№ 1109
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20241000501817 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2682 от 08.05.2024 г. по гр.д. 5512/2023 Софийски градски съд, I
гражданско отделение, 22 състав е осъдил СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на В. К. Х.,
ЕГН ********** на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, гр. София чрез адв. А. Б. – САК сумата
от 80 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди вследствие от инцидент (падане
поради спъване) на 08.01.2023 г. в гр. София – стърчащи болтове на тротоара на трамвайна
спирка „Лагера" в посока пазар „Красно село", довело до фрактура на тазобедрената става
на левия крак, както и на китките на двете ръце, ведно със законната лихва, считано от
11.05.2023 г. върху сумата от 50 000 лева до 30.04.2024 г., а след това върху сумата от 80 000
лева, до окончателното ù изплащане и сумата от 3 396 (три хиляди триста деветдесет и шест)
лева, обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разходи във връзка с
лечението, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2023 г. до окончателното ù
изплащане.
Ответникът е осъден да заплати и разноски в полза на СГС и адвокатски хонорар на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника „ВДХ“
АД, ЕИК *********.
Срещу решението е подадена жалба от ответника с твърдения за недоказан механизъм
на увреждането и място на настъпването му. Евентуално се твърди завишен размер на
обезщетението.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Подаден е отговор от ищеца чрез адв. А. Б., в който се твърди, че съдът правилно е
преценил наличието на основание за отговорността на ответника и размера на
1
обезщетението.
Страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател чрез писмена молба е заявил, че
поддържа жалбата, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна. Ответникът по жалбата чрез
адв. З. иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в полза на адвокат А. Б..
При извършената служебна проВ. на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите налице ли са елементите от състава на
непозволеното увреждане и от гаранционно-обезпечителната работа на Столична община
като възложител на работа: противоправно деяние, настъпили вреди, причинна връзка
между деянието и вредите, в какво се изразяват вредите, вина, която се предполага и
възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносният
резултат. Ако са налице тези елементи, спорно е какъв е размерът на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди и има ли принос на пострадалия за настъпване на
вредите.
Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца вреди,
причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил
работа. Съгласно чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно
ППВС №7/1958 г. отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя
на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна и се поражда при наличието на
вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е
възложил изпълнението на работа.
Настоящият състав намира, че е налице основание за ангажиране на отговорността на
ответника по следните съображения. Свидетелят Х. Х. К., съпруг на ищцата, разказва, че
изпратил жена си на спирката, за да си извади карта за градски транспорт. Тя отишла,
спънала се и му се обадила по телефона. Отишъл и я заварил неподвижна на земята и оттам
я закарал с кола в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. Имало и други хора около нея. Там
имало 4 високи болта, тя не ги била видяла и се спънала. За начина на инцидента свидетелят
разбрал от жена си, но и от другите хора, които били там. Свидетелят Т. В. Н. познавала
ищцата от 22 години, имала близо до мястото на инцидента магазин и всички съкварталци
идвали да пазаруват. В деня на злополуката идвала от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД към
сп. „Лагера“, защото там ù бил блокът и като слязла от трамвая, видяла от другата страна, че
са се събрали хора и че там била В.. Тя била паднала странично и била неподвижна. Тогава
видяла, че и мъжът ù е дошъл. На мястото, където била паднала, имало едни пирони,
гвоздеи, големи колкото 3 см - 4 см. Разбрала, че ищцата е паднала заради тях, тъй като
жената била до тях, а и хората казвали, че се била спънала в тях. Въззивният съд споделя
изводите на първоинстанционния, че вероятно поради възрастта си или притеснение от
разпита си пред съд, св. В. се е объркала относно посоката си на движение на трамвая и
доводите в жалбата в тази връзка са неоснователни.
Показанията на свидетелите са в синхрон със заключението на СМЕ, според което
предвид счупванията, ищцата не е могла да се предвижи самостоятелно след падането си.
Свидетелите са възприели ищцата на мястото на инцидента, следователно причина за
спъването са стърчащите болтове в непосредствена близост до нея.
