Присъда по дело №255/2021 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 10
Дата: 8 март 2022 г. (в сила от 23 март 2022 г.)
Съдия: Станислав Иванов Цветков
Дело: 20214230200255
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 10
гр. Севлиево, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осми март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
СъдебниВаня Николова Йонкова

заседатели:Галина Михайлова Иванова
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
и прокурора Д. Й.
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Наказателно дело от
общ характер № 20214230200255 по описа за 2021 година
въз основа на данните по делото и закона съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Х. Х. от гр.Севлиевоза ВИНОВЕН в това, че в
периода 10.03.2020 год. – 29.04.2020 г., в гр.Севлиево, при условията на продължавано
престъпление – чл.26, ал.1 от НК, на два пъти: първият път на 10.03.2020 г. и вторият
път на 29.04.2020 г., се заканил на Р. И. В. от гр.Севлиево с убийство, първият път -
размахвайки срещу него дълъг нож и използвайки думите: „ще те заколя“ и „ще те
убия“ и вторият път – замахвайки с дълъг нож / тип мачете / към главата и тялото на В.
и използвайки думите „ще те убия, ще ти отрежа главата“, и това заканване е могло да
възбуди основателен страх у В. за осъществяването му, с което е извършил
престъпление, за което на осн. осн. чл.144, ал.3, предл.първо във вр. с ал.1 във вр. с
чл.26, ал.1 и чл.54 от НК, съдът го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Х. Х.за ВИНОВЕН в това, че на 29.04.2020 год., в
гр.Севлиево, при условията на продължавано престъпление – чл.26, ал.1 от НК, на два
пъти противозаконно унищожил и повредил чужди движими вещи: първият път
1
повредил предна дясна врата на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, на стойност
335.40 лева, собственост на М. М. С. и вторият път унищожил чужда движима вещ –
мобилен телефон „Нокиа 2.1 Blue Copper“ с имей № 359013098206295, на стойност
243,10 лева, собственост на В. ИВ. В., с което е извършил престъпление, за което на
осн. осн. чл.216, ал.1 с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК, съдът го ОСЪЖДА на ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На осн.чл.23, ал.1 от НК, по правилата на съвкупността, съдът ОПРЕДЕЛЯ на
подсъдимия И. Х. Х.едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ за изтърпяване от ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На осн.чл.66, ал.1 от НК, съдът ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на така
определеното общо наказание лишаване от свобода, като ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия
И. Х. Х., със снета по-горе самоличност, ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК,
начиная от влизане на присъдата в сила.
На осн. чл.25, ал.1 във вр. с чл.23 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия И. Х.
Х.едно ОБЩО наказание за изтърпяване от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, по Присъда № 9 от 30.06.2021 г. по НОХД № 146/2021 г.
по описа на Районен съд Севлиево, влязла в законна сила на 15.07.2021 г. и по
настоящата Присъда по НОХД № 255/2021 г. по описа на Районен съд Севлиево.
На осн.чл.66, ал.1 от НК, съдът ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на така
определеното общо наказание лишаване от свобода, като ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия
ИЛ. ХР. ХР., със снета по-горе самоличност, ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК,
начиная от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Х. Х. да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово
направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 425.10 / Четиристотин
двадесет и пет лв. и 10 ст. / лева, както и 5.00 / пет / лева за служебно издаване на
изпълнителен лист в случай, че сумата не бъде внесена доброволно.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Х. Х., със снета по-горе самоличност, да заплати в
полза на държавата и по сметка на Районен съд – Севлиево направените по делото
разноски в размер на 40.00 / четиридесет / лева.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Х. Х., със снета по-горе самоличност, да заплати на
частния обвинител Р. И. В. направените от него разноски по делото, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 134.00 /Сто тридесет и четири/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Х. Х., със снета по-горе самоличност, да заплати на
пострадалия В. И. В. сумата от 243.10 / двеста четиридесет и три лв. и 10 ст./ лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от престъплението по чл.216, ал.1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от 29.04.2020 год. до окончателното й изплащане, както и направените от него
разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
2
134.00 /Сто тридесет и четири/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Х. Х., да заплати на пострадалата М. М. С. сумата от
335.40 / триста тридесет и пет лв. и 40 ст./ лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от престъплението по чл.216,
ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2020 год. до окончателното й
изплащане, както и направените от нея разноски по делото, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 134.00 /Сто тридесет и четири/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Х. Х., със снета по-горе самоличност, да заплати в
полза на държавата, по сметка на Районен съд гр.Севлиево, държавна такса върху
уважения размер на гражданските искове в размер на 100,00 /сто/ лева.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – 1бр. СД, съдържащ запис от сигнал,
подаден на тел.112 на 29.04.2020 г., след влизане на присъдата в сила, ДА СЕ
УНИЩОЖИ.
Мотивите ще бъдат изготвени в срок до 60 дни, считано от днес.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред Габровски
окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Подсъдимият И.Х.Х. от гр.Севлиево е предаден на съд с обвинение за
извършено престъпление по чл.144, ал.3, предл.първо във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1
от НК, за това, че в периода 10.03.2020 год. – 29.04.2020 г., в гр.Севлиево, при
условията на продължавано престъпление – чл.26, ал.1 от НК, на два пъти: първият път
на 10.03.2020 г. и вторият път на 29.04.2020 г., се заканил на Р. ИВ. В. от гр.Севлиево с
убийство, първият път - размахвайки срещу него дълъг нож и използвайки думите: „ще
те заколя“ и „ще те убия“ и вторият път – замахвайки с дълъг нож / тип мачете / към
главата и тялото на В. и използвайки думите „ще те убия, ще ти отрежа главата“, и това
заканване е могло да възбуди основателен страх у В. за осъществяването му, както и с
обвинение за извършено престъпление по чл.216, ал.1 с чл.26, ал.1 от НК, за това, че на
29.04.2020 год., в гр.Севлиево, при условията на продължавано престъпление – чл.26,
ал.1 от НК, на два пъти противозаконно унищожил и повредил чужди движими вещи:
първият път повредил предна дясна врата на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***,
на стойност 335.40 лева, собственост на М. М. СТ. и вторият път унищожил чужда
движима вещ – мобилен телефон „Нокиа 2.1 Blue Copper“ с имей № 359013098206295,
на стойност 243,10 лева, собственост на В. ИВ. В..
Прокурорът поддържа обвиненията, като ги счита за установени и доказани по
безспорен начин.
По делото в качеството на частни обвинители бяха конституирани пострадалите
Р. ИВ. В., М. М. СТ. и В. ИВ. В..В съдебните прения повереникът им поддържа
обвиненията, като намира, че същите са доказани по безспорен и несъмнен начин.В
качеството на граждански ищци по делото бяха конституирани М. М. СТ. и В. ИВ. В..В
съдебните прения повереникът им счита, че гражданските искове са доказани и отправя
молба към съда да ги уважи в пълен размер.Претендират се и направените по делото
разноски от частните обвинители и гражданските ищци.
В съдебно заседание подсъдимият И.Х.Х. заявява, че е получил препис от
обвинителния акт и, че разбира обвинението.Признава се частично за виновен, само по
отношение на обвинението за унищожаване на мобилния телефон, а по отношение на
останалите обвинения не се признава за виновен, но дава обяснения по повдигнатото
му от прокуратурата обвинение.В обясненията си пред съда твърди, че не е отправял
закани към частният обвинител Р. ИВ. В., както и, че не е повреждал чуждо имущество,
собственост на частната обвинителка М. М. СТ..
От обясненията на подсъдимия И.Х.Х., показанията на свидетелите Р. ИВ. В., В.
ИВ. В., М. М. СТ., Д. Н. К., ИВ. ЮЛ. К., ХР. МЛ. М., СТ. Д. Д., А. Н. Д., К. Ст. М., З.
КР. Д., Т. Т. Д. и Л. ТР. Л. и от останалите доказателства по делото, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:
Частният обвинител Р. ИВ. В. и свид.А. Н. Д. в продължение на няколко години
живели на семейни начала след което се разделили.От съвместното им съжителство им
се родило дете И. В..След раздялата им отношенията между двамата се влошили, като
на съда е служебно известно, а това се установява и от писмените доказателства, че в
РС – Севлиево има образувани дела, по които двамата са страни.В последствие,
свид.Д. заживяла на семейни начала с подс.И.Х.Х..Конфликтите между свид.Р.В. и
бившата му съжителка – свид.Д. довели и до влошени отношения между него и новият
й съжител – подс.Х..От страна на последният към свид.Р.В. многократно били
отправяни заплахи и закани, по повод на което от страна на полицейски служители му
били съставяни предупредителни протоколи, както и полицейски разпореждания.На
10.03.2020 г. вечерта, свид.Р.В. заедно със сина си И. били на гости в дома на свид.Д.
Н. К. и свид.ИВ. ЮЛ. К..Свид.Д. се обадила по телефона на свид.Р.В. и му казала, че
1
иска да види детето си.Около 21.00 часа последната заедно с подс.Х., се придвижила до
жилищният блок, където живеело семейство К.и.След това се качила до апартамента на
последните и позвънила.Междувременно подс.Х. останал пна входа на жилищният
блок.Свид.Д. била поканена да влезе в апартамента, за да види детето, но тя на висок
тон казала на свид.Р.В. да изведе детето на вратата на жилището.От страна на свид.К. и
била направена забележка да не вдига шум, а от своя страна свид.Р.В. извел детето до
входната врата на апартамента.Свид.Д. грабнала детето и побягнала надолу по
стълбите към изхода от жилищният блок.След нея тръгнали свид.Р.В. и
свид.Д.К..Излизайки от входната врата на сградата на свид.Р.В. бил нанесен удар в
лицето от страна на подс.Х., в следствие на което паднал на земята.Свид.К. се навел и
помогнал на свид.Р.В. да се изправи.Междувременно подс.Х. виждайки свид.К.
извадил дълъг нож и размахвайки го към свид.Р.В. и свид.Д.К. започнал да отправя
към двамата закани, използвайки думите: „ще ви заколя“ и „ще ви
убия“.Същевременно свид.Д. избягала с детето в намиращ се наблизо магазин, където в
последствие била последвана от свид.Р.В. и свид.Д.К..Междувременно свид.К.
сигнализирала за случващото се в РУ МВР Севлиево, откъдето бил изпратен
автопатрулен екип.Виждайки пристигащите полицейски служители подс.Х. се качил
на колелото си и избягал.В състава на автопатрулният екип на МВР бил свид.Л.Л. пред
когото свид.Р.В. споделил, че бил на гости с детето си, в последствие възникнал спор,
при което му бил нанесен удар от страна на подс.Х..В сградата на полицейското
управление от страна на служителите били съставени предупредителни протоколи на
подс.И.Х., свид.А.Д. и свид.Р.В..Същевременно на подс.И.Х. бил съставен АУАН с
бланков номер 156994 от 10.03.2020 г. за извършено нарушение на чл.3, ал.5 от
Наредба № 1 за обществения ред в община Севлиево.На 11.03.2020 г. свид.Р.В. посетил
хирургичен кабинет в ДКЦ „Здраве“, където след извършен преглед му било издадено
медицинско свидетелство.
Свид.Р. ИВ. В. и свид.В. ИВ. В. били братя.Последният живеел на съпружески
начала със свид.М. М. СТ., която притежавала лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №
***.На 29.04.2020 г., около 18.30 – 19.00 часа свид.Р.В. и свид.В.В. се придвижвали с
посоченият по-горе автомобил, който бил управляван от последният от
двамата.Намирали се на кръстовището на ул.“Александър Стамболийски“ и ул.“Хаджи
Ангел“ в гр.Севлиево, когато свид.Р.В. забелязъл синът си И. с велосипед.Поради тази
причина помолил брат си да спре, за да види сина си.След като преминал през
кръстовището, свид.В.В. спрял, а свид.Р.В. слязъл от автомобила и тръгнал към сина
си.В този момент с управляван от него велосипед се появил подс.И.Х..Последният
пуснал бързо колелото на земята, извадил дълъг нож, тип мачете, след което се насочил
към свид.Р.В. и замахвайки с ножа към главата и тялото на В. започнал да отправя към
него закани използвайки думите „ще те убия, ще ти отрежа главата“.Междувременно
свид.В.В. също слязъл от автомобила си, за да се притече на помощ на своя
брат.Същият блъснал велосипеда на подс.Х. към него, за да му попречи да удари брат
му.От своя страна свид.Р.В. взел метален предмет от автомобила, с който били, за да се
защити с него.Между свид.Р.В. и подс.Х. започнала разправия, която била чута от
свид.З.Д., който живеел в близост до случващото се.Същата била чута и от свид.К.М.,
който също живеел в близост до случващото се.Свид.Р.В. се изплашил силно от ножа,
размахван от подс.Х. и заканите, които последният отправял към него, поради което се
опитал да се скрие в автомобила.В този момент подс.Х. замахнал с ножа, за да го
удари, но ударът попаднал в предната дясна врата на лекия автомобил „Опел Астра“, в
следствие на което същата била повредена.Малко след това се намесил свид.Д., който
успял да вземе ножа от ръцете на подс.Х., след което го скрил.Разправията обаче
2
продължила между подс.В.В. и подс.Х..По време на същата от дрехите на свид.В.В.
изпаднал мобилният му телефон „Нокиа 2.1 Blue Copper“.Свид.М. видял падналият на
земята телефон, помислил, че той е на подс.Х. и му го подал.Последният го взел,
погледнал го и след като се убедил, че същият не е негов, го ударил силно в земята, в
следствие на което последният се счупил и станал негоден за ползване по
предназначение.Междувременно на мястото пристигнала и свид.А.Д..Последната също
започнала да крещи, а след това се обадила и на телефон 112, за да съобщи за
инцидента.Свид.В.В. се качил в автомобила, с който бил и заедно с брат си – свид.Р.В.
се отправили към сградата на РУ МВР – Севлиево, където подали жалби срещу
подс.Х..Междувременно на мястото на инцидента бил изпратен автопатрулен екип, в
състава на който били свид.Х.М. и свид.С.Д. – двамата служители на РУ МВР –
Севлиево.В последствие от страна на последните бил проведен разговор и с двете
страни, след което от страна на служителите били съставени предупредителни
протоколи на подс.И.Х. и свид.Р.В..В последствие на подс.И.Х. бил съставен АУАН с
бланков номер 097348 от 07.05.2020 г. за извършено нарушение на чл.64 от ЗМВР.
В съдебно заседание подсъдимият Х. дава обяснения по повдигнатото му
обвинение, като твърди, че описаното в обвинителния акт не отговаря на истината, на
въпросните дати не бил отправял никакви закани и заплахи към свид.Р.В. и не бил
повреждал вратата на въпросният лек автомобил.Признава се за виновен частично, по
отношение на обвинението за унищожен мобилен телефон, собственост на свид.В.В..
