Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2387 / 12.6.2017г.
, гр.Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ–ти състав, в
публично съдебно заседание, проведено на 12.05.2017г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 12906 описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” вр. чл. 422 ГПК.
Производството е образувано
по искова молба с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал.1, предл.1 вр. с чл.86 от ЗЗД, подадена от ”Т.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, Източна
индустриална зона №***, представлявано от Й. В***, срещу М.В.Г. ЕГН **********, с настоящ адрес ***,
като исковата претенция след частично
прекратяване на производството на основание чл.232 от ГПК с определение №
13358/11.12.2016г. на ВРС,
е ЗА УСТАНОВЯВАНЕ
ДЪЛЖИМОСТ от ответника в полза на ищеца на
сума в размер на 972.28лв., представляваща дължима сума за ползвана и неплатена
топлинна енергия за
периода от 01.06.2013г. до 30.04.2016г., в обект находящ се в гр.Плевен, ул.“ *** “ № 20,
вх.Б, ап.14, сума в размер на 171.25лв., представляваща лихва върху
главницата за периода от 31.05.2016г. до 13.07.2016г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-19.07.2016г.
до окончателното изплащане на задължението, които суми са присъдени с издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№10130/2016г. по описа на ВРС, 26 състав.
Претендират
се за присъждане и сторените по делото съдебно-деловодни разноски и
адв.хонорар.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича
претендираното право: В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление
за процесната сума и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
В законоустановения срок длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е
породил правният интерес да предяви настоящия иск.
Според изнесеното вземането
представлява дължима сума за ползвана и неплатена топлинна енергия за периода в
обект, находящ се в гр.Плевен, ул.“***“ № 20,
вх.Б, ап.14.
В срока по чл.131 ГПК
ответницата е депозирала отговор, съобразно който изразява становище за оспорване по основание и
по размер на исковата претенция, поради което се настоява за отхвърлянето на
исковата претенция, като неоснователна. Оспорва се от ответницата, че е ползвала топл.енергия
в процесния апартамент за периода от 01.06.2013г. до 30.04.2016г. Твърди, че за
посоченото време не е обитавала апартамента в гр.Плевен, а е живяла в гр.Варна.
Оспорва, че за посочения период са извършени 28/двадесет и осем/ реални отчета на конкретни уреди за измерване на
доставяни количества топлинна енергия до апартамент №14 в гр.Плевен, на ул” ***”№20,
вх.Б. Оспорва твърдението на ищецът, че ответницата е признала процесното вземане. Оспорва ищецът да има спрямо ответницата ликвидно и изискуемо вземане, поради което
оспорва и правото за получаване на лихва върху това вземане. Прави възражение
за погасяване на претендираните вземания по давност. Оспорва съдържанието на
препис-извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия.
Оспорва и доказателствената
стойност на представени 28
фактури.
С определение №1138 от 31.01.2017г., на
основание чл.220 във връзка с чл.219 от ГПК като трето лице-помагач на страната
на ищеца е конституирано „Н.”
ЕАД, с адрес: гр.София, ,л.” ***”№15-170 и адрес на офис в гр.Плевен, ул.” ***”№60,
ет.5, офис 14, от което не
е постъпил отговор.
В с.з., ищецът, в писмени становища поддържа исковата си
претенция и настоява за уважаването й. Ответницата, чрез процесуален
представител поддържа отговора си и настоява за отхвърляне на иска. Третото
лице – помагач на страната на ищеца не изпраща свой представител в с.з. и не
изразява становище по исковата претенция.
