Решение по дело №1766/2024 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 221
Дата: 23 май 2025 г. (в сила от 27 юни 2025 г.)
Съдия: Боян Пенев Войков
Дело: 20244520201766
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Русе, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно
дело № 20244520201766 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Ц. П., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез
адв. И. П. от АК – Русе, със съдебен адрес ***, против Наказателно
постановление № 24-1085-002050/14.06.2024 г. на началник група в Сектор
„Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв. на основание чл. 183, ал. 5, т.
1 ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и
незаконосъобразно, издадено при грубо нарушаване на
административнопроизводствените правила и в протИ.речие с
материалноправните норми. Оспорва да е извършил описаното в НП
административно нарушение и това обстоятелство било безспорно доказано
от събраните в хода на административнонаказателното производство
доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява,
вместо нея се явява упълномощеният защитник адв. И. П. от АК – Русе, който
поддържа жалбата, моли за отмяната на наказателното постановление и за
1
присъждане на разноски по делото. Счита, че въпреки доказателството от
Общинско предприятие „Комунални дейности“ към Община Русе не се
установявало в действителност дали светофарната уредба е била изправна.
Неговата доверителка шофирала от години в този район и била наясно с
работния цикъл на светофара и винаги е внимавала за него. Налице били
разминавания в показанията на свидетелите, поради което не следвало да
бъдат кредитирани.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 09.10.2024 г.
по пощата, при положение че Наказателното постановление е било връчено на
нарушителя лично на 25.09.2024 г., поради което се явява процесуално
допустима.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателно постановление № 24-1085-002050/14.06.2024 г. на началник
група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, е издадено против М. Ц.
П., за това, че на 28.05.2024 г., в 14,32 ч, в гр. Русе на бул. „Липник“ – на
пешеходен светофар, в посока с кръстовище с ул. „Никола Петков“, в
качеството си на водач на лек автомобил „Нисан Микра“ с рег. № Р *** РС, не
съобразила поведението си със сигналите на светофарната уредба, като
преминала на забраняващ червен сигнал.
От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
На 28.05.2024 г. около 14,32 ч жалб. П. управлявала своя собствен лек
автомобил - „Нисан Микра“ с рег. № Р *** РС, като се движила с него по бул.
„Липник“ в гр. Русе в посока кръстовището на Олимп – кръстовището на
булеварда с ул. „Никола Петков“. В близост до сградата на ТД „Митница“ –
Русе се намирала светофарна уредба – пешеходен светофар, който бил
поставен с цел улесняване пресичането на бул. „Липник“ от пешеходци,
доколкото същият е обичайно с натоварено движение. Тази светофарна уредба
била съставена от светофари, сигнализиращи водачите на движещите се в
двете посоки по платното за движение превозни средства, като разполагал и
2
със светофарни уредби за сигнали за пешеходците. Перпендикулярно на
платното за движение била разположена и пешеходна пътека. Този светофар
обаче не винаги функционирал в нормален работен режим. Нормалният
работен режим – в последователност на светване на червена, жълта и зелена
светлина, бил всеки работен ден от 07,00 ч до 09,00 ч и от 13,00 ч до 15,00 ч. В
останалото време този светофар излъчвал жълта мигаща светлина. Жалб. П. се
движила към този светофар, като зад нея се движил полицейски патрулен
автомобил на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, в който били
служителите Г. Н. П. и С. Л. Г.. Светофарната уредба, предвид часовия
диапазон, работела в нормален режим, но това обстоятелство убягнало на
жалбоподателката и тя не забелязала, че към него момент светофарната
уредба показвала червен сигнал за движещите се по бул. „Липник“ ППС и не
спряла, а продължила движението си. Това било забелязано от полицейските
служители, които активирали звуковата и светлинната сигнализация на
управлявания от тях служебен автомобил и заставили жалбоподателката да
спре, след което обяснили какво нарушение е било извършено и пристъпили
към съставяне на АУАН.
Тази фактическа обстановка като цяло не е оспорвана от
жалбоподателката. От една страна процесуалният представител заявява, че
от писмото на Общинско предприятие „Комунални дейности“ не ставало ясно
дали процесната светофарна уредба е била изправна към момента на
нарушението и макар и в писмото да е отразено, че към процесната дата не са
били извършвани ремонтни дейности, това не значело, че такива не са били
извършени на следващия ден. Аргументите на жалбоподателя са
неоснователни, тъй като почиват на предположения. В настоящия случай
имаме предоставена информация от собственика на пътя, съответно на
пътните съоръжения, който следи за тяхната изправност, че на датата и часа на
нарушението светофарната уредба е работила в нормален режим и не е имало
данни същата да е била неизправна. Това е в унисон със заявеното от
разпитаните свидетели, които са категорични, че към момента на нарушението
светофарната уредба е работила в нормален режим и те са спрели на червения
светофарен сигнал, докато жалбоподателката е продължила, след което са
включили светлинен и звуков сигнал, т.е. специален режим на движение, за да
могат да я последват, спрат и извършат проверка и съставят АУАН.
Съдът не намира за основателни доводите на жалбоподателя за
3
протИ.речие в показанията на свидетелите. Показанията и на двамата
полицейски служители еднопосочно говорят как жалбоподателката е
преминала на червен светофар, а пред двамата тя е заявила, че не е обърнала
внимание на светофарната сигнализация, или не е разбрала, че е налице
подаден червен забраняващ сигнал. Показанията и на двамата свидетели са
еднопосочни относно всички допълнителни обстоятелства, свързани с
извършеното нарушение и впоследствие извършената проверка, поради което
не е налице у съда съмнение за тяхната достоверност и същите следва да бъдат
изцяло кредитирани.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за
тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на
който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Не е налице протИ.речие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
Съставът на нарушението по чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП предвижда
наказание „глоба“ за този водач, който преминава на сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването му. Не се оспорва от страна на
жалбоподателя, а от фактическата обстановка еднопосочно се установява, че
жалб. П. е имала качеството „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 ДР на ЗДвП,
защото е управлявала моторно превозно средство. Управлението на ППС се
изразява с боравене на уредите за контрол на същото, привеждането му в
движение, привеждането му от движение в спряло състояние, предприемане
на маневри и т.н., което е безспорно установено по отношение на лекия
автомобил „Нисан Микра“ с рег. № Р *** РС да е извършвано от
жалбоподателката. От обективна страна жалбоподателката е преминала на
червен, забраняващ сигнал на светофарната уредба, което е било забелязано от
двамата полицейски служители – Г. Н. П. и С. Л. Г., който са се намирали зад
4
нейния автомобил. Същите са свидетели очевидци на нарушението, поради
което съставеният АУАН има презумптивна доказателствена сила на
основание чл. 189, ал. 2 ЗДвП, която жалбоподателят понастоящем не е успял
да обори. От субективна страна жалбоподателката е действала при
небрежност като форма на вината, тъй като не е целяла да наруши правилата
за движение, но е била длъжна и е могла да забележи червеният сигнал на
светофарната уредба, щом полицейските служители, които са се движили зад
нея в същата посока, са успели да възприемат този светлинен сигнал и
първоначално да се съобразят с него.
Санкционната норма на чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП предвижда фиксиран
размер на наказанието „глоба“, върху което съдът не може да влияе по
никакъв начин. Налице е формално нарушение, като съставът му не
предвижда настъпване на общественоопасни последици. Същото не носи
белези на нарушение с по-ниска от обичайната степен на обществена
опасност, за да бъде приложен чл. 28 ЗАНН, предвид обявяването за
протИ.конституционен текстът на чл. 189з ЗДвП с РКС № 4 от 2025 г. - ДВ, бр.
38 от 2025 г.
При тези обстоятелства съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.
С оглед изхода на делото административнонаказващият орган има право
на разноски, но той не е представил доказателствата за направата на такива,
както и не е поискал присъждането им, поради което и съдът не дължи
произнасяне по въпроса за разноските с решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1085-
002050/14.06.2024 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД
МВР – Русе, с което на М. Ц. П., ЕГН: **********, с адрес ***, е наложено
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП за
нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
5
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6