МОТИВИ
към
присъда № 173/18.11.2019 г. по НОХД № 1216/2019 г. на СлРС.
Гр. Сливен, 09.12.2019г.
РП-Сливен
е внесла обвинителен акт срещу Р.З.С. и М.М.А. с обвинение за престъпление по
чл. 195 ал. 1 т. 5 от НК, за подс. С. във
вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК.
По
делото няма предявени граждански искове.
В
с.з. подсъдимите Р.З.С. и М.М.А., лично и чрез своите служебни защитници,
назначени на досъдебното производство, изцяло признават фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, дават съгласие да не се събират
доказателства за тези факти и искат делото да бъде разгледано по гл.ХХVІІ от
НПК, при условията на съкратено съдебно следствие. Служебния защитник на подс.
Р. С. иска да му бъде наложено наказание
„Пробация”. Подсъдимите Р.З.С. и М.М.А. искат да им бъдат наложени минимални
условни наказания „Лишаване от свобода”, които да бъдат отложени за подходящ
изпитателен срок.
В
с.з. прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено. Пледира на подс. Р.З.С.
да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 год. , което на
осн. чл.58А от НК да бъде намалено с 1/3 и така намаленото и определено
наказание 8 месеца „Лишаване от свобода” да бъде отложено за изпитателен срок
от 3 год. На подс. М.М.А. предлага да му бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 1 год. и 6 мес. , което на осн. чл.58А от НК да бъде
намалено с 1/3 и така намаленото и определено наказание 1 год. „Лишаване от
свобода” да бъде отложено за изпитателен срок от 3 год.
С
оглед искането на подсъдимите Р.З.С. и М.М.А.,
съдът премина към разглеждане на делото при условията на гл.ХХVІІ от НПК-
чл.371 т.2 от НПК. Обяви на страните, че няма да се събират доказателства
относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и че
самопризнанията на подсъдимите ще се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът прие за установена и доказана фактическата
обстановка по обвинителния акт:
Подс.
Р.З.С. към момента на извършване на деянието е бил непълнолетен, но е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Подсъдимите
Р.С. и М.А. се познавали добре. Вечерта на 08 срещу 09.03.2019 г. двамата се
срещнали и тъй като нямали средства решили да извършат кражба. Те се уговорили
да отидат до къщата на свид. А.А.И., който бил роднина на подс. М.А.. Мислели,
че в къщата ще има пари или стоки, тъй като той имал магазин в квартала.
Двамата подсъдими отишли до къщата на свид. А.И.,***. Опитали да влязат
през входната врата на първия етаж, но тя била заключена. Покатерили се и се
качили на втория етаж, чиято врата била отключена. След като влезли в къщата,
двамата подсъдими слезли по стълбите на първия етаж. Там от помещение,
обособено като гараж, намерили електрожен, който взели. Отворили вратата на
гаража, която била затворена от вътрешната страна с резе, и изнесли електрожена
навън. Подс. М.А. останал отвън с електрожена, а подс. Р.С. от гаража влязъл в
стая, в която спели свид. А.И. и семейството му. Там намерил чифт дънки и
преровил джобовете. Намерил пари, които взел. През това време свид. А.И. се
събудил и разпознал подс. Р.С., който в този момент избягал навън. Свид. А.И.
станал и тръгна след него. Излязъл на улицата, но не видял нищо.
След като подс. Р.С. излязъл навън, споделил на подс. М.А. за откраднатите
пари и двамата тръгнали към дома на последния. Там оставили електрожена. Подс. Р.С.
преброил взетите пари - били 250 лева и дал от тях 100 лева на подс. М.А..
На следващия ден двамата подсъдими отишли до дома на свид. Илиян Йорданов
Йорданов, който изкупувал метални отпадъци и му предложили да му продадат
електрожена. Той се съгласил да го купи и им платил сумата от 20 лева, които
двамата подсъдими си разделили.
След няколко дни свид. А.И. *** и била извършена проверка, а впоследствие
било образувано настоящото досъдебно производство.
По случаят работил свид. И.В.Ц. инспектор в Участък „Надежда“ при РУ -
Сливен, който установил извършителите на престъплението, както механизмът на
извършването му.
Видно от изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза, стойността на
отнетите движими вещи по пазарни цени към момента на извършване на деянието възлиза
на 445 лева.
Подсъдимия
Р.З.С. е роден на *** ***, жител и живущ
***, ., бълг. гражданин, с начално образование (неграмотен), не женен, не учи,
не работи, неосъждан.
Подсъдимия
М.М.А. е роден на *** ***, жител и живущ ***,
., бълг. гражданин, с начално образование (неграмотен), неженен, не
работи, неосъждан.
Съдът
установи, че фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт, се
подкрепят с гласните и писмени доказателства и доказателствени средства,
събрани по делото, както и че кореспондират със самопризнанията на подсъдимите,
дадени в съдебно заседание и в досъдебната фаза на процеса и взаимно се допълват.
По
безспорен и категоричен начин се установи, че от обективна и субективна страна подсъдимите
Р.З.С. и М.М.А. са осъществили
престъпния състав на чл. 195 ал. 1 т. 5 от НК, вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, за
това, че за времето от
08.03.2019 г. до 09.03.2019 г. в гр. Сливен, подс.Р.З.С. макар и непълнолетен,
но като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи
постъпките си, след предварителен сговор помежду си, извършили кражба на чужди
движими вещи – електрожен на стойност 195 лева и парична сума в размер на 250
лева, всичко на обща стойност 445 лв., собственост на А.А.И. ***, като случаят
не е маловажен.
Подсъдимите Р.З.С. и М.М.А. са извършили деянието с пряк
умисъл, т.к. са съзнавали обществено опасният му характер, предвиждали са и са
искали настъпването на обществено опасните последици.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с нормата на чл.
373 ал. 2 от НПК и наложи на подсъдимите Р.З.С. и М.М.А. наказания при
условията на чл.54 ал.1 от НК, т.к. не са налице нито многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК. Счете, че като най-добре отговарящо на
степента и тежестта на извършеното престъпление от подсъдимите са едни
наказания около минималния размер предвиден за това деяние, каквито и
наложи, а именно: - на подс. Р.З.С. наложи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца. Приложи разпоредбата на чл.58А ал.1 от НК, и го намали с 1/3. Така определеното и намалено наказание,
които е наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, тъй като няма
пречка приложи института на условното осъждане и на осн. чл. 69 ал. 1, вр. чл.
66 ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от 3 години. По отношение на подсъдимия
М.М.А. счете, че като най-добре
отговарящо на степента и тежестта на извършеното от него престъпление е
наказание малко над минималния размер, предвиден за това деяние и му наложи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца. Приложи
разпоредбата на чл.58А ал.1 от НК, и
го намали с 1/3. Така определеното и
намалено наказание, което е наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
година, тъй като няма пречка приложи института на условното осъждане и на осн.
чл. 66 ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от 3 години.
Тези
наказания биха изпълнили своите специални цели предвидени в нормата на чл.36 от НК и биха били справедливо възмездие за извършеното от подсъдимите Р.З.С. и М.М.А.
противоправно деяние.
Съгласно
правилата на процеса подсъдимите Р.З.С. и М.М.А. бяха осъдени да заплатят в
полза на държавата направените по делото разноски в размер на 58,80 лв. по
сметка на ОД МВР – Сливен, направени на досъдебното производство.
Мотивиран от
посоченото по-горе съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: