Решение по КНАХД №305/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е па касационна жалба на М. С. Р., с [ЕГН], от [населено място], [улица], ап. 36, ет. 4, чрез адвокат Г. М. от Адвокатска колегия Перник, против Решение № 160 от 15.04.2025 година, постановено по АНД № 1019 по описа за 2024 година на Районен съд Перник.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-1158-002493 от 10.10.2023 година, издадено от началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР Перник, с което на М. С. Р., с [ЕГН], от [населено място], [улица], ап. 36, ет. 4 е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ .

В жалбата се сочи, че решението на първоинстанционния съд е непълно и необосновано. По същество излага доводи в посока на това, че ПРС не се е произнесъл по наведените от него доводи относно това, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения. На второ място посочва, че след събирането на писмени и гласни доказателства в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е била установена различна фактическа обстановка, от тази която е била възприета в издаденото наказателно постановление. Излага виждане, че не той е виновен за настъпване на процесното ПТП, а водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“. С оглед на тези доводи моли съда да постанови съдебен акт, с който решението на Районен съд Перник да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление. Претендира присъждане на направени по делото разноски за две съдебни инстанции.

В проведеното на 24.09.2025 година съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Г. М. от АК Перник, който поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. моли съда да постанови съдебен акт, с който решението на Районен съд Перник да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление. Претендира присъждане на направени по делото разноски за две съдебни инстанции.

В проведеното на 24.09.2025 година съдебно заседание ответникът по касационната жалба – началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР Перник, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., която оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 24.09.2025 година съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага да бъде оставено в сила решението на районния съд.

Административен съд – Перник, касационен състав като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Същото обаче е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон, а основанията за това са следните:

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 983154 от 21.07.2023 година, съставен от М. В. Л. на длъжност: мл. автоконтрольор при ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“ и в присъствието на свидетеля В. С. С. служител към ОДМВР Перник е установено, че на 21.07.2023 година, около 15:50 часа по [улица]с посока на движение към [улица]М. С. Р., с [ЕГН] управлява мотоциклет [Марка] с рег. № ***, собственост на И. П. П., с [ЕГН], като в района на кръстовището с [улица], водачът при избиране на скоростта си на движение не се съобразява с характера и интензивността на движението и се отклонява в дясно по посоката си на движение, излиза от пътното платно и самокатастрофира в дърво. Описаното деяние е квалифицирано от страна на актосъставителя като административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя на 19.09.2023 година.

Тези констатации на актосъставителя са възприети и в издаденото Наказателно постановление (НП) № 23-1158-002493 от 10.10.2023 година, издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП на М. С. Р., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 36 е наложена „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на 20.06.2024 година.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник, който с Решение № 160 от 15.04.2025 година, постановено по АНД № 1019 по описа за 2024 година го е потвърдил изцяло.

За да постанови този резултат районният съд, след събиране и анализ на приобщените по делото писмени и гласни доказателства е приел, че е безспорно установено от фактическа страна отразеното в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление извършено административно нарушение. Приел е, че при издаване на същите не са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Сочи, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява осъществяването на фактическия състав на вмененото административно нарушение, а именно, че на посочената дата и час в [населено място], касаторът е реализирал състава на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Приел е, че правилно е бил определен видът и размерът на наложеното административно наказание. С тези доводи е потвърдил оспореното наказателно постановление.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.

Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че доводите за противоречие на оспорения акт със закона, които са изложени в касационната жалба са основателни.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо – чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Умишлено е деянието, в случаите когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

Нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП /в редакция към ДВ, бр.51 от 26.06.2007 г./ въвежда задължение за водачите на пътни превозни средства, при избиране скоростта на движението, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В изречение второ на посочената разпоредба е регламентирано и задължение на водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В конкретният случай, както вече се посочи, на касатора е вменено извършването на административно нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 21.07.2023 година, около 15:50 часа по [улица]с посока на движение към [улица]управлява мотоциклет „***“, с рег. № ***, като в района на кръстовището с [улица]при избиране скоростта си на движение не се съобразява с характера и интензивността на движението, отклонява се в дясно по посоката си на движение, излиза от пътното платно и самокатастрофира в дърво. От свидетелските показания на М. В. Л. служител при ОДМВР Перник и актосъставител, дадени в хода на съдебното следствие пред Районен съд Перник се установява, че на въпросния ден времето е било ясно, слънчево, участъкът от пътя е бил добър, прав без препятствия. Същият изрично е заявил, че е съставил АУАН на база версии на очевидци на ПТП, които са посочили, че мотоциклетиста се е движел с висока скорост и сам е паднал на платното за движение, без да е имало съприкосновение с други автомобили.

При тези данни, нарушението не се явява доказано от обективна и субективна страна, респективно липсват безспорни данни за неизпълнение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, въвеждаща задължението за водачите на пътни превозни средства, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние за спрат пред всяко предвидимо препятствие.

В производството през районния съд не са ангажирани, съответно приети доказателства, които да установят по безспорен начин дори приблизително каква е била скоростта, с която се е движел касатора, за да бъде извършена преценка доколко в конкретния случай същата се явява несъобразена с характера и интензивността на движението. Нещо повече липсват каквито и да било данни имало ли е спирачен път или не. За да приеме, че е налице несъобразяване на скоростта с характера и интензивността на движението, както районния съд, така и административнонаказващият орган са се позовали само и единствено на показанията на свидетели, които са заявили „че били чули силен звук“ и „мръсна газ“. От друга страна, следва да се посочи, че и от присъединените като доказателства в хода на първоинстанционното производство протоколи от разпит на свидетели, които са били кредитирани от страна на съда и на които същият се е позовал, дадени пред разследващ орган не са еднопосочни, доколкото свидетелят В. Г. е посочил, че според него моторът се е движел със 130 км/ч, докато свидетелят Т. Г. е заявил, че моторът се е движел с не повече от 70 км/ч.

