Р Е Ш Е Н И
Е № 260994
гр. Пловдив, 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на осемнадесети
март две хиляди двадесет и първа година,
в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
8450 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37 против Н.Г.Н., ЕГН **********,*** ,с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 204,25 лв.-
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. , ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 07.02.2020 г. до окончателното й изплащане и сумата от 21,12 лв.-
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за
периода от 03.07.2018 г. до 06.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2001/2020 г. по
описа на ПРС.
Исковата молбата е редовна, а предявените
искове – допустими, поради което делото ще се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.
В исковата молба се твърди, че ищецът
има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129
от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.
Ответникът като собственик на имот,
находящ се в гр. П. има качеството на клиент на топлинна енергия, а
като такъв е длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й,
съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължи обезщетение за забава
в размер на законната лихва от деня на забавата.
С оглед сключения при общи условия
договор за покупко – продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си
на продавач доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на
топлинна енергия „Бруната“ ООД е разпределил топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация на обща стойност 225,37 лв., която същият не е заплатил.
Сочи се, че същата включва главница, в размер на 204,25 лв., която представлява
стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
03.07.2018 г.- 06.02.2020 г., в размер на 21,12 лв.
Твърди се, че начислената на ответника
топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията
на ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Ответникът не изпълнил задълженията си да
погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване
на заповед за изпълнение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът не е подал
възражение, но тъй като същата е била призована при условието на чл. 47, ал. 5
от ГПК съдът е указал на ищеца,
съобразно разпоредбите на чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, че заявителят може да
предяви иск за установяване на вземането си, когато Заповедта е била връчена
при условия на чл. 47, ал. 5, от ГПК, поради което ищеца предявява настоящата
искова молба в срок по чл. 415 от ГПК.
Моли се исковете да бъдат уважени.
Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до окончателното
погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез
назначения му особен представител депозира писмен отговор, в който оспорва
изцяло исковете като неоснователни и
неподкрепени с достатъчно убедителни писмени доказателства.
Твърди, че ищцовото дружество не прилага
доказателство за собственост, от което да е видно ответникът е собственик на описаното топлоснабдено
жилище, от което да се извлече дали съшият е абонат, съгласно ЗЕ. Счита като
недоказано, че процесното жилище е топлоснабдено.
Предвид изложеното се иска да се отхвърлят предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия по енергийно и
водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката /обн.
ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според който по смисъла на този закон потребител на
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване. Липсата на представен договор, сключен между
ищцовото дружество и ответника не обосновава извод за липса на качеството
потребител на топлинна енергия. Липсва
противоречие и в съдебната практика в тази насока. Нормите на чл.150 от ЗЕ предвиждат
възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата
на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на
потребителите. Следователно правото на собственост
или на ползване на върху апартамента води до създаване на
договорни отношения по продажба на топлинна енергия с топлофикационното
дружество и до възникване на задължението и да заплаща стойността на
изразходваната топлоенергия.
Приета е като писмено доказателство заявление –
декларация за започване на продажба на топлинна енергия от 23.04.2010 г., депозирана
от ответника до ищцовото дружество, като в нея се сочи, че желае да получава
топлинна енергия за процесния обект, а именно: *** с ИТН ***, като посочва, че
топлинната енергия ще се ползва за битови нужди и ще заплати задълженията за
предходен период. В приетата декларация ответника, Д.Н. и И. Н. са посочили, че
в качеството си на на наследници на Г. Н., почина на *** декларират общото си
съгласие правата и задълженията на клиент по описания в декларацията имот, а
именно: ***, присъединен към разпределителната мрежа ще се упражняват от Н.Н.-
ответник по делото. Приложено е удостоверение за наследници на Г. Н., от което
е видно, че деклараторите са негови наследници. Приет е като писмено
доказателства Наториален акт от 30.07.1991 г. за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане в полза на ответника.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Топлофикация Пловдив”ЕАД на потребителите в гр.П.
Съгласно чл.3, ал.1 ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице,
потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр
на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Съгласно чл.4, ал.1
ОУ продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна
енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1,
т.1 ОУ купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок.
Съгласно чл.18 ОУ търговското измерване и отчитане на продадената топлинна
енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер, монтиран в
абонатната станция на границата на собственост. Отчетеното по този начин
количество потребена топлинна енергия за сградата се разпределя между отделните
имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях търговец, чрез
системата за дялово разпределение. Установява се, че посочените общи условия са
публикувани в един местен и един национален ежедневник.
По делото е прието
заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице
след справка в ищцовото дружество и справки за разпределена ТЕ от Бруната ЕООД.
Заключението е прието по делото, като обективно, пълно и компетентно изготвено
и не е оспорено от страните по делото. От заключението се установява, че жилищният
блок в гр. П., *** е бил включен към
топлопреносната мрежа на ищцовото дружество, като през процесния период в блока
е ползвана топлоенергия (ТЕ) за отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ).
Топлинното счетоводство на блока през процесния период се води от фирма за
дялово разпределение „БРУНАТА“ ЕООД. През процесния период отчитането на ТЕ по
топломера в АС е извършвано чрез преносим терминал ежемесечно от абонатчици на
ищцовото дружество. Количеството ТЕ, намалена със загубите на ТЕ в АС е
подавано на „Бруната“ ЕООД за разпределение по потребители. Разпределението на
ТЕ за отопление в етажната собственост е
извършвано в началото и в края на всеки отоплителен сезон, дистанционно от
отчетените показания на ИРУ. ТЕ, отдадена от сградната инсталация се определя
от топлинния счетоводител, по формула към т. 6.1.1 на Методиката за дялово
разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост приложение към чл. 61, ал.1 от
Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и се разпределя пропоционално
на проектните отопляеми обеми на имотите. За имота на ответника отопляемият
обем е 155 м3. За целия процесен период за апартамента е
разпределена 1,20537 MWh за сградна инсталация.
Начисляването на дължимите суми за ТЕ за всички абонати в това число и на
ответника през целия период е извършвано от ищцовото дружество, като
разпределената топлинна енергия от топлинния счетоводител е умножавана по
действащите за периода цени. През
процесния период 01.05.2018 г. -30.04.2019 г. абонатната станция, обслужваща
жилищния блок в гр. П. е работила, като е подавала ТЕ за отопление и
БГВ. Подадената е общо 122,989276 MWh ТЕ за разпределение, от които са
отчислени технологични разходи в размер на 16, 051029 MWh за сметка на ищцовото дружество.През процесния период 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г. в ап. 22 всички отоплителни тела са били отсъединени от
топлопреносната мрежа в блока. През имота на ответника не преминава щранг лира.
През процесния период в имота няма монтирани ИРУ, като не е начислявана ТЕ за
отопление. Вещото лице установява, че в имота има монтирани 2 бр. Водомери за
топла вода и начисленията за изразходваното количество ТЕ за БГВ са се правили
дистанционно от отчетените им показания. Вещото лице посочва, че в имота не са
прилагани изискванията на т.6.7 във връзка с т. 6.5. от „Методиката за дялово
разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост“ приложение към чл.61, ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За процесния период количеството разпределена
топилнна енергия е в общ размер от 1,53074 MWh, в това число 1,20537 MWh за отдадена от сградната
инсталаци, 0,0 MWh за отопление и 0,32537 MWh за БГВ. Установява се, че няма разлика между
разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от
ищцовото дружество. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от
ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове,
посочени в раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите за
ТЕ.
От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза, изготвено на основание установеното от СТЕ,
представените от ищцовото дружество начислени количества ТЕ, нормативно
определената цена за ТЕ за битови нужди, както и справка БНБ за основен лихвен
процент, се установява, че претендираната главница и законна лихва съответстват
на установените такива. Вещото лице
посочва, че за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2019 г. по партидата на ответника не са издадени кредитни известия.
Описаните в таблицата фактури са осчетоводени по надлежния ред, включени са в
дневник за продажбите и справка – декларация по ЗДДС, заведена е аналитична
партида на ответника, водено е редовно счетоводството при ищцовото дружество
относно продажбата на ТЕ на ответника за процесния период. С оглед на приетото
по делото заключение на съдебно – техническата експертиза вещото лице
установява, че общата претендирана сума от 204,25 лв. – главница, включва
топлоенергия, отдадена от сградната инсталация в размер на 131,40 лв.,
топлоенергия за БГВ – 29,87 лв. и услуга дялово разпределение в размер на 42,98
лв.
С оглед на приетите по делото заявление, декларация и
нотариален акт и с оглед разпоредбите на ЗЕ и общите условия, съдът приема, че
за процесния период, по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът е в
договорни правоотношения с ищеца по делото, при общоизвестните общи условия за
продажба на топлинна енергия от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД и всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цената за доставената топлинна енергия.
От приетото по делото заключение на съдебно –
техническата експертиза се установява, че през процесния период в имота на
ответника е отчетена и доставена топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване в претендираните от ищеца количества, чиято стойност, съгласно
приетото заключение на съдебно –счетоводната експертиза е правилно определена.
Освен заплащането на съответната топлинна енергия,
постъпила в собствения им имот, потребителите са длъжни да заплатят и тази за
сградна инсталация.
В Тълкувателно Решение № 2/2016 от 25.05.2017 по т.д. №
2/2016 г. по описа на ВКС, ОСГК, е прието, че
за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя
между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове тавани и пр., т. е. нал. е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти,
находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение
на съдебно – техническата експертиза по делото съдът установява, че за
процесния период абонатната станция е работила, като е подавала ТЕ за отопление и за битово горещо
водоснабдяване (БГВ).
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните
имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната
инсталация и други фактори, като всички съсобственици участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация /обща част/ топлинна
енергия, без оглед на това каква част се използва за отопляване на собствения
имот и каква температура е постигната в имота на потребителя. От заключенията
на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи, приети от съда се
установява, че начислените на ответника суми са правилно определени, при
съобразяване на действащите нормативни изисквания и при ползване на
информацията от фирмата за топлинно счетоводство.
Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост /каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/, се
извършва по система за дялово разпределение, съобразно чл. 139, ал.1 ЗЕ. Общото
консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл. 140а ЗЕ.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя
между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл.
145, ал. 3 ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от
вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и
чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на
имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на
собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6
ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.
Съгласно Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по
отправени преюдициални запитване, член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета
и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с
член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни
търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и
изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО
и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО)
№ 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни
търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Приема се също така, че член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни
услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10,
параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение
на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО
и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална
правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за
всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент.
Съдът възприема изцяло заключението на СТЕ, като
компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните. Начинът на
разпределение и начисляване на потребената от ответника топлинна енергия според
вещото лице по СТЕ е бил извършван в съответствие с нормативните изисквания.
Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от
ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител, относно дяловото
разпределение, а е извършило и самостоятелни изчисления. Заключението не е
оспорено, няма основание да не се кредитира, доколкото експертът е отговорил
обективно и компетентно на поставените му задачи.
Конкретният размер на задълженията на абоната се
установява от вещото лице по ССЕ, поради което съдът намира, че предявените искове за главница и лихва са
изцяло основателн и доказани по размер, поради което исковете следва да се
уважат изцяло.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1
ГПК следва да се присъдят
разноски в полза на ищеца. Ищецът е
направил разноски в размер на 75 в заповедното производство и 625 лв. в
исковото производство, като съдът счита,
че претендирания размер на юрисконсултското възнаграждение е съобразен с
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно: 100 лв.
От така претендираните и направени разноски следва да се присъдят в полза на ищеца разноски в общ размер от 700
лв., от които сумата от 75лв. разноски в заповедното производство и сумата от 625
лв. в исковото производство.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Г.Н., ЕГН **********,*** дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37 сумата от 204,25 лв.- главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. , ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 07.02.2020 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 21,12 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата
в размер на законната лихва за периода от 03.07.2018 г. до 06.02.2020 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2001/2020 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Н.Г.Н., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 75 лв.-
разноски по ч.гр.д. № 2001/2020 г. по описа на ПРС и
сумата от 625 лв.- разноски по гр.д. №8450/2020 г. по описа на ПРС..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