Съдът не кредитира с доверието си обясненията на подс.Х., тъй като те са в
противоречие с установената по делото фактическа обстановка и не кореспондират с
останалите, събрани в хода на съдебното следствие доказателства.От показанията на
свид.Р.В. по безспорен и несъмнен начин се установява, че на посочените в
обвинителния акт дати подс.Х. е отправил към него закани за убийство, които са могли
да възбудят у частният обвинител основателен страх за осъществяването
им.Показанията на този свидетел се подкрепят напълно от показанията на свид.Д.К.,
свид.И.К., В. ИВ. В., а в частност и от показанията на разпитаните в качеството на
свидетели полицейски служители.От обективна страна престъплението по чл.144, ал.3
от НК представлява особена форма на престъпно въздействие върху свободното
протичане на психичните процеси, в резултат на които се формира волята на
пострадалия.В този смисъл изпълнителното деяние се изразява в обективиране
намерението на дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него и по -
конкретно, че ще го лиши от живот.Освен това така отправената закана следва да
създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на
престъплението.Последното означава, че съществува реална възможност деецът да
осъществи намерението си, като същевременно личи оформено решение за това или
психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на такова
решение.При преценка на последното се вземат предвид обстановката, начина, по
който е отправена заканата, психичното състояние на дееца.На следващо място
деянието е довършено, когато пострадалия възприеме заканата с престъпление, в
случая с убийство, когато обективираното намерение на дееца да го лиши от живот,
достигне до съзнанието на жертвата.Освен това, от субективна страна, следва да е
налице съзнание на дееца, че отправя към пострадалия заплаха с престъплението
убийство, както и това, че тя се възприема от първия и у него може да възникне
основателен страх от осъществяването й.
Съдът намира, че в случая са налице всички горепосочени изискуеми признаци
на съставомерно деяние по чл.144, ал.3 от НК.Безспорно се установиха репликите на
3
подсъдимия към пострадалия, факта, че същия ги е възприел лично, както и
обстоятелствата около отправяне на заканите от страна на подсъдимия към
пострадалия.Фактът, че репликите са изречени от подсъдимия, като са били
придружени и с агресивно поведение към пострадалия, с размахването в първият
случай на нож, а вторият път на дълъг нож, тип мачете към него, мотивират настоящия
състав да приеме, че същите са били напълно в състояние да възбудят основателен
страх от осъществяването им у пострадалия.Обстоятелството, че до настоящия момент
не се е стигнало до реализирането им, по никакъв начин не означават, че пострадалите
не са възприели напълно сериозно отправените им заплахи, нито правят извършеното
несъставомерно по смисъла на чл.144, ал.3 от НК.Репликите на подсъдимия към
пострадалия в конкретния случай не са формални и изпразнени от съдържание, а са
били обективно годни да възбудят основателен страх от осъществяване на заканите.Не
е необходимо пострадалия да се е уплашил и не е необходимо да са предприети
действия по реализирането на заканата, нито да е било взето предварително решение
за реализиране на убийство.Годността на заканата да възбуди страх е нейна обективна
характеристика, каквато съдът намира, че в случая е налице.Налице е демонстрация на
явно незачитане на правилата на обществото, като подс.Х. не се е съобразявал нито с
това, че около него има и други хора, нито с това, че се намира на обществено
място.Това му поведение е създавало реалното усещане, че заканите могат да бъдат
осъществени.Не се изисква в момента на заканата извършителят да е действал с годно
средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.На въпросните
дати, заканвайки се с думите: „ще те заколя“ и „ще те убия“ и вторият път „ще те убия,
ще ти отрежа главата“, подс.Х. държал в ръцете си нож, а вторият път дълъг нож тип
мачете, които размахвал към пострадалия Р.В., което прави съвсем реално чувството,
че заплахите биха могли да бъдат осъществени.
Подсъдимият И.Х.Х. е осъществил две деяния, които са извършени през един
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, като последващото деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшествуващото го такова.Поради тези съображения, съдът прие, че
деянието, извършено от подсъдимия И.Х.Х. е извършено при условията на
продължаваното престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
При така установената фактическа обстановка съдът счита от правна страна, че
подсъдимият И.Х.Х., след като в периода 10.03.2020 год. – 29.04.2020 г., в гр.Севлиево,
при условията на продължавано престъпление – чл.26, ал.1 от НК, на два пъти: първият
път на 10.03.2020 г. и вторият път на 29.04.2020 г., се заканил на Р. ИВ. В. от
гр.Севлиево с убийство, първият път - размахвайки срещу него дълъг нож и
използвайки думите: „ще те заколя“ и „ще те убия“ и вторият път – замахвайки с дълъг
нож / тип мачете / към главата и тялото на В. и използвайки думите „ще те убия, ще ти
отрежа главата“, и това заканване е могло да възбуди основателен страх у В. за
осъществяването му, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.144, ал.3, предл.първо във вр. с ал.1 във вр. с чл.26,
ал.1 от НК.
Поради гореизложените съображения съдът призна подсъдимия И.Х.Х. за
ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.144, ал.3, предл.първо във вр. с ал.1
във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което следва да носи наказателна
отговорност.Подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл.
Съдът намира за безспорно доказано и обвинението, повдигнато на подс.Х. за
извършено престъпление по чл.216, ал.1 с чл.26, ал.1 от НК.Същото се установява от
4
показанията на свид.Р.В. и свид.В.В., а частично и от показанията на разпитаните в
качеството на свидетели полицейски служители, както и тези на свид. М. М. СТ..
От заключенията на съдебно-оценъчните експертизи, изготвени от вещите лица
Т. Р. КР. и В. ИЛ. ИЛ., които не се оспорват от страните и се приемат от съда за
мотивирани и законосъобразни, се установява, че стойността на мобилният телефон,
унищожен от подс.Х. и собственост на свид.В.В. е 243,10 лева, а размера на щетите,
нанесени на лекият автомобил, собственост на свид.М.С. е в размер на 335.40 лева.
Подсъдимият И.Х.Х. е осъществил две деяния, които са извършени през един
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, като последващото деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшествуващото го такова.Поради тези съображения, съдът прие, че
деянието, извършено от подсъдимия И.Х.Х. е извършено при условията на
продължаваното престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Въз основа на установеното по делото съдът достига до извода, че подсъдимият
И.Х.Х., след като на 29.04.2020 год., в гр.Севлиево, при условията на продължавано
престъпление – чл.26, ал.1 от НК, на два пъти противозаконно унищожил и повредил
чужди движими вещи: първият път повредил предна дясна врата на лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № ***, на стойност 335.40 лева, собственост на М. М. СТ. и
вторият път унищожил чужда движима вещ – мобилен телефон „Нокиа 2.1 Blue
Copper“ с имей № 359013098206295, на стойност 243,10 лева, собственост на В. ИВ. В.,
както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.216, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Поради гореизложените съображения съдът призна подсъдимия И.Х.Х. за
ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.216, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за
което следва да носи наказателна отговорност.Подсъдимият е осъществил деянието
при форма на вината пряк умисъл.
За вида и размера на наказанията
При определяне на вида и размера на наказанията съдът отчита обществената
опасност на деянията и подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
За деянието по чл.144, ал.3, предл.първо във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК
Извършеното от подс.И.Х.Х. престъпление е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от
НК и е с висока степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на
извършване на подобен род престъпления.Не е завишена обаче обществената опасност
на подсъдимия, което следва от чистото му съдебно минало към момента на
осъществяване на деянието.Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид
упоритостта в умисъла и проявената дързост.Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът цени чистото съдебно минало.Съдът счита, че не са налице нито многобройни,
нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят определяне
на наказание на подс.И.Х.Х. по реда на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК.При съвкупната
преценка на гореизложените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като взе
предвид тежестта на настоящото престъпление, формата на вината, мотивите и
подбудите, съдът счете, че на подс.И.Х.Х. следва да се наложи наказание в размер на
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За деянието по чл.216, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК
Извършеното от подс.И.Х.Х. престъпление не е тежко по смисъла на чл.93, т.7
5
от НК, но е с висока степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката
на извършване на подобен род престъпления.Не е завишена обаче обществената
опасност на подсъдимия, което следва от чистото му съдебно минало към момента на
осъществяване на деянието.Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид
упоритостта в умисъла и проявената дързост.Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът цени чистото съдебно минало.Съдът счита, че не са налице нито многобройни,
нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят определяне
на наказание на подс.И.Х.Х. по реда на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК.При съвкупната
преценка на гореизложените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като взе
предвид тежестта на настоящото престъпление, формата на вината, мотивите и
подбудите, съдът счете, че на подс.И.Х.Х. следва да се наложи наказание в размер на
ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За определеното общо наказание на осн. чл.23, ал.1 от НК
На осн.чл.23, ал.1 от НК, по правилата на съвкупността, съдът определи на
подсъдимия И.Х.Х. едно общо, най-тежко наказание за изтърпяване, в размер на една
година и четири месеца лишаване от свобода, каквото му бе наложено за извършеното
престъпление по чл.216, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
За поправянето и превъзпитанието на подс.И.Х.Х. съдът счита, че така
определеното му общо наказание лишаване от свобода не следва да се изтърпява
ефективно.По тези съображения и на осн.чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода, като определи на подс.Х. тригодишен
изпитателен срок, начиная от влизане на присъдата в сила.
За определеното общо наказание на осн. чл.25, ал.1 във вр. с чл.23 от НК
От приложената по делото справка за съдимост на подс.И.Х.Х. се установява, че
с Присъда № 9 от 30.06.2021 г. по НОХД № 146/2021 г. по описа на Районен съд
Севлиево подсъдимият И.Х.Х. е осъден за извършено престъпление по чл.144, ал.3,
предл.първо във вр. с ал.1 от НК на осем месеца лишаване от свобода, изтърпяването
на което било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК, като му бил определен тригодишен
изпитателен срок.
Деянието е извършено на 05.10.2020 г.
Присъдата е влязла в законна сила на 15.07.2021 г.
Деянията, за които подс.Х. бе признат за виновен с настоящата Присъда по
НОХД № 255/2021 г. по описа на РС Севлиево са извършени от него в периода
10.03.2020 год. – 29.04.2020 г.При така посоченото осъждане следва, че деянието по
Присъда № 9 от 30.06.2021 г. по НОХД № 146/2021 г. по описа на Районен съд
Севлиево и по настоящата Присъда по НОХД № 255/2021 г. по описа на РС Севлиево
са в отношение на реална съвкупност.Първа по време е влязла в сила Присъдата по
НОХД № 146/2021 г. по описа на Районен съд гр.Севлиево – на 15.07.2021 г.Налице са
предпоставките по чл.25, ал.1 във вр. с чл.23 от НК за определяне на едно общо
наказание за изтърпяване.Общото наказание следва да бъде в размер на най-тежкото, а
именно ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, каквото
наказание бе наложено на подсъдимия с Присъдата по настоящото НОХД № 255/2021
год. по описа на Районен съд гр.Севлиево.
В съдебно заседание прокурорът не направи искане за увеличаване на общото
наказание по чл.24 НК.Съдът също е на становище, че определеното общо наказание
не следва да се увеличава, тъй като е достатъчно по размер за постигане целите на
наказанието.
6
Съдът счита, че така определеното му общо наказание лишаване от свобода не
следва да се изтърпява от подс.Х. ефективно.По тези съображения и на осн.чл.66, ал.1
от НК отложи изпълнението на определеното общо наказание лишаване от свобода,
като определи на подс.Х. тригодишен изпитателен срок, начиная от влизане на
присъдата в сила.
За разноските по делото
Тъй като бе признат за виновен и осъден за извършено престъпление от общ
характер подсъдимият И.Х.Х., следва да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово
направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 425.10 / Четиристотин
двадесет и пет лв. и 10 ст. / лева, както и 5.00 / пет / лева за служебно издаване на
изпълнителен лист в случай, че сумата не бъде внесена доброволно.
Подсъдимият И.Х.Х., следва да заплати в полза на държавата и по сметка на
Районен съд – Севлиево и направените по делото разноски в размер на 40.00 /
четиридесет / лева.
Подсъдимият И.Х.Х., следва да заплати на пострадалия и частен обвинител Р.
ИВ. В. от гр.Севлиево, ул.“***“ № ***, ЕГН **********, направените от него разноски
по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 134.00
/Сто тридесет и четири/ лева.
За гражданските искове
Предявеният от пострадалия В. ИВ. В. против подсъдимия И.Х.Х. граждански
иск, с който се претендират 243.10 лева имуществени вреди следва да се уважи според
съда в пълен размер.Същият е своевременно предявен, отговаря на изискванията на
закона и бе приет за съвместно разглеждане в настоящото производство.По делото
безспорно се установи, че в резултат на престъпното деяние на подсъдимия И.Х.Х. на
пострадалия В. ИВ. В. са причинени имуществени вреди в размер на 243.10лева.До
приключване на съдебното следствие на гражд.ищец не е била възстановена
равностойността на унищожената вещ в размер на сумата от 243.10лева.Въз основа на
тези изводи съдът намира, че искът, предявен против подсъдимия И.Х.Х., с който се
претендират имуществени вреди е основателен и доказан в пълният му размер от
243.10лева.
По изложените съображения, съдът осъди подсъдимия И.Х.Х., да заплати на
пострадалия В. ИВ. В. от гр.Севлиево, ул.“***“ № ***, ЕГН **********, сумата от
243.10 / двеста четиридесет и три лв. и 10 ст./ лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от престъплението по чл.216,
ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2020 год. до окончателното й
изплащане, както и направените от него разноски по делото, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 134.00 /Сто тридесет и четири/ лева.
Предявеният от пострадалата М. М. СТ. против подсъдимия И.Х.Х. граждански
иск, с който се претендират 335.40 лева имуществени вреди следва да се уважи според
съда в пълен размер.Същият е своевременно предявен, отговаря на изискванията на
закона и бе приет за съвместно разглеждане в настоящото производство.По делото
безспорно се установи, че в резултат на престъпното деяние на подсъдимия И.Х.Х. на
пострадалата М. М. СТ. са причинени имуществени вреди в размер на 335.40лева.До
приключване на съдебното следствие на гражд.ищец не е била възстановена
равностойността на причинената щета в размер на сумата от 335.40лева.Въз основа на
тези изводи съдът намира, че искът, предявен против подсъдимия И.Х.Х., с който се
претендират имуществени вреди е основателен и доказан в пълният му размер от
7
335.40лева.
По изложените съображения, съдът осъди подсъдимия И.Х.Х., да заплати на
пострадалата М. М. СТ. от гр.Севлиево, ***, ЕГН **********, сумата от 335.40 /
триста тридесет и пет лв. и 40 ст./ лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от престъплението по чл.216, ал.1 от НК,
ведно със законната лихва, считано от 29.04.2020 год. до окончателното й изплащане,
както и направените от нея разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 134.00 /Сто тридесет и четири/ лева.
Подсъдимият И.Х.Х., следва да заплати в полза на държавата, по сметка на
Районен съд гр.Севлиево, държавна такса върху уважения размер на гражданските
искове в размер на 100,00 /сто/ лева.
За вещественото доказателство
Веществоното доказателство, представляващо 1бр. СД, съдържащ запис от
сигнал, подаден на тел.112 на 29.04.2020 г., след влизане на присъдата в сила, следва да
се унищожи.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
8
Съобщи за изтекли лични данни