Решение по дело №6599/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 385
Дата: 27 май 2025 г. (в сила от 27 май 2025 г.)
Съдия: Цветан Иванов Колев
Дело: 20241100606599
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 18 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 385
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов
при участието на секретаря Александрина Кр. Попецова
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241100606599 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С Присъда, постановена на 21.05.2024 година по НЧХ дело №
10926/2023 година, Софийски районен съд е признал подсъдимата Е. С. Й.,
ЕГН ********** за невиновна в това, че на 19.07.2023 година, около 14,00
часа, в град София, улица ****, на стълбище на къща, находяща се на същия
административен адрес е казала нещо унизително за честта и достойнството
на С. Г. С. в нейно присъствие, а именно – нарекла я е „ненормалница“, казала
й „…ей така ще ходиш по хората като животните…“ и я нарекла „боклук“,
поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнато
обвинение в извършването на престъпление по чл.146,ал.1 от НК.
С присъдата си, районният съд е осъдил частната тъжителка да заплати
на подсъдимата деловодни разноски.
Недоволна от горната присъда е останала частната тъжителка С. Г. С..
Обжалва я с въззивна жалба, в която моли отмяната й и постановяване на
нова, с която подсъдимата бъде призната за виновна и й бъде наложено
наказание.
Писмено възражение по въззивната жалба в съда не е постъпвало.
В съдебно заседание, частната тъжителка С. Г. С. лично и чрез
повереникът си поддържа въззивната жалба и пледира за уважаването й.
Подсъдимата, също лично и чрез защитникът си поиска постановяване
на решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
1
Пред втората инстанция бе проведено въззивно съдебно следствие, при
което бяха назначени и изпълнени две съдебни експертизи – първата съдебно-
техническа по изследване на аудио-видеозапис от телефона на тъжителката,
втората фоноскопска експертиза, касаеща идентификация на лицето, което е
изказало думите от аудио-видео записа от телефона на тъжителката С..
В „последната си дума“, подсъдимата поиска потвърждаване на
атакувания първоинстанционен съдебен акт.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, доказателствата и
Закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално-допустима, тъй като е депозирана в
законовия срок от активно-легитимирана страна.
Разгледана „по същество“, съдът намира жалбата за неоснователна.
Съображенията на съда са следните:
Пред Софийски районен съд наказателното производство е образувано
въз основа на частна тъжба, депозирана от С. Г. С., ЕГН **********, в която
тъжба се твърди, че на 19.07.2023 година, около 14,00 часа, в град София,
улица ****, на стълбище на къща, находяща се на същия административен
адрес подсъдимата Е. С. Й., ЕГН ********** й е казала нещо унизително за
честта и достойнството й, в нейно присъствие, а именно – нарекла я е
„ненормалница“, казала й „…ей така ще ходиш по хората като животните…“ и
я нарекла „боклук“.
Тъжителката е поддържала, че с тези думи, подсъдимата е осъществила
състава на престъпление по чл.146,ал.1 от НК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
В рамките на съдебното следствие пред първата инстанция, подсъдимата
Е. С. Й. е дала обяснения /протокол от 12.03.2023 година/. Казва, че помни
датата 19.07.2023 година, защото тогава по молба на дъщеря си - свидетелката
П.Ю. е получила пратка от куриер, дошъл пред дома им. Казва, че тогава само
се е разминала със С. и нищо не са си казали, още по-малко да са се карали.
Казва, че не е обиждала С., но самата С. търси и предизвиква скандали.
Въззивният съд няма причина, поради която да не вярва на обясненията на
подсъдимата, тъй като убедителни доказателства, които да сочат, че на тази
именно дата между нея и тъжителката е имало някакъв конфликт няма.
В първоинстанционното производство, за установяване на фактите са
разпитани общо петима свидетели.
Свидетелят О.С.П., разпитан в открито съдебно заседание на
19.12.2023 година заявява, че познава и двете страни в спора. Не е съсед на
имота, но извършвал по къщата някакви ремонтни работи. Не знае дали двете
имат конфликт. Разказва, че един ден тъжителката С. му се обадила, плачела
по телефона и трудно й се разбирало. Накрая успяла да му обясни, че
„учителката от втория етаж“, имайки предвид подсъдимата Е. Й. я е обидила,
после я е нападнала и физически като я удряла в областта на гърдите и я
бутнала. Казва, че е чул запис от телефона на тъжителката, но не може да го
пресъздаде точно. За записа казва: „…Беше с обиди…“.
