№ 392
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
Цветомила Данова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора М. К. Б.
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно частно
наказателно дело № 20241100603014 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гл. ХХІ, вр. чл.306, ал.3 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от СРП срещу определение,
постановено по НЧД № 1509/24г. по описа на СРС, НО, 12 състав, с което
съдът, на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, е групирал наказанията,
наложени на осъдения С. П. В. по НОХД № 4267/2022г., НОХД №
3413/2021г., НОХД № 14654/2022г., НОХД № 13847/2022г., НОХД №
7636/2021г., НОХД № 16325/2022г., НОХД № 13795/2023г. и НОХД
№573/2024г., всички по описа на СРС, определяйки едно общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца
при първоначален строг режим, като е приспаднал на осн. чл.25,ал.2 от НК
изтърпяното наказание лишаване от свобода, а на осн. чл. 59 от НПК – е
приспаднал времето на задържането му по посочените наказателни
производства.
С протеста се изразява недоволство от определението на СРС, който не е
приложил (въпреки изричното искане в тази насока както в предложението,
така и в изразено от прокурора в хода на съдебните прения) разпоредбата на
1
чл. 24 от НК и не е увеличил определеното общо най – тежко наказание на
осъденият С. В.. Прави се искане за увеличаването на определеното общо най
– тежко наказание със 7 /седем/ месеца, като то да бъде 2 /две/ години и 11
/единадесет/ месеца „лишаване от свобода“.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение не
поддържа протеста, счита протестираното определение за правилно и
законосъобразно и като такова, моли да бъде потвърдено.
Защитникът на осъдения – адв. С. намира подаденият протест за
неоснователен и моли съда да потвърди атакуваното определение.
Осъденият В. моли въззивния съд да потвърди определението на СРС.
Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:
С. П. В. е осъждан 13 пъти за своята 24 годишна възраст, видно от
справката му за съдимост. Предпоставката, необходима за да се определи
общо най-тежко наказание по влезлите в сила съдебни актове, съгласно
нормите на чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК, е да са извършени няколко отделни
престъпления, преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях.
Съгласно справката за съдимост на осъденото лице, на същият по НОХД
№ 4267/2022 г. по описа на СРС е наложено наказание една година и девет
месеца „лишаване от свобода“, като съдебният акт е влязъл в законна сила на
05.04.2022г. за престъпление извършено за времето от 28.02.2022г. до
01.03.2022г.
По НОХД № 3413/2021г. по описа на СРС на осъденият е наложено
наказание осем месеца „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено
по реда на чл.66 от НК за срок от три години, като съдебният акт е влязъл в
законна сила на 18.06.2022г. за престъпление извършено за времето от
16.08.2020г. до 21.08.2020г.
По НОХД № 14 654/2022г. по описа на СРС на осъденият е наложено
наказание шест месеца „лишаване от свобода“, като съдебният акт е влязъл в
сила на 18.11.2022г. за престъпление извършено на 08.01.2020г.
По НОХД №13847/2022г. по описа на СРС на осъденият е наложено
наказание две години „лишаване от свобода“, като съдебният акт е влязъл в
законна сила на 15.12.2022г. за престъпление извършено на 26.02.2022г.
2
По НОХД № 7636/2021г. по описа на СРС на осъденият е наложено
наказание осем месеца „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено
по реда на чл.66 от НК за срок от три години и девет месеца, като съдебният
акт е влязъл в законна сила на 25.04.2023г. за престъпление извършено на
29.02.2020г.
По НОХД № 16325/2022г. по описа на СРС на осъденият е наложено
наказание две години и четири месеца „лишаване от свобода“, като съдебният
акт е влязъл в законна сила на 29.06.2023г. за престъпление извършено на
22.02.2022г.
По НОХД № 13795/2023г. по описа на СРС на осъденият е наложено
наказание една година „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено
по реда на чл.66 от НК за срок от три години, като съдебният акт е влязъл в
законна сила на 28.12.2023г. за престъпление извършено на 18.08.2019г.
По НОХД №573/2024г. по описа на СРС на осъденият е наложено
наказание една година „лишаване от свобода“, като съдебният акт е влязъл в
законна сила на 27.02.2024г. за престъпление извършено на 18.01.2022г.
След анализ на посочените осъждания са налице основанията за
групиране на наложените на осъдения наказания, тъй като престъпленията са
били извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях.
При така изложената конкретика и съобразявайки данните по отделните
наказателни производства, изводът на първоинстанционния съд за наличие на
основанията заложени в разпоредбите на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК по
отношение на осъжданията по НОХД № 4267/2022г., НОХД № 3413/2021г.,
НОХД № 14654/2022г., НОХД № 13847/2022г., НОХД № 7636/2021г., НОХД
№ 16325/2022г., НОХД № 13795/2023г. и НОХД №573/2024г., всички по
описа на СРС е правилен.
В тази връзка определеното общо най-тежко наказание на осъдения от
посочените присъди е това, наложено му по НОХД №16325/2022г. по описа
на СРС в размер на две години и четири месеца „лишаване от свобода“ при
строг режим.
В съответствие с целите на наказанието и в частност със специалната
превенция, отчитайки младата възраст на осъдения и възможната му
интеграция в обществото след изтърпяване на наказанието „ лишаване от
3
свобода“, правилно СРС е отказал да приложи института на увеличаване на
така определеното общо наказание.
Както вече бе посочено, частният протест не се поддържа пред
настоящата инстанция, но поради обстоятелството, че не се и оттегля, е
необходимо да се вземе отношение по него.
Според настоящият въззивен състав, определеното общо най-тежко
наказание от 2 (две) години и 4 (четири) месеца „лишаване от свобода“ се
явява адекватно на степента на обществена опасност на дееца, а оттам и може
да се направи извод, че има възможност то да осигури обществения интерес
от преустановяване на престъпната му деятелност и да се постигне
превъзпитаване на дееца. В този смисъл увеличаването на определеното общо
наказание би довело до неговата несъответност. Основният принцип при
определяне на справедливото наказание е то да бъде наложено с минималната
тежест, която е годна да реализира целите му по чл. 36, ал. 1 НК – да се
поправи осъденият, за да спазва законите и добрите нрава; да му се
въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления; да се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото. От първостепенен обществен интерес е
наказанието да цели поправяне и превъзпитание на подсъдимия, формиране
на самоконтрол, овладяност и вътрешни задръжки, които да го възпират от
извършване и на други престъпления в бъдеще. Същевременно генералната
превенция не може и не бива да се противопоставя на индивидуалната
превенция, защото положително въздействие върху обществото се постига
само когато наказанието е стриктно съответно на конкретната обществена
опасност и морална укоримост на конкретния деец и на конкретното деяние.
На тази основа въззивният съд намира, че в конкретната ситуация
приложението на чл. 24 от НК не се явява обществено оправдано.
Правилно първоинстанционният съд е приспаднал от така увеличеното
наказание времето, пред което осъдения В. е търпял наказание лишаване от
свобода по отделните осъждания, влизащи в подлежащата на кумулиране
група и задържането под стража по отделните (подлежащи на групиране)
наказателни производства.
По изложените съображения атакуваното определение постановено по
НЧД № 1509/2024г. по описа на СРС, НО, 12 състав следва да бъде
4
потвърдено в неговата цялост.
Водeн от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 19.03.2024г.,
постановено по НЧД № 1509/2024г. по описа на СРС, НО, 12 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5