Съдът, след съвкупна
преценка на доказателствата по делото приема за установено от фактическа
страна следното:
От
приложеното ч.гр.д.№ 10130/2016г. по описа на Районен
съд-Варна, се установява
издаването на заповед за изпълнение в полза на „Топлофикация Плевен”ЕАД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление:***, Източна индустриална зона №
***, представлявано от Й. В***,
подадено чрез пълномощник юрисконсулт
Велислава Величкова срещу М.В.Г., с ЕГН: ********** ***, с
настоящ адрес ***, за следните суми: за сума размер на 4890.41лв./четири
хиляди осемстотин и деветдесет лева и четиридесет и една стотинки/, дължима
сума за ползвана и неплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2004г. до
30.04.2016г. в обект находящ се в гр.Плевен, ул.“***“ № 20, вх.Б, ап.14, сума в
размер на 2894.52лв./две хиляди
осемстотин деветдесет и четири лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща лихва върху главницата за
периода от 02.12.2004г. до 13.07.2016г, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-19.07.2016г. до окончателното изплащане на задължението;
както и сумата от 155.70лв.-заплатена
ДТ, и сумата 180.00лв.-юрисконсултско
възнаграждение.
Вземането, според отразеното в заповедта произтича от следните обстоятелства:
вземане породено от дължима сума за ползвана и неплатена топлинна енергия за
периода от 01.04.2004г. до 30.04.2016г. в обект находящ се в гр.Плевен, ул.“***“
№ 20, вх.Б, ап.14.
С исковата молба са
представени препис-извлечение от сметка за задължения към Топлофикация Плевен
ЕАД на потребител М.В., Илиян В. Георгиеви за обект с адрес: ***№20, вх.Б,
ап.14, за период 01.06.2013г. до 30.04.2016г., както и копие на съобщение на Топлофикация Плевен ЕАД в ПОСОКИ. С допълнителна молба от 06.12.2016г.
са представени 28бр. фактури, издадени от ищцовото дружество с получатели М.В.,
Илиян В. Георгиеви/л.25-л.52/.
Със заявление от
26.02.2017г. със заявление „Н.“ЕАД е представило месечни справки за дялово
разпределение на топлинна енергия/ТЕ/ в топлоснабдяван имот, находящ се в
гр.Плевен, ул.“***“№20, вх.Б, ап.14, с аб№2231/л.102-л.136/.
По делото, по
искане на ищцовата страна са приети СТЕ/л.179/ и ССчЕ/л.174/.
При
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от
нормите на чл. 79,
ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Искът е допустим, доколкото е
предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния
едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. По същество е неоснователна и недоказана по следните
съображения :
По предявения иск
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за
установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия, в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответницата, по силата на
което е престирал и за ответницата е възникнало задължението за плащане на
уговорената цена. Ищецът следва да докаже, че ответницата е ползвала топлинна
енергия в качеството си на собственик или ползвател на топлоснабденото жилище.
В този смисъл
съдът съобразява разпоредбата на Параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ, съгласно която
потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за
заплащане цената на доставена такава във връзка с чл.155 от ЗЕ, е собственик
или титуляр на вещно право на ползване върху имот, който ползва топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване. За периода на действие на ЗЕЕЕ /отм./ дефиницията за
потребител на топлинна енергия във връзка с Параграф 1, т.13 от ДР е ФЛ или ЮЛ,
което получава топлинна енергия от енергийно предприятие и го използва за
собствени нужди.
По делото предвид
правилата за разпределение на докадателствената тежест, която е на ищеца, той
следва да установи качеството потребител на ответницата, като съдът установи, че
доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което и съдът не може да
приеме, че ответницата М.В.Г., притежава някое от качествата по Параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ,
съответно Параграф 1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ /отм./. Същият факт не е отделен от
съда като безпорен между страните и на основание чл.153 от ГПК подлежи на пълно
и главно доказване. Ищецът не е провел такова по делото и при наличието
на оспорване от страна на ответницата на сумите, съдът намира обстоятелството
за неустановено.
Единственото
писмено доказателство е копие от
съобщение от „Т.”ЕАД, публикувано във в-к „Посоки”, но само то не е достатъчно
доказателство за съда да приеме наличието на възникнали и съществуващи
облигационни отношения между страните по договор за продажба на топлинна
енергия. Няма каквито и да е писмени доказателства, установяващи твърденията на
ищеца, че ответницата е собственик или притежател на вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот за релевирания период от време.
Няма списък на
живущите и на собствениците в етажната собственост в гр.Плевен, на ул.“Гоце
Делчев“№20, вх.Б, ап.14. Липсват приложени доказателства – писмена декларация или
заявление за откриване на партида на посочения адрес на името на лицето М.В.Г.. Позоваването от страна на
ищеца на препис-извлечението
от сметка за абонатен №2231, не е достатъчно
доказателство за настоящото исково производство.
Следователно след
като ищеца не установи по безпорен начин не само качеството на потребител на
ответницата, но не представи и релевантни доказателства, от които да е видно наличието на
валидно сключен договор между страните за доставка на топлинна енергия при общи
условия и не доказа точният размер на вземането си за процесния период от
време, характеризиращ се с огромна продължителност, за съда не остава друга
алтернатива освен да отхвърли исковата претенция като неоснователна и
недоказана.
В този смисъл
съдът счита, че не следва да обсъжда констативните части на заключенията по допуснатите СТЕ и
ССчЕ, в която
експертите са посочили, че имота на ответницата се намира в топлофицирана жилищна сграда, и съобразно
представена справка в счетоводството на „Топлофикация Плевен“ЕАД с наименование
„препис-извлечение от сметка“ задълженията за консумирана ТЕ за потребител
№2231 М.В.Г. са на адрес: ***, тъй като съгласно чл.202 от ГПК, съдът не е длъжен да възприема
заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по
делото.
Възражението на
ответната страна за погасяване на дълга за периода от 01.06.2003 год. до 19.06.2013 год. по давност съдът намира
за основателно. Според задължителната съгласно т.2 от ТР №1/2009 год. съдебна
практика, постановено по реда на касационния конкрол – Р №168/22.12.2009 год.
по гр.дело №408/2009 год. на ВКС, ТК, II отделение, давността за вземания на “Топлофикация”ЕАД е тригодишна –
чл.111, б.”в” от ЗЗД, което дава основание на съда да приеме, че искът в тази
му част е погасен по давност.
При горната
доказателствена непълнота и указаната доказателствена тежест за ищеца,съдът
намира предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79
от ЗЗД, за неоснователен и недоказан, което налага същия да бъде отхвърлен.
Претецията на
ищеца по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение
се явява акцесорна спрямо глявния дълг за цена на доставена топлинна енергия и
предвид горните изводи на съда по иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.79 от ЗЗД, също следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
При този изход на
процеса неоснователна и недоказана се явява претенцията на ищеца за заплащане
на направинете съдебно-деловодните разноски и адвокатско възнаграждение.
Съгл.ТР
„/2013г. на ВКС, съдът дължи произнасяне по разноските, присъдени с издадената
заповед по чл.410 ГПК, поради което настоящия съдебен състав, намира че следва
да се произнесе с отхвърлителен диспозитив по отношение на тези разноски с
настоящото си решение.
От своя страна
ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата 372.00 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, основание чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно представен
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от тези съображения,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 422
вр. чл. 415 ГПК,
за приемане за
установено по отношение на ответника М.В.Г. ЕГН **********, с настоящ адрес ***, че дължи в полза на ищеца сума
в размер на 972.28лв., представляваща дължима сума за ползвана и неплатена
топлинна енергия за
периода от 01.06.2013г. до 30.04.2016г., в обект находящ се в гр.Плевен, ул.“***“ № 20, вх.Б,
ап.14, сума в размер на 171.25лв., представляваща лихва върху
главницата за периода от 31.05.2016г. до 13.07.2016г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-19.07.2016г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 155.70лв.-заплатена
ДТ, и сумата 180.00лв.-юрисконсултско
възнаграждение, които суми са присъдени с издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№10130/2016г. по описа на ВРС, 26 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА М.В.Г.
ЕГН **********, с настоящ адрес ***, сумата от 372.00лв./триста седемдесет и два лева/, представляващи разноски по настоящото
дело за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице – помагач на ищеца: „Н.” ЕАД, с адрес: гр.София, ,л.”***”№15-170 и адрес
на офис в гр.Плевен, ул.”***”№60, ет.5, офис 14,
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на
съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: