№ 2117
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Наталия П. Лаловска
Членове:Петър Ив. Минчев
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20211100512532 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Синергон Петролеум“ ООД, ищец в
първоинстанционното производство, чрез адв. Р., срещу решение № 20146327
от 25.06.2021 г. по гр. дело № 42717/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, 68-и състав, с което е отхвърлен предявеният от „Синергон Петролеум“
ООД срещу „Ездимир“ ЕООД иск по чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 318-328 ТЗ
за сумата от 9110,59 лева, представляваща непогасената част от сбора от
цените с включен ДДС на закупения от него по договор за продажба на
петролни продукти от 01.06.2015 г. между страните в количества, посочени в
издадените две данъчни фактури: № **********/19.03.2017 г. и №
*********/25.03.2017 г.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението
поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Представените фактури,
макар и неподписани от ответника, отразявали облигационното отношение
между двете дружества. Неправилно било прието, че в конкретния случай не
намирал приложение чл. 301 ТЗ. Не било оспорен фактът, че било извършено
частично плащане по фактура № **********/19.03.2017 г. в размер на 1689,41
лева. Показанията на разпитания свидетел установявали, че лицето, подписало
всички документи, било посочено от управителя на Ездимир“ ЕООД като лице
за контакти. Не били оспорени представените товарителници, носещи подпис
1
и печат на ответното дружество. Било извършено нарушение на
съдопроизводствените правила, защото след невнасяне на депозита от
ответника за допуснатата счетоводна експертиза, съдът не бил разпределил
отново доказателствената тежест между страните. СРС немотивирано бил
приел, че разпитаният бил заинтересуван от изхода на делото, тъй като
неговите показания кореспондирали на представените писмените
доказателства. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде отменено
като предявеният иск бъде уважен изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемото дружество „Ездимир“ ЕООД,
ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. С., е подало отговор
на въззивната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност. Правилно
съдът не кредитирал свидетелските показания, защото свидетелят бил
заинтересован като служител на ищцовото дружество. Не били ангажирани
доказателства, че лицето, подписало товарителниците, имало представителна
власт спрямо „Ездимир“ ЕООД. Съдът се бил произнесъл съобразно начина на
доказване на претенциите от страна на ищеца. Искането към СГС е
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. По
въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, за интереса на някоя от страните по делото, когато има изрично
законово задължение, и за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР №
1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. Казусът не попада в
тези изключения, поради което въззивният съд се произнася по правилността
на решението само по наведените в жалбата основания.
Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от
законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради
което е валиден и допустим. По отношение на неговата правилност съдът
обсъди събраните по делото доказателства и доводи на страните като достигна
до следните фактически и правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. първо
ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Договорът за търговска продажба на движими вещи
по чл. 318, ал. 1 ТЗ е консенсуален, двустранен, комутативен и неформален
договор. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните
относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а те са стоката,
обект на продажба, и нейната цена. С постигането на съгласие за купувача
възниква задължението да плати на продавача уговорената цена. Поради
консенсуалния характер на сделката предаването на стоката и плащането на
цената не са елемент от фактическия състав на търговска продажба, а са
относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения.
В конкретиката на делото ищецът следва да установи, че е налице
2
валидно облигационно отношение по договор за доставка на стоки, по силата
на което на 19.03.2017 г. в гр. Своге и 25.03.2017 г. на в с. Искрец е доставил
петролни продукти, описани по вид и количества в данъчни фактури №
**********/19.03.2017 г. и № *********/25.03.2017 г. на ответника, а за
последния е възникнало задължение за заплащане на договорената цена в
размер на цената на иска. При установяване на горното в тежест на ответника
е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Страните не спорят и от представения договор за продажба и доставка на
петролни продукти от 01.06.2015 г., сключен при общи условия, се установява,
че между страните са възникнали търговски отношения.
Спорният въпрос по делото е дали „Синергон Петролеум“ ООД е
доставило на „Ездимир“ ЕООД конкретните доставки на петролни продукти,
заявени в исковата молба. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът дължи
пълно и главно доказване на тези обстоятелства като след неговото
провеждане трябва да са налице убедителни основания, които да мотивират
съда да приеме, че доказваните факти са се осъществили.
Поради рамковия си характер посоченият договор не е доказателство за
извършване на индивидуални доставки.
В принципен план фактурата е годно доказателство за наличие на договор
за продажба, защото съдържа съдържателните елементи на сделката като вида
стока и стойността й. Представените по делото фактури обаче не са подписани
от въззиваемия и нямат формална доказателствена сила съгласно чл. 180 ГПК.
Процесните фактури представляват, изходящи от ищеца, частни
удостоверителни документи. Те сами по себе си не са годни доказателства да
установяват изгодни за него факти като изразеното в жалбата възражение в
противна насока е неоснователно.
Представените по делото документи от 19.03.2017 г. и 25.03.2017 г.,
наименувани „Кантарна бележка за износ“, също са частни свидетелстващи
документи, изходящи от въззивника. Те удостоверяват единствено фактите, че
на тези дати в базата на „Синергон Петролеум“ ООД, са натоварени цистерни
с газ пропан-бутан.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че доставката на стоки се
доказвала от частичното плащане по фактура № **********/19.03.2017 г. в
размер на 1689,41 лева, което не било оспорено от въззиваемия. Напротив, в
отговора на исковата молба е оспорена изцяло основателността на
претенцията на ищеца като не е направено признание на твърдението за
частично плащане. Фактът на непълно плащане по някоя от фактурите би бил
в полза на тезата на ищеца, но това твърдение не е установено в процеса –
нито са събрани доказателства в негова подкрепа, нито то е признато по реда
на чл. 175 ГПК от въззиваемия.
Действително СРС е допуснал счетоводна експертиза, поискана от
ответника, със задача да се извърши проверка в НАП по партидата на
„Ездимир“ ЕООД и да се отговори на въпроса дали са отразени доставки по
3
двете фактури. В съдебно заседание от 23.10.2020 г. СРС е отменил
определението си за нейното допускане, тъй като определеният депозит не е
бил внесен от ответника.
Неоснователно е възражението в жалбата, че в това заседание съдът е
трябвало отново да разпредели доказателствената тежест между страните и да
укаже на ищеца, че той трябва да установи фактите, за доказването на които е
поискана експертизата. Както бе посочено по-горе, в доклада си по делото
съдът надлежно е указал на ищеца, че в негова тежест е доказването на
облигацията между страните. Заявявайки допускането на експертизата в
отговора на исковата молба, ответникът е инициирал доказване на твърдяния
от него отрицателен факт за липса на извършени доставки. Това доказване е
насрещно и не е в негова тежест. При положителен отговор на въпроса дали
фактурите са надлежно осчетоводени от ответника, то това обстоятелство ще
ползва ищцовото дружество. Процесуално допустимо е ползването на
доказателствените искания на другата страна. Ето защо невнасянето от
ответника на депозита за експертиза, която в случай на положителен отговор
на поставения въпрос ще установи благоприятни за ищеца обстоятелства, е
ново обстоятелство по смисъла на чл. 147, т. 1 ГПК. В този момент евентуално
доказателствено искане на ищеца за допускане на счетоводна експертиза с
поставената от ответника задача не е било преклудирано. Такова искане обаче
не е направено, за което контролираният съд не може да бъде упрекван.
Въпреки че въззивникът се е позовал на извършено от СРС нарушение на
процесуалните правила във връзка със заличаването на допуснатата
експертиза, в жалбата не поискано изслушването на такава пред СГС. Така с
процесуалното си поведение ищецът сам е станал причина фактите, които
могат да бъдат установени със счетоводна експертиза, да останат недоказани в
процеса.
В жалбата е заявено, че представените по делото товарителници, носещи
подпис и печат на ответното дружество, доказвали извършените доставки. По
отношение на тези документи в отговора на исковата молба е заявено, че в
„Ездимир“ ЕООД към датата на съставянето им не е било назначено по
трудов или граждански договор лице с такива имена и инициали.
В съдебно заседание на 24.10.2023 г. СГС е констатирал, че въззиваемият
не оспорва обстоятелството, че представените от ищеца документи от
19.03.2017 г. и 25.03.2017 г. не носят подписа на лицето, което ги е подписало,
тоест не оспорва тяхната автентичност. Въззивният съд е приел, че
твърденията на ответника за действия без представителна спрямо него власт, е
следвало да бъде квалифицирани от СРС като възражение по чл. 301 ТЗ.
Презумпцията по тази разпоредба се състои в това, че мълчанието на
търговеца при узнаване на извършени спрямо него действия от лице, което не
е било негов надлежен представител или е превишило обема на учредената му
представителна власт, се приравнява на потвърждаване на тези действия. СГС
е извършил разпределение на доказателствената тежест по чл. 301 ТЗ като на
ищеца е указано да докаже, че лицето, подписало тези документи има
4
представителна власт спрямо „Ездимир“ ЕООД, или алтернативно да
установи моментът, в който ответното дружество е узнало за извършените без
представителна власт действия, а в тежест на въззиваемия е възложено
доказването, че се е противопоставил веднага след узнаването на тези
действия. Въпреки дадената изрична възможност, ищецът не е ангажирал
нови доказателства пред втората инстанция.
В съдебно заседание от 23.10.2020 г. пред СРС е разпитан свидетеля К.П..
Тя заявява, че работела в „Синергон Петролеум“ ООД като регионален
мениджър. Знаела за доставките към ответното дружество, защото ги движила
от началото до края. През 2016-2017 г. „Ездимир“ ЕООД започнало да бави
плащанията по доставките. По всяка доставка те плащали някаква част от
дължимото и със закъснение по стари фактури. Последните две доставки били
извършени през месец март 2017 г. на обекти в гр. Своге и с. Искрец.
Управителят на „Ездимир“ ЕООД бил казал на свидетеля да поддържа
контакти с лицето Б. по отношение на извършваните доставки. Свидетелят
твърди, че не е знаела другите имена на Б. и според нея той не е бил служител
на ответното дружество. Тя му казала, че поради липсата на плащания повече
нямало да правят доставки към ответника, при което Б. престанал да й вдига
телефона.
Обсъжданият документ от 19.03.2017 г. е озаглавен „Документ за
удостоверяване на точния адрес на мястото на доставка“. Той е издаден от
„Синергон Петролеум“ ООД и съдържа информация за вида доставена стока,
„3250 литра газ пропан-бутан“, адресът на доставка „Ездемир Своге“, а в
полето получател е посочено лицето „Б. Василев“, като има положен подпис и
печат на „Ездимир“ ЕООД. Аналогично, в документа от 25.03.2017 г.
доставената стока е описана като „2750 литра газ пропан-бутан“, адресът на
доставка е „Ездемир Искрец“, а в полето получател отново е записано „Б.
Василев“ като следва подпис и печат на ответното дружество. Към всеки от
тези два документа е съставен чрез фискално устройство документ, който
представлява приложение № 14 по чл. 80, ал. 1 ЗА, и съдържащ идентични
данни с цитираните, печат на „Ездимир“ ЕООД и положен подпис на лице без
посочено име.
СГС намери, че показанията на св. П. не са информативни по отношение
на същинския спорен въпрос между страните – дали ответникът е получил
твърдените от ищеца изрично описани стоки на заявените дати. Св. П. не е
присъствала лично при фактическото извършване на доставките, не заявява
никакви конкретни обстоятелства спрямо тях, и не твърди, че соченото от нея
лице с име „Б.“ е подписало документите от 19.03.2017 г. и 25.03.2017 г. Те са
подписани от лице с инициали „Б. Василев“, от което не може да се направи
еднозначен извод, че това лице е идентично с посочения от свидетеля
представител на „Ездимир“ ЕООД с име „Б.“. Свидетелката сочи, че според
нея лицето Б. не е бил служител на ответника, което твърдение също
разколебава тезата на ищеца. Фактът, че върху документите има положен
печат на „Ездимир“ ЕООД, не е доказателство за волеизявление на негов
5
представител.
Въззивният съд намери, че показанията на св. П. са достоверни. Поради
тяхната фрагментарност и липса на конкретика обаче те не доказват
осъществяването на процесните доставки особено при липсата на други
кореспондиращи в тази насока доказателства. Ищецът не може да се ползва от
презумпцията по чл. 301 ТЗ, защото не е ангажирал доказателства, че
подписалото товарителниците лице е имало надлежна представителна власт
спрямо ответника. Изводът на СГС е, че в процеса не се доказа ответникът да
е бил уведомен за осъществяване на твърдените доставки преди получаване на
преписа от исковата молба.
В заключение на изложеното, СГС споделя извода на първата инстанция,
че при доказателствена тежест на ищеца, той не е провел пълно доказване на
валидно облигационно правоотношение по договор за търговска продажба на
стоки, със съдържание, обективирано в процесните фактури, както и
получаването на стоките от ответника. Ето защо въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има въззиваемият, който своевременно е поискал присъждане им.
Представен е списък на разноски по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ,
сключен между „Ездимир“ ЕООД и адв. А. С. от 11.10.2021 г., с предмет
процесуално представителство пред СГС по настоящото дело, и договорено
възнаграждение в размер на 1000 лева, което е изплатено в брой при
сключване на договора. Налице са основанията за осъждане на въззивника да
заплати на въззиваемия сумата от 1000 лева, представляваща направени
разноски в производството пред СГС.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20146327 от 25.06.2021 г. по гр. дело №
42717/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 68-и състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Синергон Петролеум“ ООД,
ЕИК *********, да заплати на „Ездимир“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от
1000 лева, представляваща разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7