№ 273
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ралица Димитрова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000501787 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство „Минерална вода
Княжево“ ЕООД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е
връчен редовно на 13.05.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 16.05.2024
г.) обжалва в цялост Решение № 260252/24.04.2024 г., постановено по гр.д.№
2909/2019 г. по описа на Софийски градски съд, І-23 състав, с което
първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от него срещу ответника
Държавата главен положителен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124 ГПК за установяване по отношение на ответника, че ищецът
е собственик на 31,26 % идеални части от поземлен имот, който имот по
кадастралната карта и кадастрални регистри и съгласно скица на поземлен
имот № 15-73853 от 24.03.2014 г. на АГКК - гр. София, представлява -
поземлен имот с идентификатор 68134.1896.837 по кадастрални карта на
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-69/14.12.2010 г. на ИД на
АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, р-н Витоша, „Цар Борис ІІІ“ №
178 с площ 8943 кв.м., с номер на предходен план 330, квартал 80, парцел III,
заедно с построените в него сгради, както и предявения евентуален
1
отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124
ГПК за установяване по отношение на ответника, че ответникът не е
собственик на 31,26 % идеални части от гореописания поземлен имот.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Д.
с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно
приложено на л.827, том ІІІ от първоинстанционното дело. Въззивникът-ищец
е внесъл дължимата за въззивно обжалване държавна такса с вносен
документ от 14.05.2024 г., приложен към въззивната жалба.
С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.
Въззивникът-ищец счита, че решението е неправилно - постановено при
несъобразяване с относимите материалноправни норми, при допуснати
процесуални нарушения и е необосновано с фактите и обстоятелствата,
установени по делото. Твърди се, че първоинстанционният съд е извършил
неправилна и непълна преценка на доказателствата, приети по делото, както и
на установената фактическа обстановка до приключване на устните
състезания. Твърди се, че съдът не е взел предвид и изтеклия давностен срок
до приключване на устните състезания по делото на основание чл.235, ал.3 от
ГПК. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че владението
упражнявано от ищеца е явно, постоянно, непрекъснато и спокойно. Във
въззивната жалба се развиват подробни съображения по съществото на спора.
Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови
друго, с което уважи предявения положителен установителен иск за
собственост на основание осъществявано от ищеца явно, необезпокоявано и
непрекъснато давностно владение за повече от десет години, считано от
10.01.2014 г. до 02.02.2024 г., което владението ищецът осъществява и до
момента. Претендират се разноските, сторени и пред двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответника Държавата чрез пълномощник по чл.32, т.4 от ГПК Областния
управител на Област София с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва изцяло въззивната жалба на ищеца по подробни аргументи по
съществото на спора, изложени в отговора.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ищеца като
неоснователна и недоказана. Претендира сторените разноски, включително за
юрисконсултско възнаграждение.
2
С оглед на предмета на настоящото производство, Решение №
260252/24.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 2909/2019 г. по описа на
Софийски градски съд, І-23 състав се обжалва в неговата цялост.
В открито съдебно заседание въззивникът-ищец моли съда да уважи
въззивната жалба по подробни съображения изложени както в нея, така и в
представената по делото писмена защита. Претендира направените разноски,
за което представя списък по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание въззиваемият-ответник, редовно призован,
не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с положителен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от „Минерална вода
Княжево“ ЕООД против Държавата за установяване в отношенията между
страните, че ищцовото дружество е собственик на 31,26% идеални части от
поземлен имот с идентификатор 68134.1896.837 с площ от 8 941 кв.м.
заедно с построените в него сгради, а при условията на евентуалност
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ответникът не е собственик
на тези идеални части.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни
факти и обстоятелства:
Между страните не се спори, а и с представените и приети пред
първоинстанционния съд нотариален акт за дарение на идеални части № 145,
том V, рег.№ 12473, дело № 894/29.12.2001 г., нотариални актове за покупко-
продажба на идеални части №№ 146, том V, рег. № 12479, дело №
895/29.12.2001 г., 052, том ІІІ, рег.№ 9535, дело № 423/27.08.2002 г., 042, том
ІV, рег. № 12260, дело № 609/06.11.2002 г. и 190, том ІV, рег.№ 14180, дело №
749/27.12.2002 г., се установява, че ищецът се легитимира като собственик на
основание дарение и покупко-продажба на 13,4605% от 68,74% идеални части
на следните недвижими имоти:
3
1.комплекс от сгради, находящи се в гр.София на бул. „Цар Борис ІІІ“ и
бул.“Н.Петков“, състоящ се от:
-административна сграда № 1,
-административна сграда № 1,
-трафопост,
-гараж № 19,
-парокотелно № 23,
-жилищен блок № 2 с площ от 420 кв.м.,
-паянтова постройка с площ от 288 кв.м.,
-фабрична сграда № 1 с площ от 2775 кв.м.,
-фабрична сграда № 2 с площ от 440 кв.м.,
-фабрична сграда № 3 с площ от 600 кв.м.,
-фабрична сграда № 4 с площ от 300 кв.м.,
-фабрична сграда № 5 с площ от 150 кв.м.,
-склад № 1 с площ от 144 кв.м.,
-склад № 2 с площ от 420 кв.м.,
-склад № 3 с площ от 240 кв.м.,
-склад № 4 с площ от 200 кв.м.,
-склад № 5 с площ от 35 кв.м.,
-склад № 6 с площ от 60 кв.м.,
-склад № 7 с площ от 84 кв.м.,
-склад № 8 с площ от 100 кв.м., -склад № 1 с площ от 144 кв.м.,
-склад № 9 с площ от 25 кв.м.,
-склад № 10 с площ от 578 кв.м.,
-склад № 11 с площ от 110 кв.м.,
-склад № 12 с площ от 85 кв.м.,
-склад № 13 с площ от 5 кв.м.,
-склад № 14 с площ от 45 кв.м.,
-склад № 15 с площ от 140 кв.м.,
-склад № 16 с площ от 180 кв.м.,
4
-склад № 17 с площ от 91 кв.м.,
-склад № 18 с площ от 176 кв.м.,
-склад № 19 с площ от 168 кв.м.,
-склад № 20 с площ от 96 кв.м.,
-склад № 21 с площ от 169 кв.м.,
-склад № 22 с площ от 161 кв.м.,
-склад № 23 с площ от 240 кв.м.,
-други нежилищни сгради с площ 324 кв.м., заедно с дворното място, в
което са построени гореописани сгради, съставляващо съгласно скица № СТ-
94-Н-36/2000 от 18.06.2002 г. издадена от район Витоша урегулирани
поземлени имоти № І и ІІІ от квартал 80 по плана на гр.София, местността
„Карпузица“ в регулационния план на гр.София, утвърден със Заповед № РД-
09-50-02/05.01.1999 г. и площ по доказателствен акт от 19567 кв.м., при съседи
на мястото по скица: бул. „Н.Петков“, , бул. „Цар Борис ІІІ“-нов, бивш бул. „9-
ти септември“, УПИ VІ-358, УПИ І-359, УПИ ІV-360, УПИ VІІ-361 и улица,
2.жилищна сграда № 1, застроена на 180 кв.м. и едноетажна жилищна
сграда № 2, застроена на 168 кв.м., находящи се в гр.София, ул. „Ген.Кутузов“
№ 8, заедно с мястото, в което са построени сградите, съставляващо УПИ ІІ-96
по плана на гр.София, кв.Княжево, местност жк „Гърдова глава“, квартал
184Б, цялото с площ по скица 3 450 кв.м., при съседи: улица, улица
„М.Ц.Кутузов“, УПИ ІІІ-302, V-300, VІ-301 и І-97,
3.дворно място, съставляващо УПИ І-309, находящо се в гр.София,
местност жк „Карпузица“, квартал 75 с площ от 900 кв.м., при съседи: улица,
улица, УПИ VІІІ-311 и ІІ-310, 419, 420.
Не се спори, че съобразно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
69/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, спорните 31,26%
идеални части са от поземлен имот с идентификатор 68134.1896.837 с площ
8 943 кв.м., с адрес на поземления имот гр.София, район Витоша, „Цар Борис
ІІІ“ № 178, заедно с построените в него сгради с идентификатори №№
68134.1896.837.1 с площ 83 кв.м., 68134.1896.837.2 с площ 652 кв.м.,
68134.1896.837.3 с площ 16 кв.м., 68134.1896.837.4 с площ 8 кв.м.,
68134.1896.837.5 с площ 87 кв.м., 68134.1896.837.6 с площ 171 кв.м.,
68134.1896.837.7. с площ 320 кв.м., 68134.1896.837.8 с площ 53 кв.м.,
5
68134.1896.837.9 с площ 87 кв.м., 68134.1896.837.10 с площ 17 кв.м.,
68134.1896.837.11 с площ 389 кв.м., 68134.1896.837.12 с площ 369 кв.м.,
68134.1896.837.13 с площ 5 кв.м., 68134.1896.837.14 с площ 47 кв.м. и
68134.1896.837.15 с площ 89 кв.м.
Не се спори, че праводателите на ищеца са собственици на основание
чл.2, ал.1, във връзка с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.2 от ЗВСОНИ, т.е. на основание
настъпила реституция по силата на закона върху собствеността на
недвижимите имоти, които са били отчуждени по Закона за национализация на
частни индустриални и минни предприятия (обн., ДВ, бр. 302 от 1947 г.; изм.,
бр. 176 от 1949 г.).
Установява се, че тези имоти са били собственост на „Първо българско
акционерно дружество за книжно-мукавено производство“, национализирано
през 1947 г. с посочения закон. Процесният недвижим имот е завзет от
„Книжно-мукавяна фабрика“ АД и за него е съставен АДС № 7191 (2387) от
18.04.1970 г., СГНС „Кирковски“, РНС.
Установява се, че със Заповед № РД-57-128 от 30.06.1999 г., поправена
със Заповед от 25.10.2002 г. на Областния управител на Област София, са
отписани от актовите книги за държавна собственост на Район „Витоша“
актове за държавна собственост №№ 279/12.07.1949 г., 4637 (2660)/28.08.1962
г., 4636 (2058)/1962 г., 6347-констативен, 2451/20.11.1951 г., 4634
(2059)/28.08.1962 г., 277/12.07.1949 г., 278/1949 г., 2452 (1538)/1951 г., 538/1951
г. за 68,74% идеални части от гореописаните имоти, находящи се в гр.София,
ж.к. „Гърдова глава“, Красно село, Княжево и владението им е предадено на
праводателите на ищеца-наследниците на бившите акционери на „Първо
българско акционерно дружество за книжно-мукавено производство“-
Княжево, София.
Не се спори, че останалите наследници на бившите акционери с дял на
акциите 31,26%, не са подали заявления за възстановяване на тяхната
собственост.
Установява се, че за процесните идеални части от недвижимия имот по
реда на ЗДС е съставен Акт за частна държавна собственост № 09225 от
12.07.2016 г., вписан в СВ-София на 15.07.2016 г. с вх.рег.№ 43356, том С,
№1а, имотна партида 335554. Като правно основание за придобиване на имота
от държавата е посочен чл.3, т.5 от ЗДС, придобит чрез други способи,
6
предвидени в закон.
Не се спори, че за по-голяма част от недвижимите имоти, в периода от
01.01.2003 г. до 2005 г., са сключени множество договори за отдаването им под
наем, като страна и наемодател по тези договори е ищеца.
По молба вх.№ 4704/18 от 18.02.2004 г. на ищеца чрез неговия законен
представител, в която е посочено, че Държавата чрез областния управител е
собственик на 31,26% идеални части от имота, Областният управител на
Област София е издал на основание чл.80, ал.1 от ЗДС заповеди за изземване
на реституираните части от имотите, както следва: Заповед № РД-15-
063/08.03.2004 г. за изземване от „Инфолес“ ЕООД и Заповед № РД-15-
064/08.03.2004 г. за изземване от „Детска радост“ АД. Видно от приложените
констативни протоколи заповедите са изпълнени на 18.03.2004 г.
От приетите по делото справки л.381-388, том І от първоинстанционното
дело, се установява че за периода м.01-м.09.2010 г. от постъпилите суми от
наеми и след удръжка за направените разходи, на областния управител са
разпределяни суми от наемите, съответни на притежавания дял от 31,26%,
което е извършвано до 30.11.2011 г., след което разходите са надвишавали
приходите и не е оставала сума за разпределение.
С неоспореното от страните заключение на приетата пред
първоинстанционния съд ССчЕ се установява, че за периода от 09.09.2009 г. до
10.01.2014 г. по банковата сметка на Областна администрация област София са
получени 84 105,23 лв., представляващи приходи от наем. Наредител на
сумите е ищеца-„Минерална вода Княжево“ ООД. За всеки един превод на
същата дата е издавана фактура с обща стойност, съответстваща на
постъпилата сума по банковата сметка. От аналитичен регистър на счетоводна
сметка 498/17-Област София град на „Минерална вода Княжево“ ЕООД за
периода от 09.09.2009 г. до 31.12.2014 г. се установява, че всички фактури
предмет на експертизата с изключение на две фактури, са намерили
счетоводно отражение в дружеството. Осчетоводени са извършени плащания
по тях в общ размер на 80 105,23 лв. Разликата от 4000 лв. в
осчетоводяванията се дължи на започване на работа със счетоводен софтуер
след 31.12.2009 г.
През 2011 г. е свиквано и общо събрание на съсобствениците във връзка
с вземане на решение за използването и управляването на съсобствените
7
имоти, избор на управител на общата вещ и на контролен съвет, на което е бил
поканен и ответника чрез Областния управител.
Пред първоинстанционния съд са събрани свидетелски показания.
Свидетелят Е. Х. Е. установява, че от 2004 г. е наемател на ищеца, има
автосервиз. През целия период откакто е наемател не е забелязал външни лица
да са имали претенции и някой да се е изявявал като собственик. Винаги
ищецът е поддържал сградите, както и охраната.
