Присъда по дело №1335/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 11
Дата: 19 март 2025 г. (в сила от 19 март 2025 г.)
Съдия: Божана Манасиева
Дело: 20241200601335
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 29 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 11
гр. Б., 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева

Вили Дацов
при участието на секретаря Илиана Ангелова
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241200601335 по описа за 2024 година
въз основа на доказателствата по делото и на основание чл.334, т.2, във вр. с
чл.336, ал.1, т.3 от НПК
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯВА присъда №74/10.11.2023 г.,постановена по НЧХД №86/2022 г.
по описа на РС – Б. и вместо нея

ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимия К. Г. К.,роден на **** г. в Б., с постоянен адрес: Б.,
ул. **** сектор „Разследване“ във 02 РУ Полиция Б., с висше образование, с
ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, че в качеството си на длъжностно лице
главен разследващ полицай в сектор „Разследване“ при 02 РУ – Б. на
07.06.2021г. в писмен сигнал /сведение/ до Министъра на вътрешните работи е
приписал на частния тъжител К. З. в качеството му на длъжностно лице
1
„Старши разследващ полицай“ в сектор „Разследване“ при 02 РУ Б.
извършването на престъпление по чл.288 от НК, а именно че на 03.09.2020 г.,
въпреки че е бил дежурен не е посетил настъпило ПТП със смъртен случай, с
което е пропуснал да изпълни свои длъжностни функции във връзка със
службата му като разследващ полицай,поради което и на осн. чл.148, ал.2, вр.
ал.1, т. 3 и т. 4 от НК и чл.304 НПК, го оправдава по това обвинение.
ОТМЕНЯВА осъждането на подсъдимия К. Г. К. да заплати на К. З. сумата от
1000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т. 3 и т. 4 от НК , ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието – 07.06.2021 година до
окончателното изплащане на сумата,като отхвърля ИЗЦЯЛО предявения
гражданския иск.
ОТМЕНЯВА осъждането на подсъдимия К. Г. К. да заплати на К. З.
направените от последния разноски по делото,както и възлагането на разноски
в тежест на подсъдимия за заплащане по сметка на РС-Б..

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

ПРИСЪДАТА не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда №11/19.03.2025г. по ВНЧХД № 1335/2024г. на ОС-
Б.

Производството по делото е образувано след като ВКС/ I н.о/ с решение
№607/26.11.2024г,постановено по касационно дело №868/2024г е отменил
решение №134/28.05.2024г по ВНЧХД №125/2024г на ОС-Б. и е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на БОС.Касационната инстанция е
констатирала незаконосъобразна процесуална дейност на въззивния съд при
упражняване на правомощията му по чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК
като е счела за неправилни изводите на въззивния съд,касателно пропускането
на срока по чл.81, ал.3 от НПК за предявяване на частната тъжба в
окончателния й вариант след оставянето й без движение от
първоинстанционния съд ,както и поради преценката му,че същата не е
отговаряла на разпоредбите и изискванията на чл. 81, ал. 1 от
НПК,мотивирайки го, поради тези крайни изводи да отмени присъдата на
първоинстанционния съд и да прекрати наказателното производство .
Второто по ред въззивно производство има за предмет преценка на
законосъобразността,обосноваността и правилността на постановената от РС-
Б. присъда № 74 от 10.11.2023г., постановена по НЧХД № 86/2023 г. по описа
на Районен съд – гр.Б.,с която подсъдимия К. Г. К.,от Б.,с ЕГН ********** е
признат за ВИНОВЕН в това, че в качеството си на длъжностно лице главен
р.п. в сектор „Р.“ при 02 РУ – Б. на ****г. в писмен сигнал /сведение/ до
Министъра на вътрешните работи е приписал на частния тъжител К. З. в
качеството му на длъжностно лице „с. р.п.“ в сектор „Р.“ при 02 РУ Б.
извършването на престъпление по чл.288 от НК, а именно че на ****
г.,въпреки че е бил дежурен,не е посетил настъпило ПТП със смъртен случай,
с което е пропуснал да изпълни свои длъжностни функции във връзка със
службата му като р.п. – престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т. 3 и т. 4 от НК
, поради което и на основание същия законов текст във връзка с чл. 78а НК е
постановил освобождаване от наказателна отговорност като му е наложил
административно наказание “глоба” в размер на 1000.00 /хиляда/
лева.Същевременно е ОПРАВДАЛ подсъдимия затова,че в същия сигнал
/сведение/ до Министъра на вътрешните работи е оклеветил К. З. в
извършване на престъпление по чл.310, ал.1, вр.чл.309, ал.1 от НК,
изразяващо се в това, че тъжителят е надписал повече часове извънреден труд
без да има законово основание за това.
С присъдата си ,проверяваният съд е осъдил подсъдимия К. К. да заплати на
К. З. сумата от 1000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1,
т. 3 и т. 4 от НК , ведно със законната лихва, считано от датата на деянието –
**** година до окончателното изплащане на сумата,като е отхвърлил иска в
останалата му част над уважения размер като неоснователен.
Произнесъл се е също и по разноските,осъждайки К. да заплати на К. З.
1
сторените по делото разноски в размер на 1200 лв. – представляващо
заплатено адвокатско възнаграждение, както и 12.00 лева, представляващи
сторени разноски за заплатена държавна такса.Осъдил го е също да заплати по
сметка на Районен съд гр.Б. сума в размер на 50.00 лева,представляваща 4 % -
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и 5.00 лева
държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Производството пред въззивния съд е било образувано по въззивни жалби на
частния тъжител и граждански ищец К. З.,чрез повереника му адв.М.
Г.,насочена срещу оправдателната част на присъдата,така и срещу размера на
наложеното с нея наказание, и адв.П. Ч.,в качеството му на защитник на
подсъдимия К. К.,насочена срещу осъдителната част на присъдата.
В жалбата си адв.М. Г./повереник/ мотивира неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт в обжалваната
част,считайки,че всички събрани по делото доказателства установяват
извършеното от подсъдимия престъпление.Намира,че районният съд е
занижил размера на наказанието,пренебрегвайки обстоятелството,че
престъпленията са били извършени от и срещу длъжностно лице,позовава се
на завишена степен на обществена опасност на този вид престъпления.Счита
за абсолютно доказан и размера на вредите.
По изложените съображения, иска ОС да отмени постановената присъда в
частта, с която К. К. е оправдан за извършено от него престъпление по чл.148,
ал.2, вр. ал.1, т. 3 и т. 4 от НК, като постанови нова, с която признае
подсъдимия за виновен, като бъде уважен и пълния размер на предявения
граждански иск за нанесени от престъплението неимуществени вреди.
С жалбата си защитникът на подсъдимия моли въззивната инстанция да
отмени присъдата като оправдае изцяло подсъдимия и за извършеното
престъпление по второто деяние. Алтернативно се иска обжалваната присъда
да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд,поради допуснати съществени процесуални
нарушения.В тази връзка са развити съображения за допуснати процесуални
нарушения-неспазен срок по чл.81,ал.3 от НПК за предявяване на редовна
тъжба,разсъждения относно датата на нейното предявяване,които
въпроси,вече са били предмет на обсъждане при развилото се първо въззивно
производство и които не са били възприети от касационния съд,поради което
няма да бъдат посочвани от този въззивен съд.
По същество на постановената присъда изразява несъгласие с направения
доказателствен анализ от първоинстанционния съд,тъй като е възприел
избирателно единствено доказателства, подкрепящи твърденията на частния
тъжител,игнорирайки информацията,която всъщност се съдържала в
сведението,а именно,че описаното от К. представлява„тежко нарушение на
служебната дисциплина“,а не твърдение за извършено престъпление .Обръща
внимание на факта,че в качеството си на началник-сектор „Р. 02 РУ - Б.“ по
длъжностна характеристика, К. следва да осъществява контрол върху
2
дейността на разследващите полицаи в сектора и да организира дейността
им.В този смисъл се изразява становище,че съдът не правел разграничение
между изпълнение на служебни задължения по длъжностна характеристика и
„клевета“.А събраните по делото доказателства установявали именно
посоченото от К. К. в процесното сведение.
В хода на въззивното съдебно производство страните участват лично и с
процесуалните си представители.
Адв.Г. поддържа изцяло депозираната въззивна жалба по изложените в нея
съображения.Изразява становище за потвърждаване на съдебния акт относно
осъдителната му част като правилен и обоснован,но настоява за неговата
отмяна в оправдателната му част,като намира престъплението за доказано.В
тази връзка се позовава на две докладни записки, по които е извършена
проверка и които касаели според К., надписани часове в извънработно време
като допълнителен труд, положен от З., а именно докладни №7852р-
6986/05.05.2021г. и №7852р-7602/14.05.2021г. и по отношение на частния
тъжител била извършена проверка за неспазване на работно време и
надписване на часове.
Освен това намира предявения граждански иск за основателен и доказан,
поради което иска уважаването му в пълен размер.
Частният тъжител К. З. поддържа становището на повереника си като не
изразява допълнително становище.
Адв.Ч. също поддържа въззивната си жалба.Не излага нови съображения
извън посочените в жалбата си.Допълва доказателствения си анализ предвид
на събраните в това въззивно производство нови гласни
доказателства.Твърди,че категорично е установено,че по пункт 2-ри от
обвинението,сведението касае друго лице,а не частния тъжител,поради което
намира аргументите на частното обвинение за необосновани. Счита,че
подсъдимият не следва да носи наказателна отговорност и поради факта,че
обстоятелствата, посочени от него са истинни и в качеството на
функционалните си правомощия, и длъжностна характеристика, е изготвил
този сигнал, в който е констатирал съвсем правомерно, нарушение на
служебни задължения, неспазване на определени графици и разпоредби,
неизпълнение в цялост на указания на прокуратурата, като този сигнал освен
чисто административна функция, е имал и дисциплиниращ ефект по
отношение на неговите подчинени.
Поради тези съображения,настоява за отмяна на присъдата и постановяване
на нова,с която подсъдимият да бъде изцяло оправдан и гражданският иск
отхвърлен.
В право на лична защита,подсъдимият К. К. изразява становище за
неправилност на присъдата в обжалваната й част. Твърди,че по отношение на
посоченото за извънредния труд, сигналът не касае З.,а г-н Р.С..Сочи,че като
пряк ръководител на З. може да вземе отношение по извършени
дисциплинарни нарушения, което право му е дадено по длъжностна
3
характеристика.Акцентира на факта,че в сведението си е посочил,че г-н З. е
извършил дисциплинарно нарушение,изразяващо се в непосещаване на ПТП
като твърди,че посоченото от него напълно се установява от събраните по
делото доказателства.Обръща внимание,че дори не е коментирал, дали в
случая е следвало или не е следвало да се образува производство.Единствено
сочи,че не го е посетил,а е трябвало да го посети.
В последната си дума моли да бъде оправдан изцяло.
Б.ският окръжен съд,след като обсъди доводите в жалбите, както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314
НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са
налице основания за нейната отмяна в осъдителната й част и постановяването
на нова,с която подсъдимият да бъде оправдан изцяло ,като в резултат на
неговото оправдаване установи предпоставките за отхвърляне на уважения
размер на предявения граждански иск ,както и отмяна на присъдата в частта
за възложените в тежест на подсъдимия разноски.
Пред въззивния съд е проведено въззивно съдебно следствие,в което бяха
събрани гласни и писмени доказателства,по искане на подсъдимия. В първата
група доказателства/гласни/се включват показанията на свидетелите Р. Р. Д. и
Б. Л. Д.,и двамата разследващи полицаи.Във втората група /писмени/се
включват приобщените пред този съд: писмо от Районна прокуратура – Б. с
адм. № 798/2024г., 23.01.2025г., PRB2025274410860, ведно с приложените към
него копие на писмо адм. № 798/18.12.2024г. по описа на Районна прокуратура
– Б. и копие на писмо с Вх.№ 10385/2023г. от 10.09.2024г. на Районна
прокуратура – Б.,писмо от ОД на МВР – Б. с Рег. № 244000-3409, екз.
№2/24.01.2025г., ведно с приложените към него Заповед №
8121з120/02.02.2018г. относно Утвърждаване на вътрешни правила за
организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР; Заповед №
8121з-205/18.06.2014г. относно Процедури за реагиране на органите на МВР;
Заповед № 8121з-161/26.02.2016г. относно изменение и допълнение; Заповед
№8121з-205/18.06.20214г. относно Утвърждаване на процедури за реагиране
на органите на МВР,както и съответните процедури и конкретно
интересуващата процеса „Процедура за незабавно реагиране на МВР при
получен сигнал за пътно транспортно произшествие-Приложение №14“.
Районният съд е положил усилия за правилното изясняване на фактическата
обстановка,но въпреки точното й установяване е достигнал до превратно
тълкуване на доказателствените източници,което е довело до постановяването
на погрешни правни изводи.Изводимата от събраните пред първата и
въззивната съдебни инстанции фактическа обстановка е идентична като
същата следва да бъде допълнена и със събраните в хода на въззивното
съдебно следствие доказателства:
Подсъдимият К. Г. К. е главен р.п. в сектор „Р.“ при 02 РУ – Б., като същият е
Началник –сектор „Р.” при 02 РУ-Б.,а частният тъжител К. З. е негов
подчинен,заемащ длъжността с. – р.п. в сектор „Р.” към 02 РУ Полиция.
4
К. К. е роден на ****г. в Б.,където и живее, женен е,с висше образование, не е
осъждан.
Съгласно длъжностната характеристика във връзка със заеманата от
подсъдимия длъжност се установява, че същият организира,ръководи и
отговаря за цялостната дейност на сектора,съобразно законовата и
подзаконовата нормативна уредба и т.н.
Осъществява координация и методическо ръководство на дейността на
разследващите полицаи в сектора,като следи за законосъобразното
провеждане на Р.то,изпълнението на задължителните указания на прокурора
и спазването на сроковете за Р. по досъдебното производства,възложени в
сектора.
Следи стриктно за спазване на законността и служебната дисциплина,като
осигурява необходимите организационни предпоставки за ефективното
изпълнение на служебните задължения.
К. З. е роден на ****г в гр.Б.,където живее.Служител е на МВР от 2013г.
Видно от представената за същия длъжностна характеристика, същият
провежда Р., взима мерки за своевременно разкриване на
престъпления.Награждаван е три пъти с писмена похвала и два пъти с
индивидуална парична награда.Няма наложени наказания.
Съгласно типова длъжностна характеристика, касаеща частния тъжител К. З.,в
качеството му на с. р.п. едно от основните му задължения е :да посещава
местопроизшествия съвместно с компетентните органи от структурата на
МВР,съгласно утвърден график за дежурства или по разпореждане на прекия
му ръководител.
Единствено посочените от въззивната инстанция основни длъжностни
задължения са значими от гледна точка предмета на делото.
На ****г., съгласно утвърден график /л.112 от делото/ частния тъжител К. З.
бил дежурен р.п..При мл. оперативен дежурен във 02 РУ-Б. св.Ш. постъпил
сигнал за ПТП, поради което той изпратил автопатрул в състав св.М.М. и
св.М.Б./младши автоконтрольор/за проверка на случая. Последните
установили,че на ****г около 15.45ч на път 2072 /гр.Б.-Д. при км-3/,при ясно
време и сух асфалтов път е станало ПТП-лек автомобил марка и модел
„Хюндай Санта Фе“ с рег.№****,собственост и управлявано от Я.Д.И.,на
дясна крива,при движение с несъобразена скорост ,е загубил управление на
автомобила,минал през насрещната лента и се ударил в скат от лявата страна
на пътя.В следствие на ПТП, водачът е пострадал и е транспортиран от екип
на ЦСМП като незабавно е настанен в отделение по Хирургия на МБАЛ-Б.,с
охлузни рани по главата и крайниците,без опасност за живота.На водача е
издаден талон за медицинско изследване за хим.анализ на кръв за употреба на
алкохол.Уведомен е РП-К.З.-посочената информация е удостоверена в
докладна записка,написана на ****г,с рег.№7476-29.10.2020г и носи подписа
на свид.Б./мл.автоконтрольор/.Този свидетел е останал на мястото на ПТП,а
неговият колега М. е придружил пострадалия за вземането на кръв,тъй като не
5
бил в състояние да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с
техническо средство“Дрегер“,а същевременно се е усещал мирис на
алкохол.Докато свид.Б. е бил на мястото на ПТП , дежурна оперативна група
не е идвала.
Свидетелят Ш. в качеството му ОДЧ също съставил бюлетин по
информацията,която получил от служителите от КАТ,в който бюлетин е
отразена същата информация,каквато и в докладната записка.Уведомил
дежурния дознател/частния тъжител З./,че е имало ПТП ,за да е запознат и, че
лицето е закарано в спешен център.
Съгласно приложения по делото амбулаторен лист от ****г/стр.142/
пострадалият Я.Д.И. е докаран от ЦСМП Бл-д след ПТП с болки в **** като
е предложен незабавно за хоспитализация в Хирургично отделение.В писмо
изх.№155/10.01.2023г на ЦСМП-Б. е отразено,че Я.И. не е регистриран като
обслужен пациент в ЦСМП на ****г.От епикриза, издадена от ХО на
МБАЛ“Б.“-гр.Б. е видно,че Я.И./73г/ е постъпил още на същия ден на ****г и
е починал на ****г.Видно от отразената анемнеза е,че страданието му е от
същия ден,когато претърпял ПТП,****.Окончателна диагноза при
изписването-*****
Съгласно изготвения протокол за химическа експертиза №277/09.09.2020г,
предвид на взетата кръвна проба от пострадалия,е установено наличието на
етилов алкохол в количество 2.42 промила.
Към процесната дата подсъдимият К. К. не бил на работа и бил заместван от
св.С..След завръщането си на работа К. започнал проверки по отношение на
подчинените си служители, като сезирал различни институции за нередности в
работата на сектора, включително и св.К.. Междувременно по отношение на
него било започнато Р. от РП Б., по което част от разследващите полицаи
давали показания, включително и тъжителя, което влошило отношенията
между същите. На ****г. К. в качеството си на Началник Сектор „Р.” в 02 РУ
Полиция подал писмено сведение №4575-в-02 до Министъра на вътрешните
работи, в което под формата на няколко точки изложил твърдения за
допуснати нарушения от разследващи полицаи в сектора, като в т.II.4 по
отношение на К.п З. посочил, че „На ****г не е посетил
местопроизшествие/настъпило ПТП/ с пострадал мъж,който впоследствие е
починал в болница,вследствие на травмите,получени от катастрофата.Този
факт е прикрит от мен,като негов пряк ръководител,тъй като по това време не
съм бил на работа,а съм бил заместван от неговия близък приятел
Р.С..Впоследствие, явно това е било прикрито и на по-високо ниво в РП-
Б..Поради естеството на отношенията между З. и прокуратурата до този
момент случаят не е проверяван официално.За такова тежко нарушение на
служебната дисциплина се предвижда наказание „уволнение“.“
Във връзка с процесното сведение била назначена проверка със заповед
№244з-1975/15.07.2021г. на Директора на ОД МВР Б. за изясняване на
данните,посочени в него от гл.инспектор К. К. относно извършени
6
дисциплинарни нарушения на чл.194,ал.2,т.2,т.3 и т.4 от ЗМВР от служители
на ОДМВР-Б..Проверката е завършила с прекратяване,предвид констатацията
за липса на дисциплинарни нарушения на основание заповед №244з-
352/09.02.2022г.Във връзка с извършваната проверка било снето и сведение от
тъжителя на 27.07.2021г., когато същият разбрал за постъпилия сигнал, като
устно му било обяснено съдържанието на сигнала, но не му бил даден достъп
до материалите, поради това, че няма качеството на страна в проверката. След
като узнал за процесното сведение и предвид посоченото в него в
законоустановения срок З. подал и тъжбата, разглеждана в настоящото
производство.
Относно събраните писмени доказателства пред въззивния съд ,значима за
предмета на делото е единствено Процедура за незабавно реагиране от
органите на МВР при получаване на сигнал на ПТП с пострадал –Приложение
№14 към т.1 на Заповед №8121з-205/18.06.2014г,в която в т.9 е посочено,че
„Разследващият орган от състав на ДОГ:
-съставя протокол за оглед на местопроизшествие ,в който последователно
отбелязва всички действия така,както са извършени при огледа и всичко, което
е видял и открил на местопроизшествието
-докладва на компетентната прокуратура.
В т.8 от коментираната процедура,са записани задълженията на ръководителя
на ДОГ.
С посочената заповед №8121з-205/18.06.2014г са утвърдени различни
процедури за реагиране на органите на МВР.А заповед №8121з-
161/26.02.2016г касае изменение и допълнение на посочената заповед от
18.06.2014г,които обаче не представляват интерес за процеса.
Третата заповед №8121з-120/02.02.2018г касае утвърждаването на Вътрешни
правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в
МВР.Касаещ казуса е чл.34,който регламентира,че се назначават ежедневно
оперативни дежурни групи,които се състоят от разследващ орган съгласно
НПК,служител с оперативно-издирвателни функции и служител-експертно-
криминалистическа дейност.Ръководител на дежурната оперативна група е
разследващият орган.Дежурните оперативни групи получават задачите си от
оперативния дежурен.При пристигане на място,както и след приключване на
процесуално-следствените действия,ръководителят на ДОГ докладва на
оперативния дежурен за обстановката,предприети и предстоящи действия.
Показанията на свид.З.а/майка на частния тъжител и свид.А.И./психиатър/ са
насочени към установяването на неимуществени вреди от депозираното
сведение от подсъдимия К..Свид.З.а сочи,че синът й се е чувствал обиден,
наранен, защото въпреки неговото старание и прецизност в работата,е
подлаган на проверки.Свид.А.И. свидетелства за споделяне от страна на
частния тъжител за напрежение в работата,което се отразява на
концентрацията му по делата,невъзможност да се храни добре,да спи и да се
държи адекватно в къщи.В тази връзка представя и като писмено
7
доказателство е прието нейно становище от 29.07.2021г,установяващо при К.
З. разстройство в адаптацията,изразяващо се в повишена
тревожност,потиснато настроение,раздразнителност,затруднение в
организирането на ежедневието,нарушен сън и апетит.В определени
периоди,когато е трябвало да пише обяснения и е разбирал за започвани
срещу него проверки е със симптоми на остра стресова реакция.
Относно останалите гласни доказателства въззивният съд ще вземе
отношение по-долу,във връзка с техния анализ.
Относно аналитичната дейност на районния съд следва да бъде отбелязано,че
е приел с доверие всички гласни доказателства в производството и ги е
кредитирал изцяло,посочвайки, че информацията,съдържаща се в показанията
на св.К.,св. С. и св.К. установяват обстоятелства, свързани с
взаимоотношенията си с подсъдимия,повода за същите, както и реда за работа
и взаимодействие между разследващите полицаи и прокуратурата, както и
организацията при сигнал за ПТП.Приел е сравнителна еднопосочност и
безпротиворечивост на събрания доказателствен материал,което следва да
бъде отбелязано,че не почива на вярна интерпретация на фактите по делото.
Вярно е,че гласните доказателствени средства не бележат особена
противоречимост,но следва да бъде отбелязано,че в тях липсва и
конкретика.Почти всички свидетели дават общи показания,с липсваща яснота
относно интересуващите процеса факти,и въпреки разпита на
адм.ръководител на РП-Б.-свид.К. ,както и на дежурния прокурор за дата
****г- свид.О.А., може да бъде направен извод,че всеки от тях обяснява по
какъв начин се процедира ,но това процедиране е поставено винаги под
условие.Нито един от тях не посочва безспорно ,необходимо ли е да бъде
посетено местопроизшествие при ПТП,възникнало от самокатастрофирал
автомобил,при положение,че водачът е настанен в хирургично
отделение,лъхал е на алкохол и му е взета кръвна проба.Така свид.К. в своите
показания разяснява ,че при ПТП има два варианта:единият вариант е да
настъпи ПТП изцяло с имуществени вреди като в този случай е възможно да
се осъществи преценка дали да се работи по КАТ или като досъдебно
производство. Но ако вече има данни за причинена телесна повреда на
рискови групи – възрастни хора, деца, удари в определени области,
световъртеж, в този случай се започва досъдебното производство, въпреки че
първоначалните данни може да са, че няма средна или тежка телесна
повреда.Свид.К. разяснява,че когато има ПТП с пострадал следва да започне
ДП без да се изследва чия е отговорността,но при отговора на този въпрос не е
уточнено,че в случая се касае за пострадало лице ,което е и водач на
автомобила.Останалите показания на този свидетел не внасят абсолютно
никаква яснота по казуса.
Като касаещи конкретния казус въззивният съд възприема показанията на
свид.О.А. в частта им ,в която сочи ,че „Според мен, при лице претърпяло
ПТП и настанено в хирургично отделение би следвало да се образува
8
досъдебното производство при всяко едно положение, щом е прието и има
съмнение за някаква травма“.Останалите й показания изобилстват от
условности,липсва спомен за конкретния случай, което между впрочем е
логично предвид изтеклия период от време, поради което не са относими към
предмета на доказване.
Свид.С.К. е заемала длъжността Началник на отдел „Р.“ в ОД на МВР-Б. към
****г.Относимостта на нейните показания към казуса касае единствено и само
предоставените от нея характеристични данни за частния тъжител в
положителен за него аспект,а именно,че той е добър служител,че е
награждаван,не знае да е наказван и дори 2-3 пъти бил предложен за награда
от К.. Останалите й показания за отношенията между страните и касаещи
други случаи, съдът не намира за необходимо да коментира като стоящи извън
предмета на делото.
Относно показанията на свид.Р.С., въззивният съд ще коментира само тази
част от тях,касаеща свързаността им с предмета на делото.Значимите в тази
връзка показания са,че „при ПТП,което първоначално се посещава от
служители на КАТ,ако те посочат,че пострадалият се е охлузил,т.е няма му
нищо,пристъпват към съставяне на АУАН.Но когато има телесни
наранявания,задължително се посещава ПТП. Когато човек е в болница и не се
знае неговото състояние, не е изяснено в момента, в който е придобита
информацията, в по-голяма част е добре да се посети, въпреки, че голяма част
от колегите изчакват последваща информация от болницата, но ако след
половин час излязат и се установи, че няма наранявания пак катаджиите си
продължават действията“.
Показанията на свид.Ш.,който е бил оперативен дежурен на ****г съдържат
противоречиви данни относно обстоятелството дали е уведомил дознателя за
конкретния случай,тъй като твърди,че след като не е имал информация,че
лицето е настанено в ХО не е уведомил дознател и той не е бил на място.Но
същевременно, преди това в неговите показания се сочи,че след като
пострадалият е закаран в спешен център,то той уведомява дознателя да е
запознат, че има ПТП, но след като няма наранявания не се посещава самото
ПТП.
Предвид тази противоречивост в показанията на свид.Ш.,въззивният съд
кредитира изготвения от него бюлетин,тъй като заявява,че е изготвен
непосредствено след случая и след комуникацията му със служителите по
КАТ.Този бюлетин съдържа фактологията,посочена и в докладната записка на
служителя на КАТ-свид.Б.,а именно,че пострадалият е транспортиран от екип
на ЦСМП-Б. и след извършен преглед е настанен в отделение по Хирургия на
МБАЛ-Б.,с охлузни рани по главата и крайниците,без опасност за
живота.Отразено е,че е уведомен РП К.З..
В тази връзка,съдът приема за установено,че свид.Ш. е бил запознат с
факта,че пострадалият е настанен в ХО,както и че е уведомил разследващия
полицай К.З. за ПТП.
9
Свид.М. в своите показания сочи,че дежурният оперативен е бил уведомен, че
има ПТП с пострадал,който ще бъде закаран в ЦСМП,поради което да се
уведоми дежурния разследващ за случая ,за да знаят как да действат.Този
свидетел,въпреки че е придружил пострадалия до спешния център не си
спомня лицето да е било задържано за лечение, само за преглед. Не си спомня
и какви са нараняванията.Не си спомня дали лицето е настанявано в
хирургично отделение.Разпоредено им е от оперативния дежурен на 02 РУ да
го продължат по линия на КАТ, да съставят акт за установяване на
административно нарушение за ПТП, че няма да се прави оглед и да не се
запазва ПТП.
Въззивният съд намира,че също не следва да бъдат кредитирани показанията
на свидетеля в частта,в която сочи,че няма спомен пострадалият да е бил
задържан за лечение,а само за преглед.База за несъответствие на неговите
показания с обективните данни, е отразеното както в докладната записка,така
и в бюлетина,и двата документа от ****г,които се съставят по установените
именно от служителите на КАТ данни и както съдът посочи по-горе,и двата
документа съдържат информация,че пострадалият е настанен в хирургично
отделение.
Направеният от районния съд извод,че съгласно представен фиш за преглед на
пациент било установено, че пострадалият няма сериозни травми, а само
охлузвания, за което бил уведомен св.Ш., който разпоредил да се работи „по
КАТ” също не е съответен на медицинските документи,приложени по
делото,които отново следва да бъдат кредитирани,предвид съществуващата
неяснота и непълнота в показанията на всички разпитани пред районната
инстанция свидетели.Така,съгласно отразеното в амбулаторен лист от
****г/стр.142/,касаещ прегледа на пострадалия Я.Д.И.,същият е докаран от
ЦСМП Бл-д след ПТП с болки в **** като е предложен незабавно за
хоспитализация в Хирургично отделение.В писмо изх.№155/10.01.2023г на
ЦСМП-Б. не се съдържат данни, че Я.Д.И. е регистриран като обслужен
пациент в ЦСМП на ****г. очевидно,защото веднага е настанен в ХО.От
епикриза, издадена от ХО на МБАЛ“Б.“-гр.Б. е видно,че Я.И./73г/ е постъпил
още на същия ден на ****г и е починал на ****г.Видно от отразената анемнеза
е,че страданието му е от същия ден,когато претърпял ПТП,****.Окончателна
диагноза при изписването-*****И този факт следва да бъде възприет за
безспорно установен,не само защото се сочи във всички медицински
документи,а и защото съществува като отразен в изготвената докладна
записка от мл.автоконтрольор свид.Б. и в изготвения бюлетин.
Показанията,дадени от тези свидетели бележат
противоречимост,недостатъчна яснота,завоалирани отговори,които
въззивният съд характеризира като недостатъчно надеждни,което има и
своето абсолютно оправдание,тъй като двете спорещи страни в
производството са техни колеги.Ето и защо,районният съд е следвало основно
да основе изводите си на събрания писмен доказателствен материал,в който
отразената информация е била точна и достатъчно ясна като посочена
10
непосредствено след събитията.
Критика следва да бъде насочена и към направения от контролирания съд
извод,че „В последствие по отношение на пострадалия настъпили усложнения
във връзка и с придружаващите му заболявания, както и на по-късен етап
било установено, че е бил употребил алкохол и същия починал“.Дали
усложненията в здравословното състояние на пострадалия са настъпили във
връзка и с придружаващите заболяване не може да има сигурност,тъй като
съдебно-медицинска експертиза в тази връзка не е правена,а издадената от ХО
епикриза посочва като окончателна диагноза „*****медицински
терминологии“.А относно отразеното в анемнезата е видно,че състоянието на
пострадалия е било твърде тежко,след като е имал ****“,още повече ,че
незабавно е приет в хирургично отделение,без обаче да е обработван в
ЦСМП.Очевидно,първоначалните данни са давали основание за незабавна
хоспитализация.

При така установеното от фактическа страна и при направените корекции в
аналитичната дейност на първоинстанционния съд,въззивният достигна до
извода,че обвинението срещу подсъдимия К. К.,за това,че в качеството си на
длъжностно лице главен р.п. в сектор „Р.“ при 02 РУ – Б. на ****г. в писмен
сигнал /сведение/ до Министъра на вътрешните работи е приписал на частния
тъжител К. З. в качеството му на длъжностно лице „с. р.п.“ в сектор „Р.“ при
02 РУ Б., извършването на престъпление по чл.288 от НК, а именно че на ****
г., въпреки че е бил дежурен не е посетил настъпило ПТП със смъртен случай,
с което е пропуснал да изпълни свои длъжностни функции във връзка със
службата му като р.п.,квалифицирано като престъпление по чл.148, ал.2, вр.
ал.1, т. 3 и т. 4 от НК,е несъставомерно както от обективна ,така и от
субективна страна.Съображенията на съда за това са следните:
Изпълнителното деяние като основен елемент от състава на престъплението
клевета е умишленото разпространяване на позорно обстоятелство или
преписване на престъпление на другиго.При клеветата се разгласяват позорни
обстоятелства за честта на едно лице,които са неистински,или му се преписва
престъпление,което не е извършил. Със задължителното за правоприлагащите
органи тълкуване в ТР №12-71г,ОСНК ВС постави и изискването позорящите
обстоятелства да са неистински.
Твърдението за клевета,касаеща втората форма на изпълнително деяние,а
именно преписване на престъпление ,което тъжителят не е извършил се
заключва с изложени от подсъдимия факти в сведение,адресирано до
министъра на вътрешните работи Б.Р. с вх.№4575в-102/****г в т.II.4 от
същото.Въззивният съд намира за необходимо дословно да отрази посоченото
в сведението,тъй като констатира,че обвинението срещу подсъдимия съдържа
фактология ,която не е изложена в даденото от него сведение,поради което
намери,че частният тъжител е надценил отразеното в това сведение по
начин,който не отговаря на обективната действителност,придавайки му
11
значимостта на престъпно деяние,което изложеното в него не
съдържа.Единствено вярно е,че сведението е написано от подсъдимия К. К.
,именно в качеството му на длъжностно лице-главен р.п. в сектор „Р.“ при 02
РУ – Б. на ****г. в писмено сведение до Министъра на вътрешните
работи.Същевременно, отразените в него факти са следните:На ****г не е
посетил местопроизшествие/настъпило ПТП/ с пострадал мъж,който
впоследствие е починал в болница,вследствие на травмите,получени от
катастрофата.Този факт е прикрит от мен,като негов пряк ръководител,тъй
като по това време не съм бил на работа,а съм бил заместван от неговия
близък приятел Р.С..Впоследствие, явно това е било прикрито и на по-високо
ниво в РП-Б..Поради естеството на отношенията между З. и прокуратурата до
този момент случаят не е проверяван официално.За такова тежко нарушение
на служебната дисциплина се предвижда наказание „уволнение“.
От изнесеното в сведението следва извода,че посочените от подсъдимия факти
са следните:
-случило се ПТП на ****г с пострадал мъж,който впоследствие е починал в
болница,вследствие на травмите,получени от катастрофата.
Интерпретацията на този факт в обвинението срещу подсъдимия е намерила
следния израз: на **** г. въпреки, че е бил дежурен не е посетил настъпило
ПТП със смъртен случай.
В сведението обаче липсва твърдение,че се е случило ПТП със смъртен
случай.Напротив, изрично е посочено,че от това ПТП е имало пострадал
мъж,който впоследствие е починал от травмите,получени от катастрофата.
Видно от изложената по-горе фактическа обстановка,посоченото в сведението
е вярно,а невярно е това,което е отразено в обвинението срещу
подсъдимия.Вярно е,че на ****г служителите на КАТ –свидетелите Б. и М. са
се отзовали на сигнал,подаден им от дежурния свид.Ш. за случило се ПТП
като пострадал от това ПТП е самият водач на автомобила.Вярно е обаче,че
пострадалият не е починал на самото ПТП ,а 11 дни след като е приет
незабавно в хирургично отделение на МБАЛ „Б.“-Б..Може да бъде направен и
извода,че смъртта му е настъпила от травмите,получени при ПТП,предвид на
отразеното в епикризата, издадена от болницата.Видно от амбулаторен лист от
****г/стр.142/,касаещ прегледа на пострадалия Я.Д.И. същият е докаран от
ЦСМП Бл-д след ПТП с болки в **** като е предложен незабавно за
хоспитализация в Хирургично отделение.Я.И./73г/ е постъпил в хирургично
отделение още на същия ден на ****г и е починал на ****г.Видно от
отразената анемнеза е,че страданието му е от същия ден,когато претърпял
ПТП,****.Окончателна диагноза при изписването-*****Отразената
окончателна диагноза води до извод ,че леталният изход е настъпил именно
поради травмите,получени от ПТП.
-Следващото твърдение в сведението,изпратено до министъра от подсъдимия
К. К. е,че „за такова тежко нарушение на служебната дисциплина се
предвижда наказание „уволнение“. Отразеното в обвинението е,че по този
12
начин подсъдимият е приписал на частния тъжител К. З. в качеството му на
длъжностно лице „с. р.п.“ в сектор „Р.“ при 02 РУ Б. извършването на
престъпление по чл.288 от НК,тъй като не е посетил на **** г., въпреки че е
бил дежурен настъпило ПТП със смъртен случай, е пропуснал да изпълни
свои длъжностни функции във връзка със службата му като р.п..
Нищо подобно не е посочено в сведението,дадено от подсъдимия.С
изнесените от него факти, последният излага твърдения не за извършено
престъпление,а за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина.С
престъплението по чл.288 от НК законодателят е инкриминирал дейност,която
се осъществява в рамките на правомощията на орган на власт във връзка с
наказателно производство,предвиждайки две форми на изпълнително деяние:
-пропускане да се изпълнят длъжностите,които налага службата,а именно:не
образува наказателно производство,независимо ,че са налице условията за
това
-при образувано наказателно производство не повдига или не предявява
наказателно обвинение,независимо ,че са налице предпоставките за това
-в рамките на образувано наказателно производство бездейства,като не
изпълнява задълженията си по Р.то и своевременното развитие и приключване
на производството.
Фактологиата по делото налага извод за разсъждения относно първата форма
на изпълнително деяние.
При тази правна ретроспекция на престъплението по чл.288 НК,държейки
сметка за специалната цел,преследвана във волево отношение:да се осуети
наказателно преследване или да се избави другиго от наказание ,следва
извод,че с отразената в процесното сведение фактология,подсъдимият не е
преписал извършването на престъпление по чл.288 от НК,тъй като никъде в
сведението не е твърдял,че при този случай е било необходимо да се образува
наказателно производство,нито пък е твърдял,че са били поне налице
предпоставките за това.Напротив,последният е установил нарушаване на
служебната дисциплина при частния тъжител,твърдейки,че при осъществено
ПТП с пострадало лице,което впоследствие е починало от травмите при ПТП
,то частният тъжител е бил длъжен да посети ПТП,което поведение според
него представлява „тежко нарушение на служебната дисциплина“.Именно и
поради тази причина очевидно предмета на доказване е бил насочен към
изясняване на обстоятелството бил ли е длъжен или не К. З.,изпълнявайки
длъжността р.п.,който при това е бил дежурен на дата ****г да посети пътно-
транспортното произшествие.Доказателства в тази насока са искани и събрани
и от двете страни в производството,включително такива бяха събрани и пред
въззивната съдебна инстанция по искане на подсъдимия.Посоченото,по
усмотрение на въззивния съд излиза извън предмета на образуваното
наказателно производство от частен характер,тъй като твърдението на
подсъдимия в сведението до министъра на вътрешните работи е за нарушаване
на служебната дисциплина като във връзка с посочената информация в
13
сведението е била извършена проверка,която е приключила с прекратяване
като дори частния тъжител К. З. не е бил страна в тази проверка ,поради
необразуването на дисциплинарно производство.Ето защо,въпросът следвало
ли или не К. З. да посети ПТП е абсолютно без правно значение в настоящия
казус,тъй като обвинението касае вменяването извършване на престъпление
по чл.288 от НК,а както съдът посочи по-горе, никъде в сведението си К. К. не
е твърдял,че в този случай е следвало да бъде образувано наказателно
производство или това поведение на З. /бездействие,изразено в непосещаване
на местопроизшествието/е довело до необразуване на наказателно
производство.
Посоченото е достатъчно за оправдаването на подсъдимия,тъй като частното
обвинение е надценило посочената в сведението информация,придавайки й
значимост и вид на престъпно деяние,за каквото не се твърди в сведението.Но
само за пълнота,следва да бъде отбелязано, че информацията, която
подсъдимият К. К. е предоставил в сведението не е негова измислица,
интерпретация,плод на въображението му,а реална информация и именно
считайки я за такава е поискал извършването на проверка.Т.е, подсъдимият не
е имал намерението да уронва честта и достойнството на частния тъжител,а
като негов пряк ръководител и отговорен са спазването на дисциплината в
поверената му служба–сектор „Р.” при 02 РУ-Б. е изпълнявал задълженията си
вменени от длъжностната му характеристика: да следи стриктно за спазване
на законността и служебната дисциплина,като осигурява необходимите
организационни предпоставки за ефективното изпълнение на служебните
задължения.В този смисъл,безспорен факт по делото е,че частният тъжител К.
З. не е посетил случилото се ПТП.Безспорен факт е,че пострадалият водач е
отведен по спешност с линейка на ЦСМП-Б.,но поради травмите и
оплакванията си,незабавно е бил настанен в хирургично отделение на
МБАЛ“Б.“.Както е и безспорен факта,че това местопроизшествие не е
посетено от разследващия полицай дежурен в същия ден К. З.,който е бил
уведомен за случилото се ПТП от полицейски служител изпълняващ ОДЧ-
свид.Ш..Безспорен е и факта,че пострадалото лице в последствие/след 11 дни /
е починало вследствие на травмите си, получени от катастрофата.В този
смисъл,цялата информация, която е подадена от подсъдимия К. К. в неговото
сведение до министъра на вътрешните работи съответства напълно на
обективната действителност.В процесното сведение не се съдържа
информация,която е надценена,или факт ,който не се е случил. Дали К. З. е
следвало да посети ПТП при така установената по делото фактология,
събрания доказателствен материал е абсолютно противоречив,тъй като дори
от разпитаните по делото свидетели,изпълняващи длъжността „прокурор“-
свидетелите К. и Андонова не се установява безспорно какво следва да бъде
поведението на дежурния р.п..Отговорите съдържат условности,макар че се
обединяват около общото звено,че след като пострадалият е настанен в
хирургично отделение ,респ.болница,то при тази ситуация
местопроизшествието е следвало да бъде посетено.Около това твърдение се
14
обединяват отговорите и на разпитаните пред въззивната инстанция
свидетели,които също изпълняват длъжността разследващи полицаи-
свидетелите Р. Д. и Б. Д.,като последните сочат по какъв начин биха
процедирали в такъв случай.Тук следва да бъде отбелязано,че техните
показания отново са изпълнени с условности,с посочването ,че във всеки
конкретен случай се действа според установените и докладвани от ОДЧ
обстоятелства по катастрофата.Свид.Д. лично за себе си сочи,че ако има данни
,че пострадалият е настанен в болница,дори и при самокатастрофирал
автомобил би посетила местопроизшествието и самият пострадал ,за да
установи неговото състояние и да снеме обяснения,предвид на възможността
да настъпят усложнения в здравословното му състояние,както и да изясни
причините за ПТП.Свид.Д. също се придържа към становището,че когато
ПТП има за предмет самокатастрофирал автомобил,чийто водач е настанен в
болнично заведение,посещава местопроизшествието и образува досъдебно
производство,тъй като след това във всеки случай може да го прекрати.В тази
насока е дадения отговор и от свид.Р.С. пред районната инстанция,въпреки че
този свидетел принципно посочва за пострадал,който е настанен в болница,без
да изхожда от конкретиката на казуса,че пострадалият е и водач на
катастрофиралия автомобил. Приложените по делото писмени
доказателства,изискани по искане на подсъдимия ,въззивният съд също не
намира ,че дават безспорен отговор на този въпрос,тъй като казусът е
комплициран ,поради факта,че пострадалият е и водач на лекия
автомобил,който е катастрофирал и не са установени данни за участие на друг
автомобил в ПТП.Приложение №14 към т.1 на Заповед №8121з-
205/18.06.2014г,касаещо Процедура за незабавно реагиране от органите на
МВР при получаване на сигнал за пътнотранспортно произшествие с
пострадали,принципно установява задължението на разследващият орган от
състав на ДОГ,да състави протокол за оглед на местопроизшествие и да
докладва на компетентната прокуратура.Такова задължение е установено и с
Вътрешни правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в
МВР,но в тях е посочено ,че Дежурните оперативни групи получават задачите
си от оперативния дежурен.В случая се установява,че оперативният дежурен-
свид.Ш. е докладвал за ПТП на частния тъжител К. З..При пристигане на
място,както и след приключване на процесуално-следствените
действия,ръководителят на ДОГ докладва на оперативния дежурен за
обстановката,предприети и предстоящи действия.
Въпреки посоченият анализ и изводи,въззивният съд още веднъж
подчертава,че изясняването на това поведение излиза извън предмета на
доказване,тъй като в сведението до министъра на вътрешните
работи,подсъдимият К. К. не е преписал извършването на престъпление по
чл.288 от НК,тъй като не е твърдял,че в този случай е следвало да бъде
образувано наказателно производство от дежурния р.п. К. З..Това поведение за
него представлява нарушение на служебната дисциплина,поради което е
отнесъл сведението до министъра на вътрешните работи.
15
Истинността на фактите,изнесени в сведението обаче има значимост за
субективната страна на престъплението клевета.Анализът на фактите по
делото,включая и свидетелските показания, водят до извода,че всички факти,
изнесени от подсъдимия К. К. в сведението до министъра на вътрешните
работи ,съответстват на действителните такива.В тях не се съдържа
неистинска/лъжлива/ информация. Ето защо,умисълът ще липсва в случаите,
когато деецът съобщава определени факти,обективно основани на неговата
увереност за истинността им.Процесният случай е именно такъв.
Аргументирайки се по този начин,съдът достигна до извод,че обвинението
срещу подсъдимия К. К.,за това,че в качеството си на длъжностно лице главен
р.п. в сектор „Р.“ при 02 РУ – Б.,на ****г. в писмен сигнал /сведение/ до
Министъра на вътрешните работи е приписал на частния тъжител К. З. в
качеството му на длъжностно лице „с. р.п.“ в сектор „Р.“ при 02 РУ Б.
извършването на престъпление по чл.288 от НК, а именно, че на **** г.,
въпреки че е бил дежурен не е посетил настъпило ПТП със смъртен случай, с
което е пропуснал да изпълни свои длъжностни функции във връзка със
службата му като р.п.,е несъставомерно както от обективна,така и от
субективна страна,тъй като деянието на подсъдимия не съставлява
престъпление,поради което въззивният съд на основание чл.304 НПК го
оправда.Ето защо,отмени присъдата на първата инстанция в наказателно-
осъдителната й част.
С оглед на обстоятелството,че въззивният съд изцяло оправда подсъдимия,
отмени проверяваната присъда и по отношение осъждането на подсъдимия К.
Г. К. да заплати на К. З. сумата от 1000.00 лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди от престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1,
т. 3 и т. 4 от НК , ведно със законната лихва, считано от датата на деянието –
**** година до окончателното изплащане на сумата,като отхвърли ИЗЦЯЛО
предявения гражданския иск.
Уважаването на гражданския иск предполага безспорно установено
престъпление,извършено от обективна и субективна страна. Гражданският иск
в наказателния процес е неразривно свързан с обвинението.Това е така,
защото основанието и размера на иска се определя от престъплението,предмет
на обвинението по конкретното дело.Понеже в този случай
предпоставките,които характеризират от обективна и субективна страна
деликтния състав поначало съвпадат с признаците на престъпния
състав,гражданският иск споделя съдбата на обвинението.И тъй като в
производството се установи,че подсъдимият не е осъществил от обективна и
субективна страна изобщо състав на престъпление,съдът отхвърли
гражданския иск като неоснователен като отмени присъдата в частта,с която е
уважен частично.
Въззивният съд отмени проверяваната присъда и по отношение осъждането на
подсъдимия К. Г. К. да заплати на К. З. направените от последния разноски по
делото,както и възлагането на разноски в тежест на подсъдимия за заплащане
16
по сметка на РС-Б.,касаещи заплащането на държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.Изхождайки от изхода по делото разноските
,направени от частния тъжител следва да останат в негова тежест.А предвид
отхвърлянето на гражданския иск изцяло,държавна такса не се дължи.

По отношение на оправдателната й част,присъдата следва да бъде
потвърдена.РС е признал подсъдимия за невинен за част от посочените като
клеветнически твърдения-а именно преписването на престъпление по чл.310,
ал.1, вр. чл.309 от НК, изразяващо се в това, че тъжителят си е надписал
повече часове извънреден труд.По делото е приложен процесния сигнал като
същият съдържа информация за надписване на часове, но по отношение на
друго лице,а не на частния тъжител.Поддържането на жалбата от частния
тъжител и неговия повереник и относно тази част от първоинстанционната
присъда е лишено от правна логика,предвид липсата на такива
данни,посочени в сигнала срещу К. З..Заявените две докладни записки
№7852р-6986/05.05.2021г. и №7852р-7602/14.05.2021г. - също нямат за
предмет надписването на часове извънреден труд .И двете докладни се отнасят
до неспазване на работното време от частния тъжител К. З. и неговия колега
Р.С..
Ето защо ,в тази част присъдата е правилна и следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения въззивният съд постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.
17
Съобщи за изтекли лични данни