РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. ХАСКОВО, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20215600500456 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „А1 България“ ЕАД против Решение
№ 260073/ 20.05.2021 г. по гр. д. № 693/ 2020 г. на Районен съд – Свиленград
в частта, в която са отхвърлени предявените срещу П. С. С. искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД над сумата от
19. 39 лв., представляваща неплатена цена на ползвани електронни
съобщителни услуги за периода 27.12.2016 г. - 27.03.2017 г., предоставени по
Рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане
с номер ***, сключен на 01.04.2015 г., до пълния предявен размер от 236. 98
лева; над сумата от 416. 68 лв., представляваща неплатена цена за
предоставени продукти на изплащане, дължима по Договор за продажба на
изплащане на апарат Huawei Р8 Lite D 5 от 23.02.2016 г., Договор за продажба
на изплащане на апарат SАМ Gаlаху J1 В1аk от 10.02.2016 г., Договор за
продажба на изплащане на апарат Lеnоvо А536 от 18.01.2016 г., Договор за
1
продажба на изплащане на апарат SАМ Gаlаху J5 от 30.06.2016 г., Договор за
продажба на изплащане на апарат Lеnоvо А536 от 04.04.2015 г., до пълния
предявен размер от 632. 32 лв.; над сумата от 127. 67 лв. - обезщетение за
забава върху горните две главници, считано от падежа на сумите по всяка
една от издадените фактури до датата на завеждане на заявлението в съда -
31.03.2020 г., до пълния предявен размер от 264. 79 лв., както и в частта, в
която са отхвърлени предявените по чл. 422 ГПК вр. чл. чл. 92, ал. 1 ЗЗД
искове за сумата от 469. 79 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
Рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане
с номер ***, сключен на 01.04.2015 г., и за сумата от 92. 91 лв. - неустойка,
представляваща стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на устройствата, предоставени на изплащане, както и
стойността на невърнатото техническо оборудване, предоставено за временно
ползване, по Договор за продажба на изплащане на апарат Нuawei Р8 Lite D 5
от 23.02.2016г., Договор за продажба на изплащане на апарат SАМ Gаlаху J1
Вlаk от 10.02.2016г., Договор за продажба на изплащане на апарат Lenоvо
А536 от 18.01.2016г., Договор за продажба на изплащане на апарат SАМ
Gаlаху J5 от 30.06.2016 г., Договор за продажба на изплащане на апарат
Lenovo А536 от 04.04.2015г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 205/2020 г. на
Районен съд - Свиленград.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното
решение. Излагат се доводи за основателност на предявените искове, поради
което се иска да се отмени, вместо което се постанови ново, с което да се
уважат изцяло.
Въззиваемият П. С. С. чрез особения си представител оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
2
Не е спорно по делото, че на 01.04.2015 г между „А1 България“ ЕАД и
П. С. С.. е сключен договор с предмет предоставянето на електронни
съобщителни услуги (мобилни услуги за SIМ карти с телефонни номера,
телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане.
С Приложение № 1 от 01.04.2015 г. „А1 България" ЕАД предоставил на
П. С. С. мобилна абонаментна услуга за SIМ карта с телефонен номер *** с
месечна абонаментна такса в размер на 14. 90 лв. си за срок от 24 месеца.
С Приложение № 1 от 06.04.2015 г. „А1 България" ЕАД предоставил на
ответника мобилна абонаментна услуга за SIМ карта с телефонен номер*** с
месечна абонаментна такса от 14. 90 лв. за срок от 24 месеца.
С Договор за продажба на изплащане от 06.04.2015 г. „А1 България"
ЕАД продал на ответника продукт - Пакет Lenovo А536 DS White + SIМ 64К
Трансфер S с уговорена първоначална и 23 месечни вноски от 5. 90 лв.
С Приложение № 1 от 18.01.2016 г. „А1 България" ЕАД предоставил на
ответника мобилна абонаментна услуга за SIМ карта с телефонен номер *** с
месечна абонаментна такса от 15 лв. за срок от 24 месеца.
С Договор за продажба на изплащане от 18.01.2016 г. „А1 България"
ЕАД продал на ответника продукт - Апарат Lenovo А536 DS В1аск МАТ 15 с
уговорена първоначална и 23 месечни вноски от 6.50 лв.
С Приложение № 1 от 10.02.2016 г. „А1 България" ЕАД предоставил на
ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер *** с
месечна абонаментна такса в размер на 15 лв. за срок от 24 месеца.
С Договор за продажба на изплащане от 10.02.2016 г. „А1 България"
ЕАД продал на ответника продукт - Апарат SАМ Gаlаху J1 В1аск МАТ 15 с
уговорена първоначална и 23 месечни вноски от 8 лв.
С Приложение № 1 от 23.02.2016 г. „А1 България" ЕАД предоставил на
ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер *** с
месечна абонаментна такса в размер на 15. 99 лв. за срок от 24 месеца.
С Договор за продажба на изплащане от 23.02.2016 г. „А1 България"
ЕАД продал на ответника продукт - Апарат Нuawei Р8 Lite Black MNP МАТ
3
15 с уговорена първоначална и 23 месечни вноски от 16 всяка.
С Приложение № 1 от 30.06.2016 г. „А1 България" ЕАД предоставил на
ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер
********** с месечна абонаментна такса в размер на 19. 99 лв. за срок от 24
месеца.
С Допълнение към Приложение № 1 от 30.06.2016 г. „А1 България“
ЕАД предоставил на ответника допълнителен пакет за минути изходящи
гласови повиквания и мобилен интернет за SIM карта с телефонен номер
********** с месечна абонамента такса в размер на 4 лв. за срок от 24 месеца.
С Договор за продажба на изплащане от 30.06.2016 г. „А1 България
ЕАД продал на ответника продукт - Апарат SАМ Gаlахy J5 Gold МАТ 20
АDХ БО с уговорена първоначална и 23 месечни вноски от 10. 98 лв.
За ползваните от ответника електронни съобщителни услуги „А1
България" ЕАД е издал 11 бр. фактури за периода 27.12.2016 г. – 27.03.2017 г.
на обща стойност 236. 98 лв., които са останали неплатени.
Наред с това за незаплатените месечни вноски за продадените на
изплащане продукти за периода 27.12.2016 г. – 26.04.2017 г. „А1 България
ЕАД издал 15 бр. фактури на обща стойност 632. 32 лв.
За вземанията по издадените фактури ищецът претендира обезщетение
за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 264. 79 лв. до 31.03.2020 г. - датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 205/ 2020 г. на РС –
Свиленград.
За предсрочното прекратяване на договорите за електронни
съобщителни услуги ищецът претендира неустойка в размер на 469. 79 лв., от
които:
1. 62. 08 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер *** съгласно чл. 5.1 от
Приложение № 1 от 01.04.2015 г.;
2. 62. 08 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер *** съгласно чл. 5.1 от
4
Приложение № 1 от 06.04.2015 г.;
3. 112. 50 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер *** съгласно чл. 6.3.1 от
Приложение № 1 от 18.01.2016 г.;
4. 133. 20 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер *** съгласно чл. 6.3.1 от
Приложение № 1 от 23.02.2016 г.;
5. 49. 98 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ********** съгласно чл.
6.3.1 от Приложение № 1 от 30.06.2016 г.;
6. 49. 95 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ********** съгласно чл.
5.3.1 от Допълнение към Приложение № 1 от 30.06.2016 г.
Ищецът претендира и неустойка в размер на 92. 91 лв. представляваща
стойността на отстъпка от пазарната цена на крайно устройство Апарат SАМ
Gа1аху J5 Gold МАТ 20 АDХ БО, предоставено с Договор за продажба на
изплащане от 30.06.2016 г.
1. По предявения иск по чл. 422 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за ползваните
електронни съобщителни услуги в периода 27.12.2016 г. – 27.03.2017 г.
на обща стойност 236. 98 лв.:
Между страните са сключени 6 договора за предоставяне на електронни
съобщителни услуги чрез абонаментен план за SIM карта за срок от 24
месеца. Според т. 26. 4 от Общите условия за взаимоотношенията между
„Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни
наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарта GSM, UMTS и LTE,
приложими на основание чл. 230, ал. 1 от Закона за електронните съобщения
и чл. 3.1 от сключения на 01.04.2015 г. рамков договор, заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечна фактура. Като се има предвид, че
задължението на ищеца в качеството му на оператор на обществена
електронна съобщителна мрежа да предоставя електронни услуги е постоянно
и непрекъснато, на което съответства задължението на потребителя за
5
ежемесечно плащане на абонаментната такса, вземането на ищеца за
ползваните от ответника електронни съобщителни услуги е за периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС
по т. д. № 3/2011 г., ОСГК), които се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Според мотивите, съдържащи се в т. 14 на ТР № 2/ 2015 г. на ВКС по
т. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК, подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение прекъсва давността, ако искът е предявен в срока по чл. 415
ГПК. В случая ищецът „А1 България ЕАД е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 205/ 2020 г. на РС – Свиленград на
31.03.2020 г., от което следва, че вземанията по фактурите с падеж преди
31.03.2017 г. са погасени с изтичането на тригодишна давност. Непогасени са
единствено вземанията по Фактури №№ 34959038/ 20.03.2017 г., *********/
27.03.2017 г. и *********/ 27.03.2017 г. на обща стойност 19. 39 лв., чийто
падеж е настъпил след 31.03.2017 г. Поради това обжалваното решение в
частта, в която предявеният иск за вземанията с падеж преди 31.03.2017 г. в
размер на 217. 05 лв. е отхвърлен, следва да се потвърди като
законосъобразно.
Върху непогасената част от претендираните вземания ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на 5. 97 лв., считано от падежа на всяко едно
от тях.
2.По предявения иск по чл. 422 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за неизплатената
част от предоставените на изплащане продукти на обща стойност 632. 32
лв.:
„А1 България ЕАД е продал на изплащане на ответника П. С. С. 5
електронни устройства, по отношение на които купувачът не е изплатил в
уговорения 23 месечен срок пълния размер на продажната им цена. Според
представените 15 фактури, издадени в периода 27.12.2016 г. – 26.04.2017 г.,
неизплатената част е в размер на 632. 32 лв.
Изводът на районния съд, че вземанията по посочените фактури, чийто
падеж е настъпил преди 31.03.2017 г., са погасени по давност, е
незаконосъобразен. Дефиниция на понятието „периодични плащания“ е
дадено в ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, според
която то се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
6
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Касае
се за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиято
изискуемост, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно,
каквито са вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни
услуги.
Макар и да се касае за еднородна по характера си и повтаряща се
престация, произтичаща от един и същ юридически факт, задължението на
купувача по продажбата на изплащане не е периодично и спрямо него
тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД е неприложима. Разсрочването
на плащането на цената на отделни вноски не му придава характер на
периодични платежи по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, тъй като се касае до
разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части, докато
периодичните плащания по чл. 111, б. „в“ ЗЗД представляват самостоятелни
задължения, за възникванеато на които е необходим допълнителен факт –
предоставянето на определена услуга. (Решение 103/ 16.09.2013 г. на ВКС по
т. д. № 1200/ 2011 г., II т. о.). В случая задължението на ответника за
разсрочено плащане не произтича от договор за лизинг, само в който случай
според практиката на ВКС е приложима кратката 3 годишна давност по чл.
111, б. „в“ ЗЗД (Решение № 77/ 13.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 84/ 2026 г., II
т. о.).
В настоящия случай искът е предявен преди изтичане на 5 – годишния
давностен срок по чл. 110 ЗЗД от настъпване изискуемостта на отделните
вземания (най – късният падеж е на 11.01.2017 г.), поради което предявеният
иск е изцяло основателелен. Изложеното налага обжалваното решение да се
отмени в частта, в която искът е отхвърлен над сумата от 416. 68 лв., вместо
което се постанови ново, с което ответникът П. С. С. бъде осъден да заплати
още 215. 64 лв. ведно със законната лихва от 31.03.2020 г.
Върху просрочените вноски за заплащане стойността на продадените
електронни устройства ответникът дължи обезщетение за забава, но само за
7
вноските с падеж след 31.03.2017 г., тъй като за вноските с падеж преди тази
дата вземането за обезщетение за забава е погасено с изтичането на 3 –
годишната давност по чл. 111, б. „б“ ЗЗД. Лихвите за забава върху
просрочените след 31.03.2017 г. вноски са в размер на 121. 70 лв. Общият
размер на обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за неплатените в срок месечни
абонаментни вноски и вноските за изплащане стойността на електронните
устройства е 127. 67 лв., поради което обжалваното решение в частта, в която
посочената сума е присъдена на ищеца, следва да се потвърди като
законосъобразно.
3.По предявения иск по чл. 422 вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за неустойка от 469.
79 лв. поради предсрочното прекратяване на договорите за електронни
съобщителни услуги:
Вземанията за неустойка се основат на две отделни клаузи,
инкорпорирани в сключените договори за предоставяне на мобилна
абонаментна услуга за СИМ карта – по т. 5.2 по Приложение № 1 от
01.04.2015 г. и Приложение № 1 от 06.04.2015 г., според която абонатът има
право да прекрати условията на тарифно обвързване след заплащане на
съответните суми според вида на тарифно обвързване, и по т. 6.3.1 от
Приложение № 1 от 18.01.2016 г., Приложение № 1 от 23.02.2016 г. и
Приложение № 1 от 30.06.2016 г., съответно т. 5.3.1 по Допълнение към
Приложение № 1 от 30.06.2026 г., според която в случай, че абонатът наруши
задълженията си или по негово искане или вина достъпът до мрежата бъде
спрян или договорът бъде прекратен в рамките на определения срок,
операторът има право да получи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси, дължими до изтичане срока на договора.
По отношение на вземанията за неустойка, произтичащи от т. 5.2 по
Приложение № 1 от 01.04.2015 г. и Приложение № 1 от 06.04.2015 г. в размер
на 124. 16 лв., следва да се отбележи, че цитираната клауза урежда правото на
абоната да прекрати условията на тарифно обвързване след заплащане на
определена сума, а не правото на неустойка на оператора при виновно
неизпълнение на договора от страната на абоната. Задължението за заплащане
на посочената сума не е обусловено от виновно поведение на абоната, а
единствено от заявено от него искане за преминаване към друг тарифен план.
