Р Е Ш Е Н И Е
№ 1122/15.6.2023г.
гр. Пловдив,
15 юни 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, Първо
отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на трети април две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 1845 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от К.Д.П., ЕГН **********, с
адрес ***, против Ревизионен акт № Р-16001621005077-091-001/14.04.2022 година,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с Решение
№ 261/21.06.2022 година на Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на К.Д.П., ЕГН **********
***, е определена отговорност по чл. 19 от ДОПК за задълженията на „СИМПЪЛ
СТУДИО“ ЕООД с ЕИК ********* за корпоративен данък в общ размер на
8 566,66 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 3 510,23 лв. и за
данък върху добавената стойност в общ размер на 28 938,23 лв. ведно с
прилежащите лихви в размер на 14 258,91 лв.
В жалбата се релевират доводи, че процесният
ревизионен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че не са налице
предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Конкретно
сочи, че не е налице укриване на факти и обстоятелства, както и
причинно-следствена връзка между твърдяното укриване на данни и невъзможността
да бъдат събрани задълженията на „СИМПЪЛ СТУДИО“ ЕООД. Релевира, че укриването
на факти и обстоятелства, като проявна форма на поведението на субекта на
отговорността предполага активно, съзнателно действие. При наличието на
законово задължение на лицето, в качеството му на член на орган на управление
или управител да обяви определени факти и обстоятелства пред органа по
приходите или пред публичния изпълнител, нормата на чл.19, ал.1 ДОПК изисква
това лице не просто да не изпълни задължението си за заявяване на фактите и
обстоятелствата, а да ги укрие. Позовава се на съдебна практика. Иска се отмяна
на обжалвания РА. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С.,
който поддържа жалбата. В писмена защита излага допълнителни съображения.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП”
гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. С., е на
становище, че жалбата е неоснователна. В писмени бележки излага допълнителни
съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - Пловдив, след като обсъди
доводите на страните във връзка със събраните по делото писмени доказателства,
намира следното:
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес,
след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по
административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което съдът
намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения.
Ревизионното производство е инициирано със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-16001621005077-020-001/07.09.2021 г. на компетентния
за това орган – началник сектор “Ревизии”, дирекция “Контрол” при ТД на НАП –
гр. Пловдив с обхват следните задължения: корпоративен данък за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2017г., данък върху доходите от трудови и приравнените на
тях правоотношения за периода от 01.09.2016г. до 30.11.2018г., ДДС за периода
от 01.10.2016г. до 31.10.2018г., ДОО за периода от 01.09.2016г. до
30.11.2018г., ЗО за периода от 01.09.2016г. до 30.11.2018г. и УПФ за периода от
01.09.2016г. до 30.11.2018г. Срокът на ревизията е продължен със Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001621005077-020-002/31.12.2021г.,
надлежно връчени на ревизираното лице.
Въз основа на събраните доказателства е съставен РД №
Р- Р-16001621005077-092-001/17.03.2022 г., неразделна част от издадения PA №
Р-16001621005077-091-001/14.04.2022 г.
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от
компетентните органи в кръга на определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК.
В тази връзка, по делото са представени оправомощителни заповеди, издадени от
директора на ТД на НАП – гр. Пловдив /л.4-10/.
Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения
за това срок, пред контролния орган в приходната администрация. Връчен е по
електронен път на К.П. на 18.04.2022г. С жалба вх. № 94-00-2776/20.04.2022 г.,
подадена от адв.С., е обжалван пред директора на дирекция "ОДОП" –
Пловдив при ЦУ на НАП.
На 21.06.2022г.г., Директорът на дирекция
"ОДОП"- Пловдив е постановил Решение № 261/21.06.2022 г., с което РА
е потвърден в обжалваната част за установяване на отговорност на П. по реда на
чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задълженията на „СИМПЪЛ СТУДИО“ ЕООД за корпоративен
данък за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. в размер на 8 566,66 лв. ведно
с прилежащите лихви в размер на 3 510,23 лв. и за данък върху добавената
стойност за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. в размер на 28 938,23 лв.
ведно с прилежащите лихви в размер на 14 258,91 лв.
Със същото решение РА е отменен, в обжалваната част за
установяване на отговорност на П. по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за
задълженията на „СИМПЪЛ СТУДИО" ЕООД за корпоративен данък за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2016г. в размер на 00,00 лв. ведно с прилежащите лихви в
размер на 29,84 лв., ДДС за периода от 01.10.2016г. до 31.12.2016г. в размер на
00,00 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 14,92 лв., ДДС за периода от
01.01.2018г. до 31.10.2018г. в размер на 3 811,22 лв. ведно с прилежащите
лихви в размер на 1 492,96 лв., данък върху доходите от трудови и
приравнените на тях правоотношения за периода от 01.09.2016г. до 30.11.2018г. в
размер на 865,24 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 359,94 лв., за ДОО
за периода от 01.09.2016г. до 30.11.2018г. в размер на 4 662,30 лв. ведно с
прилежащите лихви в размер на 2 188,51 лв., за УПФ за периода от 01.09.2016г.
до 30.11.2018г. в размер на 1 168,39 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на
548,73 лв. и за ЗО за периода от 01.09.2016г. до 30.11.2018г. в размер на 1
984,17 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 933,13 лв.
При така установеното, съдът намира, че процесният
ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и при
спазени административнопроцесуални правила за това.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното.
В хода на извършената ревизия на „СИМПЪЛ СТУДИО"
ЕООД е установено, че от дружеството не са отчетени приходи от продажба на
горива от бензиностанции, находящи се в гр.Пазарджик и в гр.Пловдив. При
определяне размера на неотчетените приходи са взети предвид декларираните данни
от лицето относно количествата придобити и изписани горива, както и
статистическите данни за продажните цени на горивата за съответните периоди.
Отчетната стойност на получените горива е съпоставена с данните отчетени по
електронната система с фискална памет (ЕСФП) за проточване на горивата.
Установени са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК и след
анализ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, е определена данъчна основа за
облагане с корпоративен данък за 2017 г. и данъчна основа на извършените
доставки, по които регистрираното лице е изпълнител, формирана от отчетените
облагаеми доставки по справки-декларации (СД) по ЗДДС и неотчетените приходи.
На основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 82 от ЗДДС, в резултат на
извършеният анализ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определена данъчна основа,
за която се дължи допълнително ДДС.
Отново в хода на ревизията на „СИМПЪЛ СТУДИО"
ЕООД е установено, че дружеството е приспаднало пълен данъчен кредит по
издадени от „ВЕКТА" ООД фактури в периода от 31.05.2017 г. - 06.06.2017
г., с предмет на доставки на горива.
С писмо от Директора на ТД на НАП Пловдив ревизираното
лице е било информирано, че ВЕКТА" ООД е дерегистрирано лице, считано от
21.04.2017 г. — задължителна дерегистрация при прекратяване на ЮЛ с ликвидация.
Писмото е изпратено до К.П., в качеството му на управител на „СИМПЪЛ
СТУДИО" ЕООД, с което лицето е уведомено за рисковете при избора на своите
търговски партньори, начина на подбор на доставчиците, в това число и проучване
на правния и фактически статут на контрагента, като се изследва информацията,
налична в публичните регистри и други информационни източници. Посочено е, че в
Публичния бюлетин на НАП за фирмите, регистрирани по ДДС е публикувана
информация относно „ВЕКТА" ООД е дерегистрирано по ЗДДС дружество, считано
от 21.04.2017 г. Ползваният данъчен кредит по издадени фактури за доставки от
горецитираното дружество, за данъчни периоди м.05 и м.06.2017 г., е след датата
на дерегистрация на този доставчик. Корекция на неправомерно приспаднатия
данъчен кредит не е извършена от „СИМПЪЛ СТУДИО“ ЕООД. Това е сторено с РА №
Р-16001619002431-091-001/13.11.2019 г., като на дружеството е отказан данъчен
кредит е в размер на 10 602,99 лв.
В хода на ревизионното производство на „СИМПЪЛ СТУДИО“
ЕООД е установено е, че с подадени справки-декларации по ЗДДС за всички отчетни
периоди на 2017 г. са декларирани занижени стойности на ДДС за внасяне, както и
е укрит корпоративен данък за същата финансова година. С PA №
Р-16001619002431-091-001/13.11.2019 г., издаден на „СИМПЪЛ СТУДИО" ЕООД, е
приключила ревизия по ЗДДС за данъчни периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.
и по ЗКПО за 2017 г. са установени задължения по ЗДДС в размер на 28 938,23 лв.
с лихви 7 161,25 лв. и по ЗКПО - главница 8 566,66 лв. с лихви 1 408,85 лв. За
посочените периоди К.Д.П. е управител на „СИМПЪЛ СТУДИО" ЕООД.
Цитираният РА, издаден на „СИМПЪЛ СТУДИО" ЕООД,
не е обжалван и е влязъл в сила към датата на възлагане на ревизионното
производство за отговорност по чл. 19 от ДОПК на К.П. и е присъединен към
настоящия ревизионен акт, ведно с ревизионния доклад (РД) и всички приложения
към него.
Освен установените с РА №
Р-16001619002431-091-001/13.11.2019г. задължения по ЗДДС и ЗКПО е констатирано,
че „СИМПЪЛ СТУДИО" ЕООД чрез подадени СД по ЗДДС е декларирало вноски за
ДДС /периоди м.01 -м.10.2018 г./ в размер на 3 811,22 лв., данък върху доходите
от трудови и приравнените на тях отношения за периоди от м.09.2016 г. до
м.11.2018 г. в размер на 865,24 лв., както и декларирани с декларация обр. 6
задължения за Държавно обществено осигуряване (ДОО), Здравно осигуряване (ЗО) и
Универсален пенсионен фонд (УГТФ) - общо в размер на 7 814,68 лв. Същите не са
внесени до издаване на PA № Р-16001621005077-091 -001/14.04.2022 г., поради
което допълнително са начислени лихви общо в размер на 5 538,19 лв.
Във връзка с горното, органите по приходите, направили
извод, че са налице предпоставките за вменяване на отговорност, на основание
чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, на К.Д.П., в качеството му на управител на
„СИМПЪЛ СТУДИО" ЕООД, както за установени с РА, така и за декларирани, но
невнесени задължения на дружеството.
Въз основа на събраните и обсъдени доказателства,
органите по приходите са направили заключение, че ревизираното лице, в
качеството му на управител, е знаело за подаването на некоректни данни в
справки-декларации по ЗДДС за всички отчетни периоди на 2017 г. и за
декларираните задължения за корпоративен данък в по-малък размер за финансовата
2017 г.
Мотивирано е, че липсата на деклариране или разликата
между декларираното по надлежния ред и действително установеното при ревизията
съставлява укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК, а неизвършването на
корекция на неправомерно приспаднатия данъчен кредит се квалифицира като
бездействие. Отговорността за укриването и бездействието е за лицето, което
съобразно качеството си на управител е съзнавало или е следвало да съзнава
смисъла и значението на действията/бездействията по деклариране на некоректни
данни. Поведението на лицето по укриване на фактите и обстоятелствата е довело
до състояние на невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски.
По отношение на фактическия състав на отговорността по
чл. 19, ал. 1 от ДОПК е прието, че е лесно установим предвид факта, че през 2017 г. „СИМПЪЛ СТУДИО" ЕООД е било
действащо предприятие, което, видно от ОПР и отчета за паричните потоци за тези
периоди, е реализирало приходи от продажби, управлявало е значителни по размер
входящи и изходящи парични потоци. Тъй като посочените задължения за ДДС и КД
са били установени едва при извършената му ревизия, обективирана с PA №
P-I6001619002431-091-001/13.11.2019 г., събирането им се е оказало невъзможно.
Прието е, че е налице е умисъл в поведението на управителя К.П., поради факта,
че той е бил наясно със смисъла на своите действия, като не е извършил корекция
на неправомерно приспаднатия данъчен кредит и не е отчел част от приходите от
продажба на горива, като е укрил корпоративен данък и не е начислил дължимия
ДДС.
Като доказателство за несъбираемостта на задълженията
от главния длъжник органите по приходите са редица предприети действия от
Дирекция „Събиране" при ТД на НАП Пловдив. За обезпечаване на публичните
задължения с Постановления за налагане на обезпечителни мерки №
С180016-022-0019228/26.03.2018т.; № С190016-023-0002590/23.08.2019 г. и №
CI90016-139-0002486/06.12.2019 г. е наложен запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и сумите, предоставени за доверително
управление в банки „ОББ“ АД и „Райфайзен банк“ АД. Според получените отговори
от търговските банки по банковите сметки на дружеството липсват авоари. На
12.05.2021 г. е направена справка за банковите сметки и сейфове на юридическото
лице в регистъра на банкови сметки и сейфове към БНБ. Установено е, че към този
момент банковите сметки на дружеството в са закрити. Отправени запитвания до
сектор КАТ. Община Пловдив, ОД Земеделие. Министерство на земеделието и храните
за предоставяне на информация за наличие на имущество на дружеството. От
получените отговори е видно, че „СИМПЪЛ СТУДИО" ЕООД не притежава
имущество, което да послужи за обезпечение и реализация, не е било участник в
приватизационни процедури, не притежава земеделска и горска техника, земеделски
земи, кораби и въздухоплавателни средства, няма безналични ценни книжа.
Приложена е справка за проучено имуществено състояние на дружеството към
25.02.2020 г. От публичен изпълнител е извършено категоризиране на задълженото
лице, като е посочено, че на база събраните доказателства, както и въз основа
на всички факти и обстоятелства, станали известни в производството по събиране,
е определена категоризация на дълга на „СИМПЪЛ СТУДИО" ЕООД като
„несъбираем". След като са изчерпани всички изпълнителни способи с
Разпореждане производството по принудително изпълнение е прекратено.
Направен е извод, че е изпълнен съставът на чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 и чл. 21 от ДОПК и е установена отговорност на К.Д.П., в
качеството му на управител на „СИМПЪЛ СТУДИО" ЕООД, както следва: по ЗДДС
от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 28 938,23 лв. и лихви 14 258,91
лв., по ЗКПО за 2017 г. в размер на 8 566,66 лв. и лихви 3 510,23 лв.,
установени с влязъл в сила РА № Р-16001619002431-091-001/13.11.2019 г.,
декларирани и невнесени задължения със СД по ЗДДС за данъчни периоди от
01.01.2018 г. до 30.11.2018 г. общо в размер на 3 811,22 лв. и лихви 1 492,96
лв.; лихви за деклариран и навнесен ДДС от м.10 до м.12.2016 г. - 14,92 лв.,
лихви за корпоративен данък за 2016 г. -29,84 лв.; ДДФЛ, деклариран с подадени
декларации обр. 6 за периоди м.09.2016 г. до м.11.2018 г., в размер на 865,24
лв. и лихви 359,94 лв.; декларирани с декларация обр. 6 невнесени задължения за
ДОО главници 4 662,30 лв. и лихви 2 188,51 лв., ЗО главници 1 984,17 лв. и
лихви 933,13 лв., УПФ главници 1 168,39 лв. и лихви 548,73 лв. за данъчни
периоди от м.09.2016 г. до м. 11.2018 г.
В хода на съдебното производство от страна на
жалбоподателя, по делото са представени и приети първични счетоводни документи
/фактури/ за 2017г. с получател „СИМПЪЛ СТУДИО" ЕООД.
По делото са допуснати и изготвени ССчЕ и допълнителна
ССчЕ, заключението по които е изготвено от вещото лице А.С.. Съдът кредитира
така изготвено заключение, доколкото същото е компетентно изготвено и
математически правилно, но същото не променя крайния извод на съда. Вещото лице
е дало следния отговор на поставените задачи:
Експертизата не може да даде отговор на въпроса каква
е балансовата стойност по счетоводни данни на активите на „СИМПЪЛ СТУДИО"
ООД към 04.12.2018 г., респ. 31.12.2018 г. , както и какви са изискуемите и
ликвидни задължения на дружеството към посочените два периода. По делото липсват
счетоводни данни за 2018 г., няма публикуван ГФО за 2018 г. в Търговски
регистър към Агенция по вписванията и от жалбоподателя не са предоставени
счетоводни регистри за посочения период. Резултатът от извършените стопански
операции с доставчик „Векта" ООД за данъчни периоди м.05 и м.06.2017 г. е
отразен надлежно и фактурите са намерили отражение в ГФО за 2017 г.
Задълженията по ЗДДС определени с РА № Р-16001619002431-091-001/13.11.2019 г.
на „СИМПЪЛ СТУДИО“ ЕООД, са: отказан данъчен кредит на основание чл.71, ал.1
-21459.59 лв. -неплатени вноски по ДДС за м.04,05,06,07 на 2017 г. - 4267.43
лв. -допълнително начислен ДДС м.06.2017 г. - 3211.21 лв. Задълженията по ЗКПО
определени с РА № Р-16001619002431-091-001/13.11.2019 г. на „СИМПЪЛ СТУДИО“
ЕООД, са формирани както следва:
-отказани разходи за материали, външни услуги,
амортизации и други разходи — 123 339.03 лв.
-допълнително начислени приходи от лихви по заем към
„Еко фууд енд дринкс“ ЕООД - 253.64 лв.
-неотчетени приходи от продажба на горива в
бензиностанции на на „СИМПЪЛ СТУДИО“ ЕООД в гр. Пловдив - в размер на 4150.32
лв. и в гр.Пазарджик - в размер на 11 905.73 лв. /общо неотчетени приходи от
продажба на горива 16056.25 лв./.
Задълженията по ЗДДС в общ размер на главницата 28
938.23 лв., определени с РА № Р-16001619002431-091-001/13.11.2019 г. на „СИМПЪЛ
СТУДИО“ ЕООД са: отказан данъчен кредит на основание чл.71, ал.1 – 21 459.59
лв. -неплатени вноски по ДДС за м.04,05,06,07 на 2017 г. – 4 267.43 лв.
-допълнително начислен ДДС м.06.2017 г. – 3 211.21 лв.
Предвид
преизчисленията на експертизата по отношение на отказания данъчен кредит по
чл.71, ал.1 от ЗДДС общият начет по ДДС се променя на 18 913.09 лв., с
прилежащи лихви в размер на 4 493.99 лв.
Задълженията по ЗКПО определени с РА №
Р-16001619002431-091-001/13.11.2019 г. на „СИМПЪЛ СТУДИО“ ЕООД с размер на
главницата 8 566.66 лв. , са формирани както следва:
-отказани разходи за материали, външни услуги,
амортизации и други разходи -123 339.03 лв.
-допълнително начислени приходи от лихви по заем към
„Еко фууд енд дринкс“ ЕООД - 253.64 лв.
-неотчетени приходи от продажба на горива в
бензиностанции на „СИМПЪЛ СТУДИО“ ЕООД в град Пловдив - в размер на 4 150.32
лв. и в град Пазарджик - в размер на 11 905.73 лв. /общо неотчетени приходи от
продажба на горива 16 056.25 лв./.
Предвид преизчисленията на експертизата общият начет
по ЗКПО се променя на 3 552.23 лв., с прилежащи лихви в размер на 584.19 лв. с
признаване на разходи за материали, външни услуги и други по наличните по
делото фактури.
При тази фактическа и правна обстановка съдът намира
следното:
В случая отговорността на жалбоподателя К.Д.П. е
ангажирана по чл. 19, ал. 1, с които е създаден особен случай на лична
имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци и осигурителни
вноски субекти- задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Съгласно чл. 19,
ал. 1 ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление,
прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено
юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон
е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и
вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или
задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Нормата
на чл. 19 ДОПК урежда особени случаи на лична имуществена отговорност на лица,
управляващи задължени за данъци/осигурителни вноски субекти– задължени лица по
чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК.
Фактическите състави по чл. 19 ДОПК не характеризират
типична хипотеза на установително производство по глава петнадесета от ДОПК.
Съобразно мястото на разпоредбата– дял първи "Общи правила", глава
четвърта, "Задължени лица", логическото и граматическото тълкуване на
нормите, обективиращи фактическите състави на института, води до извода, че се
касае за субсидиарна отговорност на трето лице по отношение на вземане, което
има публичен характер. Всички факти, осъществяващи фактическия състав на чл.
19, ал.1 ДОПК следва да се установят по несъмнен начин още в хода на ревизията-
чл. 170, ал. 1 АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК и в съдебното производство подлежат
на главно и пълно доказване от органите по приходите.
Тълкуването на разпоредбата налага извод, че
фактическият състав на същата включва следните елементи: 1. Субект на
отговорността – кой може да бъде трето отговорно лице – управител, член на
орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2.
Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, 3. Действие –
укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред
орган по приходите или публичен изпълнител. В съдебната практика се приема, че
действието следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно
поведение; 4. Причинно следствена връзка-Вследствие на това укриване на факти и
обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни
осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. н. "уникалност"
на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и
обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност
да бъде събрано вземането- чрез допустими доказателствени средства органът по
приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, което е в
състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на
отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния
размер на непогасеното задължение. (Решение No 3447 от 11.03.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 14466/2018 г.).
В случая е установено, че е налице първата
предпоставка. През ревизирания период К.Д.П. е управител на „СИМПЪЛ СТУДИО“
ЕООД до 11.10.2018г., когато капиталът на дружеството е закупен от Борис Д.Д.,
което обстоятелство е вписано в Търговския регистър на 04.12.2018г. При така
установените факти по делото може да се приеме, че е налице и втората
предпоставка - наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК. С PA №
Р-16001619002431-091-001/13.11.2019 г., издаден на „СИМПЪЛ СТУДИО" ЕООД,
са установени данъчни задължения, невнесени до момента на издаване на РА по
ЗДДС за данъчни периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и по ЗКПО за 2017 г.
са установени задължения по ЗДДС в размер на 28 938,23 лв. с лихви 7 161,25 лв.
и по ЗКПО - главница 8 566,66 лв. с лихви 1 408,85 лв.
Следва да се има предвид, че издаденият ревизионен акт
на „СИМПЪЛ СТУДИО" ЕООД не се ползва с обвързваща доказателствена сила в
настоящото производство, освен относно размера на установените данъчни
задължения на дружеството и периодите, за които се дължат. В същия смисъл е
практиката на ВАС. Така в Решение № 6208/25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. №
1282/2021 г. е прието, че ревизионните актове, с които се установяват
задълженията на дружеството обвързват ревизията по чл. 19 от ДОПК само по
отношение на размера на данъчните задължения, подлежащи на събиране, но
приходната администрация следва да докаже в условията на главно пълно доказване
всички елементи на правопораждащия фактически състав като основание за
реализиране на отговорността по чл. 19 ДОПК. Спрямо действията на управителя
като ревизирано лице е непротивопоставимо установеното с РА на дружеството,
досежно извършените действия от последното. Управителят в личното си качество
не е бил самостоятелна страна в проведеното спрямо дружеството ревизионно
производство, при което е без значение дали го е представлявал, или не в това
производство, освен това са различни фактическите състави, обуславящи в единия
случай отговорността на дружеството, а в другия - тази на управителя му.
Издадените ревизионни актове спрямо дружеството имат доказателствено значение
единствено и само досежно наличието и размера на установените задължения за
данъци или ЗОВ спрямо дружеството и периода, за който са установени тези
задължения.
Съдът намира обаче, че в случая от събраните
доказателства, не се установява третата предпоставка- действие- укриване на
факти и обстоятелства от П., които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по
приходите или публичен изпълнител. В съдебната практика се приема, че
действието следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно
поведение. Подаването на справки-декларации по ЗДДС и ГДД с неверни данни за
осъществени доставки, за които е установено, че не са декларирани получени
приходи и не е начислен дължим ДДС, не представлява укриване на факти и
обстоятелства от страна на управителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Налице
е разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за
данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК,
обуславящ отговорността на управителя за невъзможността да бъдат събрани
задължения на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за
всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена
въз основа на счетоводните регистри по чл. 124 от същия закон. По делото няма
спор, че в декларацията е посочена цената, за която има издадена фактура. С
оглед на фактите и обстоятелствата по делото не може да бъде приета тезата на
органите по приходите, че подаването на справка-декларация по ЗДДС, в която е
посочена цената на доставка, за която има издадена фактура, която доставка е
приета за нереална впоследствие в ревизионното производство на дружеството-
получател по процесната доставка, е налице укриване на факти и обстоятелства по
смисъла на чл.19, ал. 1 от ДОПК.
Само с представяне и позоваване на влезлия в сила РА
на дружеството, черпене на доводи единствено въз основа на отразеното в него,
не е доказано при условията на пълно доказване наличието на поведение на
ревизираното лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по
закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите.
Твърденията на приходните органи във връзка с
позоваването им на РА на дружеството е, че управителят като представител на
дружеството е бил длъжен да подаде СД по ЗДДС, в която вярно да отрази
извършените и получени облагаеми доставки за съответните периоди. Подаването на
СД по ЗДДС с неверни данни не винаги и константно е равнозначно на укриване на
факти и обстоятелства, които лицето е било длъжно да обяви пред органите по
приходите по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Следва да е налице и установена субективна
страна– умисъл или изцяло липса на счетоводно отразяване на операция /в този
см. Решение на СЕС С-95 и 96–Е. /. В процесния случай не е доказано при
условията на пълно доказване действията на управителя да представляват укриване
на факти и обстоятелства. Субективната страна на деянието също не е установена
с възможните доказателствени средства. Липсва един от елементите на обсъждания
фактически състав, е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на ревизионния
акт.
Освен това, за прилагането на отговорността по чл. 19,
ал.1 от ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и
несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с декларираните
данни в справките– декларации пои ЗДДС и ГДД не е налице. Това укриване на
факти е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към
събирането им. В тази връзка не е налице и следващата предпоставка за
ангажиране на отговорността на управителя- причинно- следствена връзка-
вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани
задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В този смисъл е и
трайната практика на ВАС /Решение № 8311от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. №
14694/2017 г.; Решение № 5803 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1285/2019 г.;
Решение № 3776 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11972/2019 г.; Решение №
6250 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. №o 1412/2020 г.; Решение № 515 от
21.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10053/2021 г./.
Проява на укриване на факти е пропускът в съответните
справки-декларации по ЗДДС да се отразят всички доставки, както и посочването в
ГДД по ЗКПО на занижен финансов резултат. Субект на укриването е управителят,
доколкото при действието на чл. 141, ал. 2 от ТЗ той представлява дружеството,
организира и ръководи дейността му /чл. 141, ал. 1 от ТЗ/. Спорен обаче е
въпросът дали между това укриване на факти и обстоятелства и несъбирането на
задълженията на юридическото лице има пряка причинна връзка, защото
фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква наличието на такава, и
отговорът на база установените по делото факти е отрицателен.
С оглед изложеното, не се доказва причинна връзка
между действията на жалбоподателя в качеството му на управител и невъзможността
да бъдат събрани установените публични вземания. Законът изисква поведението на
член на органа на управление да е единствената причина за невъзможността да
бъдат събрани публичните вземания. В случая, не може да се приеме, че
невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на търговското дружество
е пряка и непосредствена последица единствено и само от поведението на жалбоподателя,
което по изложените по- горе мотиви не попада в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ДОПК.
В случая е необходимо да се съобрази и разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 от ДОПК, съобразно която в случаите по чл. 16, 18 и 19
отговорността на третите лица се установява с ревизионен акт. Това означава, че
задълженията на конкретното лице по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, следва да бъдат
установени при точно спазване на принципите за „законност“, „обективност“,
„служебно начало“, „добросъвестност и право на защита“, установени в Глава
Първа от ДОПК. При това положение, противно на посочените процесуални принципи,
включително и на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на
ДОПК за разпределяне на доказателствената тежест и изискването за главно пълно
доказване на предпоставките за постановяване на неблагоприятен за неговия
адресат административен акт, е доказване, сведено до представяне на 2 бр. РА,
издадени на дружеството, чийто управител е бил жалбоподателят. Процесуална
обвързаност на администрацията е да докаже всички елементи на правопораждащия
фактически състав. При процесуалната пасивност на органа по приходите
задължение за съда е да приеме за ненастъпили недоказаните факти. Впрочем,
практиката на ВАС е еднозначна в тази насока, поради което е излишно да бъде
повтаряна. Бездействието на приходната администрация се явява интерференция по
отношение на уникалността на каузалната връзка между поведението на субекта на
отговорността и несъбирането на публичните задължения на дружеството, при която
се изключва пряката последица като кумулативна даденост. Казано по друг начин,
несъбираемостта на задълженията се явява опосредена от факти и обстоятелства
извън субективното поведение на ревизираното лице. При това положение не може
да бъде установена еднозначно невъзможността за събиране на процесните публични
вземания като пряка последица единствено от действията на ревизираното лице,
след като е налице недостатъчно активно поведение от страна на органите по
приходите. Още повече, както бе посочено, в хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК
отговорността на ревизираното лице е ограничена до размера на несъбраното
задължение, т.е. дори материалните активи на дружеството да не могат да
послужат за цялостно удовлетворяване на публичните задължения, това не води до
пряка последица - невъзможност за събиране на цялото публично вземане.
Ето защо, и с оглед на гореизложеното, съдът намира,
че не е установен при условията на главно пълно доказване фактическият състав
на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Доколкото процесуалният ред за
осъществяването й възлага доказателствената тежест за установяване на всички
елементи от фактическия състав върху органа по приходите, то резултатът ще е
отмяна на обжалвания ревизионен акт. Изводите на органа по приходите, че е
налице основание за реализиране отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, са
незаконосъобразни.
С оглед изхода на настоящия правен спор и своевременно
направеното искане на жалбоподателя се дължат разноски, съобразно представен
списък /л. 2021/ в размер на 3 010 /три хиляди и десет/ лева от които 10
лв. ДТ, 600лв. депозит за вещо лице и 2 400 лв. адвокатски хонорар.
Ето защо и на основание чл. 160 ал. 4 от ДОПК Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-16001621005077-091-001/14.04.2022година, издаден от инспектор по приходите
при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с Решение № 261/21.06.2022 година на
Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при
ЦУ на НАП, в частта с която на К.Д.П., ЕГН ********** ***, е определена
отговорност по чл. 19 от ДОПК за задълженията на „СИМПЪЛ СТУДИО“ ЕООД с ЕИК
********* за корпоративен данък в общ размер на 8 566,66 лв. ведно с
прилежащите лихви в размер на 3 510,23 лв. и за данък върху добавената стойност
в общ размер на 28 938,23 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на
14 258,91 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с
адрес гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52 да заплати на К.Д.П., ЕГН **********
*** сумата от 3 010 /три хиляди и десет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/