Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година
18.11.2019 Град Стара
Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На втори октомври Година 2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1445 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „ВМ.” Е. твърди
в исковата си молба, по смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, ответницата, като собственик/ползвател на водоснабден
имот в -, партида - и абонатен № -, била потребител на ВиК услуги. Продажбата
им се осъществявала от ищеца при публично известни Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите му, които се одобрявали от КЕВР и влизали в сила
в едномесечен срок след публикуването им в един местен и централен ежедневник.
Общите условия имали силата на договор между страните без да било необходимо приемането
им от потребителите. В тях, Наредбата и в чл. 327, ап. 1 ТЗ, бил определен реда
и срока, по който абонатите били длъжни да плащат дължимите суми - с изтичането
на 30-дневен срок след датата на фактуриране, което било ежемесечно при наличие
на консумация и/или служебно начисляване на количества, като считано от този
момент дължали неизплатена главница за съответния период. С изтичането на
последния ден от този 30-дневен период след фактурирането, ответницата била
изпаднала в забава за тази сума. На основание чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба №
4/14.09.2004 г., потребители на услугите ВиК били собствениците и лицата, на
които било учредено вещно право на строеж/право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение. Ответницата, което било видно от приложеното
извлечение от сметки по партида - лихвен лист, била ползвала доставената й от
ищеца питейна и отведена канална вода през периода от 01.10.
Ответницата П.Б.Г.,
редовно призована, не е подала писмен отговор, а в съдебно заседание не се
явява и не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането
и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете
факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
За процесните вземания ищецът
е подал на 10.10.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 5080/2018 г. на
СтРС, по което на 11.10.2018 г. е издадена исканата от него заповед по чл. 410 ГПК. Тя е връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради
това на 06.03.2019 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото
процесните искове, които поради това се смятат предявени на 10.10.2018 г.,
когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК срещу
ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК).
Страните не спорят, че ответницата
е собственик на апартамент № - и като такава има открита при ищеца партида с № -
за доставка на питейна и отвеждане на канална вода до и от този й апартамент.
Това е видно и от представения от ищеца и неоспорен от ответницата лихвен лист (л.
10). При това положение следва да се приеме, че страните са сключили при представените
от ищеца, влезли в сила и действащи от 27.09.2014 г. публично известни общи условия
(л. 19-28) - договор за предоставяне на ВиК услуги, по който ищецът се задължил
да доставя питейна и отвежда канална вода до и от този водоснабден апартамент
на ответницата, за което й е открил по нейно искане горепосочената партида, а
тя се задължила да му плаща ежемесечно цената на тези услуги в 30 дневен срок от
датата на фактурирането им (чл. 2, т. 2 и чл. 6, т. 6, във вр. с чл. 33, ал. 2
от общите условия, при които е сключен е този договор). Този извод следва и от
нормата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (ДВ бр. 88/2004 г.), според която, доколкото
ответницата е собственик на посочения апартамент, именно тя се явява потребител
на предоставяните от ищеца ВиК услуги по доставка за питейно – битови нужди на
питейна и отвеждане на канална вода до този й апартамент. Те се предоставят, според
чл. 8, ал. 1 от същата Наредба, по силата на посочените публично известни общи
условия, срещу които няма данни ответницата да е възразявала в срока по чл. 8,
ал. 4 от същата Наредба. Поради това те обвързват страните и представляват
сключения от тях при същите условия договор за предоставяне на ВиК услуги до
посочения й апартамент (чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г.).
От представените от
ищеца и неоспорени от ответницата квитанции се установява още, че за исковия
период от 01.10.2017 г. до 28.05.2018 г. ответницата има неплатени ВиК услуги
за доставена питейна и отведена канална вода до посоченият й апартамент в общ
размер от 125.30 лева, за плащане на които ищецът й е издал в същия период 8 квитанции,
посочени и в представения от него и неоспорен от ответницата лихвен лист (л. 10-18).
Последните тя е следвало да му плати съгласно чл. 33, ал. 2 от действащите от
27.09.2014 г. горепосочени общи условия, най-късно на 30-тият ден от издаването
на съответната фактура. Въпреки това последните, ответницата, чиято е тук
доказателствената тежест, не е представила и по делото няма доказателства да е
платила на ищеца до приключване на съдебното дирене (чл. 154, ал. 1 ГПК).
По делото ответницата
не е възразила и представила доказателства това й неизпълнение да се дължи на
причина, която да не може да й се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). При това положение
ищецът има право да иска изпълнението/плащането на цената на тези неплатени му
ВиК услуги, заедно с обезщетение за забава в плащането им, което е в размер на
законната лихва (чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 86 ЗЗД). Дължимостта от ответницата и на законна лихва
за забавата й да плати цената от общо 125.30 лева на процесните ВиК услуги, е
предвидена и в чл. 40, ал. 1, изр. 2 от Наредба 4/14.09.2004 г., според който,
при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода,
определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на ЗЗД.