На следващо място, на снимка, представена с исковата молба, на мястото, описано от
свидетелите, имало стърчащи болтове. С отговора на исковата молба изображението на
снимката не е оспорено, а са изказани предположения как са се озовали болтовете на това
2
място – „въпросните стърчащи болтове са част от фундамент за закрепване на кошче за
отпадъци, поставено на временната спирка от фирмата изпълнител на обекта и е следвало да
бъдат премахнати със закриване на временната автобусна спирка. Дейностите по премахване
и обезопасяване на участъка са извършени след въвеждане в експлоатация на обекта и
промяна във временната организация на движението, съгласно която временната спирка на
автобусите се закрива“. Общината твърди още, че тротоарът на трамвайна спирка „Лагера" в
посока пазар „Красно село" е част от обект: „Реконструкция на трамваен релсов път по бул.
"Цар Борис" III от ухо "Княжево" до ухо "Съдебна палата", без участъците на пл. "Руски
паметник" и кръстовището на бул. "Цар Борис III" и бул. Г. Делчев". Този участък е въведен
в експлоатация на 8 декември 2022 г., като е възстановено движението на трамвайна линия
№ 5 от ухо „Съдебна палата“ до ухо „Бъкстон“. След датата на издаване на разрешението за
ползване отговорността за въпросния тротоар/перон е на Столична община, като фирмата
изпълнител „ВДХ“ АД е била длъжна да завърши постоянната организация на движението.
Безспорно е, че ищцата е паднала и си е счупила крака и двете ръце в гр. София, на
тротоара на трамвайната спирка на трамвай номер 5. Неоснователни са оплакванията, че не е
установен механизмът на увреждането и мястото на неговото настъпване. Свидетелските
показания, заключението на СМЕ, обсъжданата снимка и аргументите на самия ответник са
достатъчни, за да се приеме, че падането се е случило на тротоара на трамвайна спирка
„Лагера" в посока пазар „Красно село". Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата /ЗП/
изграждането, ремонтът и поддържането на общински пътища се извършва от общината.
Организирането на дейността по поддържане на тротоарите в границите на урбанизираните
територии е задължение на съответната община – чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата.
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение,
определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на
собственика /ответник по иска/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на
населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Общините са
длъжни да изпълняват възложените им правомощия, защото така те постигат целта на
закона - добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не
предприеме предписано от закона действие, или го предприеме, без да положи дължимата
грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. В случая става въпрос за тротоар, а
съгласно пар.1, т.2 от ДР на ЗП той е част от земното платно и от пътя. Той е публична
общинска собственост, поради което общината носи отговорност за поддържането му във
вид, който да позволява да се ползва безопасно. Увреждането е настъпило в резултат на
установено противоправно бездействие на нейни служители по отношение на задължението
общинските улици и тротоари да бъдат достъпни и безопасни за придвижване от всички
участници в движението. Тези задължения на общината са регламентирани в чл. 31 ЗП, чл.
48, т. 2, б. „а“ и б. „б“ППЗП, Наредбата за управление на общинските пътища на
територията на Столична община, съгласно които разпоредби изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Общината не е
изпълнила задължението си да осигури безопасна и достъпна среда. По делото не се
установява обстоятелство, освобождаващо Общината от отговорност в конкретния случай за
увреждането, претърпяно от ищеца вследствие спъване на тротоар с необозначено
препятствие. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че не е доказана причинната връзка
като елемент от състава на безвиновната отговорност. Ответникът има задължение да
поддържа тротоарите безопасни за движение по тях. Ищцата е паднала на необезопасен
тротоар, на който е имало стърчащи болтове и е получила увреждания, като връзката между
бездействието на служители на ответника и уврежданията е пряка и причинна. Въпросът
дали изпълнителя на ремонтните дейности, привлечен от ответника като трето лице-
помагач, е имал задължение да премахне стърчащите болтове, не е нужно да бъде
разрешаван в рамките на настоящото производство и не е причина за намаляване на
отговорността. Общината носи отговорност и за лошо изпълнение на ремонтните дейности и
организацията на движението от страна на дружеството, трето лице-помагач.
По повод размера на обезщетението за справедливост съдът намира следното.
