Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско отделение в
открито заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Съдия: Свилен Станчев
При
участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдия
Свилен Станчев гр.дело № 6117 по описа за 2020 година, прецени:
Делото е образувано по следните обективно съединени
искове:
- иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от А.С.Х.
срещу В.Д.П. и А.Н. Д., за признаване за установено правото на собственост на
ищците и осъждане ответниците да предадат на ищците владението върху следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 68134.1977.977 по КККР, одобрени
със заповед № РД 18-03 от 11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
площ 827 кв. м, административен адрес: гр. София кв. „Драгалевци“ ул. „******;
- установителен иск за ограничено вещно право на
ползване, предявен от ищцата М.С.Т. срещу В.Д.П. и А.Н. Д., за признаване за
установено правото на ползване на ищцата М.С.Т. върху сграда с площ 43 кв. м;
- осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение („заместваща облага“) в размер на 60 000 лева,
равностойността на разрушена постройка (вилна сграда) в описания поземлен имот.
Направено е искане за отмяна на констативен нотариален
акт № 40 от 16.06.2017 г. на нотариус Б.Н..
Пълномощникът на ищците А.С.Х. и М.С.Т.
излага, че ищцата А.С.Х. е собственик на дворно място, съставляващо поземлен
имот с идентификатор 68134.1977.977 по КККР, с адрес на имота: гр. София кв.
„Драгалевци“ ул. „****** с площ 827 кв. м, който поземлен имот по предходни документи
за собственост представлява парцел XVIII-588 от кв.89 по плана на гр. София,
местност „Драгалевци”, идентичен е парцел VIII-367r от
кв.92 по плана на гр. София, местност „Драгалевци”, местност „Сливите”, при
съседи: от две страни Т.Т.С.К.К.М.и улица, заедно с изградената в горното
дворно място еднофамилна вилна сграда на етаж и половина, със застроена площ от
43 кв.м. (четиридесет и три квадратни метра), състояща се от дневна, спалня-
ниша, кухня, клозет- баня и антре на първия етаж, и стая и антре на полуетажа,
с две зимнични помещения. Къщата от 43кв.м. получила през 1982г. като дарение
от майка си М.С.Т., а през 1983г. получила отново като дарение от майка си М.С.Т.
и дворно място с площ от 800кв.м., находящо се в гр.София, кв.Драгалевци, ул.“******За
даренията ищцата притежавала два нотариални акта, съставени по съответния
законов ред. По силата на единия нотариален акт ищцата М.С.Т. имала пожизнено
запазено право на ползване върху първия етаж на описаната по-горе еднофамилна
вилна сграда от 43 кв.м.
До 1996г. двете ищци живели в къщата на горепосочения адрес,
предимно през лятото. През същата година /1996г./ ищцата А.Х. се омъжва за
норвежки гражданин и заминава за Норвегия, където пребивава и към настоящия
момент. След заминаването в чужбина на ищцата А.Х., майка й ищцата М.Т.
продължила да обитава къщата по няколко месеца годишно до около 2000г.
След 2000г. къщата ставала обект на множество кражби, за които
била уведомявана и полицията. През 2006г. М.Т. спряла тока и водата в имота.
А.Х. поддържала връзка със
съседите, като ги помолила да наглеждат имота, да не би някой да се засели в
него, а също така да косят трева и храсти.
Около месец преди подаването на исковата молба, ищцата научила от
съсед, че в имота имало багер, който разрушавал къщата до основи. На въпроса на
един от съседите какво прави, багеристът е казал, че доверителката ми и майка й
били починали и новите собственици му били разпоредили разрушаването. Ищците
помолили съседите за незабавно съдействие и те успели да разберат, че от
28.06.2017г. имотът /земята/ бил собственост на ответниците В.Д.П. и А.Н. Джаканбакхш,
които са го придобили по давност и са се снабдили с констативен нотариален акт
на Нотариус Б.Н.. Въз основа на КНА № 40, том I, рег.№ 1 709, дело
№23/16.06.2017г. на Нотариус Б.Н., двамата ответници били признати за
съсобственици при равни квоти на поземления имот на основание давностно
владение, продължило повече от 10 години.
Ищците
твърдят, че КНА бил издаден чрез неверни свидетелски показания, с неистински
документи и твърдения на новите собственици. КНА бил издаден и в нарушение на
разпоредбата на чл.588, ал.1, т.1 ГПК, като в него не се съдържат кратко
обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията на
чл.586, ал.1 ГПК.
