно от 20-то до 30-то число на следващия месец.

По делото е изготвена и приета ССЕ на в.л. З М.  , която не е оспорена от страните, и съдът кредитира, като намира същата за компетентно изготвена, пълна и безпристрастна и основана на доказателствата по делото и проверени ведомости за заплати на ответното дружество за периода м.05.2011г.- м.04.2012 г.  От констативно-съобразителна част на ССЕ се установява на М. А. М. , по ведомости за заплати на ответното дружество по месечно за процесния период м.февруари 2011г. - м.май.2012 г. да са му начислени БТВ, върху които са изчислявани законово регламентирани удръжки, а след приспадането им работодателят е следвало да изпати  на ищеца ТВ  в размери съответно: за м.02.2011г.- 257,44лв.; за м.03.2011г.- 228,32лв.; за м.04.2011г.- 270,06 лв.; за м.05.2011г.- 274,49лв.; за м.06.2011г.- 264,85лв.; за м.07.2011г.- 287,59лв.; за м.08.2011 г- 304,62лв. за м.12.2011 г. – 302,62лв.; за м. 04.2012 г. – 258,13 лв. за м.05..2012 г. 126,78 лв. От така начислените суми за трудови възнаграждения на ищеца са изплатени само 60% от дължимото трудово възнаграждение.  А след приспадане на така направеното плащане от 60% са останали дължими и неизплатени 40% като заплата за получаване. Видно от същата таблица останало е дължимо и неизплатено на ищеца начислено трудово възнаграждение  в сума за плащане в размер на  общо 603,28лв., от която съответно: ТВ за м.02.2011г.- 60,39лв.; ТВ за м.03.2011г.- 55,91лв.; ТВ за м.04.2011г.- 62,13лв.; ТВ за м.05.2011г.- 64,39лв.; ТВ за м.06.2011г.- 62,13лв.; ТВ за м.07.2011г.- 67,47лв.; ТВ за м.08.2011г.- 71,46лв.; ТВ за м.12.2011г.- 32,62лв.; ТВ за м.04.2012г.- 0,0лв.; ТВ за м.05.2012г.- 126,78лв.

Според заключението по ССЕ тези части от трудови възнаграждения на ищеца начислени по ведомост за заплати са останали неизплатени, като няма положен подпис във ведомостите за получаването им. Останали са дължими и неизплатени части от трудови възнаграждения на ищеца за процесните месеци в размер на общо 603,28 лв. за които няма данни да са изплатени до момента на проверката. Видно от таблица на констативно съобразителна част на ССЕ и т.1 от заключението мораторната лихва за забавено плащане на горните размери на неизплатените части от ТВ за процесните месеци за периодите от 30-то числи на месеца следващ начисляването на заплатата до завеждане на и.м.-08.01.2013г. е в размер на общо 81,21лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира и правните си изводи. Работодателят е изпълнил задължението си по чл.128, т.1 КТ, като е начислил във ведомост за заплати трудовите възнаграждения на ищеца за месеците  март, април, май, юни, юли, август и декември 2011 г и април и май 2012 г., но е изпълнил задължението си за изплащане на заплати за тези месеци само в размер на 60% от дължимото трудово възнаграждение и цялата ТВ за м.април 2012г. от 258,13лв. Не е изпълнил задължението си да изплати и останалите 40% за месеците  март, април, май, юни, юли, август и декември 2011г. и м.май 2012 г., като няма данни това да е направено и до момента. При което и неоснователно е оспорил твърдението на  ищеца да не му е изплатено изцяло дължимото трудово възнаграждение за процесните месеци. Следва да се отбележи, че работодателят не дължи изплащане и на БТВ, съобразно уговореното такова в ТД, а само начисляване на суми за заплащане на тази база. Върху размера на БТВ работодателят е задължен да начисли и приспадне нормативно определените удръжки за осигуровки и ДОД, както и да внесе така начислените суми от името и за сметка на работника в изпълнение на негово задължение към фиска. При което и на работникът се дължи и той има право да получи начислените му като трудово възнаграждение суми да размера на сумата за получаване. Съгласно чл.245, ал.1 и 2 КТ - при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. Очевидно в случая работодателят се възползвал от тази разпоредба на КТ, след като е изплатил 60% от дължимото на ищеца ТВ, но останалата част от него останала изискуема, а няма данни и до момента да е платена. Неизплатената част по силата на същата законова разпоредба се дължи заедно със законната лихва. И тъй като няма данни тези части от ТВ да са заплатени в срока за плащане който обичайно е най-късно до последно число на месеца следващ месеца на полагане на труда, т.е. 30-то число на месеца, то от тогава и ответникът е в забава за плащане на неизплатените в пълен размер ТВ за неизплатените части от тях. Поради което и дължи мораторни лихви за забавено плащане от датата на забавата до поканата каквато е ИМ – 08.01.2013г. Точния размер на тези лихви за същите периоди е установен от ССЕ, която не е оспорена от ответника и не е оспорил и началната дата на забавата -  е в размер на 81,21лв.

По тези съображения съдът  намира, че тъй като се установи начислено на М. А. М.  и неизплатени дължими части от ТВ за месеците март, април, май, юни, юли, август и декември 2011г. и април и май 2012 г.  в размер на общо 603,28лв., в това число: ТВ за м.02.2011г.- 60,39лв.; ТВ за м.03.2011г.- 55,91лв.; ТВ за м.04.2011г.- 62,13лв.; ТВ за м.05.2011г.- 64,39лв.; ТВ за м.06.2011г.- 62,13лв.; ТВ за м.07.2011г.- 67,47лв.; ТВ за м.08.2011г.- 71,46лв.; ТВ за м.12.2011г.- 32,62лв.; ТВ за м.04.2012г.- 0,0лв.; ТВ за м.05.2012г.- 126,78лв. - в суми за получаване, а няма данни да е изплатено срещу подпис от него във ведомостта за заплати и до момента, то искът по чл.128 КТ за заплащането им е частично основателен и доказан по размер и като такъв ще се уважи частично до размера на сумата от общо 603,28лв., , като се осъди ответникът да заплати на ищеца тази сума ведно със законната лихва считано от 08.01.2013г., като до пълния претендиран размер от общо 729,80лв. и за ТВ за м.04.2012г. искът е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.  Като се установи  и горните части от ТВ за процесните месеци да на са изплатени в срока за плащане, които е уговорен в ТД до 309то число на следващия месец, а и до момента, при което същите се дължат в едно със законната лихва от дадат на забавата, то за ищецът е възникнало и право да му се изплатят заедно със законната лихва за периодите от 30-то число на месеца следващ месеца на полагане на труда до 08.01.2013г. Видно от ССЕ сборът от лихвите за забавено плащане е в размер на общо 81,21лв. Ищецът обаче сам е ограничил претенцията си за мораторни лихви до размера на сумата от общо 42,21лв., и тъй като не е изменил иска си по реда на чл.214 ГПК, то се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от общо 42,21лв., представляваща сбор от лихви за забавено плащане на горните части от ТВ за периодите от 30-то число на месеца следващ месеца на полагане на труда до 21.01.2013г.

 

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК предвид изхода от делото, ищеца има право на разноски по производството, такива са претендирани и са представил доказателства за направени разноски в размер на 100лв., поради което и ще му се присъди сумата от 700лв. разноски по делото за адв.възнаграждение по съразмерност с уважената част от исковете.

На основание чл. 83, ал. 1 ГПК до колкото спорът е трудов, ищецът е освободен от такси и разноски по производството. С оглед изхода от процеса на и на осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът ще се осъди ответника да заплати на ПРС държавна такса от 50 лева, както и 30лв. разноски за ССЕ, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет, при изплатени 30 лв. от БС за ССЕ.

Въз основа на изложените по-горе съображения, ПРС, ХV гр.с.,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА “Транс сити” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Кукленско шосе” №21В, представлявано от А. Б. , да заплати на М. А. М. , ЕГН *********от гр.******, със съдебен адрес *********, СУМАТА от общо 603,28 лв. (шестстотин и три лева и 28ст.), представляваща  сбор от начислени и неизплатени части от трудови възнаграждения в сума за получаване от 40% за периода м.02.2011г.-м.05.2012г. в това число: ТВ за м.02.2011г.- 60,39лв.; ТВ за м.03.2011г.- 55,91лв.; ТВ за м.04.2011г.- 62,13лв.; ТВ за м.05.2011г.- 64,39лв.; ТВ за м.06.2011г.- 62,13лв.; ТВ за м.07.2011г.- 67,47лв.; ТВ за м.08.2011г.- 71,46лв.; ТВ за м.12.2011г.- 32,62лв.; ТВ за м.05.2012г.- 126,78лв., ведно със законната лихва считано от 08.01.2013г., както и СУМАТА от общо 42,21 лв. (четиридесет и два лева и 21ст.), представляваща  сбор от лихви за забавено плащане на горните части от ТВ за периодите от 30-то число на месеца следващ месеца на полагане на труда до 08.01.2013г., като отхвърля иска по чл.128 КТ за трудови възнаграждения над размера от 603,28лв. до пълния претендиран такъв от общо 729,80лв. и същия период и за ТВ за м.04.2012г., като неоснователен поради плащане.

ОСЪЖДА “Транс сити” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Кукленско шосе” №21В, представлявано от А. Б. , да заплати на М. А. М. , ЕГН *********от гр.******, със съдебен адрес *********, сумата от 83,61лв.(осемдесет и три лева 61) разноски за производството за адвокатско възнаграждение по съразмерност с уважената част от исковете, А  НА ПРС да заплати 50 лева (петдесет лева) - ДТ за производството, както и 30,0 лева (тридесет лева)- разноски за ССЕ, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет, като отхвърля претенцията на ответника за разноски, като неоснователна.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от датата на която е обявена за  решение- 22.05.2013г., а копие от същото да се изпрати на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

                      ( Валентина Иванова)

Вярно с оригинала!

ИТ