8
В този смисъл изводът на районният съд за недължимост на претендираните
суми е правилен макар и не по изложените съображения.
По отношение на вземането за неустойка по т. 6.3.1 по Приложение № 1
от 18.01.2016 г., Приложение № 1 от 23.02.2016 г. и Приложение № 1 от
30.06.2016 г., съответно т. 5.3.1 по Допълнение към Приложение № 1 от
30.06.2026 г. следва да се отбележи, че възможността за уговаряне на клауза
за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на
електронни съобщителни услуги е предвидена в чл. 228, ал. 1, т. 4, „в“ от
Закона за електронните съобщения (ДВ бр. 105/ 2011 г.), според който
индивидуалният договор при общи условия между предприятието,
предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, и крайния
потребител трябва да съдържа уговорки и относно неустойките и
обезщетенията, свързани с прекратяване на договора, включително
възстановяване на направени разходи по отношение на крайни електронни
съобщителни устройства. Според ал. 5 на чл. 228 неустойка не се дължи само
ако абонатът прекрати договора в 7 – дневния отлагателен срок от
сключването му. В закона не е предвиден размерът на дължимата от абоната
неустойка при прекратяване на договора по негова вина. В настоящия случай
процесната клауза, с която се уговаря заплащане на неустойка при
прекратяване на договора по вина на абоната в размер на всички стандартни
месечни вноски до изтичане на срока, е неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В
този случай операторът получава имуществена облага, каквато би получил,
ако договорът не бе прекратен, без насрещна престация от негова страна,
което води до неоснователното му обогатяване и е в противоречие с
обезщетителната функция на неустойката. В тази връзка решението в частта,
в която претенцията за неустойка е отхвърлена, следва да се потвърди като
законосъобразно.
Що се отнася до претенцията за неустойка в размер на 92. 91 лв.,
представляваща стойността на отстъпка от пазарната цена на крайно
устройство Апарат SАМ Gа1аху J5 Gold МАТ 20 АDХ БО, предоставено с
Договор за продажба на изплащане от 30.06.2016 г., същата е неоснователна,
тъй като в представения договор за продажба на изплащане от 30.06.2016 г. и
9
Приложение № 1 от същата дата липсва клауза, уреждаща дължимостта на
такава неустойка. Решението в тази част също следва да се потвърди като
законосъобразно.
При това положение следва да се ревизират направените в заповедното
производство разноски, като се присъдят разноски съобразно уважената част
от предявените вземания, като ответникът П. С. С. следва да заплати на „А1
България" ЕАД разноски за заповедното производство в размер на 212. 99 лв.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът П. С.
С. следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
706 лв. съобразно уважения размер на предявените искове.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260073/ 20.05.2021 г. по гр. д. № 693/ 2020 г. на
Районен съд – Свиленград в частта, в която е отхвърлен предявеният от „А1
България" ЕАД срещу П. С. С. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД над сумата от 416. 68 лв., представляваща неплатена цена за
предоставени продукти на изплащане, дължима по Договор за продажба на
изплащане на апарат Huawei Р8 Lite D 5 от 23.02.2016 г., Договор за продажба
на изплащане на апарат SАМ Gа1аху J1 В1аk от 10.02.2016 г., Договор за
продажба на изплащане на апарат Lеnоvо А536 от 18.01.2016 г., Договор за
продажба на изплащане на апарат SАМ Gа1аху J5 от 30.06.2016 г., Договор за
продажба на изплащане на апарат Lеnоvо А536 от 04.04.2015 г., както и в
частта на разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. С. С., че дължи
на „А1 България" ЕАД сумата от 215. 64 – представляваща неплатена цена за
предоставени продукти на изплащане, дължима по Договор за продажба на
изплащане на апарат Huawei Р8 Lite D 5 от 23.02.2016 г., Договор за продажба
на изплащане на апарат SАМ Gа1аху J1 В1аk от 10.02.2016 г., Договор за
продажба на изплащане на апарат Lеnоvо А536 от 18.01.2016 г., Договор за
продажба на изплащане на апарат SАМ Gа1аху J5 от 30.06.2016 г., Договор за
продажба на изплащане на апарат Lеnоvо А536 от 04.04.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2020 г. до окончателното
10
й изплащане.
ОСЪЖДА П. С. С. да заплати на „А1 България" ЕАД разноски по ч.
гр. д. № 205/ 2020 г. на РС – Свиленград в размер на 212. 99 лв.
ОСЪЖДА П. С. С. да заплати на „А1 България" ЕАД разноски по
делото в размер на 706 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11