Ищците
заплащали дължимите за поземления имот и вилната сграда местни данъци и такси ,
включително и за 2020г., като А.Х. е декларирала имотите пред властите на
Кралство Норвегия в изпълнение на своите задължения, съобразно законите на
Кралството. Ищците твърдят, че не са отстъпвали държането или владението на
имота (къща и дворното място) на ответниците или на трети лица под каквато и да
било форма. Според твърдението на ищците, ответниците не са владели и не са
противопоставили на доверителките ми владение на имота - вилната сграда и
дворното място, за период от 10 (десет) години преди 2017г., за да могат да се
позоват на изтекла в тяхна полза придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС.
С премахване
на постройката - вилната сграда, спрямо ищцата
А.С.Х. било засегнато правото на собственост, а спрямо ищцата М.С.Т. -
правото на ползване. Тъй като вилната сграда не съществува преди завеждане на
настоящата искова молба, на основание чл.57, ал.2 от ЗЗД ищците претендират
заместваща облага - действителната стойност на постройката.
На основание
изложеното, пълномощникът на ищците А.С.Х. и М.С.Т. прави следните искания до
съда:
- да признае за установено,
че А.С.Х. е собственик на
поземлен имот с идентификатор 68134.1977.977 по КККР, одобрени със Заповед №
РД- 18-3/ 11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 827 кв.м.,
административен адрес в гр. София, кв. „Драгалевци”, ул. „******, както и да
осъди ответниците В.Д.П. и А.Н. Д. да й предадат владението върху горния имот,
- да признае за
установено, че ищцата М.Т. е ползвател на къща с площ от 43кв.м.;
-
да отмени КНА № 40/ 16.06.2017г. на Нотариус Б.Н.;
- да осъди В.Д.П.
и А.Н. Д. при условията на солидарност да заплатят на А.С.Х. и М.С.Т.
заместваща облага - сумата в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лв., представляваща равностойността
на разрушената постройка (вилна сграда), изградена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1977.977 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-3/
11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ на
постройката от 43 кв.м., на основание чл.57, ал.2 от ЗЗД.
Ответникът В.Д.П. в отговор на исковата молба и в хода на делото чрез
упълномощен от него представител оспорва исковете с доводи за недоказаност.
Ответницата А.Н. Д.след оставено съобщение от длъжностното лице по
призоваване (л. 45) е уведомила за адрес на връчване на книжата: гр. София ул.
„Симеоновско шосе“ № ******(л. 47). Съдът е разпоредил връчване на книжата на
посочения адрес (л. 61). Лицето не е намерено на адреса. По разпореждане на
съда (л. 63) лицето е било уведомено да се яви в деловодството на съда за
получаване на книжата, като същотго не се е явило в указания от съда срок. С
горното следва книжата да се считат връчени по реда на чл. 44 ал. 2 от ГПК. В
срока по чл. 131 от ГПК тази ответница не е депозирала отговор на исковата
молба.
От събраните по делото
доказателства се установява следното:
Ищцата М.С.Т. била
собственик на поземлен имот в кв. „Драгалевци“, представляващ по регулационен
план на м. „Драгалевци от 1960 г. парцел VIII-367г в кв. 92, а по регулационен план от 18.03.1970 г.
парцел XVIII-588
в кв. 89. В имота била построена вилна
сграда на етаж и половина, със застроена площ 43 кв. м, РЗП 50 кв. м. С н.а. №
144 том XXII дело № 3899/82 г. от 06.10.1982 г., ищца Т. дарила на
дъщеря си – ищцата Х. (Стамболска) вилната сграда без
дворното място, като си запазила правото на ползване върху първия етаж от
сградата. С последващ НА № 88 том XXXI дело
№ 4970/83 г. ищцата Т. дарила на ищцата Х.
и дворното място. С горните документи се установява по безспорен начин правото
на собственост на ищцата А.С.Х. върху поземления имот.
На 28.06.2017 г. бил
съставен констативен нотариален акт № 40 том I рег. № 1709, дело № 23 от 16.06.2017 г. на нотариус Б.Н.,
с който ответниците В.Д.П. и А.Н. Д.били признати за собственици върху описания
поземлен имот. Съдът приема представения нотариален акт като доказателство за
установяване владението на ответниците върху имота. Доказателства за владеенето
на имота от ответниците се съдържат и в показанията на свидетелите С.и Б.. По
делото не е направено възражение за придобиване на собствеността от ответниците
по силата на давностно владение или чрез друг придобивен способ, поради което в
настоящото производство съдът не следва да обсъжда събраните доказателства в
тази насока.
Безспорно установеното право
на собственост на ищцата А.С.Х. върху поземления имот и установеното владение
на ответниците В.Д.П. и А.Н. Д.обуславя извод за основателност на предявения ревандикационен
иск.
Установителният иск за
признаване за установено право на ползване на ищцата М.С.Т. е неоснователен. По
делото безспорно се установява, че ищцата е била титуляр на право на ползване
върху първия етаж от построената в поземления имот вилна сграда. От показанията
на свидетелите Б., Н.и Б., че вилната сграда в имота е била изцяло разрушена.
Погиването на вещта, върху която е съществувало правото на ползване, води до
погасяване на това право, съгласно чл. 59 ал. 3 от ЗС. Поради това,
установителният иск за признаване правото на ползване на ищцата М.С.Т. върху
съществувалата и разрушена сграда в имота следва да се отхвърли.
Искът за заплащане на
обезщетение за премахването на съществувалата в поземления имот сграда e частично основателен. Наличието на вилна сграда в
поземления имот се установява безспорно от приложените документи за
собственост. Сградата е съществувала безспорно до 2012 г., когато е било
направено заснемане (СТЕ л. 77). Разрушаването на сградата се установява от
събраните по делото гласни доказателства. От показанията на свидетеля Б.Б. се
установява, че сградата в дворното място била разрушена от съсед, като не се
уточнява кой е съседът. От показанията на с. Б. се установява, че постройката в
дворното място била „бутната“ преди 3-4 години, като ответницата Д.„викнала
комшии“ за това. Тези доказателства
установяват, че разрешаването на сградата е било възложено от ответниците.
Горното поражда отговорност за причинените вреди на ищцата Х. като собственик
на постройката и ищцата Т. като ползвател на първия етаж от разрушената вилна
сграда. От съдебно-техническата експертиза се установява, че стойността на
сградата към 2017 г. е била 40 440 лева. Следва да се приеме тази оченка
на сградата, с оглед показанията на св. Б. за времето на нейното премахване.
Искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД е основателен до този размер.
Ответниците следва да
заплатят на ищцата А.С.Х. разноски в размер 4304 лева според уважената част от
исковете.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Признава
за установено по отношение на А.С.Х. ЕГН **********, М.С.Т. ЕГН **********, двете с
адрес: ***, В.Д.П. ЕГН **********, адрес: *** и А.Н. Д.ЕГН **********, адрес: ***,
че А.С.Х. е
собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1977.977 по КККР, одобрени
със Заповед № РД- 18-3/ 11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ
от 827 кв.м., административен адрес в гр. София, кв. „Драгалевци”, ул. „******,
на който съответства УПИ ХХХIII-977 в кв. 92 по
регулационния план на к. „Драгалевци“ от 2001 г., и осъжда В.Д.П. и А.Н. Д. да предадат на А.С.Х. владението върху поземления имот.
Отменя констативен нотариален акт № 40 том I рег. № 1709, дело № 23 от 16.06.2017 г. на нотариус Б.Н.,
вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 41026 от 28.06.2017 г., акт № 140
том XCIV дело № 2974/2017 г., имотна партида № 485736.
Отхвърля предявения от М.С.Т. срещу В.Д.П. и А.Н. Д.установителен
иск за признаване за установено правото на ползване М.С.Т. върху вилна сграда в
поземлен имот с идентификатор 68134.1977.977 по КККР, поради погиване
на постройката.
Осъжда В.Д.П.
и А.Н. Д.солидарно да заплатят на А.С.Х. и М.С.Т. сумата от 40 400
(четиридесет хиляди и четиристотин) лева обезщетение за причинени имуществени
вреди вследствие разрушаване на вилна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор
68134.1977.977 по КККР, на който съответства УПИ ХХХIII-977 в кв. 92 по регулационния план на к. „Драгалевци“ от 2001 г., състояща се от частичен сутерен, етаж и тавански полуетаж, със застроена площ
43 кв. м и разгъната застроена площ 50 кв. м, като отхвърля предявения иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД над този размер до предявения размер от
60 000 лева.
Осъжда В.Д.П. и А.Н. Д.да заплатят на А.С.Х.
разноски по делото в размер 4304 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: