РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Търговище, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20243530101751 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 237 от ГПК по предявен иск с правно
основание по чл.124 от ГПК вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 26,ал.1,пр. трето от ЗЗД и
чл. 143 и сл. от ЗЗП, при участието на трето лице-помагач на ответника.
Ищцата М. С. П. от гр.Търговище, действаща чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв.П. П.–АК Хасково, твърди в исковата
молба, че сключила Договор за потребителски кредит №
10163620/30.08.2022г. с ответника “Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК
*********, гр.София за сумата от 800лв., като излага, че в чл.12,ал.4 от същия
е предвидено заплащане на неустойка в размер на 508,80лв. при което
дължимата сума ставала 1392лв. Излага още , че уговорена неустойка по
договора, противоречи на добрите нрави по см. на чл. 26,ал.2,пр. трето от ЗЗД
и е уговорена в нарушение на чл. 143,ал.1 и чл. 146,ал.1 от ЗЗП, като се
излагат подробни съображения, поради което ищцата приема, че за нея е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за прогласяване на
клаузата , уговаряща посочената неустойка по чл. 12,ал.1 и ал.4 от договора за
нищожна, на осн чл. 26,ал.1,пр. трето от ЗЗД във вр. с чл. 143,ал.1 от ЗЗП и чл.
146,ал.1 от ЗЗП; претендират се разноски и адв. възнаграждение в хипотезата
на чл. 38,ал.2 от ЗАдв. В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се
1
явява и не се представлява; постъпила е молба от процесуалния й
представител за даване ход на делото в отсъствие на ищцовата страна, за
уважаване на предявения иск и с оглед признанието на иска, заявено с
писмения отговор-за постановяване на решение при признание на иска, на
осн. чл. 237 от ГПК; претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
чрез адв.И. И. -САК-съдебен адресат, в който се въвежда възражение за
недопустимост на иска, доколкото задълженията по посочения кредит са
цедирани на трето лице.“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, а в условията на евентуалност-за конституирането му като помагач
на ответника; признава обстоятелството, че между страните е сключен
посочения договор за кредит.В условията на евентуалност, при отхвърляне на
възражението за недопустимост на иска, ответникът заявява, че признава
същия, а доколкото не е предприемал каквито и да е действия по
принудително изпълнени, счита, че не е станал причина за завеждане на иска,
поради което моли да не се присъждат разноски в негова тежест; въвежда и
възражение за прекомерност по чл. 78,ал.5 от ГПК. В съдебно заседание
ответникът не изпраща представител;постъпила е молба за даване ход на
делото в отсъствие на представител на ответника.
С определение № 190/13.02.2025г., постановено по делото, съдът е
конституирал като трето лице-помагач на ответника цесионера “Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, като е постановена размяна на
книжа с помагача. В срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор от
помагача не е постъпил, липсва становище по иска.В съдебно заседание
помагачът не изпраща представител.
По възражението на ответника за недопустимост на иска, съдът се е
произнесъл с определението си по чл. 140 от ГПК, като е приел възражението
за неоснователно.
Като е съобразил изложеното в исковата молба, заявеното изрично
признание на иска от ответната страна и искането на процесуалния
представител на ищеца в тази насока, с протоколно определение от съдебно
заседание, проведено на 08.05.2025 г., постановено по делото, съдът е
прекратил съдебното дирене, на осн. чл. 237,ал.1 от ГПК, като е обявил, че ще
се произнесе с решение съобразно признанието на иска.
2
При така установените обстоятелства, съдът приема, че са налице
всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК,
а именно- ответникът признава иска изцяло, а ищецът иска от съда да
постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и
изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно признатото право
не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с
което страните могат да се разпореждат.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване
нищожността на чл. 12,ал.1 и ал.4 от сключения между страните Договор за
потребителски кредит № 10163620/30.08.2022г., задължението по който е
цедирано с договор за цесия от 20.12.2023г. на третото лице-помагач на
ответника, е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като не е нужно
съдът да излага мотиви за това, на осн. чл. 237,ал.2 от ГПК.
Тъй като в настоящото производство е участвала трета подпомагаща
ответника страна, то решението има установително действие в отношенията
между третото лице “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, гр.София и ищцата М. С. П. от гр.Търговище, на осн. чл. 223,ал.1
от ГПК. Установеното в мотивите на решението е задължително в
отношенията между ответника “Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК
*********, гр.София и третото лице-помагач “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София, на осн. чл. 223,ал.2 от ГПК.
По разноските: Ищецът е претендирал разноски, които, съобр.
представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 51,85лв. внесена
държавна такса, като се претендира и присъждане на адв. възнаграждение в
хипотезата по чл. 38,ал.2 от ЗАдв., като ответникът въвежда възражение за
това, че не е станал причина за завеждане на делото и е признал иска, при
което моли да не му бъдат възлагани разноски. По така въведеното
възражение по чл. 78,ал.2 от ГПК съдът приема следното: Видно от
представените доказателства по делото, ответникът е цедирал вземанията си
по процесния Договор за потребителски кредит № 10163620/30.08.2022г., на
третото лице-помагач на 20.12.2023г., т. е. две години преди завеждане на
настоящия иск на 19.12.2024г. и още в депозирания писмен отговор е признал
иска.Поради изложеното съдът приема, че ответникът не е станал причина за
завеждане на делото, обуславящо основателността на възражението му,
3
поради което разноски в негова тежест не следва да се присъждат, а искането
на ищцата в тази връзка следва да се отхвърли, на осн. чл. 78,ал.2 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на осн. чл. 237,ал.1 от ГПК нищожността на чл. 12,ал.1
и ал.4 от Договор за потребителски кредит № 10163620/30.08.2022г., сключен
между М. С. П. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.******** и “Мъни
Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София, представлявано от
Кирил П., на осн. чл. 124 от ГПК вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 26,ал.1,пр. трето
от ЗЗД и чл. 143 и сл. от ЗЗП.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата за присъждане на разноски, като
неоснователно, на осн- чл. 78,ал.2 от ГПК.
Решението има установително действие в отношенията между третото
лице “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София и
ищцата М. С. П. от гр.Търговище, на осн. чл. 223,ал.1 от ГПК, а
установеното в мотивите на решението е задължително в отношенията между
ответника “Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София и
третото лице-помагач “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, гр.София, на осн. чл. 223,ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4