№ 920
гр. Бургас, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. А.ОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря ЮЛИАНА В. БОНЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. А.ОВА - МИТЕВА Административно
наказателно дело № 20242120203600 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на Г. С. С., ЕГН: **********, с адрес:
******, срещу Наказателно постановление №378/07.08.2024г., издадено от директор на РДГ
– Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите на
основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, чл.266, ал.1 от ЗГ, чл.273, ал. 1 от ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 от
ЗАНН е наложена глоба в размер от 500 лв. и е отнета в полза на държавата 10пр. м3
технологична дървесина цер.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност и неправилност на
издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. Жалбоподателят се представлява в
производството от адв. Д., който поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски.
Представя и писмени бележки по делото.
За административно - наказващия орган, редовно призован, се явява юрисконсулт С.а,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 05.07.2024г., в ДГС Ново Паничарево, м.Босна, свидетелят О. П. – главен специалист
горски инспектор в РДГ-Бургас, констатирал жалбоподателя Г. С. С., ЕГН: **********,
който транспортирал с товарен автомобил ДАФ с peг. № ******* и ремарке с peг. № ******,
дървесина. Констатирано било, че част от дървесината и по – конкретно 10 пр.м3 технологична
дървесина от дървесен вид цер, нарязана на секции по 2.6м., не била маркирана с контролна горска
марка.
Актосъставителят намерил, че с горните действия жалбоподателят е извършил нарушение
1
по чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите, поради което и му издал в тази връзка АУАН
№0107830/05.07.2024г. Въз основа на АУАН, на 07.08.2024г. било издадено и атакуваното НП,
в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни
органи. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на
издаденото НП. Както в АУАН, така и в НП вмененото на жалбоподателя процесно
нарушение е достатъчно конкретно индивидуализирано по място, дата на извършване, както
и касателно това, в какво се състои самото противоправно поведение на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ забранява покупко-продажбата и други
разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването,
съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка,
съответно с производствена марка. Транспортирайки немаркирана дървесина 10 пр. куб. м.
технологична дървесина от дървесен вид цер с товарния ДАФ с peг. № ******* и ремарке с peг.
№ ****** жалбоподателят е нарушил забраната по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ. От изложеното е
видно, че нарушението е безспорно извършено от обективна страна.
Неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя, че „не е негова работа“ да
маркира дървесината и съответно да следи за маркирането й. В тази връзка следва да се
изтъкне, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за превозване на немаркирана
дървесина, поради което и безспорно същият е следвало да проследи, дали
транспортираният дървесен материал е маркиран или не. Съдът намери също така за
защитна теза твърденията на същия, че дървесината всъщност е била маркирана. В тази
връзка БРС даде вяра на показанията на актосъставителя П., който се явява незаинтересован
от изхода на спора. Този свидетел потвърди, че действитело в товарният автомобил е била
налице и маркирана дървесина, но посочи, че са били налице и 10 пр. куб. м. немаркирана
такава, които били позиционирани в задния край на ремаркето. Нещо повече, същият
посочи, че другият свидетел по делото – М. след установяване допускането на нарушението
е започнал да извършва маркиране на немаркираната дървесина. Ето защо и като взе
предвид, че именно задължение на М. е било да постави марка върху дървесината респ.
същият е заинтересован от изхода на спора, съдът не даде вяра на неговите показания.
2
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят е
бил наясно със забраната по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, но въпреки това съзнателно е
транспортирал натоварената на камиона дървесина без контролна горска марка.
Настоящият съдебен състав намира, че нарушената правна норма е отнесена правилно
към санкционната, тъй като деянието на жалбоподателя попада, именно в тази хипотеза на
закона. Съгласно санкционната разпоредба на чл.266, ал.1 от ЗГ за административно
нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ се предвижда наказание глоба от 500 до 5000лв. Така
наложеното наказание е определено правилно от административнонаказващия орган, като
последният е отчел, както липсата на отегчаващи вината обстоятелства, като е наложил
наказанието в минимален размер. Според съда така определеното наказание се явява
адекватно за постигане целите на административните наказания.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №378/07.08.2024г., издадено от директор
на РДГ – Бургас, с което на жалбоподателя - Г. С. С., ЕГН: **********, с адрес: ******, за
нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите, на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ,
чл.266, ал.1 от ЗГ, чл.273, ал. 1 от ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, е наложена „глоба“ в
размер от 500 лв. и е отнета в полза на държавата 10пр. м3 технологична дървесина цер.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3