Съдът сам изчисли по реда на чл. 162 ГПК и в размер на законната лихва
дължимите се мораторни лихви за забава в плащането на неплатените от ответницата
цени на доставената й питейна и отведена канална вода по процесните квитанции
за исковия период от 31-вия ден на издаването на всяка от тях до 13.07.2018 г.
След тези изчисления намери, че за забавата си да му плати по тези квитанции
исковата сума от 125.30 лева, ответницата дължи на ищеца 5.72 лева мораторни
лихви от 01.11.2017 г. до 13.07.2018 г. Други релевантни доказателства няма
представени по делото.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намира, че предявените искове са основателни. По
делото се установи, че страните са сключили при посочените публично известни
общи условия - договор за доставка на питейна и отвеждане на канална вода, въз
основа на който ищецът е издал в исковия период от 01.10.2017 г. до 28.05.2018
г. посочените в лихвения лист и представени по делото квитанции (л. 10-18). По
силата му ищецът се е задължил да доставя питейна и отвежда канална вода до и
от посочения апартамент на ответницата, за което й открил по нейно искане партида,
а основното задължение на последната по същия договор е да му плаща в 30-дневен
срок от фактурирането им цената на тези услуги съобразно издадените й от ищеца
фактури за същата, като в случай, че не стори това, ищецът разполага с правото
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД да иска плащането й с обезщетение за забавата в размер на
законната лихва. По делото се установи, че за исковия период ищецът е изпълнил
договорното си задължение и е извършил на ответницата ВиК услуги по доставка на
питейна и отвеждане на канална вода на цена от общо 125.30 лева до и от апартамента
й. При това положение последната носи тежестта да докаже по делото, че е изпълнила
точно своето насрещно парично задължение по договора/общите условия и е платила
на ищеца тази цена изцяло и без забава (чл. 154, ал. 1 ГПК). По делото ответницата
не представи и няма доказателства да е платила на ищеца тази цена до
приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК).
Това й неизпълнение е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на
причина, която да не може да й се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). При това
положение ищецът има право да иска изпълнението/плащането му, заедно със
законната лихва за забава в плащането му, което е и сторил с подаване на
заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответницата (чл. 79, ал. 1 ЗЗД). Поради това съдът намери, че претендираните от
него вземания за главница от 125.30 лева неплатена му цена на доставена питейна
и отведена канална вода по издадените в исковия период от 01.10.2017 г. до 28.05.2018
г. фактури/квитанции, с 5.72 лева мораторна лихва от 01.11.2017 г. до
13.07.2018 г. и законна лихва върху тази главница от датата 10.10.2018 г. на
подаване на заявлението му в съда по приложеното заповедно производство, от
която според чл. 422, ал. 1 ГПК се счита подадена и исковата му молба в съда по
настоящото дело, до изплащането й, са възникнали и съществуват към датата на
приключване на устните състезания (чл. 422, ал. 1 ГПК). Поради това предявените
по делото искове за признаване на тяхното съществуване по отношение на ответницата,
следва да бъдат уважени изцяло, като основателни, така, както са предявени.
При този изход на
делото сторените от ищеца разноски по настоящото дело в размер на 25 лева, за
внесена по сметка на съда държавна такса и в размер на 385 лева в заповедното
производство, следва да бъдат възложени в тежест на ответницата (чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК). В тежест на ответницата обаче, не следва да се
възлагат, както внесеният от ищеца депозит в размер на 100 лева за изготвяне на
назначената по негово искане по делото съдебно-икономическа експертиза, защото
такава не е изготвена от вещото лице, на което поради това не е изплащано
възнаграждение от този депозит, поради късното му внасяне от ищеца (л.
41-44). Така и претендираното адвокатско възнаграждение от 360
лева, защото в представения договор за правна защита и съдействие е уговорено
плащането му по банков път, а ищецът не е представил съответни банкови
документи за плащането му (л. 8-9).
Поради това същото възнаграждение не може да му бъде присъдено (т.
1 от ТР 6/2012 ОСГТК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Б.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи
на „ВМ.” Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 125.30
лева за главница от неизплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална
вода за периода от 01.10.2017 г. до 28.05.2018 г., с 5.72 лева лихва за забава
от 01.11.2017 г. до 13.07.2018 г., и законна лихва върху главницата от
10.10.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед
№ 2911/11.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 5080 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА П.Б.Г. с п.с.,
да заплати на „ВМ.” Е. с п.а., сумата от 25 лева за разноски по настоящото дело
и сумата от 385 лева за разноски по заповедното ч.гр.д. № 5080 по описа за 2018
г. на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: