№ 3083
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА Д.А
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА Д.А Административно
наказателно дело № 20221110216437 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С наказателно постановление (НП) № 22-4332-011782 от 14.06.2021 г.,
издадено от началник група към СДВР ОПП, на Н. В. Д., с ЕГН **********, ,
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и чл. 178в, ал.
5 от ЗДвП са наложени съответно административно наказание – глоба, в
размер 10,00 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
административно наказание – глоба в размер на 500,00 /петстотин/ лева за
нарушение на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП.
Постъпила е жалба срещу посоченото наказателно постановление – от
Н. В. Д., ЕГН **********. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на
същото. Посочено е, че приложима в случая би следвало да е разпоредбата на
чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания ((Доп. - ДВ, бр.
89 от 2010 г., изм. и доп., бр. 69 от 2012 г., в сила от 11.09.2012 г., бр. 84 от
2022 г., в сила от 21.10.2022 г.), съгласно която при всяко постъпване на
работа като водач на таксиметрови автомобили, водач на автомобил,
извършващ пътна помощ по пътищата, отворени за обществено ползване,
1
водач на автомобил, извършващ превоз за собствена сметка, или водач на
автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за
председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за
психологическа годност. Твърди се, че при постъпване на работа
жалбоподателят е предоставил удостоверение за психологическа годност с №
437408, валидно от 29.06.2020г. Иска от съда да отмени обжалвания акт.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява. По делото е постъпило и своевременно докладвано писмено
становище от процесуалния му представител адв. А. Й., която счита делото за
изяснено от фактическа страна. Поддържа изложеното жалбата. Иска от съда
да отмени обжалвания акт.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпращат представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите
на жалбоподателя и извърши служебна проверка на обжалвания акт,
намира за установено от фактическа страна следното:
Н. В. Д. изпълнявал по силата на сключен на 29.01.2020г. трудов
договор с „МН БЕСТ ТРАНС“ ЕООД длъжността „шофьор на товарен
автомобил“. Същият притежавал към този момент удостоверение за
психологическа годност № 437408, валидно до 29.06.2020г.
На 16.05.2021г. около 10:30 часа жалбоподателят Н. В. Д., управлявал
по бул. „Ломско шосе“ с посока на движение от ул. Околовръстен път към кв.
Обеля, товарен автомобил марка „Волво“, модел „ФХ 480“ с рег. №
СВ4983КХ, регистриран на „МН Бест транс“ ЕООД, с прикачено полуремарке
марка „Кьогел СН 24“ с рег. № СТ2052ЕН, регистрирано на „ЕСО-70“ ЕООД.
Пред сградата на дружеството „Малчика“, същият бил спрян за проверка от
св. И. С. и колегата му Димитър Иванов, при която водачът не представил на
органите на реда контролен талон към СУМПС, нито валидно удостоверение
за психологическа годност.
С оглед изложеното св. И. С. в присъствието на колегата си Димитър
Иванов, присъствал и при установяване на нарушението, съставил на водача
Н. В. Д. АУАН серия АА, бл. № 770865/16.05.2021г. като квалифицирал
констатираните нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 178в, ал. 5
от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и му бил връчен
на същата дата 16.05.2021г.
Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно
постановление (НП) № 22-4332-011782 от 14.06.2021 г., с което на Н. В. Д., с
ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП и чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП са наложени съответно административно
наказание – глоба, в размер 10,00 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП и административно наказание – глоба в размер на 500,00
/петстотин/ лева за нарушение на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП.
Същото е връчено на жалбоподателя лично на 29.11.2022г. и е било
обжалвано с жалба от 06.12.2022г. (дата п.к.), поставила началото на
2
настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел –
актосъставителя И. А. С., както и въз основа на приобщените по реда на чл.
283 от НПК към делото писмени доказателства: АУАН, НП, докладна,
съпроводителни писма, справка картон за водача, заповед № 8121к-
13180/23.10.2019г. и заповед № 81213-515/14.05.2018г., трудов договор от
29.01.2020г. удостоверение за психологическа годност № 437408, валидно от
29.06.2020г.
Съдът се довери на приобщените по делото гласни доказателствени
средства, преценявайки същите като последователни, изчерпателни и
подкрепящи се от събраните по делото писмени материали. Същият е
присъствал на извършване на нарушението и е отразил в съставения АУАН
извършени пред него действия. Съдът възприема в цялост и приобщените по
делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни,
съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в
тяхната съвкупност. Не са налице основания за дискредитиране, на който и да
е от писмените доказателствени източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на
обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, с оглед на
което е допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на
съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага частична
отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН серия АА, бланков № 770865/16.05.2021 година, който е съставен
от компетентен орган – младши автоконтрольор при СДВР, в рамките на
материалната и териториална компетентност на последния, съгласно чл. 189,
ал. 1 от ЗДвП и заповед № 8121з-515/14.05.2018г. Въз основа на същия е
издадено обжалваното НП от териториално и материално компетентен орган,
съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и от цитираната заповед на министъра на
вътрешните работи и заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. на СДВР.
По отношение на нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП:
Въз основа на възприетата фактическа обстановка, се установява, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Тази разпоредба вменява задължение на водачите
на моторни превозни средства да носят свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него, когато управляват. При извършената проверка жалбоподателят не е
представил на полицейските служители контролния талон към
3
свидетелството си за управление.
Правилно нарушителят е бил санкциониран на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пред. 2 от ЗДвП, предвиждащ глоба в размер на 10 лева за водач, който
не носи определените документи, в случая контролен талон. Законът
определя същата в абсолютен размер, поради което и безпредметни за
разсъждения относно изменението и.
По отношение на нарушението на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП:
При съставянето на процесния АУАН и НП в частта относно
посоченото нарушение обаче са допуснати процесуални нарушения, свързани
с описанието му и нарушената законова разпоредба, които съдът определя
като съществени.
На първо място нито актосъставителят, нито наказващият орган са дали
пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Същото е ограничено до твърдението, че жалбоподателят е управлявал
товарен автомобил марка „Волво“, модел „ФХ 480“ с рег. № СВ4983КХ, с
прикачено полуремарке марка „Кьогел СН 24“ с рег. № СТ2052ЕН, както и
факта, че същият при проверка по реда на ЗДвП е представил удостоверение
за психологическа годност с изтекъл срок на валидност. Последното при
съобразяване на показанията на актосъставителя, доколкото от текста на
АУАН, пренесен и в НП, не става ясно дали е представил удостоверение за
психологическа годност с изтекъл срок на валидност или изобщо не е
представил такова. Липсва твърдение за осъществяване на обществен превоз,
не са посочени и каквито и да е данни за такъв – маршрут, превозван товар,
превозвач и т. н. От своя страна разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП,
предвижда отговорност за „водач, който извършва таксиметрови, превози за
собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно
удостоверение за психологическа годност.“ В случая обаче данни за
извършван превоз не се съдържат в АУАН и НП, още по-малко пък такива
доказателства са ангажирани в хода на производството, от страната, която
носи доказателствената тежест. Липсата на конкретни факти в тази насока,
препятства събирането на доказателства за тях по почин на съда, доколкото не
е в правомощията на последния да допълва твърденията на наказващия орган
в описанието на нарушението. С оглед посоченото, доколкото удостоверение
за психологическа годност се изисква за водачите осъществяващи определен
вид превоз, а не просто за управление на товарен автомобил, за което е
необходимо единствено СУМПС от определена категория, каквито видно от
справката картон на водача, жалбоподателят притежава, то и няма как без
твърдения във връзка с конкретно извършен превоз, да се ангажира
административното наказателната му отговорност за извършване на същия
без валидно удостоверение за психологическа годност.
Независимо от изложеното и за пълнота, следва да се посочи, че
изводът за извършено от страна на жалбоподателя нарушение на посочената
разпоредба противоречи на материалния закон. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от
4
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания,
в редакцията към датата на деянието, въвежда нарочен тригодишен срок на
валидност на УПГ, респективно е основание при изтичането му да се
реализира състава на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП, е в противоречие с акт от правото
на ЕС с директно приложение, а именно Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно
свидетелствата за управление на превозни средства, която определя
условията за издаване, подновяване или замяна на европейски свидетелства за
управление на моторни превозни средства, по-специално минималните
стандарти за физическа и психологическа годност. Видно от текста на същата
(т. 9 от преамбюла) психологическата годност на притежателите на
свидетелства за управление, които упражняват дейност като професионален
водач, вече е установена при издаването и подновяването на свидетелството
за управление, респективно не се налага въвеждане на допълнителен
документ в тази връзка още по-малко с различен срок на валидност от самото
СУМПС. Предвид на това и с оглед директното приложение на текста на
Директивата, санкционирането на жалбоподателя на основание чл. 178в, ал. 5
ЗДвП, а именно за извършване на товарен превоз с валидно СУМПС, но с
удостоверение за психологическа годност с изтекъл срок, се явява
неправилно приложение на материалния закон и самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление.
Предвид на изложеното съдът достиган до извод за наличие на
основания за отмяна на издаденото наказателно постановление в тази му част,
съгласно чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. Такива
не са поискани, поради което и не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 22-4332-011782 от
14.06.2021 г., издадено от началник група към СДВР ОПП, в частта в която на
Н. В. Д., с ЕГН **********, на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500,00 /петстотин/ лева за
нарушение на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП.
ПОТВЪРДЖАВА наказателно постановление (НП) № 22-4332-011782
от 14.06.2021 г., издадено от началник група към СДВР ОПП, в останалата
част, в която на Н. В. Д., с ЕГН **********, , на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание –
5
глоба, в размер 10,00 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6