№ 529
гр. Благоевград , 12.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на дванадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500356 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, депозирана от адв. К.С.
Г., в качеството си на процесуален представител на ищеца К. К. Ч., срещу протоколно
определение от дата 22.02.2021г., с което производството по делото е прекратено като
недопустимо. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установявала
компетентността на българския съд да реши спора за родителските права по отношение
на детето М. Ч., въпреки наличието на международен елемент, за което се излагат
подробни доводи. Твърди се, че към настоящия момент няма друго висящо дело за
родителски права по отношение на детето. Прави се искане за отмяна на обжалвания
акт и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна –
адв. Б.С., процесуален представител на А. П. Ч.. Прави се искане за потвърждаване на
обжалваното определение. Твърди се, че Районен съд - Благоевград не е компетентен
да разреши повдигнатия спор, тъй като малолетното дете има обичайно
местопребиваване в Гърция. От началото на месец ноември 2019г. детето се намира в
България, тъй като е неправомерно отведено от баща си. Във връзка с това е
образувано и все още висящо дело по Хагската конвенция. Сочи се, че по въпросите за
обичайното местопребиваване на детето има постановени влезли в сила съдебни
актове, в които е посочено, че то е в Гърция. Твърди се, че по въпросите за
родителските права на детето М. има образувано и висящо дело в Гърция.
Алтернативно се сочи, че ако производството по делото не е недопустимо, то са налице
предпоставките за спирането му. Освен това с влязло в сила решение на майката е
предоставено временно попечителство по отношение на детето.
Съдът, след като се запозна с жалбата и делото, намира следното:
Депозираната частна жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в
срок, от правно - легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
1
Производството пред Районен съд - Благоевград е образувано по искова молба
от ищеца К. К. Ч. срещу ответницата А. П. Ч., с която са предявени искове за
родителски права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка по отношение
на малолетното дете М. Ч.. В срока по чл. 131 ГПК ответницата А. П. Ч. е депозирала
писмен отговор, като изрично е направила възражение за неподведомственост на спора
пред българския съд, доколкото обичайното местопребиваване на детето е в Гърция, а
не в България.
С атакувания съдебен акт районният съд е приел, че производството е
недопустимо и като такова ще следва да се прекрати, доколкото към датата на сезиране
на българския съд е налице висящ спор в Гърция по отношение на родителските права
за детето М., освен това е висящо и дело по Хагската конвенция.
Настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният акт е правилен като
краен резултат, но по различни съображения от тези изложени от районния съд.
Пред първата инстанция и двете спорещи страни са представили писмени
доказателства, от които се установява следната фактическа обстановка:
Не е спорно, че страните са родители на малолетния М. К. Ч., роден на
15.09.2011г. в Гърция. Не е спорно и това, че родителите са бивши съпрузи, които
заедно с детето са живели в Гърция от раждането му, след което според бащата детето
живее в България от юни 2019г., а според майката то е отвлечено от бащата на
01.11.2019г. Няма спор, че към дата на сезиране на съда – 29.12.2020г. детето живее с
баща си в България. Представя се копие на бракоразводно решение, видно от което с
влязло в сила решение бракът между страните е прекратен. С определение по същото
дело производство в частта относно родителските права по отношение на детето М.,
личните отношения, издръжката и местоживеенето му е прекратено, като с влязъл в
сила съдебен акт, недопуснат до касационно обжалване от ВКС, е прието, че
българският съд не е компетентен да разгледа тези въпроси, тъй като обичайното
местоживеенето на детето е в Гърция преди сезирането на българския съд. В мотивите
към акта е посочено, че детето М. от 01.11.2019г. пребивава с баща си в България, като
до предявяване на иска за развод - 07.11.2019г., не е изминал период, който да доведе
до промяна на обичайното му местопребиваване в Република България.
Представено е копие на съдебно решение № 13/3/2020г. на Първоинстанционен
съд гр. Атина от дата 24.02.2020г., с което на майката, ответница в настоящото
производство А. П. Ч., е възложено временно изключително попечителство над детето
М., като е наредено бащата незабавно да предаде детето на неговата майка.
Производството пред съда в Атина е образувано по молба на ответницата от дата
24.10.2019г. Съдебният акт на чуждестранния съд е признат от българския съд и е
допуснато неговото изпълнение с Разпореждане № 3040/12.10.2020г., постановено по
ч.гр.д. № 1103/2020г. по описа на Окръжен съд-Благоевград. Представени са писмени
доказателства, от които е видно, че ответницата е предприела действия пред ЧСИ за
изпълнение на чуждестранното решение и предаване на детето на неговата майка, но
липсват доказателства до такова реално предаване да се е стигнало.
С молба от дата 23.04.2020г. до СГС от Министерство на правосъдието, в
качеството на Централен орган по смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция от
25.10.1980г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца е
изпратена по компетентност молба от г-жа А. П. Ч. – майка на детето М. за връщането
му в Гърция. Молбата е постъпила в Министерството на Правосъдието на 21.01.2020г.
чрез гръцкия централен орган по чл. 8 от Хагската конвенция, а пред последния е
2
подадена от ответницата на дата 30.12.2019г. Въз основа на тази молба е образувано
дело пред СГС по реда на чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца. С Решение № 261501/01.12.2020г., постановено по
гр. дело № 3606/2020г. по описа на СГС молбата е приета за основателна, като е
разпоредено връщането на детето М. Ч. в държавата по обичайното му
местопребиваване - Република Гърция по молба на А. П. Ч. на осн. чл. 3 от цитирания
по-горе Регламент. Няма данни решението да е влязло в сила.
От ответницата са представени писмени доказателства за това, че на 02.07.2020г.
е депозирала за разглеждане иск пред Първоинстанционен съд гр. Атина за родителски
права и издръжка на детето М. /окончателно възлагане на попечителство и издръжка на
непълнолетно дете/. Няма данни делото да е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка въззивният съд прави
следните правни изводи:
В случая е налице спор за родителски права, който е с международен елемент,
доколкото от раждането си до есента на 2019г. детето М. е живяло заедно със своите
родители в Гърция, а от 01.11.2019г. до настоящия момент пребивава с баща си в
Република България. Бащата е завел дело за родителски права, като майката оспорва
компетентността на българския съд и твърди, че компетентен да разгледа въпросът за
родителските права е гръцкият съд. С оглед наличието на дело с международен
елемент приложение следва да намерят правилата на Регламент EO № 2201/2003 на
Съвета от 27.11.2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебните решения по брачни дела и делата, свързан с родителската отговорност
/Регламента/.
В разпоредбата на чл. 8 от Регламента е визирано правилото на общата
компетентност на съдилищата при решаване на въпросите относно родителката
отговорност. Посочено е, че съдилищата на държавите членки са компетентни по
делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно
местопребиваване в тази държава членка по времето, когато съдът е сезиран. В
практиката на СЕС е разяснено, че понятието „обичайно пребиваване“ по смисъла на
чл. 8, пар. 1 от Регламента трябва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване
съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната
и семейната среда, като следва да се вземат предвид продължителността, редовността,
условията и причините за престоя на територията на държава – членка, както и
причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето,
мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и
семейните и социалните отношения, поддържани от детето в посочената държава. При
установяване на обичайното местопребиваване на детето следва да се отчетат всички
фактически обстоятелства, специфични за конкретния случай. Единственото
обстоятелство, че детето пребивава определен по - дълъг период от време в дадена
държава членка не означава, че обичайното му местопребиваване е именно там, а
следва да се изследват и другите правнозначими обстоятелства.
В конкретния случай се установява, че малолетният М. е роден в Гърция през
2011г. От раждането си до 2019г. той е живял там заедно с родителите си, които както
и детето са български граждани. През есента на 2019г. и до дата на сезиране на съда –
29.12.2020г. детето живее на територията на Република България, заедно с единия си
родител – ищецът К.Ч.. Сочените обстоятелства обаче не могат да се приемат като
такива обуславящи обичайното местопребиваване на детето на територията на
Република България, а от там и компетентност на българския съд да разгледа
3
повдигнатия спор. Пребиването на детето на територията на определена държава не е
единствено определящо за обичайното му местопребиваване. В случая от значение са
причините довели до промяна на местоживеенето и поведението на другия родител.
Установява се, че през 2019г. бащата е сезирал българския съд с иск за развод,
съединен с иск за родителски права, местоживеене, лични контакти и издръжка.
Образувано е гр. дело № 3001/2019г. по описа на Районен съд – Благоевград, по което с
влязъл в сила съдебен акт /недопуснат до касационно обжалване с акт на ВКС/ е
прието, че към датата на сезиране на съда – 07.11.2019г. обичайното местоживеене на
детето е в Република Гърция, следователно сезираният български съд не е компетентен
да разгледа повдигнатия спор за родителски права. Установява се и това, че промяната
на местопребиваването на детето с довеждането му в България е станало при липса на
съгласие от страна на неговата майка. Нещо повече, тя изрично се е противопоставяла
на това. Както през 2019г., така и през 2020г. е правила всевъзможни опити да върне
детето си. За това свидетелстват подадената молба и решението на гръцкия съд за
временно попечителство на детето, депозирането на молба по Хагската конвенция,
подаването на искова молба пред съда в Атина за окончателно решаване на въпроса за
родителските права, предприетите действия пред компетентните органи в Република
България за изпълнение на признатото решение за временно попечителство над
малолетното дете.
С оглед на изложеното по-горе настоящата съдебна инстанция намира, че
обичайното местопребиване на детето е в Гърция, поради което и с оглед на чл. 8 от
Регламента гръцкият съд е компетентен да реши спора за родителските права по
отношение на малолетното дете.
Следва да се отбележи и това, че в конкретния казус не са налице
предпоставките на чл. 9, чл. 10, чл. 12 и чл. 15 от Регламента, които хипотези да
изключват общата компетентност по чл. 8.
Не са налице изключенията по чл. 9 от Регламента, доколкото не е налице влязло
в сила решение за родителските права, като неговото обичайно местопребиваване не е
променено, въпреки продължилия престой повече от година на територията на нашата
страна.
Не са налице и предпоставките на чл. 10, доколкото действително по делото има
налице висящо производство по Хагската конвенция, без данни същото да е
приключило.
Не са налице и условията на чл. 12, параграф 3 от Регламента, тъй като
ответницата своевременно и изрично е оспорила компетентността на българския съд.
Предявеният иск за издръжка на детето също е неподведомствен на българския
съд, тъй като не са налице предпоставките на чл. 3 от Регламента.
При това положение прекратителният съдебен акт на районния съд следва да
бъде потвърден, но по изложбените от настоящата съдебна инстанция съображения.
Посочените от районния съд – две висящи дела по Хагската конвенция и за родителски
права пред съда в Атина не са предпоставки, водещи до недопустимост на
производството. Посочените обстоятелства са такива, които могат да доведат до
спиране на производството по делото /по аргумент на чл. 19 от Регламента и чл. от 16
от Хагската конвенция/. Доколкото обаче е направено изрично възражение за
неподведомственост на спора пред сезирания български съд, последният дължи първо
произнасяне по това възражение.
4
В посочения смисъл са Определение № 394/17.19.2019г. на ВКС, ч.гр.д. №
2567/2019г. IV г.о. ГК и Определeние № 117/14.03.2019г. на ВКС по ч.гр.д. №
530/2019г. IV г.о. ГК.
Разноски в полза на ответната страна по жалбата не следва да се присъждат,
макар че е заявено такова искане, доколкото липсват доказателства такива да са
сторени.
Мотивиран от изложеното по-горе, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 91544/22.02.2021г., постановено по гр. дело №
2725/2020г. по описа на Районен съд - Благоевград.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5