№ 255
гр. Нови пазар, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20223620100339 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД, съдържаща обективно съединени
искове с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на
вземането по издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 399/2021г. на РС Нови
пазар, срещу ответника Д. Г. Д. от гр. К., обл. Ш., както следва:
1/ иск с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ и вр. чл.
9 ЗПК за сумата от 9306,08 лв. главница;
2/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от 1151,99лв.,
договорна лихва за периода от ****** г. до ***г.;
3/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. 86 от ЗЗД за сумата от 182,72лв.,
наказателна лихва от които 92,24 лв. за периода от *** до *** и 90,48 лв. за периода от
****** г. до *** г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.03.2021 г. до
изплащане на вземането, както и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението до изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че съгласно договор от *** г.за кредит за текущо потребление е
предоставила на лицето Г. Д. Г. сумата от 15 000лв. със срок за погасяване от 120 месеца и
при уговорени лихвени условия, начин на плащане и др.условия, подробно описани в
договора. Предоставения кредит бил обезпечен с поръчителство от И. Г. П..
Ищецът сочи, че е предоставил договорената сума на кредитополучателя на *** г.по
посочена разплащателна сметка. Кредитът бил отчитан по сметка № ***.
Ищецът сочи, че кредитополучателят бил починал на *** г. и негов законен
1
наследник е Д. Г. Д., негов син.
Ищецът твърди, че на *** г. наследникът на починалия кредитополучател е заявил, че
поема задължението на баща си по кредита за текущо потребление. Въз основа на него е
сключено и допълнително споразумение между ищеца и и новия длъжник, съгласно което
последния замества баща си Г. по договора за кредит за текущо потребление, като се
задължава да поеме всички задължения на кредитополучателя по основния договор и да ги
погасява при посочените в допълнителното споразумение условия. Посочено е също, че
изпълнението на задължението на Д. Г. Д. е обезпечено също с поръчителство от И. Г. П..
Ищецът твърди, че ответникът е изпълнявал задълженията си по договора до м. ***
*** г. и като неплатени са останали 10 бр. месечни погасителни вноски за периода от *** г.
до *** г.
Ищецът сочи, че е уведомила писмено ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита с писмо с изх.№ ***.*** г. самото уведомяване на
кредитополучателя е станало чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК и
съставен на *** г. КП от нотариус П.А..
Поради липса на изпълнение от страна на ответника, както и поради това, че
заповедта за изпълнение му е била връчена също чрез залепване на уведомление, ищецът
предявява искове за признаване спрямо ответника, че вземанията му за претендираните по
заповедта за изпълнение суми за 9306,08 лв. главница, 1151,99лв., договорна лихва за
периода от ****** г. до *** г.; 182,72лв.,наказателна лихва от които 92,24 лв. за периода от
*** до *** и 90,48 лв. за периода от ****** г. до *** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от *** г. до изплащане на вземането, както и законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението до изплащане на сумата, съществуват и се дължат от
ответника.
При условие на евентуалност, в случай на отхвърляне на исковете поради липса на
предсрочна изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението в съда, ищецът
предявява осъдителни искове за всяко от вземанията си.
Ищецът претендира направените по делото разноски и тези по заповедното
производство.
Ищецът желае присъждане на направените по делото разноски.
С писмена молба от *** г. ищецът сочи, че претендира по всеки от предявените
искове, следните суми: 1/ по иска с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр.
чл.430 от ТЗ и вр. чл. 9 ЗПК за първоначалната сума от 9306,08 лв. главница, няма
претенции;
2/ по иска по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, първоначално
предявен за сумата от 1151,99лв. за договорна лихва за периода от ****** г. до ***г.,
претендира сумата от 331,98 лв. лихва за периода от ***.*** г. до ****** г. и
3/ по иска по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. 86 от ЗЗД за сумата от 182,72лв.,
2
наказателна лихва, претендира само сумата от 9,84 лв., лихвена надбавка за периода от
***.*** г. до ****** г.
Особеният представител на ответника оспорва предявените искове. Особеният
представител оспорва подписването на допълнителното споразумение от *** г. от
ответника, тъй като в договора било посочено, лицето В.Т.Х., за която било посочено, че
представлява длъжника съгл. пълномощно №**/*** г. на нотариус №**. По делото нямало
такова пълномощно, а такова лице не е вписано в титулната част от анекса, като
представител на ответника. Особеният представител сочи, че поради липсата на
доказателства за надлежна представителна власт по отношение на ответника, сключеното от
негово име допълнително споразумение е нищожно.
Особеният представител прави възражение за нищожност на споразумението от ***
г., сключено от името на Д. Г. Д., поради липса на представителна власт.
Особеният представител оспорва твърденията за настъпила предсрочна изискуемост
на кредита, както и че на ответника Д.Д. е било надлежно изпратено уведомление по чл. 60,
ал.2 от ЗКИ, поради което твърди, че волеизявлението на банката, че обявява кредита за
предсрочно изискуем не е достигнало до ответника. Поради посоченото, уведомяването на
ответника следва да се счита, че е станало с получаването на исковата молба от особения му
представител, на 24.06.2022 г. Особеният представител сочи, че съгласно ТР № 3/ 2017 г. по
т.д № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, законна лихва за забава не се дължи преди датата на
предявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Особеният представител оспорва претендираната наказателна лихва по чл. 19.1 от
ОУ, за периода от *** г. до *** г. по основание и по размер.
Особеният представител оспорва като неравноправна клауза разпоредбата на чл. 7 от
договора за кредит, предвиждаща възможност за едностранно изменение на размера на
приложимата лихва, на основание чл. 143, т. 10 от ЗЗП.
Особеният представител прави възражение за нищожност на разпоредбите на чл. 19.1
и 19.2 от процесния договор, поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал.1 от
ЗЗД вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, поради това, че предвидената в договора надбавка върху лихва е
уговорена не само върху неплатената главница, но и върху неплатената лихва, което е
допустимо съгл. чл. 10, ал.3 ЗЗД при условия определени в наредби на БНБ. Такава наредба
липсвало. Особеният представител сочи, че това прави иска относно наказателната лихва,
представляваща обезщетение за забава в размер на общо 182,72 лв. нищожна.
Оспорва исковете по размер, поради това, че не били съобразени с разпоредбите на
ЗМДВИП, относно кредитите за текущо потребление.
Особеният представител моли съда да отхвърли исковете изцяло като неоснователни.
Във връзка с подадената на *** г. молба от ищеца относно исковите му претенции,
особеният представител на ответника сочи, че е образувано изпълнително дело, по което са
3
събрани и постъпват суми, във връзка с присъденото по ЗНИ вземане, поради което и след
съобразяване с приетата по делото СИЕ, да се присъдят само поисканети с допълнителната
молба суми.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приложен договор за кредит за текущо потребление от *** г., по силата
на който ищецът е предоставил на Г. Д. Г. кредит в размер на сумата от 15 000лв. със срок за
погасяване от 120месеца и при уговорени лихвени условия, начин на плащане и др.условия,
подробно описани в договора.
Към договора са приложени Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, условията по кредити за текущо потребление, условията по стандартен кредит
за текущо потребление, както и тарифата за таксите, събирани от банката. Приложен е
погасителен план. Крайната дата за погасяване на вземането по договора, съгласно
погасителния план е *** г.
На *** г. е починал кредитополучателя и неговия единствен законен наследник Д. Г.
Д., съгласно приложено удостоверение за наследници, е приел изплащането на кредитното
задължение, съгласно писмено изразено искане за това, л. 20. В резултат на това е
постигнато между ищеца и настоящия ответник споразумение от *** г., с което оставащата
част по договора за кредит в размер на главница от 13 873,93 лв., договорна лихва в размер
на 1208,12 лв., наказателна лихва в размер на 331,89 лв. и заемни такси в размер на 60 лв.,
общо 14 938 лв., следва да бъде погасено в срок от 120 месеца, като крайната дата е *** г.
Първоначалният договор и последвалото го споразумение са били обезпечени с
поръчителство от трето лице – И. Г. П. от гр. П..
По делото няма спор, че кредита е предоставен изцяло от ищеца и е усвоен от
кредитополучателя. Ищецът твърди, че кредитното задължение е било погасявано до м.***
*** г. и като неплатени са останали 10 бр. месечни вноски за периода от *** г. до *** г. В
резултат на забавата в плащанията, ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем. По
делото е приложено копие от уведомление до длъжника за обявяване на кредита му за
предсрочно изискуем, поради забава в погасяване на задълженията по него. Поканата е от
****** г., гърба на л. 22 от делото. На *** г. пом. Нотариус при Нотариус с рег. №*** на
Нот.камара е изготвил протокол за връчване на поканата, с който удостоверява, че същата е
връчена при условията на чл. 47 от ГПК, чрез залепено на *** г. на входната врата на
жилището на адресата уведомление, след като при три посещения на адреса на длъжника,
той не е бил открит.
Съдът намира, че предсрочната изискуемост на вземането на кредитора е надлежно
предявена на длъжника, считано от датата на която изтича срокът за получаване на
съдебните книжа, *** г.
4
В т.18.1 от ОУ, представляващи неразделна част от договора е посочено, че при
забава на плащането на месечна вноска за главница и/или лихва от седмия ден след
падежната дата, определена в договора, остатъкът от кредита се олихвява с договорената
лихва, увеличена с наказателна надбавка от десет процентни пункта. Съгласно чл. 18.2 от
Общите условия е предвидено, че при допусната забава на плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни, целият остатък на кредита става предсрочно изискуем и започва да се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10%.
Посочено е, че последиците от просрочието настъпват автоматично. Посочено е също, че
след предявяване на остатъка за събиране по съдебен ред, остатъкът по кредита се олихвява
със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно посоченото в т. 18 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Длъжникът е преустановил
плащанията по договора и съгласно погасителния план, считано от м. *** *** г. След тази
дата и до обявяването на предсрочната изискуемост *** г. е имало забава от 10 месеца,
което е много над срока по чл. 18.2 от ОУ от 90 дни.
Съдът намира, че банката, в съответствие със закона и посоченото в т.18 от ТР е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост на кредита, считано от 28.12.2018 г.,
въпреки, че е било възможно още с изтичане на срока за получаване на нотариалната покана
от ответника, на *** г. Предсрочната изискуемост на кредита е установена преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 18.03.2021 г.
Оставащите непогасени задължения са осчетоводени от банката, както следва: от
9306,08 лв. главница; 1151,99лв., договорна лихва за периода от ****** г. до ***г.;
182,72лв., наказателна лихва от които 92,24 лв. за периода от *** до *** и 90,48 лв. за
периода от ****** г. до *** г., както и 120 лв. заемни такси. Относно последната сума,
заповедният съд е постановил отхвърляне на искането за присъждането й в рамките на
воденото ч.гр.д. № 399/2021 г.
По делото е назначена съдебно – икономическа експертиза, съгласно която е
установено, че след спиране плащането на задълженията по кредита от страна на ответника,
на 27.11.*** г., непосредствено преди обявяване на предсрочната изискуемост, ответникът е
платил общо сумата от 17 224,97 лв., след което като непогасени са останали задължения в
размер на 9306,08 лв. главница; 1151,99лв., договорна лихва за периода от ****** г. до
***г.; 182,72лв., наказателна лихва от които 92,24 лв. за периода от *** до *** и 90,48 лв. за
периода от ****** г. до *** г.
5
Във връзка с възложените на вещото лице задачи, същото е установило, че след
издаването на заповед за незабавно изпълнение (ЗНИ) № 43/2021 по ч.гр.д. № 399/2021 г. е
образувано изпълнително дело № 422/2021 г. на ЧСИ Д.Златева с рег. № 876 на КЧСИ,
поканата за доброволно изпълнение, по което е била връчена на длъжника чрез залепване на
уведомление по чл. 47 от ГПК. Независимо от това обстоятелство по изпълнителното дело и
по сметката на длъжника са постъпвали плащания на общо 6515,85 лв., които са направени
от солидарния длъжник и поръчител И. П.. Последното плащане е от *** г.
Вещото лице е посочило, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост
на вземането на ищеца по отношение на ответника, задълженията на последния са в размер
на 9306,08 лв. главница; 1151,99лв., договорна лихва за периода от ****** г. до ***г.;
182,72лв., наказателна лихва от които 92,24 лв. за периода от *** до *** и 90,48 лв. за
периода от ****** г. до *** г.
Горното показва, че исковете на ищеца са основателни и доказани по размер изцяло
и следва да се уважат.
Във връзка с направената преди съдебното заседание молба от *** г. на ищеца, с
която претендира по всеки от предявените искове, следните суми: по иска по чл. 422 от ГПК
вр. 124 от ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, първоначално предявен за сумата от 1151,99лв. за
договорна лихва за периода от ****** г. до ***г., претендира сумата от 331,98 лв. лихва за
периода от ***.*** г. до ****** г. и по иска по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. 86 от ЗЗД
за сумата от 182,72лв., наказателна лихва, претендира само сумата от 9,84 лв., лихвена
надбавка за периода от ***.*** г. до ****** г., съдът приема, че ищецът няма
неудовлетворени вземания за главница и няма искове за такава на основание чл. 422 от ГПК
вр. 124 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ и вр. чл. 9 ЗПК. Останалите два иска следва да бъдат
удовлетворени до размера на последно претендираните от него суми по чл. 422 от ГПК вр.
124 от ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, за сумата от 331,98 лв. лихва за периода от ***.*** г. до
****** г. и по иска по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. 86 от ЗЗД за сумата от 9,84 лв.,
лихвена надбавка за периода от ***.*** г. до ****** г.
Съдът приема, че макар в самата молба, ищецът да не е посочил като правно
основание за по – ниският размер на претендираните вземания, а по иска за главница,
практически няма такива, то искането му следва да се разгледа като направено изменение на
исковете му по размер, респ. оттегляне на иска за главница, преценено по смисъла на чл.
214, ал.1, изр.3-то ГПК.
Предвид на горното, съдът намира, че относно искът за главница по чл. 422 от ГПК
вр. 124 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ и вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 9306,08 лв., че е направено
оттегляне по смисъла на чл. 232 от ГПК, поради което за него производството следва да се
прекрати.
Предвид на горното, съдът намира, че исковете на ищеца по чл. 422 от ГПК вр. 124
от ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, за сумата от 331,98 лв. лихва за периода от ***.*** г. до ******
г. и по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. 86 от ЗЗД за сумата от 9,84 лв., лихвена надбавка за
6
периода от ***.*** г. до ****** г., следва да се уважат като основателни и доказани и да се
признае спрямо ответника, че вземането на ищеца за тях съществува.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и уважаване на исковете
по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, за сумата от 331,98 лв. лихва за
периода от ***.*** г. до ****** г. и по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. 86 от ЗЗД за
сумата от 9,84 лв., лихвена надбавка за периода от ***.*** г. до ****** г., исканията за
разноски следва да се преценяват пропорционално на уважените искове, но и след
приспадане от размера на направените разноски на тези относно иска по чл. 422 от ГПК вр.
124 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ и вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 9306,08 лв.
Направените от ищеца разноски за иска за главница са в размер на 186,12 лв. по
настоящето дело и те не следва да се присъждат в тежест на ответника, по арг. чл. 78, ал.4
вр. ал.3 ГПК. Тези разноски за ДТ са в размер на 186,12 лв.
Оставащите направени по настоящето дело разноски включват дължимите за
останалите два иска ДТ в общ размер от 73,21 лв. 100 лв., от които след приспадане на
платените по заповедното производство за тях общ 26,70 лв., остават 73,30 лв., платени по
настоящето исково производство.
Освен това са платени за особен представител на ответника сумата от 849,37лв. за
особен представител на ответника, както и още 300 лв.
Общо по настоящето дело, относими след приспадане на дължимото по прекратения
иск, разноски са тези в общ размер на 1222,67 лв.
Поради уважаване на предявените искове изцяло в претендираните с последната
молба размери, то и искането за присъждане на тези разноски се явява основателно и следва
да се осъди ответника да ги заплати.
Разноски по чл. 78, ал.8 от ГПК.
Ищецът претендира разноски за юрисконсулт в размер на 360 лв.
Относно претенцията за възнаграждение на юрисконсулт съдът намира, че искането
следва да се уважи в размер по чл. 25, ал.1 от НЗПП на 150 лв., което отговаря на обема на
извършените от представляващия ищеца действия.
Предвид на горното искането за разноски по чл. 78, ал. 8 от ГПК е основателно до
размер на 150 лв. и следва да се отхвърли за разликата до поисканите 360 лв.
7
Поради това, че ищецът по делото не е представил списък на разноските, отделно от
посоченото в молбата си по размера на исковете, то същия на основание чл. 80, изр. 2-ро
ГПК, няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.
Ответникът не е направил разноски, същия е представляван от особен представител
на разноски на ищеца.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се присъдят на ищеца, пропорционално
на предявените искове и направените по заповедното производство разноски. Относно
оттегления иск, такива не следва да се присъждат. Плетената за този иск ДТ в рамките на
заповедното производство възлиза на сумата от 186, 12 лв.
Останалите разноски следва да се присъдят. Те са в размер на 26,70 лв. за ДТ и 100
лв. за юрисконсулт. Общо 126,70 лв.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422,ал.1 от ГПК вр. 124 от ГПК
вр. чл.430, ал.2 от ТЗ, спрямо Д. Г. Д. с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул. ***, че
вземането на „Банка ДСК“ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище гр.София, Община
Оборище, ***, представлявана от Д.Д.М., *** и Д.Н.Н., ***, че вземането за сумата от 331,98
лв. (триста тридесет и един лева деветдесет и осем ст.), лихва за периода от ***.*** г. до
****** г., за което вземане е издадена Заповед № 43/24.03.2021 по ч.гр.д. № 399/21г. на
НПРС, СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422,ал.1 от вр. 124 от ГПК вр. чл.
86 от ЗЗД, спрямо Д. Г. Д. с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул. ***, че вземането на
„Банка ДСК“ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище гр.София, Община Оборище, ***,
представлявана от Д.Д.М., *** и Д.Н.Н., ***, че вземането за сумата от 9,84 лв. (девет лева
осемдесет и четири ст.), лихвена надбавка за периода от ***.*** г. до ****** г., за което
вземане е издадена Заповед № 43/24.03.2021 по ч.гр.д. № 399/21г. на НПРС,
СЪЩЕСТВУВА.
Прекратява на основание чл. 232 от ГПК производството по иск чл. 422 от ГПК вр.
124 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ и вр. чл. 9 ЗПК на „Банка ДСК“ ЕАД София, ЕИК *********,
със седалище гр.София, Община Оборище, ***, представлявана от Д.Д.М., *** и Д.Н.Н.,
8
***, срещу Д. Г. Д. с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул. ***, за сумата от 9306,08 лв.
(девет хиляди триста и шест лева и осем ст.)
Решението, в частта на постановеното прекратяване има характер на определение и
подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му
на страните по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Д. Г. Д. с ЕГН ********** от гр. К., обл.
Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК “ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище
гр.София, Община Оборище, ***, представлявана от Д.Д.М., *** и Д.Н.Н., ***, направените
и дължими по делото разноски в размер на 1222,67 лв. (хиляда двеста двадесет и два лева
шестдесет и седем ст.).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК Д. Г. Д. с ЕГН ********** от гр. К., обл.
Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК “ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище
гр.София, Община Оборище, ***, представлявана от Д.Д.М., *** и Д.Н.Н., ***, разноски в
размер на 150 лв. (сто и петдесет лева) за юрисконсулт по делото, като отхвърля искането за
разликата над присъдения размер до поисканите 360 лв. (триста и шестдесет лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Д. Г. Д. с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул.
***, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК “ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище гр.София,
Община Оборище, ***, представлявана от Д.Д.М., *** и Д.Н.Н., ***, направените по
заповедното производство разноски в размер на 126,70 лв. (сто двадесет и шест лева и
седемдесет ст.), като разликата до 312,82 лв. не се дължи.
Страните не са представили списък на разноските, поради което и на основание чл.
80, изр. 2-ро ГПК, нямат право да искат изменение на решението в частта му за разноските.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи и докладва по ч.гр.д.
№ 399/21 г.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
9