РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 17.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Петя Иванова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2174 по описа за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод на предявени от В.Н.Х., ЕГН ********** с адрес ***, чрез процесуалния си представител адв. И.Т., срещу
***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя М.В. и прокурист Н.Г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.27, ал.1, вр.чл.
28, ал.1, вр. ал.2 и чл.30 от ЗАЗ, за разваляне на сключения договор за
аренда, сключен на 13.07.2012 г., обективиран в акт №120, том VІ, рег. №
3551/2012 г. на нот. С.П.с район на действие ПлРС с рег. № 017 на НК С. и
завръщане на обекта на договора в състояние, отговарящо на предаването му. В
обстоятелствената част на исковата молба ищцата твърди, че въз основа на Договор за
доброволна делба на земеделски земи от 30.01.2003 г. с рег. № 878, акт №66, том
І на нот. С.И.с рег. № 016 на НК С., с район на действие ПлРС, в качеството й
на наследник на починалия си съпруг
е станала собственик на следните
земеделски земи, находящи се в землището на гр. Д.Д., а именно: 1 имот с №
069005, с площ от 16,420 декара, съставляващ нива, находяща се в местността
„Сухия Геран“, ІV категория
при граници и съседи: имот № 069004, имот № 000627 и имот с № 069010; 2. имот с № 064008, с площ от
3,481 декара, съставляващ нива, находяща се в местността „Голямата Поляна“, ІV
категория, при граници и съседи: имот № 064012, имот № 064011 и имот № 064009. Излага, че описаните имоти са
предмет на Договор за аренда, сключен на 13.07.2012 г., между страните по
делото, обективиран в акт №120, том VІ, рег. № 3551/2012 г. на нот. С.П.с район
на действие ПлРС с рег. № 017 на НК С.. Излага, ,че сключеният договор е със
срок от 10 стопански години, считано от стопанската 2012/2013 г. до 2021/2022
г. Сочи, че арендаторът се е задължил да й заплаща аренда за всяка стопанска
година в размер на 25 лева за декар. Твърди, че от датата на сключване на
арендния договор до настоящия момент ответникът не е извършил нито едно арендно
плащане. Поради изложеното счита, че е налице предвиденото в чл.28, ал.1 от
ЗАЗ, а именно, че е налице забавяне на плащането за повече от три месеца,
поради което моли съда да уважи предявените искове.
В проведеното по
делото о.с.з. моли съда да уважи предявените искове като основателни и
доказани. Претендира и присъждането на разноски. в нарочна писмена защита моли
съда да уважи иска. Счита твърденията на ответника за неоснователни, тъй като
за отношенията между страните следва да се приложи разпоредбата на чл.68 ЗЗД и
изпълнението на задължението да стане по местожителството на кредитора. Навежда
пространни доводи в тази връзка. твърди и, че не са налице предпоставките на
чл.95 ЗЗД, т.е. да е налице виновно поведение от страна на ищцата, тъй като
същата е дала своя адрес на ответника и същият е можел да изпълни.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответника е депозирал отговор на
исковата молба. Счита, че предявения иск е допустим, но неоснователен. не
оспорва факта, че между страните по делото е сключен договор за аренда на
описаните земеделски земи за срок от 10 години. Оспорва твърдението на ищцата,
че е налице виновно неизпълнение на поетото по договора задължение за изплащане
на уговореното арендно плащане. Твърди, че към момента на сключване на договора
ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника, съгласно което тя
лично се е занимавала с изплащането на арендните плащания на арендатора към
всички арендодатели. Излага, че за
стопанската 2012/2013 г. ищцата е получила арендното си плащане. Сочи се, че
общоприетата търговска политика и счетоводните правила в предприятието са
установени два начина за заплащане – в брой на касата на търговеца срещу
подписан разходен касов ордер или чрез паричен превод по банковата сметка на
арендодателя. Твърди се, че след като ищцата напуснала фирмата не е
предоставила банкова сметка, ***. Сочи се, че същата не е посещавала и фирмата,
за да й бъде изплатено в брой арендното плащане. Прави се извод, че в случая
ищецът не е осигурил необходимото съдействие, без което ответникът не може да
изпълни задължението си с оглед естеството на същото, поради което считат, че
не е налице виновно неизпълнение от страна на ответника, а е налице чл.95 ЗЗД.
Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендира и присъждането на разноски. в нарочни писмени бележки
поддържа изложеното в отговора, както и, че са налице предпоставките на чл.95 ЗЗД, тъй като ищцата не е осигурила необходимото съдействие на ответника за
изпълнение на задължението му. Навежда доводи, че позоваването на ищцата на
разпоредбата на чл.68 от ЗЗД не обосновава основателност на претенцията. Сочи,
че в сключения между страните договор не
е посочен падеж, поради което кредиторът следва да бъде поканен, което не е
сторила ищцата. Поради развитите съображения моли съда да отхвърли предявения
иск.
СЪДЪТ,
като взе предвид молбата и ангажираните с нея доказателства приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от
представения по делото договор за аренда на земеделска земя, сключен между
страните по делото, че ищцата е отдала под аренда притежаваните от нея
недвижими имоти. В договора са уредени арендните вноски, начина на плащане и
срокът на договора, който е 10 години.
Видно е от
представените по делото Договор за делба на земеделска земя и удостоверение за
наследници на В.Н.Х., че ищцата е собственик на недвижимите имоти.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
С предявения иск
ищцата цели да развали по съдебен ред
сключеният с ответника на договор за аренда. Последният обаче е за срок от 10
години, факт, който
не се оспорва от страните по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗАЗ, само развалянето на
договор за аренда, сключен за срок, по-дълъг от 10 години или пожизнено, става
по съдебен ред. Следователно, развалянето на останалите арендни договори,
какъвто е и процесният, защото не е сключен за срок, по-дълъг от 10 години, а
за 10 години, се осъществява по общия ред - с извънсъдебно писмено изявление по
чл. 87, ал. 1 и 2 ЗЗД на изправната до неизправната страна, тъй като ЗАЗ не
предвижда друго по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ. Такава е и
задължителната практика на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК по този въпрос (Опр. №
257-2015-I т.о. и Опр. № 153-2016-II т.о. на ВКС). С оглед на изложеното съдът
приема, че предявеният от ищцата
конститутивен иск по чл. 28, ал. 2 ЗАЗ
за разваляне на сключения с ответника договор за аренда е недопустим. Такъв е и съединеният с него
осъдителен иск по чл. 30, ал. 1 ЗАЗ, тъй като заявеното с него от ищцата непарично притезание / задължение за
връщане от ответника - арендатор на обекта на процесния аренден договор,
възниква и става изискуемо едва след прекратяване/разваляне на този договор, а
в исковата си молба ищцата
не сочи да е развалила извънсъдебно този сключен с
ответника аренден договор (чл. 30, ал. 1 ЗАЗ). След като арендният договор не е развален, заявеното с осъдителния им
иск по чл. 30, ал. 1 ЗАЗ притезание, за осъждането на ответника да им върне
обектите/имотите на неразваления им аренден договор, е очевидно неизискуемо.
Поради
изложеното съдът счита, че предявеният иск е
недопустим, поради което производство по делото следва да се прекрати (чл. 130, изр. 1 ГПК).
С оглед на
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано по повод на предявени от В.Н.Х., ЕГН ********** с адрес ***,
чрез процесуалния си представител адв. И.Т., срещу ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя М.В. и прокурист Н.Г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.27, ал.1, вр.чл.
28, ал.1, вр. ал.2 и чл.30 от ЗАЗ, за разваляне на сключения договор за
аренда, сключен на 13.07.2012 г., обективиран в акт №120, том VІ, рег. №
3551/2012 г. на нот. С.П.с район на действие ПлРС с рег. № 017 на НК С. и
завръщане на обекта на договора в състояние, отговарящо на предаването му, като
недопустимо на основание чл.130 ГПК.
ОСЪЖДА В.Н.Х., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.В. и
прокурист Н.Г. сумата от 300 лева, представляващи сторените по делото разноски,
на основание чл.78, ал.4 от ГПК.
Решението,
имащо характер на определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: