Р Е Ш Е Н И Е
№ 54
гр. Русе, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - РУСЕ, в открито заседание на десети март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Дилян Михайлов като разгледа докладваното от
съдия Басарболиева КАНД № 4 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на
Ю.А.Х., чрез адвокат-пълномощник Ф.М., срещу Решение № 260232 от 27.11.2020 г.
по АНД № 1701/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 20-1085-002441 от 16.07.2020 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Русе. Като касационно основание се сочи допуснато от
въззивната инстанция нарушение на материалния закон. Иска се отмяната на
въззивното решение и решаване на делото по същество чрез отмяна на
наказателното постановление. Разноски не се претендират.
Ответникът по касационната жалба не
взема становище по нея.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила
решението на РС - Русе.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С Наказателно постановление (НП) №
20-1085-002441 от 16.07.2020
г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе на
оспорващия Ю.А.Х. са наложени административни наказания: „глоба” в размер на
200 (двеста) лева и лишаване право да управлява МПС за срок от 6 месеца на
основание чл. 175, ал. 3, предл.първо от ЗДвП за извършено нарушение на чл.
140, ал. 1 от същия закон.
Касационната инстанция напълно споделя
изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона,
към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Събраните
доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.
107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до
обосновани фактически и правни изводи.
Неоснователен е доводът на касатора за
несъставомерност на състава на административното нарушение, за което е
санкциониран, поради липса на субективна страна, тъй като той не е знаел за прекратяване на
регистрацията на автомобила.
Служебното прекратяване
на регистрацията на автомобила, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, е
законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира придобитият
автомобил в предвидените законови срокове. Администрацията няма задължение за
уведомяване на собственика по аргумент на противното от чл.143, ал.10 от ЗДвП
вр. чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба №I-45/24.03.2000 г. на МВР. Наказаното лице, като собственик на МПС, е
бил длъжен да изпълни законовото си задължение за пререгистрация на МПС, и като
не е изпълнил това си задължение, е бил наясно с предвидените от закона
последици. Нормата на чл.140 ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се
счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при
умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7,ал.2 от ЗАНН, непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия
случай разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази
форма на вината. В този смисъл, следва да се приеме, че касаторът е осъществил
състава на вмененото му нарушение на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и правилно е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност на посоченото основание. Да се приеме
обратното би означавало да се толерира неправомерното поведение на лицето и то
да черпи права от него, което е недопустимо.
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд е приложил правилно
материалния закон. Съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260232 от 27.11.2020 г. по АНД № 1701/2020 г. по описа на Районен съд – Русе,
с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20-1085-002441 от 16.07.2020 г., издадено от
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.