Р
Е Ш Е Н И Е
№
260681
гр.
Перник, 09.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, Х-ТИ състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
При
секретаря ……….., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1062 по описа на ПРС за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 250 ГПК.
Делото е
повторно висящо пред ПРС, като същото е било върнато за ново разглеждане
от друг състав на ПРС, а именно съгласно РЕШЕНИЕ №16 ОТ 15.01.2021 г. на ПОС,
постановено по в.гр.д. № 632 по описа на съда за 2020 г. В диспозитива на цитираното решение е посочено, че съдът-
„ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 936/15.07.2020 г., постановено по гр.дело № *****/2019год.
по описа на РС-Перник. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
Пернишкия районен съд на молбата на М.Б. М. за допълване по реда на чл. 250 ГПК
на решение № 1897/29.01.2020 г. по гр.дело № *****/2019 г. по описа на
РС-Перник. След осъществяване на процедурата по чл. 250 ГПК. делото следва да
се върне на Пернишкия окръжен съд за произнасяне по въззивна жалба с вх. №
5183/17.02.2020 г., подадена от М.Б. М. чрез адв. И.В. против решение №
1897/29.01.2020 г. по гр.дело № *****/2019 г. по описа на РС-Перник, както и по
евентуални въззивни жалби срещу решението по чл. 250 ГПК.
В мотивната част на решението, е
описано, че –„…..Производството е образувано и по въззивна жалба с вх. №
17078/29.07.2020 г., подадена от М.Б. М. чрез адв. И.В. против допълнителното
решение № 936/15.07.2020 г., с което по реда на чл. 250 ГПК е допълнено решение
№ 1897/29.01.2020 г. по гр.дело № *****/2019год. по описа на PC-Перник, като са
отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК-Застраховане“ гр.София искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер 239,50 лева, представляваща законна лихва
върху главницата от 1990,56 лева за периода от 25.03.2016 г. до 31.05.2017 г.;
за сумата от 342.80 лева - законна лихва върху главницата 3069,01 лева за
периода от 25.04.2016 г. до 31.05.2017 г., както и за сумата 209,75 лева -
законна лихва върху главницата 2029,49 лева за периода от 25.05.2016 г. до
31.05.2017 г.
По изложени в двете въззивни жалби
съображения за неправилност на основното и допълнителното решение поради
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния
закон и необоснованост, жалбоподателят моли решенията да бъдат отменени и
предявените от него искове да бъдат изцяло уважени.
В писмен отговор, постъпил в
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ оспорва като
неоснователна подадената против основното решение въззивна жалба с вх. №
5183/17.02.2020 г., и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира
направените във въззивното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решение № 1897/29.01.2020 г., по гр.дело
№ *****/2019 г. по описа на РС- Перник, е влязло в сила в частта, с която
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане“ е осъдено да заплати
на ищеца М.Б. М. по исковете с правно основание чл. 398. ал. 4, вр. чл. 432 КЗ
сумата от 1 865,56 лева, представляваща обезщетение за неизплатено нетно
трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г„ сумата от 2 944,01 лева,
представляваща обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец
март 2016 г., сумата от 1 904,49 лева, представляваща обезщетение за
неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец април 2016 г. и сумата от
537,31 лева, представляваща обезщетение за нетния размер на неплатен
неизползван платен годишен отпуск за 5 дни от 2016 г., което неплащане
съставяла покрит застрахователен риск съгласно договор за застраховка „Обща
гражданска отговорност“, страна по който е ответникът, ведно със законната
лихва за забава върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба - 24.01.2019 г. до окончателното им изплащане, както и в частта,
с която ответникът е осъден да заплати на ищеца по исковете с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 50,27 лева, представляваща законна лихва за забава
за периода от 20.10.2018 г. до 24.01.2019 г., дължима върху главницата от 1
865,56 лева, сумата от 79,33 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 20.10.2018 г. до 24.01.2019 г., дължима върху главницата от 2 944,01
лева, сумата от 51,32 лева, представляваща законна лихва за забава за периода
от 20.10.2018 г. до 24.01.2019 г., дължима върху главницата от 1 904,49 лева и
сумата от 14,48 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
20.10.2018 г. до 24.01.2019 г., дължима върху главницата от 537,31 лева, и в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с
уважената част от исковете. Подадената от Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК-Застраховане“ насрещна въззивна жалба с вх. № 260756/08.09.2020 г. срещу
посочените в предходното изречение части на решение № 1897/29.01.2020 г.,
постановено по гр.дело № *****/2019 г. по описа на PC-Перник, е оставена без
разглеждане като просрочена и производството по делото е прекратено в тази част
с постановеното по делоТО на 04.11.2020 г. определение, което е влязло в сила
като необжалвано.
