РЕШЕНИЕ
№163
гр. Хасково, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в
открито заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Мария Койнова, като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело
№30 по описа за 2022 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от
Кодекса за социално осигуряване във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Х.Е. ***,
подадена чрез пълномощник адв. Ч., против Решение №1054-26-11-3 от 20.12.2021
г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е
отхвърлена жалбата ѝ срещу задължителни предписания №ЗД-1-26-01034349/16.11.2021
г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се сочи, че оспорените актове били нищожни, неправилни и
незаконосъобразни. Твърди се, че задължителните предписания били издадени от
неоторизиран контролен орган, без издадена заповед по реда на Инструкция №1 от
03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност
от контролните органи на Националния осигурителен институт и правилник за
организация на дейността на Националния осигурителен институт. В обжалваното
решение било посочено, че била използвана информационната система на НОИ, но
също и така „справка от ОД „Земеделие“ – т.е. извършена била проверка по реда
на чл.27 ал.1 от Инструкцията и не било налице изключението, визирано в чл.29
ал.5 от Инструкцията – „проверката се извършва само по данните от
информационната система на НОИ“. Решението не било мотивирано, понеже в него не
били описани всички правно значими факти – справката от ОД „Земеделие“ от кого
била поискана и на коя дата, отговорът кога бил получен и кой бил адресата му,
какъв срок бил изтекъл от искането или резолюцията по чл.28 от Инструкцията.
Също не било мотивирано и правното основание за искането за представяне на
доказателства относно осъществяваната дейност от жалбоподателката. Твърди, че
искането било неясно и симулативно – каквито и доказателства да се представят,
те нямало да бъдат кредитирани. Решението не кореспондирало с обжалваните
задължителни предписания. В контролно-отменителното производство не били
извършени проверки относно значимите факти и обстоятелства – не били събрани
писмени обяснения от лица, пряко възприели фактически действия относно
извършваната дейност като земеделски производител. От безспорните правно
значими факти били кредитирани незаконосъобразни изводи. В заключение се моли
за отмяна на оспореното Решение №1054-26-11-3 от 20.12.2021г. на
Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ Хасково и потвърдените
задължителни предписания №ЗД-1-26-01034349/16.11.2021г. на контролен орган на
ТП на НОИ – Хасково, като нищожни, неправилни, недопустими и незаконосъобразни.
Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът- Директор на ТП на НОИ –
Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление №4029-26-9/05.11.2021г.
до Директора на ТП на НОИ гр. Хасково, Х.Е.Е. е посочила, че се осигурява в
качеството си на земеделски стопанин, ЕИК ********** и е поискала да ѝ се
издаде удостоверение за осигурителен стаж за периода от 13.08.2018г. до
30.09.2020г.
Със Заповед №ЗР-5-26-01029382/08.11.2021г.
на Ръководител на ТП на НОИ – Хасково е възложено да се извърши проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на Х.Е.Е. от контролен орган на
ТП на НОИ.
От представеното по делото писмо изх.
№РД-12-02-1425-1/10.11.2021г. на Областна Дирекция „Земеделие“ – Хасково се
установява, че Х.Е.Е. е регистрирана като земеделски стопанин, съгласно Наредба
№3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани
на следните дати: 13.08.2018г. с валидна регистрация до 17.06.2019г.;
07.02.2019г. с валидна регистрация до 15.06.2020г.; 27.04.2020г. с валидна
регистрация до 16.03.2021г. Посочено е, че се прилагат справки за дейността за
посочения период на регистрация, като е отбелязано, че данните в тези справки
съответстват на данните в Анкетните карти и анкетните формуляри, подадени от
земеделския стопанин на хартия. От приложените справки за дейността на Х.Е.Е.
се установява, че лицето е регистрирано в Министерство на земеделието, храните
и горите, като земеделски стопанин на 13.08.2018г., с място на извършване на
дейността землища: гр. Хасково и с дейност отглеждане на птици – общо 16, в т.
ч. кокошки – носачки – 16; съответно на 07.02.2019г., с място на извършване на
дейността землище: *
и с дейност отглеждане на птици – общо 16, в т. ч. кокошки – носачки – 16;
както и на 27.04.2020г. с място на извършване на дейността землище: *, обща използвана площ: 0.1100 ха и
култури: други зеленчуци – общо 0.0400 ха и други – общо 0.0700 ха или общо
0.1100 ха.
Видно от представената справка от
регистъра на самоосигуряващите се лица, Х.Е.Е. е регистрирана в ТП на НОИ като
самоосигуряващо се лице – земеделски производител, за фонд „Пенсии“ и фонд „ОЗМ“
с начало на осигуряването 13.08.2018г.
С писмо изх. №4029-26-9-1 от
08.11.2021г. на ТП на НОИ – Хасково, във връзка с подадено заявление за
удостоверяване на осигурителен стаж и доход на Х.Е.Е., като самоосигуряващо се
лице, регистриран земеделски стопанин с ЕИК **********, е изискана от ТД на НАП
– Пловдив, офис – гр. Хасково, информация дали лицето има подадени ГДД за
периода от 2018г. до 2020г.
В отговор, с писмо изх. №К-48-НОИ-467#1/11.11.2021г. на ТД на НАП Пловдив,
офис Хасково е посочено, че в качеството му на самоосигуряващо се лице –
регистриран земеделски стопанин с ЕИК по Булстат ********** лицето няма
подадени годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за периода от 2018г. до
2020г.
С писмо изх.№4029-26-9-3/08.11.2021
г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е изискал от Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните (ОДБХ)
– Хасково информация от базата данни на Системата за идентификация и
регистрация на животни (СИРЖ) дали животновъдният обект е такъв, в
който се отглеждат животните с цел добив на суровини и храни за лична
консумация – тип лично стопанство, или с цел предлагане на пазара – тип ферма,
регистрирана по реда на чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
(ЗВМД).
В отговор с писмо изх.№I-2563/11.11.2021
г. Директорът на ОДБХ – Хасково уведомил ТП на НОИ Хасково, че след извършена
справка към 11.11.2021 г. в Интегрираната информационна система – ВетИС на БАБХ
е установено, че Х.Е.Е. няма вписан/регистриран животновъден обект.
Извършена е проверка от Контролен
орган на ТП на НОИ - Хасково, видно от Констативен протокол
№КП-5-26-01034296/16.11.2021г. и са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-26-01034349/16.11.2021г.,
с които на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО на Х.Е.Е. е предписано в срок от
14 работни дни от получаването им, да заличи данните, подадени по реда на чл.5
ал.4 т.1 от КСО, за периода от 13.08.2018г. до 30.09.2020г., с вид осигурен 13,
декларация образец №1.
В мотивите на Задължителните
предписания е посочено, че във връзка с подадено заявление с вх.
№4029-26-9/05.11.2021г. от лицето Х.Е.Е. за удостоверяване на осигурителен стаж
и извършена проверка, завършила с констативен протокол
№КП-5-26-01034296/16.11.2021г. Проверката установила, че Х.Е.Е. не е
упражнявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин. Не бил
изпълнен състава на чл.10 ал.1 от КСО и не е възникнало основание за
осигуряване по чл.4 ал.3 т.4 от КСО. В хода на проверката били събрани
доказателства, чрез направени запитвания до ОД „Земеделие“ Хасково, ТД на НАП –
Пловдив и БАБХ – Хасково, които потвърждавали, че Х.Е.Е. не упражнявала трудова
дейност като земеделски стопанин за периода от 13.08.2018г. до 31.09.2020г. Цитирани
са относими нормативни разпоредби и е посочено, че регистрацията на основание
чл.1 ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ като самоосигуряващо се лице, ежемесечното внасяне на
осигурителни вноски и подаване на данни с декларация обр.1 „Данни за
осигуреното лице“ само по себе си не е достатъчно основание, за да се счита
едно лице за осигурено.
Недоволна от издадените задължителни
предписания, Х.Е.Е. е оспорила същите пред Директора на ТП на НОИ Хасково.
С Решение №1054-26-11-3/20.12.2021г.
Директорът на ТП на НОИ – Хасково на основание чл.117, ал.3 от КСО, е отхвърлил
жалбата на Х.Е.Е. срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-01034349/16.11.2021
г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково. В решението си Директорът на ТП
на НОИ – Хасково е възприел констатациите на контролния орган от извършената
проверка и е посочил, че следва да се приеме, че липсват доказателства,
установяващи от една страна, че Х.Е. е осъществявала трудова дейност като
регистриран земеделски стопанин, а от друга и такива, че е произвеждала
продукция, предназначена за продажба.От това следвало, че по отношение на нея
било налице условието като земеделски стопанин да е регистрирана по установения
ред, но не било налице другото условие, изискуемо по §1 ал.1 т.5 от ДР на КСО –
да се произвежда растителна продукция, предназначена за продажба, което
обстоятелство не обуславяло възникването на осигурително правоотношение, а
липсата на такова дефинитивно изключвала правото на лицето да получи осигурителни
плащания, в това число и парично обезщетение по глава IV, раздел II от КСО.
Жалбата срещу решението е подадена на
06.01.2022 г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх.№1054-26-11-4 от
същата дата.
По делото е представен Договор за отдаване
под наем на земеделска земя от 12.02.2020г., сключен между Н. А.И. и Х.Е.Е., за
временно и възмездно ползване на земеделска земя, находяща се в землището на
гр. Хасково, а именно – имот в регулация – 1.100 дка, представляваща имот
№101/5748, находяща се в местност – *.
Жалбата е процесуално допустима. В
случая от ответника не са представени данни за датата, на която оспореното
решение е съобщено на оспорващата, поради което следва да се приеме, че жалбата
е подадена при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, срещу годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Решението на Директора на ТП на НОИ
гр.Хасково е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност, доколкото съгласно чл.117,
ал.1, т.3 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу
задължителни предписания на контролните органи по чл.108, ал.1, т.3.
Като правно основание за
постановяване на задължителни предписания №ЗД-1-26-01034349/16.11.2021г. е
посочена нормата на чл.108, ал.1, т.3 от КСО, в която е предвидено, че
контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на
служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване на
разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на
Националния осигурителен институт, а в процесния случай няма спор, че издалият
Задължителните предписания инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково има
качеството на контролен орган. В тази връзка съдът намира за неоснователни
доводите за нищожност на оспорения административен акт, който е издаден от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, подписан от издателя си и не
се установяват други съществени пороци, които да обосновават нищожност на акта.
Обжалваното решение съдържа изложени
фактически и правни основания за издаването си, което го прави мотивиран
административен акт и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му.
В жалбата срещу него не са наведени твърдения за нарушения на административнопроизводствените
правила при издаването на акта и съдът не констатира допуснати съществени
такива.
Основният въпрос в настоящото съдебно
производство е дали така дадените от органа
предписания, потвърдени с оспореното решение, са законосъобразни. Съдебната
инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания
административен акт на основата на съдържащите се в него фактически основания
за издаването му - чл.142, ал.1 от АПК, като проверява дали те действително са
се осъществили и ако са се осъществили, следват ли от тях по силата на правна
норма разпоредените правни последици. Така законосъобразността на
административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които
съдът не може да допълва или заменя. Съгласно чл.35 от АПК административният
акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за
случая и се обсъдят възраженията на заинтересованите граждани и организации. В
процесния случай решаващият орган е изпълнил своите задължения и в мотивите на оспореното
решение са обсъдени правнорелеватните факти. Конкретна и ясна е мотивировката
относно необходимостта от корекция на некоректно подадените данни, която е
съобразена с материалния закон.
В случая няма спор за
регистрацията на жалбоподателката на основание чл.1, ал.1 от Наредба за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица, като самоосигуряващо се лице – земеделски
стопанин, както няма спор и за периода и на регистрация. Не се спори и относно
регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин в ОДЗ, както и
относно определянето на стопанството на жалбоподателката като лично стопанство,
а не като ферма. Не е спорна и заявената за извършване от жалбоподателката
дейност – произвеждане продукция. Спорният въпрос се свежда до това дали
осъществяваната от жалбоподателката продажба на продукция от земеделското
ѝ стопанство е относима при преценката на качеството ѝ като
осигурено лице.
Съгласно §.1, ал.1, т.5
от Допълнителните разпоредби на КСО "регистрирани земеделски стопани и
тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат растителна
и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по
установения ред. Към Министерството на земеделието, храните и горите се създава
и поддържа регистър на земеделските стопани – чл.7 от Закон за подпомагане на
земеделските производители, а редът за регистрация на земеделските стопани е
регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на
регистър на земеделските стопани /изм. заглавие ДВ бр.31/2015г./. Регистрацията
се извършва в Областна дирекция Земеделие
по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец въз основа на
анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския
стопанин, като в ОДЗ се води регистър на земеделските стопани на територията на
областта. Предвид вида на извършваната от жалбоподателката дейност – отглеждане
на птици и отглеждане на други зеленчуци, в настоящия случай са приложими и
разпоредбите на Закона за животновъдството, където е направено разграничение по
отношение на животновъдния обект – чл.13, ал.4 и 5. Животновъдните
обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична
консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право
да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, а тези, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и
храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми. В Закона
за животновъдство – §.1, т. 46 и 47 се дава легално определение на
"ферма" - животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел
добив на суровини и храни за предлагане на пазара, както и на "лично
стопанство" е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив
на суровини и храни за лична консумация. Съгласно чл.137 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност – в редакция преди изменение и допълнение от ДВ
бр.13/2020г., собствениците или ползвателите на
животновъдни обекти имат задължение да подадат заявление за регистрация
на обекта до директора на съответната ОДБХ. Така за жалбоподателката следва да
се приеме, че е била регистрирана като земеделски стопанин в ОДЗ, но не е
регистрирала в ОДБХ животновъден обект съгласно изискванията на чл.137 от ЗВМД.
При безспорно установеното между страните, че този обект не представлява ферма,
то не може да се приеме, че земеделският стопанин Х.Е.Е. – като собственик на
животновъден обект, е регистрирана по съответния ред, както и не е налице
другото условие, изискуемо по пар.1, ал.1, т.5 от ДР
на КСО – да се произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба.
По силата на чл.4, ал.3,
т.4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за
старост и за смърт са регистрираните земеделски
производители и тютюнопроизводители. Съгласно чл.4, ал.4 от КСО по свой избор
те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Но на основание
цитираните разпоредби се налага извод, че в кръга на задължително осигурените
по КСО лица попадат само земеделски стопани, за
които на първо място се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за
пазара, както и да бъдат регистрирани за това по установения ред. В този смисъл
не следва да се счита, че регистриран по реда на ЗПЗП и Наредба №3/29.01.1999г.
земеделски стопанин, който е собственик/ползвател на животновъден обект, но не
е регистрирал този обект по реда на чл.137 от ЗВМД и този обект е лично
стопанство, т.е. не произвежда продукция за пазара, е „регистриран земеделски стопанин” по смисъла на пар.1,
ал.1, т.5 от ДР на КСО. В случая е неотносимо обстоятелството дали продукцията
от личното стопанство в действителност е била продавана, доколкото законът
поставя изискване продукцията да се произвежда с предназначение продажба, т.е.
продукцията да се произвежда в съответен вид стопанство, за което законът
изрично регламентира възможност да бъде предлагана на пазара.
Поради изложеното съдът
счита, че както към датата на регистрация по чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, така и
към датата на издаване на оспорения акт, жалбоподателката не се явява
самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4
от КСО лица. Подадените от нея данни с Декларация Обр.1 като самоосигуряващо се
лице, регистриран земеделски стопанин, са некоректни и следва да бъдат
заличени, в какъвто смисъл са задължителните предписания. В този смисъл
оспореното решение се явява правилно, а жалбата е неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
При този извод относно
спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на
минималния размер юрисконсултско възнаграждение, предвиден в чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ – 100.00 лева.
Мотивиран така и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Е.
***, против Решение №1054-26-11-3 от 20.12.2021г. на Директора на Териториално
поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу
задължителни предписания №ЗД-1-26-01034349/16.11.2021 г. на контролен орган на
ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА Х.Е.Е.
ЕГН ********** ***, да заплати на ТП на НОИ Хасково
направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: