№ 110317
гр. София, 03.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110144258 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по исковата молба с вх. №
242029/25.07.2024 г., с пощенско клеймо 22.07.2024 г. от Г. Н. Л., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. С---, чрез адвокат Я. В. К.. АК - Пловдив,
със съдебен адрес и адрес за кореспонденция: гр. П-, срещу К. П. М-, ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. С-, с който са предявени обективно
евентуално съединени осъдителни искове с правна квалификация както
следва:
1. главен иск по чл.145 ЗЗД, с който К. П. М- да бъде осъдена да
заплати на Г. Н. Л. сумата в размер на 20 121.54 лева /двадесет хиляди сто
двадесет и един лева и 54ст./, представляваща сума, дължима на основание
отговорност на поръчителя К. М- към Г. Л. — поръчител, изплатил дълга по
Договор за кредит № 841/09.12.2019г. между следните страни: -- ЕАД
(настоящо наименование: - ЕАД) -кредитор, - ЕООД, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (22.07.2024 г.) до
окончателното изплащане на задължението.
2. евентуален иск по чл.127, ал.2 ЗЗД, с който с който К. П. М- да бъде
осъдена да заплати на Г. Н. Л. сумата в размер на 17 570.38 лева
/седемнадесет хиляди петстотин и седемдесет лева и 38ст./, представляваща
дължимата на ответника, като солидарен съдлъжник, сума спрямо друг
солидарен съдлъжник, изплатил дълга по Договор за кредит №
841/09.12.2019г. между следните страни: -- ЕАД (настоящо наименование: -
ЕАД) -кредитор, - ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба (22.07.2024 г.) до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 09.12.2019г. е сключен
1
Договор за кредит № 841/09.12.2019г. между следните страни: - ЕАД
(настоящо наименование: - ЕАД) - кредитор, - ЕООД -кредитополучател, а Г.
Н. Л. и К. П. М- -съдлъжници на основание чл. 121 и сл. от ЗЗД. С договора
кредиторът е предоставил на кредитополучателя ТИ-ЕИД ЕООД кредит в
размер на 47 800 лева. Сочи, че общият брой размер на задължението по
Договор за кредит № 841 от 09.12.2019г. възлиза на 52711.15 лева, която сума
включва главница, лихви, такси и разноски.
Сочи, че Г. Л. е бил управител на кредитополучателя - ЕООД. Към
момента на сключване на договора за кредит, Г. Л. и К. М- са били и
съдружници в дружеството с дялово участие в капитала му 49% за Г. Л. и 51%
за К. М-.
Твърди, че Г. Л., в качеството си на поръчител заплаща сума в размер
на 40243.08 лева, с която погасява изцяло задължението по кредита. Излага
правни доводи, че лицата Г. Л. и К. М- са поръчителите по договора. Твърди,
че като платил задължението по договора в размер на 40 243.08 лева има
правата по чл.145 ЗЗД, а именно да иска от другият поръчител половината от
платеното – 20 121.54 лева. Затова предявява главен иск по чл.145 ЗЗД.
При условията на евентуалност, моли съда ако приеме, че не е налице
поръчителство, моли съдът да осъди ответника да заплати съответната
сумата, на основание, че същата е солидарен съдлъжник. Твърди, че Г. Л. и
К. М- са подписали Договор за кредит № 841/09.12.2019г. като солидарни
съдлъжници. Ето защо твърди, че това което е платено от единият солидарен
съдлъжник трябва да бъде поето между всички по равно, т.е. по 1/3 от цялата
сума по договора 57 711.15 лева, което е 17 570.38 лева. Моли съда да осъди
ответника да плати сумата от 17 570.38 лева, на основание чл.127, ал.2 ЗЗД
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
Не посочва следната банкова сметка: IBAN BG94UBBS-
Към исковата молба са приложените следните писмени доказателства и
доказателствени средства: 1. Адвокатско пълномощно; 2. Договор за правна помощ; 3.
Квитанция за внесена държавна такса; 4. Квитанция за внесена държавна такса за
евентуален иск; 5. Договор №841/09.12.2019; 6. 2 \ бр платежни нареждания; 7. 1бр имейл
кореспонденция; 8. Справка движение по сметка на „-" ООД;
Моли да бъде допуснато изслушването на съдебно –счетоводна
експертиза (ССчЕ), при условие, че ответникът оспори иска на която след
запознаване с представените към исковата молба доказателства и проверка в
банковите сметки: а) Погасени ли са задълженията по Договор за кредит № 841 от
09.12.2019г? Какъв общият им размер? б) Кои лица и на кои дати са плащали суми по
договора? в) Внасяла ли е К. М- суми по договора и ако да, в какъв размер? г) Каква е
общата сума, платена от Г. Л.?
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
исковата молба, отговорът й и материалите по делото, приема следното
от фактическа и правна страна:
По представителната власт
2
Ищецът се представлява от адвокат Я. В. К.. АК - Пловдив, със съдебен
адрес и адрес за кореспонденция: гр. П-, с надлежно учредена представителна
власт само за СРС (л.5 от делото).
Ответникът на този етап не се представлява.
По държавната такса
Предявени са два обективно евентуално съединени осъдителни искове.
Единият за заплащане на сума като поръчители, а другият е за сума спрямо
солидарни съдлъжници. Исковете защитават различни интереси. Ето защо
чл.72, ал.1 ГПК не е приложим и се дължат две такси за всеки интерес.
Таксата по главния иск е в размер на 804.86 лева, а на евентуалния 702.82
лева. Представени са документи по чл.128, т.2 ГПК (л.7,8 от делото).
По редовността на ИМ
На този етап съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ЗЗД. Ето защо следва да се извърши
процедура по чл.131 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора,
както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2
% от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават
върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
3
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК, като при
неизпълнение на указания, съдът ще приеме, че процесуалното действие за
неизвършено, на основание чл.101 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на
ответника, на основание чл.131 ГПК.
УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от
получаването, със следното задължително съдържание:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител
или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е
длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага,
включително и да оспори истинността на представените с исковата молба
писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на
исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато
отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията
към него според броя на ищците.
УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността
на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени
доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви
насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК –
да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата
молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.
УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има
необходимост и право на това.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
4
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М-- на тел. 02/8955423 или на ел.
адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес:
гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
5
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка за постоянен и настоящ адрес на ответника,
справка за трудови договори, след връщане на всички призовки и книжа в
цялост.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ответника.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7