Следва да се отбележи, че несъобразената скорост в хипотезата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП може да се определи, вследствие на наличието на различни обстоятелства, обосноваващи извод, че нейната величина е несъответстваща на конкретните пътни условия. Едно от тях е както се посочи липсата на спирачен път, респективно липсата на спирачни следи, непосредствено преди и по време на настъпването на произшествието. Това взето в съвкупност със съответния пътен участък, с характера и интензивността на движение би било в състояние да обоснове преценка дали е налице несъответствие между скоростта и възможността безопасно да се управлява. В конкретния случай обаче липсват мотиви, които в достатъчна степен да аргументират извод, че скоростта на наказаното лице не е била съобразена с тези фактори.

Предвид изложеното настоящият състав счита, че релевантните за наличието на административно нарушение обстоятелства по никакъв начин не са били изследвани от контролните органи, поради което и с оглед на горното е изцяло неясно по какъв начин е преценено, че в случая е налице нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

На следващо място, ангажирането на административнонаказателна отговорност по чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП изисква деецът да е причинил ПТП поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение на задълженията си по ал.1. В тази връзка релевантно в настоящият случай е обстоятелството, дали на 21.07.2023 година касаторът е осъществил вмененото му нарушение на ЗДвП и дали вследствие на това е настъпило процесното ПТП. Събраните в производството пред районния съд доказателства не установяват тези обстоятелства по несъмнен начин.

В конкретния случай, в качеството си на водач на пътно превозно средство, касационният жалбоподател е следвало да вземе предвид всички фактори влияещи върху пътната обстановка, за да може да спре пред всяко предвидимо препятствие. Процесното ПТП се реализира на кръстовище, като касаторът се движи на път с предимство. Видно и от присъединената като доказателство от първоинстанционния съд видеотехническа експертиза /лист 38 от АНД № 1019/2024/ се установява, че в 16:00:52 часа автомобил тип „комби“, намиращ се на [улица]излиза на [улица]с посока на движение направо (същият се намира на път без предимство). Докато автомобилът все още се намира между дясната и лявата лента на платното за движение се появява мотор, който се движи в лявата лента на същото платно. Посочва се, че в последствие автомобилът продължава движение си направо, като за момент докато се намира в лявата лента забавя скоростта си и след това застава в лентата между двете платна. В същото време мотоциклетът се приближава и в моментът, в който се намира на няколко метра от автомобила се разклаща, а след това минава зад автомобила като криволичейки се движи напред. На практика това описва механизма на извършване на ПТП, а именно навлизане на автомобил от път без предимство на път с предимство при несъобразяване с правилото на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Този извод на съда се подкрепя именно от установеното от страна на вещото лице, което е изготвило посочената вече експертиза, доколкото когато моторът се появява автомобилът все още се немира между дясната и лявата лента на платното за движение (на път с предимство). Водачът на автомобила е заявил и в разпита си като свидетел пред разследващия орган, че е видял приближаващ се мотор, но въпреки това е предприел посочената маневра за включване в движението. Всичко това води до единствен извод и житейски погледнато, че касаторът е бил засечен. Житейската логика също така предполага, че вследствие на такава екстремна ситуация рефлексите на човек се обострят и се стига до това да изпадне в състояние до загуба на контрол и падане. В тази връзка настоящият касационен състав не споделя доводите, развити от първоинстанционния съд, че след като не е имало съприкосновение с друго препятствие, то единственото обяснение за загубата на контрол е несъобразена скорост. Появата на автомобил на платното за движение на пътя с предимство, по който се е движел касаторът не съставлява предвидимо препятствие, в случая той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди тази опасност, респективно да я избегне. Всичко това, и в съвкупност с установената вече липса на каквито и да са данни за скоростта на движение на мотоциклета, включително и на такава надвишаваща нормативно разрешената водят до извод, че касаторът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици, тоест касае се за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от Наказателния кодекс.

По изложените съображения, касационният съд намира, че в производството пред първоинстанционния съд не е било установено, че административното нарушение е извършено от обективна и субективна страна, поради което и наложеното административно наказания се явява незаконосъобразно. Като е приел обратното, първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразен акт, явяващ се в противоречие със закона.

С оглед на горното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за основателна и доказана, поради което обжалваното решение на Районен съд Перник следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което да бъде отменено процесното наказателно постановление.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН касационния жалбоподател има право на направените съдебни разноски в размер на 300 лева извършени пред районния съд, като претендираните такива пред настоящата съдебна инстанция следва да се отхвърлят, тьй като не са представени доказателства за тях.

С оглед изхода на делото следва да се отхвърли претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 160 от 15.04.2025 година, постановено по АНД № 1019 по описа за 2024 година на Районен съд Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-1158-002493 от 10.10.2023 година, издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с което на М. С. Р., с [ЕГН], от [населено място], [улица], ап. 36, ет. 4 е наложена „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР Перник да заплати на М. С. Р., с [ЕГН], от [населено място], [улица], ап. 36, ет. 4 съдебни разноски в размер на 300 лева.