№ 1128
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА
ЦЕКОВСКА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. В.ЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Административно наказателно дело № 20241110202185 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, вр. чл.72, ал.4 от
ЗМВР.
Образувано е по жалба на В. П. К., ЕГН: **********, срещу индивидуален
административен акт - заповед, с рег. № 513зз-42 от 06.01.2024 г., издадена от
Н. А. П. - инспектор в Сектор 08 ОПКП – СДВР, с която на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР е постановена принудителна административна мярка -
задържане за срок от 24 часа на жалбоподателя В. П. К..
В депозираната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед за задържане. Сочи се, при издаването й са допуснати
съществени нарушения на изискванията на материалния и процесуалния
закон. Поддържа се, че не са налице данни за извършено престъпление, като
жалбоподателят не е бил уведомен за съдържанието на посоченото в нея ДП
№ 293/2023 г. Отправена е молба за отмяна на издадения индивидуален
административен акт като неправилен и незаконосъобразен и присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят В. К., редовно призован, не се явява и
не се представлява.
1
Ответникът Н. А. П. - инспектор в Сектор 08 ОПКП – СДВР, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея съображения и като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
С Постановление на прокурор при СРП от 13.12.2023 г. било образувано
досъдебно производство № 293/2023 г., пр.пр. № 54320/2023г., за
престъпление по чл. 157, ал. 1 от НК.
На 05.01.2024 г., 18:17 ч. в гр. София от полицейски орган - Н. А. П. -
инспектор в Сектор 08 ОПКП – СДВР била издадена процесната Заповед за
задържане на лице, с която жалбоподателят бил задържан за срок от 24 часа в
помещение за временно задържане на 03 РУ-СДВР. В заповедта било
посочено, че е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - за лицето
има данни, че е извършило престъпление по ЗМК ДП № 293/2023г.
С Постановление на прокурор при СРП за привличане на обвиняем от
18.01.2024 г. жалбоподателят В. К. бил привлечен в качеството на обвиняем по
посоченото досъдебно производство, като му било повдигнато обвинение за
престъпления по чл. чл. 157, ал. 1 от НК и по чл. 143, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК.
Изложеното съдът прие след анализ на събраните и проверени по делото
писмени доказателствени материали - Постановление на прокурор при СРП от
13.12.2023 г. за образувано на досъдебно производство № 293/2023 г., пр.пр. №
54320/2023г., Постановление за привличане на обвиняем от 18.01.2024 г. и
останалите писмени доказателства по делото. Съдът кредитира писмения
доказателствен материал, който е еднопосочен и способства за установяването
на изложената по-горе фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Проверката на съда в производствата по оспорване на административни
актове, издадени при оперативна самостоятелност, съгласно чл.169 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), се съсредоточава върху
наличието на оперативна самостоятелност за органа, издал заповедта и
спазването от негова страна на изискването за законосъобразност на
2
административните актове. Разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК предписва,
съдът в производството да не бъде обвързан от основанията, посочени в
жалбата, с която е сезиран, но да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Законовият
текст, към който чл.168, ал.1 от АПК препраща, предвижда като условие за
валидност на обжалваните административни актове кумулативната даденост
на следните предпоставки: издаването им от компетентен орган, в
изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, в унисон с материалноправните
разпоредби и без противоречия с целта на закона. От значение се явява и
ограничението по чл.72, ал.1 от ЗМВР е принципът за съразмерност в
административното производство, прокламиран от чл.6, ал.2 - ал.4 от АПК -
да не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-
необходимото за целта, за която актът се издава, да не са възможни по-
благоприятни мерки, с които да се постигне тази цел, да не съществуват
повече от една законосъобразни възможности в обхвата на дискрецията.
Следвайки обсъдената хронология в преценката относно
законосъобразността на обжалваната заповед за задържане, настоящият
съдебен състав намира, че не е налице порок в нея досежно компетентността
на органа, който я е издал. Неин издател е полицейски орган, в кръга на
неговите правомощия, съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР. Според чл.57, ал.1 от
ЗМВР, сред полицейските органи, осъществяващи дейности по чл.6, т.1-3, т.7
- 8 от ЗМВР са и органите на областните дирекции на МВР, каквато е СДВР
със своите подразделения. Издателят на заповедта Н. А. П. е заемал
длъжността инспектор в Сектор 08 ОПКП – СДВР, поради което е бил
компетентен за нейното издаване.
Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, посочена като основание за
задържане на В. К., предвижда, че полицейските органи могат да задържат
лице, за което има данни, че е извършило престъпление. При това няма спор,
че за приложението й не е необходимо същите да са достатъчни за да се
обоснове извод, че лицето е извършило престъпно деяние и че е направило
това виновно, както и да бъде посочена точната правна квалификация на
деянието. За законосъобразността на налагане на предвидената в цитирания
текст принудителна административна мярка следва в заповедта да бъде
посочено по начин ясен и разбираем за задържания причината за задържането
3
му и наличие на данни, т.е. на индиции, че това лице е извършило
престъпление. Достатъчно е тези данни да обосновават предположение за
съпричастност на задържаното лице към конкретно престъпление и същите да
са налични към момента на налагането на мярката. В тази връзка изричната
разпоредба на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР изисква заповедта за задържане да
съдържа „фактическите и правните основания за задържането“. Изискването е
въведено с оглед обезпечаване необходимостта от мотивиране на акта от
правна страна и с посочване на конкретните фактически основания,
послужили за законосъобразното упражняване на правомощията на
полицейския орган по ограничаване на правото на свободно придвижване на
лицето.
В конкретния случай в оспорената заповед за задържане на лице като
правно основание за задържането е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.7
от ЗМВР. В нарушение на императивното изискване по чл.74, ал.2, т.2 от
ЗМВР обаче в оспорената заповед не са посочени конкретни фактически
основания, обосноваващи налагането на принудителната административна
мярка именно на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Посочването на номер на
досъдебно производство не съставлява изпълнение на задължението на
полицейския орган да опише фактическите обстоятелства, обуславящи
задържането. За да се обоснове правото на органа да упражни предоставеното
му правомощие да задържи конкретно лице и за осигуряване възможност на
адресата на заповедта да защити правата си, следва в заповедта за задържане
да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано
предположение, че лицето, което се задържа е извършило престъпление.
Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засяга правото
на защита на оспорващия, който следва да знае за кои свои действия и/или
бездействия бива задържан от полицейските органи и съответно да
организира своята защита чрез оборване на тези обстоятелства, като
неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за
отмяна на заповедта.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че атакуваната
заповед не отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР - в нея не се
съдържат фактическите основания за издаването й. Нещо повече чрез този
пропуск е нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде
4
уведомено за основанията за задържането си, залегнало изрично както в чл. 5,
§ 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно законността
на задържането. С оглед на изложеното съдът намира, че при задържането на
жалбоподателя са допуснати нарушения на процедурата, които в съществена
степен са ограничили възможността на задържаното лице да разбере
причините за задържането си и своевременно да се защити срещу същото.
Именно последното се явява достатъчно основание да се констатира
незаконност на задържането от процедурна страна, което от своя страна е
абсолютна предпоставка за отмяна на издадения индивидуален
административен акт.
Предвид изложените съображения съдът намира, че задържането на В. П. К.
се явява незаконосъобразно, поради което процесната заповед следва да бъде
отменена.
С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателят, но
доколкото не са представени доказателства за направени разходи във връзка с
производството, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е
неоснователно.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 513зз-42 от 06.01.2024
г., издадена от Н. А. П. - инспектор в Сектор 08 ОПКП – СДВР, с която на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановена принудителна
административна мярка - задържане за срок до 24 часа на жалбоподателя В. П.
К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5