3
Съгласно заключението на медицинска експертиза, изготвена от д-р С. Д., която
въззивният съд кредитира, доколкото се травматичните увреждания са счупване на
бедрената шийка на левия крак, счупване на долния край на лъчевата кост на лява китка,
фрактура на дясна гривнена става. Извършена е частична смяна на лява тазобедрена става,
открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация радиус и улна на лява ръка и
гипсова шина на дясна гривнена става, като тези медицински манипулации са били
задължителни за по-доброто здравословно състояние на ищцата. Постоянните болки след
изписването от болница са траели четири месеца. Последиците от уврежданията не могат да
отшумят изцяло. Според скалата на функционален дефицит - умерено-силна болка в лява
тазобедрена става и лява лъчева кост. Разходите за лечение, необходими за възстановяването
на ищцата, са в размер на 3 396 лева. На 18.01.2024 г. вещото лице е извършило личен
преглед на ищцата, която съобщила за постоянни болки на двете китки и до днес и че нощем
получава изтръпване на двете китки, придружени с болки. Обективно - следоперативен
белег с размер 5.5 см от вътрешната страна на лява ръка в областта на китката, с поставен
имплант. В областта на лява тазобедрена става се наблюдава следоперативен белег с размер
14 см дължина, 0.5 широчина. Ограничени движения в областта на лява китка и лява
тазобедрена става.
Според показанията на свидетеля К. В. изпитвала силни интензивни болки повече от
месец. В болницата била 10 дена, а съпругът ù бил непрекъснато до нея. Поради счупването
на ръцете се налагало да я храни. След като я изписали, продължила да изпитва болки.
Предписали ù лекарство, което го взимала, обаче покрай тези болки ù се раздразнил
стомахът. Тя не можела сама да отиде по нужда, била с памперси. Не можела се
самообслужва, била на легло, в продължение най-малко на два месеца, докато не дошъл
рехабилитатор да я раздвижи. Идвал 30 пъти, а на посещение взимал по 50 лева. Ищцата се
отчаяла психически. Много отслабнала. Преди инцидента била в добро здравословно
състояние. Сега болките отшумявали. Мажела се с „волтарен“. Не можела обаче да спи
спокойно.
Показанията на свидетеля са житейски логични, плод на непосредствени ежедневни
впечатления и в синхрон с медицинската документация и заключението на СМЕ, поради
което съдът ги кредитира изцяло.
При така установените три счупвания, болничен престой от десет дни, проведените
медицински интервенции, нуждата от чужда помощ за два месеца, проведената
рехабилитация в домашни условия, възстановителния период от четири месеца, съпоставени
с възрастта на ищеца – 76 години към деня на инцидента, обществено-икономическите
условия към януари 2023 г. и съдебната практика по сходни случаи, съдът намира за
справедливо обезщетение от 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева. Оплакванията за
завишен размер са основателни предвид липсата на усложнения и възстановителен период
от четири месеца. Вещото лице декларативно е заявило, че травмите нарушават сериозно
качеството ù на живот, като го усложняват и за в бъдеще време поради ограничаване на
движенията, както и че има трайни последици: според скалата на функционален дефицит -
умерено-силна болка в лява тазобедрена става и лява лъчева кост. Не е изследвано обаче в
каква степен е това ограничение и как се отразява на движенията й и на ежедневните й
занимания. Според съпруга й, който има непосредствени впечатления от ежедневието й, към
настоящия момент тя има леки болки, които отшумяват постепенно. Ето защо, съдът приема,
че има остатъчни болки на местата, на които е имало счупване, но те отшумяват постепенно.
Следва да се съобрази, че прегледът при вещото лице и показанията на свидетелите са само
една година след инцидента, поради което е житейски логично да се предположи наличието
на такива болки, но те категорично не са така интензивни като през първите четири месеца.
Няма научно обосновани изводи на вещото лице, въз основа на които съдът да приеме, че
тези болки ще продължат цял живот. От значение е също, че ответник по иска е Столична
община, която не се занимава по занятие с обезщетение на вреди, настъпили в резултат на
грешки при управление на процесите в град София.
Искът не може да бъде уважен в по-малък размер обаче, тъй като се е наложила
4
операция за частична смяна на тазобедрената става, болничният престой е бил десет дни,
затрудненията през първите два месеца са били значителни до започването на
рехабилитацията, като болките са били интензивни и по време на рехабилитацията. Следва
да се отчете и психическото отражение върху ищцата в резултат на залежаването за два
месеца.
Срещу присъждането на иска за имуществени вреди няма оплаквания вън от
недоказаност на механизма и мястото на настъпване на уврежданията. При преценката за
основателност на иска в пълен размер няма нарушение на императивни правни норми,
поради което искът правилно е уважен.
Обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди се дължат със законната лихва,
считано от 11.05.2023 г. – дата, срещу която няма въззивни доводи.
Наведеното в отговора на исковата молба и поддържано във въззивната жалба
възражение за принос на пострадалата поради факта, че установеното нейно заболяване води
до нестабилна походка, е неоснователно. Задължението на ответника е да поддържа
тротоарите безопасни за преминаване за хора с различно здравословно състояние. Безспорно
по тротоарите се движат не само пешеходци в безупречно психическо и физическо здраве.
Наред с това, вещото лице от СМЕ, при разпита си в с.з. от 30.01.2024 г., пояснява, че
описаното в ЕР на ТЕЛК от 2006 г. нарушение на вестибуларната функция представлява
трайно увреждане на нервната система, с по-дълги и по-къси периоди на влошаване, които
се редуват в зависимост от начина на живот. Само по себе си заболяването води до
нестабилна походка, но когато това се случва, самият човек не смее да ходи някъде сам,
защото това става още при раздвижването сутрин и през деня и обикновено хората тогава не
смеят да излизат някъде и да предприемат някакви действия. Когато възникне това нещо,
тези световъртежи, те траят някъде около 10-15 дни, има лечение, те знаят и са наясно, т.е.
конкретното спъване не би трябвало да има връзка с отоневрологичния синдром, защото тя е
била навън, на спирка и ако има проблем с отоневрологичния синдром, нямаше да е
тръгнала навън сама. В този смисъл са и показанията на съпруга на ищцата, според когото тя
не е залитала и падала, разхождали се често навън двамата. Житейски нелогично е той да я
остави сама да си купува карта за градски транспорт, ако имаше проблем в конкретния ден.
Няма противоправно поведение на ищеца, което да обоснове намаляване на
присъденото обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Трайно установена е практиката,
според която от значение за прилагането на тази норма е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на
делинквента/ до увреждането като неблагоприятен резултат.
С оглед променения изход на спора разноските, определени от СГС, следва да се
променят. Определеният по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв хонорар следва да се намали от 7
689,60 (седем хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки) лева до
4 325,4 (четири хиляди триста двадесет пет лева и четиридесет стотинки), като решението
бъде отменено за разликата между тези две суми. Ответникът дължи в полза на бюджета
2129,54 лева и решението следва да бъде отменено за разликата до 3785,84 лева. Ищецът
следва да бъде осъден да плати на ответника юрисконсултско възнаграждение от 220 лева.
Като съобрази предмета на делото, незавяването и несъбирането на нови доказателства
от САС, проведеното единствено заседание, съдът определя адвокатски хонорар от 2000 (две
хиляди) лева, от които с оглед отхвърлената част от жалбата се дължат на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв 875 (осемстотин седемдесет и пет) лева.
Ответникът по жалбата следва да плати на въззивния жалбоподател разноски за
държавна такса от 730 лева и юрисконсултско възнаграждение от 220 лева.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2682 от 08.05.2024 г. по гр.д. 5512/2023 на Софийски градски
съд, I гражданско отделение, 22 състав в следните части:
в която Столична община е осъдена да заплати на основание чл. 49 ЗЗД на В. К. Х.,
ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди вследствие от инцидент
(падане поради спъване) на 08.01.2023 г. в гр. София – стърчащи болтове на тротоара
на трамвайна спирка „Лагера" в посока пазар „Красно село", довело до фрактура на
тазобедрената става на левия крак, както и на китките на двете ръце, за разликата от
45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева до 80 000 (осемдесет хиляди) лева ведно със
законната лихва, считано от 11.05.2023 г. върху сумата от 50 000 лева до 30.04.2024 г., а
след това върху сумата от 80 000 лева, до окончателното ù изплащане,
в която Столична община е осъдена да заплати на адв. А. Б.адвокатски хонорар по чл.
38, ал. 2 ЗАдв за разликата от 4 325,4 (четири хиляди триста двадесет пет лева и
четиридесет стотинки) до 7 689,60 (седем хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и
шестдесет стотинки) лева
Столична община е осъдена да заплати дължима държавна такса и възнаграждения за
вещо лице по сметка на Софийски градски съд за разликата от 2 129,54 (две хиляди
сто двадесет и девет и петдесет и четири стотинки) лева до 3 785,84 (три хиляди
седемстотин осемдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки) лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на адв. А. Л. Б. от САК адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 875 (осемстотин седемдесет и
пет) лева за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В. К. Х., ЕГН ********** да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК разноски за първата инстанция в размер на 220 (двеста и
двадесет) лева и за въззивната инстанция в размер на 950 (деветстотин и петдесет) лева.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника „ВДХ“
АД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6