Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ХІІІ-1060                 10.09.2009 година                            гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                   ХІІІ граждански състав

            На тринайсети юли                                                                   2009 година                                                                

            В публично заседание, в следния състав:

 

Председател: ХІІІ гр. състав

            Секретар: ХІІІ гр. състав.

            Прокурор:

            като разгледа докладваното от съдия ХІІІ гр. състав.

гражданско дело номер 3520 по описа за 2009 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от Н.В.У., ЕГН **********,***, ж. к. М.Р., , с адрес за призоваване адв. П.К. ***, против Т.Г.У., с ЕГН **********,*** 43, с която моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответника. С брачния иск са комулирани небрачни искове за предоставяне ползването върху семейната жилище-ведомствена гарсониера, в която понастоящем живее и за възстановяване на предбрачното фамилно име-Д.. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.

Брачният иск е процесуално допустим и е с правно основание чл. 99, ал. 1 от СК. Задължително съединените, по реда на чл. 322, ал. 2, изр.2-ро от Гражданско-процесуалния кодекс/ГПК/, небрачни искове също са процесуално допустими. Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

Ответникът У., чрез процесуалния си представител, заявява също пред съда желанието си за прекратяването на брака. Оспорва твърдението, че не е полагал грижи за семейството. Изразява съгласие с молбата за възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата му след развода. Противопоставя се на искането за предоставяне ползването на семейното жилище, поради факта, че е предоставено на него като ведомствено, в качеството му на служител в общинско дружество. Ангажира доказателства. Моли съда да му присъди направените по делото разноски.

Бургаският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните, намира за установено следното:

 

По брачния иск.

 

Видно от удостоверението за сключен граждански брак от 27.09.2001 г., издадено от длъжностно лице по гражданското състояние при Община Бургас, въз основа на акт за граждански брак № 521 от 15.05.1983 г., страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак в гр. Бургас на 15.05.1983 г. Бракът е първи за двамата съпрузи и от него имат само пълнолетен син-Д. Т. У., род. на ., което съдът установява от непротиворечивите твърдения на страните в хода на делото и приетото като доказателство удостоверение за раждане от 25.09.2001 г., издадено от длъжностно лице по гражданското състояние при Община Бургас, въз основа на акт за раждане № Іа-70 от 09.02.1984 г.

От свидетелските показания на двамата свидетели по делото-М.Ж./съседка от входа на семейството от 2001 г./ и на сина на съпрузите-Диан У., последните ценени по реда на чл. 172 от ГПК, с оглед вероятната им заинтересованост от изхода на делото, съдът установява, че между съпрузите от много години съществуват конфликтни отношения, които възникват винаги след прекомерна употреба на алкохол от ответника У., като обичайно последният започва конфликта. Има много малко периоди в които отношенията им са били добри. През последните години, след всеки семеен скандал съпругата започва да купува отделно храна за себе си и за пълнолетният им син, а съпругът купува храна само за себе си и така по три-четири месеца се хранят отделно. Видно от показанията на свидетелката Желязкова в състояние на алкохолно опиянение съпругът е агресивен не само към съпругата си, но и към всеки друг от околните, който му опонира. Често в това състояние нанася и побои над ищцата У., след които е много разстроена. В резултат на цялостните им отношения тя е в състояние на постоянен страх за живота и здравето си/”да не и направи нещо по-лошо”/. Показанията на двамата свидетели кореспондират с установеното от Районен съд-Бургас по гражданско дело № 3375/2009 г., видно от представеното по делото решение № ХІІ-1029 от 07.07.2009 г., с което по отношение на ответника Т.У. са постановени мерки за незабавна защита, по реда на Закона за защита срещу домашното насилие, за извършено домашно насилие на 15.05.2009 г.-завърнал се в къщи след полунощ видимо почерпен и въпреки нежеланието на съпругата решил да осъществи сексуален контакт с нея. Последвала грозна сцена с обиди, обвинения и блъскане на врати. Ищцата У. споделила след това на сина си, че при скарването баща му скочил да я души.

Не се подкрепят от събраните по делото доказателства твърденията в исковата молба, поддържани и в хода на делото, че ответникът е трайно дезинтересиран от семейството и не полага грижи за него, тъй като за времето на съвместното съжителство му е осигурил жилище, поделил е със съпругата си разходите за ортопедичната операцията  на сина им, като в определени периоди от време съпрузите заедно са пазарували и са се хранили. По делото не са ангажирани от ответника доказателства относно твърдението в отговора му на исковата молба, че съпругата се е държала провокативно спрямо него и това е станало причина за разстройството на брака. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, той носи доказателствената тежест за наведеното брачно основание.

При установените факти и обстоятелства съдът намира, че искът за развод е основателен. С оглед събраните безспорни доказателства за наличието на непреодолими противоречия между страните, скандали и нежелание да живеят съвместно съдът намира, че между съпрузите е възникнало  необратимо взаимно отчуждение, а брачната връзка съществува само формално, без да изпълнява социалното си предназначение. Ето защо приема, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да допусне развода. Предвид доказаните противобрачни прояви на мъжа по време на съвместното съжителство-физическо и психическо насилие, съдът приема, че разстройството на брака е настъпило вследствие виновното поведение на съпруга, поради което бракът следва да бъде прекратен по негова вина.

 

Ползването на семейното жилище.

 

Спорът по делото и причината да не постигнат страните споразумение за развод е семейното жилище, представляващо гарсониера в гр. Бургас, ж. к. М.Р., , с изба, в която ответникът У. е настанен със своето семейство, с представената по делото заповед № 53 от 27.04.1990 г. на инспектор „Жилищно настаняване” при Община Бургас, на осн. чл. 7 и чл. 13 от Закона за наемните отношения(отм.)/ЗНО(отм.)/, който административен акт е произнасяне по молба за замяна, с правно основание чл. 19, ал. 2 от същия закон и заповед № 489/26.04.1990 г. на фирма „Чистота”. Следователно е предоставено  ползване жилище на учреждение-Община Бургас, към което ответникът У. работи в общинско предприятие „Чистота” ЕООД-Бургас като багирист. Ето защо съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 107 от СК за предоставяне семейното жилище за ползване на ищцата У., въпреки вината на мъжа за разстройството на брака и нейното влошено здравословно състояние. От брака няма ненавършили пълнолетие деца, жилището не е на съпруга или на някои от родните на съпрузите, жилището не се ползва на свободен наем. Наемното правоотношение е възникнало и съществува във връзка с трудовото правоотношение на съпруга.

Неоснователно е позоваването на ищцовата страна на Тълкувателно решение № 30 от 9.V.1989 г. по гр. д. № 16/89 г., ОСГК, като изгубило смисъла си. Решението се позовава се на ЗНО/отм. ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г./ и връзките му със СК. След отмяната му няма друг законов или подзаконов акт, който да го замести в частта на предоставените за ползване ведомствени жилища. Това е частна политика на компаниите, респективно учрежденията, която не може да бъде ограничавана. Не се касае за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди, по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост, а за ведомствено жилище, по смисъла на т. 3 от същата разпоредба. Следователно в новите условия вече не може да се приложи разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗНО/отм./, съгласно която заповедта за настаняване в държавно жилище се отнасяше за всички членове на семейството на настанения. Ведомствените жилища са предоставени за настаняване в тях само на работници и служители от съответното ведомство, с оглед и докато съществува трудовото правоотношение. Предоставянето му за ползване е с цел осигуряването на социално-битови условия на работника и служителя, на определено ниво. Това е разход на работодателя, който не може да бъде поставен в условията да го прави за трети лица, каквито са останалите членове на семейството на ответника У..  Ето защо ползването на семейното жилище след развода следва да бъде предоставено на ответника У..

 

Фамилното име след развода.

 

Съдът намира за основателна претенцията на ищцата У. за възстановяване на предбрачното фамилно име след развода. По предвиждането на чл. 14, ал. 2 от Семейния кодекс, фамилното име при сключване на граждански брак се формира съгласно правилата на Семейния кодекс. По аргумент за противното, последица от прекратяването на брака е възстановяването на предбрачното фамилно име. Видно от горепосоченото удостоверение за сключен граждански брак, ответницата е встъпила в граждански брак с фамилното име Д., поради което с решението по делото това фамилно име следва да и бъде възстановено.

Съобразно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК, съдебните разноски по брачни дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. При предявяването на исковете ищцата У. е внесла държавна такса за производството, в размер на 25.00 лв. Окончателната държавна такса за производството съдът определя в размер на 50.00 лв., поради което в тежест на ответника У. следва да бъде възложено доплащането на държавна такса за производството по делото, в размер на 25.00 лв. На основание посочената разпоредба, в негова тежест следва да бъде възложено и заплащането на направените от активно легитимираната страна разноски по делото, съобразно представените доказателства, в размер на 25.00 лв., представляващи горепосочената държавна такса.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 322 от ГПК, във вр. чл. 99, ал. 1 от СК, Бургаският районен съд

 

Р      Е     Ш     И :

 

 

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА, поради дълбоко и непоправимо разстройство, сключения на 15.05.1983 г. в гр. Бургас, с акт за граждански брак № 521 от 15.05.1983 г. на длъжностно лице по гражданското състояние при Об.НС-Бургас, граждански брак между Н.В.У., ЕГН **********,***, ж. к. М.Р., бл. 441, вх. 4, ет. 5, ап. 82 и Т.Г.У., с ЕГН **********,***, ж. к. М.Р., бл. 441, вх. 4, ет. 5, ап. 82 и адрес по месторабота гр. Бургас, ул. Ч. 43.

ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има Т.Г.У..

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо гарсониера в гр. Б., ж. к. М.Р., бл. 411, вх. Г, ет. 5, ап. 82, с изба, на Т.Г.У., с ЕГН **********.

ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на жената-Д..

ОСЪЖДА Т.Г.У., с ЕГН **********,***, ж. к. М.Р., бл. 441, вх. 4, ет. 5, ап. 82 и адрес по месторабота гр. Б. да заплати на Н.В.У., ЕГН **********,***, ж. к. М.Р., бл. 441, вх. 4, ет. 5, ап. 82, направените по делото разноски, в размер на 25.00 лв./двадесет и пет лева/.

ОСЪЖДА Т.Г.У., с ЕГН **********,***, ж. к. М.Р., бл. 441, вх. 4, ет. 5, ап. 82 и адрес по месторабота гр. Бургас, ул. Чаталджа 43 да заплати държавна такса за производството по делото, по сметка на Районен съд-Бургас, в размер на 25.00 лв./двадесет и пет лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бургас, в 14 - дневен срок от съобщението му на страните.    

 

 

                                              Районен съдия : ХІІІ гр. състав

Вярно с оригинала

А.Т.