Свидетелят Р. Г. П. установява, че също от 2004-2005 г. е наемател на
ищеца, има работилница. Обектът е ограден, заключва се, има си охрана.
Наемът се събира от ищеца.
Пред първоинстанционния съд е прието и заключение на СТЕ, което
обаче настоящият съдебен състав намира, че е неотносимо към подлежащите
на доказване факти.
Всъщност по делото и пред първоинстанционния съд са събирани
множество писмени доказателства, които настоящият въззивен състав не
обсъжда, доколкото счита, че огромна част от тях касаят установяване на
безспорния между страните факт на реституция на 68,74% идеални части от
недвижимите имоти, а друга част са неотносими към доказване на
придобивното основание, а именно изтекла в полза на ищеца придобивна
давност с начало 18.03.2004 г.
Предмет на главно и пълно доказване е владение на ищеца
осъществявано в периода от 18.03.2004 г. до 18.03.2014 г., когато твърди да е
станал собственик на процесните идеални части.
Съобразно т.2 от Тълкувателно решение № 4/2012 от 17.12.2012 г. на
ВКС, ОСГК, позоваването не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, зачитани към момента на
изтичане на законовия срок. Следователно в настоящото производство следва
да се установи към 18.03.2014 г. били ли са налице законовите
материалноправни предпоставки, довели до придобиването на собствеността
върху процесните идеални части от недвижимия имот от ищцовото дружество.
При така установените по-горе факти първоинстанционният съд е приел
за неоснователни както главния, така и евентуалния иск и ги е отхвърлил
изцяло.
8
Пред въззивният съд са разпитани свидетелите Е. Х. Е. и Р. Г. П.,
разпитани и пред първоинстанционния съд, които установяват, че и към
момента всичките им взаимоотношения във връзка със сключените договори
за наем се развиват само с ищеца. Никой друг освен представител на ищеца,
не е идвал при свидетелите да се представя като собственик и да иска да бъде
сключен договор за наем с него.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ищеца по делото и е насочена срещу
валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258,
ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално
допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявеният главен иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Предявен е положителен установителен иск за собственост.
Безспорен е правния интерес на ищеца от водене на установителен иск
за собственост, до колкото правото му на собственост върху процесния
недвижим имот се оспорва от ответника. Правният интерес произтича от
претендирането от страна на ищеца на отричаното от ответника право.
Ищецът се легитимира като собственик на основание издаден
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на
основание давностно владение № 113, том ІІ, рег.№ 10459, дело №
237/03.10.2014 г. на нотариус Р. Р. с рег.№ *** на НК, а ответникът се
легитимира извънсъдебно като собственик на спорните идеални части на
основание Акт за частна държавна собственост № 09225 от 12.07.2016 г.,
вписан в СВ-София на 15.07.2016 г. с вх.рег.№ 43356, том С, №1а, имотна
партида 335554.
По същество на исковата претенция.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост
9
посредством фактическото упражняване съдържанието на тези права през
период от време, определен в закона, в случая 10 години, доколкото ищецът се
явява недобросъвестен владелец. Ищецът не доказа да е установил владение
върху имота на правно основание, годно да го направи собственик, а и не е
твърдял такова.
Според чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна
собственост по отношение на един - отчасти или изцяло чужд, недвижим
имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият
собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период - по-дълъг от 10
години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ - corpus, без
противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е
демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на
пълноправен собственик - animus, т. е., че упражнява собственическите
правомощия единствено за себе си. Само доколкото елементите на
фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС са налице по отношение на
претендиращия собствеността владелец в рамката на едно пълно и пряко
доказване в хода на процеса, то и искът за изтекла придобивна давност може
да бъде уважен. Доказването на условията на закона - елементите от
фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, за признаване право на собственост
на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата
на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни
предпоставки, изключва придобиването на собствеността.
Съсобствеността върху процесния имот е възникнала въз основа на
реституция по ЗВСОНИ, както и въз основа на разпореждания чрез дарение и
договори за покупко-продажби на идеални части от имотите, т.е.
съсобствеността произтича от юридически факт, различен от наследяването.
По силата на издадените Заповеди от ответника на основание чл.80 от
ЗДС ищецът е въведен във владение на имота заедно с другите съсобственици
на 18.03.2004 г., когато са изпълнени заповедите, за което са представени
констативни протоколи, които не са оспорени от нито една от двете страни.
В резултат на горното е възникнало съвладение, придобито от всяко
10
едно от лицата - съсобственици, като при придобиване на това съвладение,
както ищецът така и другите съсобственици са имали намерение да държат
вещта като своя обща заедно с останалите и това намерение е било налице при
установяването на фактическата власт на 18.03.2004 г.
Според настоящия въззивен състав, характерът на производството по
чл.80 ЗДС, представляващо законодателно уреден административен ред за
защита на държавна собственост, както и обстоятелството, че в констативния
протокол от 18.03.2004 г. (л.349-350, том І от първоинстанционното дело, на
който ищецът основава началото на своето владение, съгласно уточнителна
молба вх.№ 20933/17.02.2020 г., том ІІ от делото на СГС) изрично е посочено,
че иззетия от „Детска радост“ АД имот е предаден не само на наследниците на
бившите акционери на „Първо българско акционерно дружество по книжно-
мукавено производство“-Княжево и на управителя на ищцовото дружество, но
са предадени и останалите 31,26% ид.ч. предоставени за управление на
Областния управител, безспорно сочат на придобито владението върху
чуждите идеални части, което изключва намерението те да се държат като
собствени.
Доказателство за осъществяване на съвладение е обстоятелството, че
макар и фактическата власт да е упражнявана от ищеца, то той се е
съобразявал с правото на собственост върху същия имот на всички останали
съсобственици, включително и на ответника. А това се доказва с приетите по
делото справки за разпределяне на разходи и приходи между съсобствениците,
със заключението на ССчЕ, установяващо, че за периода от 09.09.2009 г. до
10.01.2014 г. по банковата сметка на Областна администрация област София са
получени 84 105,23 лв., представляващи приходи от наем, като наредител на
сумите е ищеца-„Минерална вода Княжево“ ООД. Тези действия са в пълно
съответствие с разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС, съобразно която всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с
частта си.
С оглед на горното въззивният съд приема, че установено от ищеца на
основание Заповед по чл.80 от ЗДС владение върху процесните идеални части,
не изключва владението на другия съсобственик.
С оглед на така установените факти и задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС
11
по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията
между съсобствениците е оборена, именно защото основанието, на което
първоначално е установена фактическата власт показва съвладение.
Съобразно същото ТР № 1/2012 г. „След като основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и
на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части
и тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне
с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да
са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане
на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец
се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна
давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението
им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.“
По делото и с оглед ангажираните от ищеца доказателства не се
установи отричане владението на останалите съсобственици. Напротив
установява се, че в периода от 22.03.2007 г. до 09.02.2016 г. са провеждани
множества общи събрания на съсобствениците, на които Областния управител
на Област София е канен в качеството му на съсобственик, включително и от
ищцовото дружество и на които общи събрания е присъствал представител на
Областната администрация на Област София, като са вземани решения за
управление и ползване на съсобствените недвижими имоти.
В хода на настоящото производство ищецът не е доказал т. нар
преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което се е превърнал
от съсобственикът съвладелец в съсобственик владелец, с оглед на което
ищецът не може да се позовава на изтекла в хода на настоящото производство
до приключване на устните състезания придобивна давност. Ако се приеме, че
това обстоятелство се доказва с подаване на исковата молба, с която безспорно
12
ищецът отблъсква владението на ответника, то от датата на която това е
сторено-28.02.2019 г. и до момента не е изтекъл 10-годишния давностен срок,
не е станал собственик на това основание и в хода на настоящото
производство.
С оглед този довод за неоснователност на иска, безпредметно е съдът да
се произнася по въпроса в периода от 18 март 2004 г. и до изтичането на десет
години, т.е. до 18 март 2014 г., имало ли е законово ограничение, относно
възможността да тече давностен срок през посочения период.
Предвид така гореизложеното въззивният съд намира, че ищецът не е
доказал главно и пълно основанието на предявения от него положителен
установителен иск за собственост, а именно: конкретен юридически факт -
придобивна давност с начало 18.03.2004 г., от който спорен него е възникнало
правото му на собственост, поради което не е станал собственик на 18.03.2014
г. на основание изтекла в негова полза в продължение на 10 години
придобивна давност.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено по главния
предявен иск.
При това условие следва да бъде разгледан предявения при условията на
евентуалност отрицателен установителен иск.
Основанието на отрицателния установителен иск е неосъществяването
на юридическите факти, от които според ответника е възникнало правото му
на собственост, а искането е да се установи, че това право не е възникнало и
не съществува. Изложените в исковата молба по отрицателния установителен
иск за собственост фактически обстоятелства за право на собственост на
ищеца, не представляват основание на отрицателния установителен иск за
собственост и не са част от предмета на делото по този иск, а само
обосновават правния интерес на ищеца от предявяването на такъв
установителен иск.
Въззивният съд намира, че макар ищецът да не доказа, че е собственик
на процесните 31,26% идеални части на основание изтекла в негова полза
придобивна давност, същият има правен интерес от предявяване на иска в
качеството си на собственик на основание сделки: дарение и покупко-
продажба на общо 13,4605% идеални части от общо 68,74% идеални части от
13
процесните недвижими имоти, което твърдение е въведено с исковата молба и
за което право на собственост спор между страните няма. Ответникът не
отрича тези права на ищеца.
При аналогична фактическа обстановка е постановено по реда на чл.290
от ГПК Решение № 130/04.01.2021 г., гр.д.№ 746/2020 г., ВКС, І ГО, в което
съставът на ВКС и по процесуалноправния въпрос налице ли е правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху
идеални части от поземлен имот, които не се застъпват със собствените на
ищеца идеални части от имота, е дал положителен отговор, споделяйки
съдебната практика, посочена в самото решение. В решението е прието:
„Когато и двете спорещи страни са се снабдили с констативни нотариални
актове за право на собственост върху идеални части, без правата им да се
застъпват, за ищеца ще е налице правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск по отношение на частта от правата на
ответника, за които последният се е снабдил с нотариален акт и които се
отричат от ищеца. За съсобственика не е без значение кой е сътитуляр на
правото на собственост, наред с него, и каква е квотата му в съсобствеността,
тъй като това касае упражняването на правомощията, произтичащи от правото
му на собственост върху притежаваната идеална част от вещта и включени в
съдържанието на това право. От значение е във вътрешните отношения с
останалите съсобственици, свързани с използването, управлението,
поддържането, подобряването и т.н. на общата вещ, уредени в чл. 30-чл. 32 ЗС
и чл. 41 ЗС, от значение е за законосъобразното упражняване правото му на
разпореждане чрез продажба на трето лице с притежаваната от него идеална
част (следва да е наясно спрямо кого да изпълни задължението си по чл. 33
ЗС), от значение е за законосъобразното и валидно упражняване на правото му
на ликвидиране съсобствеността чрез делба на общата вещ, уредено в чл. 34
ЗС, съотв. чл. 69 ЗН, за законосъобразното упражняване на правата на
наследниците да се разпоредят с наследената вещ (предвид опасността
разпоредителната сделка да се окаже недействителна по чл. 76 ЗН) и др.
Затова, за съсобственика ще е налице правен интерес да отрече със сила на
пресъдено нещо претендирани от ответника права върху идеални части от
имота или размера им дори ако същите не се застъпват с идеалните части на
ищеца. Правният интерес от отрицателния установителен иск за собственост
се разкрива и от процесуалното поведение на ответника, когато същият
14
продължава да претендира отричаното от ищеца право на съсобственост върху
идеална част от имота.“
И не на последно място, макар и да не се е позовал изрично, то от
исковата молба става ясно, че при отричане на правата на собственост на
ответника, за ищеца остава възможността да се позове на изтеклата в негова
полза придобивна давност, включително и с оглед на обстоятелството, че тъй
като имотът не е държавен, за него не действа забраната за придобиване по
давност и не е спряло течението на придобивната давност.
И тъй като ищецът е доказал правен интерес, то съдът следва да се
произнесе по неосъществяването на юридическите факти, от които според
ответника е възникнало правото му на собственост.
Въззивният съд намира, че ответникът Държавата не се легитимира като
собственик на 31,26% идеални части на посоченото от нея както в издадения
акт за частна държавна собственост № 09225 от 12.07.2016 г., така и в
отговора правно основание- чл.3, т.5 от ЗДС, придобит чрез други способи,
предвидени в закон и по-конкретно, че след като наследниците на останалите
31,26% идеални части, притежавани от бившите акционери, не са заявили и
упражнили правата си в преклузивния срок по чл.6 от ЗОСОИ да поискат
възстановяване на отнетото им недвижими имущество, то те са останали в
собственост на държавата, тъй като в противен случай имотът ще остане без
титуляр на собственост, което е недопустимо.
Въззивният съд изцяло споделя Решение № 259/2012 г. от 08.01.2013 г.,
гр.д.№ 299/2012 г., ВКС, ІІ ГО, съобразно което: „по смисъла на чл.1 и чл.2
ЗВСОНИ възстановяването на собствеността настъпва по право – по силата на
закона при наличие на визираните в него условия – чл.2, ал.3, без да е
необходим допълнителен административен или съдебен акт, като съгласно
този текст моментът на реституцията се свързва с този на влизане в сила на
реституционния закон – 25.02.1992 год.“, както и че: „възстановяването на
собствеността в хипотезата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ настъпва ex lege, без
законът да предвижда като материалноправна предпоставка за реституция
волево изявление на собственика на имота, респ. на неговите наследници.
Изричното позоваване на реституционния ефект от страна на собственика по
предявения от него иск за правото на собственост, възстановено в хипотезата
на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, не е и безусловно необходимо процесуално действие за
15
защита на настъпилите по силата на закона материалноправни последици,
които съдът би следвало да зачете към момента на влизане на Закона в сила,
щом са били налице условията на чл.2, ал.3 ЗВСОНИ.“
ЗОСОИ е неприложим в конкретния случай. Възстановяването на
собствеността става ex lege, т.е. по силата на закона, а не с нарочен акт на
орган на държавна власт. Само когато собствеността не може да се възстанови
реално се полага обезщетение по ред, определен със ЗОСОИ, предвид
разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от ЗВСОНИ. Изключение от този принцип за
начина на възстановяване на собствеността е въведена за хипотезата на чл.4,
ал.3 ЗВСОНИ, според която с искане пред министъра на финансите, което се
подава в преклузивен 6-месечен срок, правоимащите да поискат
възстановяване на собствеността върху отчуждения им имот. Това изключение
нито се твърди, нито се установява да е налице.
Между страните както е посочено вече в мотивите на настоящото
решение, не е налице спор, че възстановяването на собствеността върху
процесните имоти е настъпила с влизане в сила на реституционния закон на
25.02.1992 год., т.е. наследниците на останалите 31,26% идеални части,
притежавани от бившите акционери се легитимират като собственици на тези
идеални части, а не държавата. Същите не могат да бъдат поставени в
различно правно положение от останалите собственици с 68,74% идеални
части, по отношение на които Държавата е деактувала недвижимите имоти.
Това, че собствениците не са установени, не означава, че собственик е
станала Държавата, доколкото това правно основание на чл.6 от ЗС, в
първоначалната му редакция /ДВ, бр. 92/1951 г./, че държавата става
собственик на имотите, които придобива по силата на законите, а така също и
на имотите, които нямат друг собственик е съществувало до изменението в ДВ
бр. 77/1991 г., след което такова правно основание за придобиване право на
собственост от Държавата не съществува и не е уредено, т.е. не е предвидено
със закон, нито към 25.02.1992 г., нито към датата на съставяне на Акта за
частна държавна собственост № 09225 - 12.07.2016 г.
Ето защо и по така изложените съображения, въззивният съд намира, че
Държавата не е собственик на процесните идеални части, поради което и
предявеният при условията на евентуалност отрицателен установителен иск се
явява основателен и следва да бъде уважен.
16
По тези съображения първоинстанционното решение и в тази част
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
предявеният в условията на евентуалност отрицателен установителен иск
следва да бъде уважен.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото съдът следва да преразпредели разноските
направени пред първата инстанция.
С оглед уважаване на исковата претенция на ответника не се дължат
разноски, поради което и първоинстанционното решение в частта, с която
ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 200 лв. следва
да бъде отменено.
Видно от списъка на разноски, приложен от ищеца на стр.826, том ІІІ от
първоинстанционното дело, същият претендира разноски в размер на 400 лв.
депозит вещо лице и адвокатско възнаграждение, платено на адвокат Д. в
размер на 5000 лв., съобразно уточнението направено от последния в хода по
същество в проведеното на 02.02.2024 г. открито съдебно заседание.
На стр.828, том ІІІ от първоинстанционното дело е представен договор
за правна защита и съдействие от 29.09.2022 г. по силата на който ищецът се е
задължил да заплати на адвоката Д. адвокатско възнаграждение в размер на
5 900 лв. Договорът обаче не служи като разписка за платеното
възнаграждение, предвид изричната договорка между страните, че
договореното възнаграждение в размер на 5 900 лв. ще се заплати напълно от
клиента по банковата сметка на адвоката в деня на сключването на договора.
До приключване на устните състезания пред първата инстанция не са
представени доказателства, удостоверяващи заплащането на уговореното
адвокатско възнаграждение, поради което на ищеца не следва да бъдат
присъждани разноски направени от него за адвокатско възнаграждение.
По разноските пред въззивната инстанция:
По вече изложените съображения съдът не присъжда на въззивника
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и пред въззивната
инстанция, тъй като до приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция не са представени писмени доказателства, удостоверяващи
заплащане на конкретно уговорено възнаграждение. Представено е само
пълномощно и то от първата инстанация.
17
Следва да се присъдят разноски за заплатена държавна такса в размер на
772,50 лв. за въззивно обжалване.
Разноски за вещо лице в размер на 1200 лв. не са правени. Направени са
общо разноски в размер на 1000 лв. пред първата инстанция, от която сума
обаче със списъка на разноски пред първата инстанция е претендирана сума в
размер на 400 лв., която ще бъде присъдена. Разноски за държавна такса,
внесена пред първата инстанция не са претендирани със списъка за разноски.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260252/24.04.2024 г., постановено по гр.д.
№ 2909/2019 г. по описа на Софийски градски съд, І-23 състав, в частта, с
която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от „Минерална вода
Княжево“ ЕООД срещу ответника Държавата главен положителен
установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК за
установяване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 31,26 %
идеални части от поземлен имот, който имот по кадастралната карта и
кадастрални регистри и съгласно скица на поземлен имот № 15-73853 от
24.03.2014 г. на АГКК - гр. София, представлява - поземлен имот
с идентификатор 68134.1896.837 по кадастрални карта на кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18-69/14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес
на поземления имот: гр. София, р-н Витоша, „Цар Борис ІІІ“ № 178 с площ
8943 кв.м., с номер на предходен план 330, квартал 80, парцел III, заедно с
построените в него сгради.
ОТМЕНЯ Решение № 260252/24.04.2024 г., постановено по гр.д.№
2909/2019 г. по описа на Софийски градски съд, І-23 състав, в частта, с която,
съдът е отхвърлил предявения евентуален отрицателен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124 ГПК за установяване по отношение на
ответника, че ответникът не е собственик на 31,26 % идеални части от
гореописания поземлен имот, както и в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски в размер на 200 лв. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
18
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните и по
предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК от „Минерална вода Княжево“ ЕООД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Витоша, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 178, че Държавата представлявана от
Министъра на МРРБ, с адрес за призоваване: гр.София, ул. „Алабин“ № 22 НЕ
Е СОБСТВЕНИК на 31,26 % идеални части от поземлен имот, който имот по
кадастралната карта и кадастрални регистри и съгласно скица на поземлен
имот № 15-73853 от 24.03.2014 г. на АГКК - гр. София, представлява -
поземлен имот с идентификатор 68134.1896.837 по кадастрални карта на
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-69/14.12.2010 г. на ИД на
АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район Витоша, бул. „Цар Борис
ІІІ“ № 178 с площ 8943 кв.м., с номер на предходен план 330, квартал 80,
парцел III, при съседи: поземлени имоти с идентификатори идентификатор
68134.1896.889, идентификатор 68134.1896.744, идентификатор
68134.1896.361, идентификатор 68134.1896.844, идентификатор
68134.1896.843, идентификатор 68134.1896.891, идентификатор
68134.1896.842, идентификатор 68134.1896.841, идентификатор
68134.1896.544, идентификатор 68134.1896.840, идентификатор
68134.1896.531, заедно с построените в него сгради, както следва: Сграда с
идентификатор 68134.1896.837.1, със застроена площ 83 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение – промишлена сграда, разположена в ПИ с идентификатор
68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.2, със застроена
площ от 652 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – друг вид обществена
сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837, Сграда с
идентификатор 68134.1896.837.3, със застроена площ от 16 кв.м., брой етажи
1, с предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837; Сграда с
идентификатор 68134.1896.837.4, със застроена площ от 8 кв.м., брой етажи 1,
с предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837; Сграда с
идентификатор 68134.1896.837.5, със застроена площ от 87 кв.м., брой етажи
1, с предназначение – друг вид обществена сграда, разположена в ПИ с
идентификатор 68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.6, със
19
застроена площ от 171 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – промишлена
сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837; Сграда с
идентификатор 68134.1896.837.7, със застроена площ от 320 кв.м., брой етажи
1, с предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837; Сграда с
идентификатор 68134.1896.837.8, със застроена площ от 53 кв.м., брой етажи
1, с предназначение – промишлена сграда, разположена в ПИ с идентификатор
68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.9, със застроена
площ от 87 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – друг вид производствена,
складова, инфраструктурна сграда, разположена в ПИ с идентификатор
68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.10, със застроена
площ от 17 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – друг вид обществена
сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837; Сграда с
идентификатор 68134.1896.837.11, със застроена площ от 389 кв.м., брой
етажи 1, с предназначение – промишлена сграда, разположена в ПИ с
идентификатор 68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.12,
със застроена площ от 369 кв.м., брой етажи 1, с предназначение –
промишлена сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837;
Сграда с идентификатор 68134.1896.837.13, със застроена площ от 5 кв.м.,
брой етажи 1, с предназначение – друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837;
Сграда с идентификатор 68134.1896.837.14, със застроена площ от 47 кв.м.,
брой етажи 1, с предназначение – промишлена сграда, разположена в ПИ с
идентификатор 68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.15,
със застроена площ от 89 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – промишлена
сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837.
ОСЪЖДА Държавата представлявана от Министъра на МРРБ, с адрес за
призоваване: гр.София, ул. „Алабин“ № 22 да заплати на основание чл.78, ал.1
от ГПК на „Минерална вода Княжево“ ЕООД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Витоша, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 178 сумата от 400 лв. (четиристотин лв.)
разноски направени пред първата инстанция и сумата от 772,50 лв.
(седемстотин седемдесет и два и 0,50 лв.) разноски пред въззивната
инстанция.
20
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21