В насрещната въззивна жалба с вх. №
260756/08.09.2020 г. е инкорпориран и писмен отговор, с който въззивна жалба с
вх. № 17078/29.07.2020 г., подадена от М.Б. М. чрез адв. И.В. против допълнителното
решение № 936/15.07.2020 г., се оспорва като неоснователна. Претендират се
разноски..“..
Съдът, е посочил, че производството по
гр.дело № *****/2019 г. на ПРС е образувано по предявени от М.Б. М. срещу ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД гр.София искове за заплащане на следните суми,
представляващи застрахователно обезщетение по сключен от „Електрисите“ ЕООД-
работодател на ищеца, с ответника договор за застраховка „Обща гражданска
отговорност“: 1.) сумата от 1 990.56 лева, представляваща неизплатеното на
ищеца от работодателя нетно трудово възнаграждение за м. 02.2016 год.; 2.)
сумата от 239.50 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата на трудовото възнаграждение за м. 02.2016 год.
За периода от 25.03.2016 год. До 31.05.2017 год.; 3.) сумата от 333.97 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата на трудовото възнаграждение за м. 02.2016 год. За периода от
31.05.2017 год. До 24.01.2019 год.; 4.) сумата от 3069.01 лева, представляваща
неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м.03.2016 год.; 5.) сумата от
342.80 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата на трудовото възнаграждение за м.03.2016 год. За периода от
25.04.2016 год. До 31.05.2017 год.; 6.) сумата от 514.91 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата на трудовото
възнаграждение за м.03.2016 год. За периода от 31.05.2017 год. До 24.01.2019
год.; 7.) сумата от 2029.49 лева, представляваща неизплатеното нетно трудово
възнаграждение за м. 04.2016 год.; 8.) сумата от 209.75 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата на трудовото
възнаграждение за м. 04.2016 год. За периода от 25.05.2016 год. До 31.05.2017
год.; 9.) сумата от 111.12 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата на трудовото възнаграждение за м. 04.2016
год. За периода от
31.05.2017 год. До 24.01.2019 год.; 10.) сумата от 662,31 лева,
представляваща обезщетение за нетния размер на неплатен неизползван платен
годишен отпуск за 5 дни от 2016 г.; 11.) сумата от 111,12 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата на нетния размер
на неплатен неизползван платен годишен отпуск за периода от 31.05.2017 год. До
24.01.2019 год.; 12.) сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие от неизплащане на дължимите обезщетения,
произтичащи от застрахователния договор и 13.) сумата от 1 100 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в размер
на направените разноски в производството по гр. Дело № 3023/2017 г. по описа на
Районен съд – гр. Перник.
Първоначалното решение № 1897/29.01.2020
г., постановено по гр.дело № *****/2019 г. по описа на PC-Перник, ПОС Е
ПОСОЧИЛ, ЧЕ Е валидно и допустимо (постановено е от компетентен съд в рамките
на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие
с основанието и петитума на искането за съдебна защита).
ПОС ОБАЧЕ е посочил относно молбата на
ищеца по чл. 250 ГПК, инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 5183/17.02.2020
г., подадена срещу решение № 1897/29.01.2020 г., районният съд се е произнесъл
с решение № 936/15.07.2020 г., постановено по гр.дело № *****/2019 г. по описа
на PC-Перник, с което е допълнено първоначалното решение № 1897/29.01.2020 г.,
като са отхвърлени предявените от М.Б. М. срещу Застрахователно акционерно
дружество ,.ОЗК-Застраховане“ гр.София искове с правно основание чл. 86. ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 1.) сумата от 239,50 лева. представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.03.2016 г.
до
31.05.2017 г. върху главницата от 1990,56 лева, представляваща неизплатеното
на ищеца от работодателя "Електрисите" ЕООД нетно трудово
възнаграждение за м. 02.2016 год.;
2. )
сумата от 342,80 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 25.04.2016 г. до 31.05.2017 г. върху главницата
3069,01 лева, представляваща неизплатеното нетно трудово възнаграждение за
м.03.2016 год., както и
3. )
сумата от 209,75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 25.05.2016 г. до 31.05.2017 г. върху главницата
2029,49 лева, представляваща неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м.
04.2016 год., че се касае за нищожно
решение, като в Тълкувателно решение № 1
от 10.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГТК е разяснено, че нищожно е
съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав,
извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно
неразбираемото решение или неподписаното решение.Съгласно чл. 235, ал. 1 ТПК
решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е
завършено разглеждането на делото. Съдебната практика трайно приема, че когато
съдебното решение е постановено от състав, включващ съдия, който не е взел
участие в състава на съда, провел откритото заседание, в което е завършено
разглеждането на делото и то е прието за решаване, решението е нищожно като
постановено от незаконен състав. В този смисъл са правните разрешения, дадени с
решение № 668 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 1790/09 г. на ВКС, I г. о., решение №
119 от 17.05.2013 г. по гр. д. № 1198/2012 г. на III г. о., решение № 182 от
01.07.2014 г. по гр. д. № 1535/2014 г. на I г. о., решение № 73 от 18.05.2015
г. на ВКС по гр. д. № 5113/2014 г., III г. о., и др.
В случая въззивната инстанция е посочила, че решение №
936/15.07.2020 г., с което по реда на чл. 250 ГПК е допълнено първоначалното
решение № 1897/29.01.2020 г. по гр.дело № *****/2019 г. по описа на PC-Перник,
е постановено от съдия Ивайло Колев, който не е участвал в последното открито
заседание по делото, проведено на 21.11.2019 г. с участието на съдия докладчика
Ивета Иванова. Следвало да се посочи, че по гр.дело № *****/2019 г. по описа на
PC-Перник липсват данни да е определен нов докладчик по делото, различен от съдия
докладчика Ивета Иванова, с което е нарушен чл. 9 ЗСВ /в този смисъл решение №
57/01.03.2019 г. по в.гр.д. № 176 по описа за 2018 г. на ОС-Перник/.
С допълнителното решение № 936/15.07.2020
г. първоинстанционният съд е приел, че за изясняване на неразрешената част от
спора не е необходимо да се провежда открито съдебно заседание.
Предвидената в чл. 250, ал. 2 ГПК
възможност за разглеждане на молбата за допълване на решението в закрито
заседание, ако съдът прецени, че с оглед изясняване на неразрешената част от
спора не е необходимо призоваване на страните в открито заседание, не дерогира
императивното правило на чл. 235, ал. 1 ГПК. Доколкото с решението по чл. 250 ГПК съдът се произнася по част от спорното право, то също следва да се
постанови от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено
разглеждането на делото. При невъзможност за разглеждане на молбата по чл. 250 ГПК от състава на съда, постановил решението, чието допълване се иска, то съдът
следва по реда на чл. 250, ал. 2 ГПК да насрочи открито съдебно заседание по
делото за разглеждане на неразрешената част от спора.
Предвид изложеното, решение №
936/15.07.2020 г., постановено по гр.дело № *****/2019год. по описа на
PC-Перник, е било прогласено за нищожно на основание чл. 270, ал. 1 ГПК, а
делото- върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане в открито съдебно
заседание от друг състав на Пернишкия районен съд на молбата на М.Б. М.,
инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 5183/17.02.2020 г., за допълване
по реда на чл. 250 ГПК на постановото по делото решение № 1897/29.01.2020 г.
След осъществяване на процедурата по чл.
250 ГПК, делото е посочено, че следва да се върне на Пернишкия окръжен съд за
произнасяне по въззивна жалба с вх. № 5183/17.02.2020 г., подадена от М.Б. М.
чрез адв. И.В. против решение № 1897/29.01.2020 г. по гр.дело № *****/2019 г.
по описа на PC-Перник, както и по евентуални въззивни жалби срещу решението по
чл. 250 ГПК.
Предвид изложеното и така дадените указания, задължителни за
настоящия съд, от въззивната инстанция, съдът намира, че следва да изпълни
процедурата по чл.250 ГПК, като съгласно
чл.250, ал.1 И 2 ГПК- Страната може да поиска да бъде допълнено
решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може
да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му
в сила.Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указание за
представяне на отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда с призоваване
на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с
оглед изясняване на неразрешената част от спора.
Съобразно изложеното съдът е счел, че
следва да насрочи делото с призоваване на страните в открито с.з., като
останалата част от процедурата по размяна на книжа вече е била изпълнена, но с
оглед гарантиране правата на страните по делото в това производство, съдът им е
указал, че в случай че желаят да доразвият доводите си разполагат с такава
възможност.
По делото е било проведено едно открито с.з.
от 12.05.2021 г., в което ищецът М.Б. М., се е явил лично и с адв. И.В., с
пълномощно по делото. За ответника Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК-Застраховане“ – представител не се
е явил, като съдът е докладвал и приел по делото постъпило по факса,
непосредствено преди датата и часа на съдебното заседание, становище с рег.№
2707802 от 12.05.2021 г., с което ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД сочи, че, при редовна
процедура по призоваване на ищеца, не възразява да се даде ход на делото. Нямат
възможност да изпратят представител. Молбата е депозирана от юрисконсулт
Тодоров. Няма нови доказателствени искания и няма да сочи доказателства. В
случай, че ищецът прави възражения и представи доказателства или ангажира други
такива, молят да им се даде възможност да вземат становище по тях в определен
от съда срок. Молят за отхвърляне на предявените срещу дружеството искове и
уважаване на изложените аргументи за това. Претендират разноски по делото и
правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
на ответника.
По същество адв. В. е взела становище,
че във връзка с произнасянето по отношение на претенциите за неизплатени
главници, счита, че претенцията на ищеца за присъждане на дължима сума в размер
на законната лихва, която се явява вид обезщетение, съгласно разпоредбите на
Кодекса на труда, в случаите когато трудовото възнаграждение на лицето не е
изплатено в пълния му размер, се явява основателно и доказано, с оглед на
факта, че е доказана дължимата му главница. Този тип обезщетения в размер на
законна лихва, или в много случаи и
съдебни производства директно посочени като законна лихва, но не по чл. 86 ЗЗД,
се дължат от момента на падежа на основното възнаграждение или така
установената главница до момента на изплащане на дължимата сума.
В тази връзка, без да представя
допълнителни доказателства, само въз основа на това, че главницата е доказана и
е въз основа на законовата разпоредба на трудовото законодателство в тази му
част, която цели защита на трудещия се като по-слаба страна в едно трудово
правоотношение, счита, че претенцията на ищеца е основателна, законова и
доказана, поради което моли съда, да допълни съдебното решение в тази му част,
като присъди и тази претенция в размера, който е посочен с исковата молба. Моли
за присъждане на разноски.
Съдът след като се запозна с материалите
по делото, и с горепосочените съдебни актове в цитирания по-горе смисъл, които
не намира, че следва отново да преповтаря намира, следното:
Съобразно задължителните указания на
горната инстанция, съдът следва да се произнесе само по искането за допълване
на решението, след което делото да се върне на ПОС за произнасяне.
Настоящият състав намира, че с исковата
си молба, М.М. е предявил против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД обективно
кумулативно съединени осъдителни претенции по чл. 398, ал. 4, вр. чл. 432 КЗ и
по чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми:
1) 1990,56
лева, неплатено трудово възнаграждение за м. 02.2016г., законна лихва върху
главницата в размер на 239,50 лева
за периода от 25.03.2016 г. до 31.05.2017 г. и законна лихва върху
главницата в размер на 333.97 лева за
периода от 31.05.2017г. до 24.01.2019 г.;
2) 3069,01
лева, неплатено трудово възнаграждение за м.03.2016год., законна лихва върху
главницата в размер на 342.80 лева
за периода от 25.04.2016
г.
до 31.05.2017 г. и законна лихва върху главницата в
размер на 514,91 лева за периода
от 31.05.2017 г. до 24.01.2019 г. и
3) 2029,49
лева, неплатено трудово възнаграждение за м. 04.2016 г., законна лихва върху главницата
в размер на 209,75 лева за периода от
25.05.2016год. до 31.05.2017 г. и законна лихва в размер на 111.12 лева за периода от 31.05.2017.
до 24.01.2019 г.
Предявени са и осъдителни претенции за
заплащане на обезщетение за нетния размер за неизползван платен годишен отпуск
в размер на 662,31 лв., както и претенции с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
С решението, постановено по гр.дело № *****/2019год.
по описа на PC-Перник, I
състав
частично е уважил исковете за неплатено трудово възнаграждение, като на осн.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД е осъдил ответното застрахователно дружество да заплати на М.М.
законна лихва, пропорционално на уважената част от главните искове за периода
от 20.10.2018 г. до 24.01.2019 г. Акцесорните искове за лихва са отхвърлени
за разликата над уважените размери до пълните предявени размери, съответно за разликата над 50,27 лв. до 333,97 лв.
или за сумата от 283,70 лв., над 79,33
лв. до 514,91 лв. или за сумата от 435,58 лв., над 51,32 лв. до 340,51 лв. или за сумата от 289,19 лв. и над 14,48 лв. до 111,12 лв. или за
сумата от 96,64 лв., както и за периодите от 31.05.2017 г. до 19.10.2018 г.
По същество в решението действително се
констатира липса на произнасяне по дължимостта на обезщетението за забава в
размер на законната лихва 1)
върху
главницата 1990,56 в размер на 239,50 лева за периода от 25.03.2016
г. до 31.05.2017 г.; 2) върху главницата 3069,01 лева в
размер на 342,80 лева за периода
от 25.04.2016год. до 31.05.2017год., както и 3) върху главницата 2029,49 лева в
размер на 209,75 лева
за периода от 25.05.2016год. до 31.05.2017год.
Молбата за допълване на постановено
съдебно решение следователно е допустима както и ПОС Е УКАЗАЛ, като по същество представлява същата отправено в писмена форма волеизявление до
съда да разгледа и реши със сила на пресъдено нещо правен спор, с който е бил
сезиран, но по който не се е произнесъл. В този смисъл предмет на решението за
допълване е спорното материално правоотношение, по което не е налице формирана
правораздавателна воля. В процесния случай молбата е процесуално допустима,
наред с общите предпоставки, доколкото е налице неразрешена от съда част от спорния
предмет, т. е. непълнота на съдебното решение.
В решението, чието допълване се иска, са
изложени мотиви, че акцесорното вземане за законна лихва е обусловено от
изпадането на длъжника в забава, а именно – 20.10.2018 г., след като
застрахователното дружество е получило покана от ищеца М., като в решението е
посочено също, че в случая, с оглед извода на съда относно съществуването на
главните задължения за дължими застрахователни обезщетения в горепосочените
размери на изследване подлежи въпросът изпаднал ли е ответникът в забава с
оглед изричното му оспорване в този смисъл. Последното е обусловено от
изпращането на покана до ответника и нейното получаване, което в случая е
осъществено на 19.10.2018 г. с получаването от страна на ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД на поканата от ищеца М. от 16.10.2018 г. Ето защо, застрахователят е
изпаднал в забава, считано от следващия ден – от 20.10.2018 г., от който момент
са дължими и претендираните обезщетения за забава. Следователно обезщетение за
забавеното изпълнение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД
преди момента на забавата не се дължи и акцесорните претенции за периода преди
20.10.2018 г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. В този смисъл и в допълнение следва да се
посочи, че по цялото дело липсват данни да изпратено уведомление до
Застрахователя, поради което и релевантна е датата на поканата. В
този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най -
ранна. В настоящия случай дружеството работодател няма данни да е уведомило
застрахователя, а ищецът го е направил едва на 20.10.2018 г. Последното
е обусловено от изпращането на покана до ответника и нейното получаване, което
в случая е осъществено на 19.10.2018 г. с получаването от страна на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД на поканата от ищеца М. от 16.10.2018 г.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ДОПЪЛВА
Решение
№ 1897/29.01.2020 г., постановено по гр. д. № 471/2019 г. по описа на Районен съд
Перник, I състав,
като
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от М.Б.М., ЕГН ********** срещу
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер 239,50 лева,
представляваща законна лихва върху главницата от 1990,56 лева за периода от 25.03.2016 г. до
31.05.2017 г.; за сумата от 342,80 лева
– законна лихва върху главницата 3069,01 лева за периода от 25.04.2016 г. до
31.05.2017 г., както и за сумата 209,75
лева – законна лихва върху главницата 2029,49 лева за периода от 25.05.2016 г.
до 31.05.2017 г., като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЛЕД ИЗТИЧАНЕ НА СРОКА ЗА ОБЖАЛВАНЕ
ДЕЛОТО ДА СЕ ИЗПРАТИ НА ПОС ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ ПО КОМПЕТЕНТНОСТ.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:_______________