2
Тази инстанция убедено кредитира показанията на П., досежно
твърдението му, че е чул запис от телефона на тъжителката, тъй като това
твърдение е подкрепено от установеното, посредством двете, изготвени във
въззивното производство експертизи. Опосредствеността на останалия негов
разказ, предаващ впечатления и информация, добити от телефонен разговор с
тъжителката не е основание за изключването му напълно от доказателствената
маса, но е такова за кредитиране на показанията в тази им част само при
строго съотнасяне с други, обективни и преки доказателства. Принципно,
ирелевантно за основния предмет на доказване е чутия от свидетеля по
телефона разказ на тъжителката, че е била бутана и удряна в гърдите от
подсъдимата, но пак в принципен план, тяхното евентуално установяване би
имало единствено допълващо значение при коментара на това какви са били
отношенията между двете жени и възможно ли е подсъдимата при
конкретната ситуация да е агресирала вербално по начина, твърдян в тъжбата.
Свидетелят С.З.С., разпитан в съдебно заседание на 19.12.2023 година е
чичо на тъжителката. Познава и двете страни и при това е бил в продължение
на десет години хазяин на подсъдимата Е. Й.. Впоследствие той е продал
жилището си именно на Й.. Причината, според него да се „махне“ от адреса е
било „отвратителното“, както казва той отношение на племенницата му -
тъжителката С. към него. Казва, че винаги такова отношение тъжителката е
проявявала и към Е. Й.. Никога не е чувал Е. да е обиждала С., но често пъти е
бил свидетел на обиди, нанесени в обратната посока. Съдът кредитира
показанията на този свидетел, макар и той да няма информация за случката,
но пък ако такава не се е разигравала, нито той, нито някой дриг би могъл да
има някаква информация.
В това съдебно заседание, /19.12.2023 година/, е била разпитана и
свидетелката Н.Г.-Ф., съсед от сградата. Разказва, че и тя не знае да е имало
някога инцидент, при който подсъдимата да е нагрубила тъжителката.
Единствено си спомня, че през месец юли на 2023 година е видяла, че ръката
на Е. Й. е била „синя“. Подсъдимата й обяснила, че се е карала със
Стамболийски и тогава последната я била ударила. Свидетелката обяснява, че
говорила с роднини на тъжителката, които обяснили, че са водили С. С. „на
лекар“ и трябвало да започне „някакво лечение“, без да уточнява за какво
лечение става въпрос, но от общия разказ на тази свидетелка съдът остава с
впечатление, че свидетелката прави внушение за нужда на С. от лечение на
някакво емоционално или психическо разстройство. Показанията на тази
свидетелка, както и на предходния са от значение за изясняване на
отношенията между съседите в тази жилищна сграда и поведението на
тъжителката спрямо останалите, както и поведението на останалите, спрямо
нея.
На 12.03.2024 година пред Районен съд е разпитана свидетелката
С.Д.М., която си спомня, че вечерта на инцидента или на другия ден след него
се е видяла с тъжителката С.. Последната била силно разстроена и й разказала,
че имала спречкване с подсъдимата, при което Е. Й. я е обидила, като й казала:
„ти си бездомница, ще обикаляш по хората“. Не е присъствала на този
инцидент и всичко, което знае за него е от разказа на тъжителката. Въззивният
3
съд кредитира отново „под условие“ показанията на тази свидетелката,
дотолкова, доколкото тя предава единствено разказ, който е чула от самата
тъжителка. Не без значение е и фактът, че свидетелката предава да е научила
от тъжителката, че Е. Й. й е казала: „ти си бездомница, ще обикаляш по
хората“. Тази свидетелка не помни, /или поне не го казва в показанията си/, С.
да се е оплакала, че е наричана от Й. „боклук“ или „ненормалница“.
В същото съдебно заседание е разпитана и свидетелката П.Л.Ю.. При
снемане на самоличност свидетелката е заявила, че подсъдимата й е майка.
Съдът е пропуснал да разясни на тази свидетелка правото й да откаже да
свидетелства, /чл.119 НПК/, но с оглед на депозираните от свидетелката
показания, които са изцяло в подкрепа на защитната теза на майка й, този
порок е съществено саниран. Свидетелката разказва, че не знае, и не вярва
майка й да е обидила тъжителката. Напротив, казва, че цялото им семейство е
подложено на системен тормоз от тъжителката. За дата 19.07.2023 година,
/датата, въведена от тъжителката като инкриминирана/, помни, че е имала да
получава пратка от куриер, че е видяла, че С. е пред блока и разбирайки, че
някой от семейството на Е. Й. ще слезе за пратката е приготвила телефона си,
за да „ги снима“. Свидетелката помолила майка си да слезе и да вземе тя
пратката. Не е чула при това излизане на майка си между двете да е имало
някакво спречкване. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка, тъй
като извън тъжителката и подсъдимата, тя е най-близкото до „очевидец“,
което се установява по делото. Това, че е дъщеря на подсъдимата не е
основание показанията й да бъдат изключени от кръга на доказателствата, тъй
като самия инцидент, ако се е случил е ситуиран в жилищен имот, при което е
трудно да очакваме появата на случайни негови свидетели, извън кръга на
обичайните обитатели на имота.
Това са основните доказателства, събрани в хода на
първоинстанционното производство.
В рамките на въззивното съдебно следствие бяха изслушани
заключенията на двете, посочени и по-горе съдебни експертизи.
Съдебно техническата експертиза, чието заключение съдът възприема
безусловно ни казва, че от записа от телефона на С. се чува конкретно:
„Ненормалница! Ей сега ще започне след хората. Животните само това
правят!“. Думата „боклук“ не се установява да е изричана от този запис.
Последвалата я фоноскопска експертиза пък не може да идентифицира
източника на горната реч, поради лошото качество на записа и недостатъчната
му продължителност, т.е. според това заключение не може да се отговори на
въпроса кой е казал думите „Ненормалница! Ей сега ще започне след хората.
Животните само това правят!“, думи, които и тази експертиза потвърждава, в
това число и не може да потвърди, че това е направила именно подсъдимата Е.
С. Й..
От значение е обстоятелството, че подсъдимата Й. добросъвестно и
изцяло в услуга на дейността по попълване на делото с доказателства е дала
пред вещите лица от последната експертиза образец от гласа си като
сравнителен материал, което не може да не бъде отчетено като обстоятелство,
4
говорещо или за крайна почтеност, или за увереност в правотата й, или и за
двете.
При тези доказателства, въззивният съд, „по фактите“, изгражда изводи
незначително различаващи се от тези, направени от първоинстанционния съд.
ПО ФАКТИТЕ:
Най-общо, районният съд е приел, че няма убедителни доказателства, че
на посочената в тъжбата дата, подсъдимата е изрекла спрямо тъжителката С.
думите: „ненормалница“, казала й „…ей така ще ходиш по хората като
животните…“ и я нарекла „боклук“.
Въззивният състав, събрал допълнителни доказателства в съдебното
производство достигна до по-различен извод относно това дали на 19.07.2023
година са изказани част от думите, твърдени от тъжителката в тъжбата й и до
същия, относно това дали може да се направи категорично заключение, че
именно подсъдимата Е. Й. е изказала тези думи, въззивният състав напълно
споделя изводите на първия.
Факт е че преки гласни доказателства, които да описват скандал между
двете, или какъвто и да е скандал, с участието на тъжителката няма. Но от
техническата експертиза се установява, че на дата 19.07.2023 година, когато и
е направен записа с телефона, някое лице е изрекло: „Ненормалница! Ей сега
ще започне след хората. Животните само това правят!“. Експертизата е
категорична, че манипулация на записа не е правена, което дава увереност да
се реши, че тези думи са изречени именно на инкриминираната, съобразно
тъжбата дата.
Не може обаче да се приеме с нужната степен на убеденост кой именно е
изрекъл тези думи. Това може да е подсъдимата Е. Й., което всъщност твърдят
единствено свидетелите О. П. и С.М., но и те само предават думите, чути в
оплакванията на тъжителката, а не изказват свои впечатления. Може обаче
тези думи да са изречени и от самата тъжителка, която е в недобри отношения
с подсъдимата, при това от години.
От фоноскопската експертиза установяваме, че записът не е годен за
фоноскопско изследване, а не че гласът не е на един или на друг от
потенциалните участници в тази стълбищна среща. От разпита на свидетелите
С.С., П.Ю. и Н.Ф. пък се установява, че в тази къща живеят и други жени,
/техническата експертиза казва, че думите са изречени от женски глас/, което
ще рече, че тези думи може да са изказани от всяка една от тези други
съседки. Още повече, че както се установява от разпита на тези трима
свидетели не само отношенията на Е. Й. със С. С. са били влошени, но и тези
на С. с останалите съседи.
Обобщавайки „по фактите“, този състав на Софийски градски съд
приема, че на инкриминираната, съобразно тъжбата дата 19.07.2023 година на
около 14,00 часа, в град София, улица ****, на стълбище на жилищна сграда,
находяща се на същия административен адрес лице, с женски глас е изрекло
думите: „Ненормалница! Ей сега ще започне след хората. Животните само
това правят!“. Тези думи са изречени в присъствието на тъжителката С. Г. С..
Не се установява дали те са насочени към нея, нито кое е лицето, чийто
5
женски глас е изрекъл тези думи.
На основата на установеното „по фактите“, въззивният съд прави
следните изводи
ПО ПРАВОТО:
При липсата на убедителни доказателства, че именно подсъдимата Е. С.
Й. е изказала потвърдените с техническата експертиза, а и индиректно с
фоноскопската такава скверни слова, съдът не може единствено на базата на
предположение да я признае за техен автор, което изключва възможността тя
да бъде призната за виновна в извършването на престъпление по чл.146,ал.1
от НК.
В следващите редове, въззивният съд ще се абстрахира от горното и ще
развие доводи, които би мотивирал, ако авторът на думите бе установен:
Съгласно трайно утвърденото разбиране, както в теорията, така и в
практиката при обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на
пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, жестове,
които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата и се
обективират с такава цел. Пак съгласно трайно установената съдебна
практика, преценката дали епитети, квалификации, сравнения, жестове са
унизителни се прави въз основа на общоприетите в обществото критерии за
морално и етично поведение. При всички случаи критерият е обективен и не
зависи от чисто личностните възприятия и интерпретации на техния
адресат. За да се приеме, че е налице обида, следва да се установи, че
поведението на извършителя или употребените от него изрази,
словосъчетания, епитети противоречат на общоприетите норми за етично
поведение и нормално човешко общуване. При словесната обида думите и
изразите или имат изначално унизително значение или обидната им
насоченост се извежда от контекста, в който са употребени.
За пълнота и крайна прецизност следва да се насочи вниманието към
това, че от втъканите в обвинението обидни квалификации, със заключенията
на двете експертизи се потвърждава единствено изричането на думата
„ненормалница“, което безспорно е обиден израз за много хора, очевидно и за
тъжителката, докато за други този израз е добил гражданственост и се е
превърнал в нещо съвсем незначително, част от обичайната им разговорна
реч. Но изказана единствено тази дума, по разбиране на този състав е
способна твърде слабо да засегне честа и достойнството на адресата му,
особено когато адресатът знае, че този израз не отговаря на неговото
психическо състояние и когато не е изказан в присъствието на други лица,
което безспорно би подсилило значително негативната емоция, която такъв
израз би породил.
Другият обиден израз „боклук“ не се потвърждава от заключенията да е
изказван, поне не е видим от единственото пряко доказателство по делото –
аудио-видео запис от телефона на тъжителката.
Изречението: „Ей сега ще започне след хората. Животните само това
правят!“ е твърде двусмислено и дори абстрактно и от контекста, в който са
употребени не може да се изведе обидната им насоченост. Те по-скоро
6
напомнят на отражение на дълго наслоявана неприязън, между тъжителката и
лицето, което ги е изказало. Навяват усещането дори и за някаква
емоционална болка, която е обяснима, особено след като се установи в
производството какви са отколешните отношения, създадени между съседите
в тази жилищна сграда.
Така че, дори и да бе установена по убедителен начин съпричастността
на Е. Й. към изказването на думите, въззивният съд при тези допълнителни
доводи, щеше да намери атакуваната присъда за правилна.
В чисто човешки план, съдът, съставен от човеци, не от бездушни
машини, ясно си дава сметка колко трудно понякога е съжителството в една
жилищна сграда, в която отделни жилищни обекти са собственост на отделни
лица. И десетки пъти служебно и лично се е натъквал на обстоятелства,
сходни с настоящото и при всеки пореден случай си дава сметка, че никое
съдебно решение не би било в състояние да уреди влошените отношения
между съседите. Това могат самите те, поставяйки човешката толерантност и
взаимно зачитане, над низките страсти. Защото често пъти, дребна на пръв
поглед свада прераства в нещо ужасяващо, което и човешката толерантност не
е способна вече да поправи.
Обобщавайки, въззивният съд намира, че следва да потвърди
атакуваната присъда изцяло.
В съдебно заседание бе направено искане и от двете страни при
съответен изход на делото, да им бъдат присъдени разноски.
Съобразно крайния резултат от въззивната проверка, разноски се
следват само на подсъдимата.
В тази връзка, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА, постановена на 21.05.2024 година по
НЧХ дело № 10926/2023 година, Софийски районен съд, като
законосъобразна и правилна.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН ********** да заплати на Е. С. Й., ЕГН
********** сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща
стойността на направените деловодни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл.190,ал.1 от НПК С. Г. С., ЕГН **********
да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата от 1557,20
лева, представляваща деловодни разноски, направени във въззивното
производство за съдебна фоноскопска експертиза, заплатени от сметка на
съда.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8