Определение по гр. дело №23363/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 септември 2025 г.
Съдия: Силвия Петрова Николова
Дело: 20241110123363
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37194
гр. София, 05.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110123363 по описа за 2024 година
Постъпила е в срок молба на ищеца К. К. М. за изменение на Решение № 14538/27.07.2025 г.
по делото, с което, наред с другото, ищецът е осъден да заплати на ответника „....“ АД
сумата от 93.88 лева – разноски за производството, съразмерно на оттеглената част от иска.
Молителят твърди, че присъждането на разноски в полза на ответното дружество е в разрез
с правото на Европейския съюз, в частност Директива 93/13/ЕИО и задължителната
практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Поддържа, че възлагането на разноски в
тежест на потребителя, който е провел успешен иск за установяване нищожността на
договорна клауза, създава съществена пречка пред ефективното упражняване на правата му
и има възпиращ ефект. Позовава се и на трайната практика на ВКС в този смисъл.
Ответникът „....“ АД, в депозирания отговор, оспорва молбата като неоснователна. Счита,
че съдът правилно е приложил националната процесуална норма на чл. 78, ал. 4 от ГПК, тъй
като ищецът е намалил размера на предявения иск, което се равнява на частичен отказ.
Твърди, че практиката на СЕС е неотносима към конкретния случай на изменение на иска.
Съдът, след като се запозна с доводите на страните и материалите по делото, намира
молбата за ОСНОВАТЕЛНА.
С постановеното решение съдът е уважил изцяло главния иск, като е прогласил за нищожен
сключения между страните Договор за потребителски кредит. В резултат на това е уважен и
акцесорният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платени суми.
Размерът на този иск първоначално е бил по-голям, като в хода на производството, след
приемане на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, е намален до размера, за
който искът е изцяло уважен.
Въпросът, който се поставя, е дали в потребителски спор, при който е установена
нищожност на договор поради наличие на неравноправни клаузи и заобикаляне на закона,
следва да се приложи общото правило на чл. 78, ал. 4 от ГПК и да се присъдят разноски на
търговеца за намалената част от иска.
Съгласно чл. 633 от ГПК, тълкуването на правото на Европейския съюз, дадено от СЕС, е
1
задължително за българските съдилища. Практиката на СЕС постановява, че принципът на
ефективност не допуска правна уредба, която позволява част от процесуалните
разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо
платените суми, които са му били върнати. Причината е, че подобна уредба създава
съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни правото си на ефективен
съдебен контрол.
Тази практика е възприета изцяло от Върховния касационен съд на Република България.
Според ВКС, когато потребителят е спечелил основния спор – този за нищожността на
договора или отделна негова клауза, той не следва да понася отговорност за разноски, дори
ако акцесорният му осъдителен иск е уважен частично./ така О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 216
от 23.01.2025 год. на ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска
колегия, първо търговско отделение, по т.д.№ 1405/2023 г., в което се приема, че
задължителна тълкувателна практика на СЕС, по тълкуването на чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от
Директива 93/13, е формирала и еднозначна и непротиворечива практика на ВКС по
прилагането й в същия смисъл / определения по ч.т.д..№ 2767/2024 г. и ч.т.д..№ 274/2023 г.
на ІІ т.о., ч.т.д. № 2049/2022 г. и ч.т.д.№ 17/2023 г. на І т.о., решение по т.д.№ 630/2023 г. на ІІ
т.о. и др. / : Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът
на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която
позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от
размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на
установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като
се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре
потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен
контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.
Задължителното тълкуване на СЕС не намира приложение при частично отхвърлени
установителни искове за нищожност на договорни клаузи, като неравноправни, а при
частична неоснователност на кондикционните / осъдителни / искове, обусловени от призната
неравноправност на договорните клаузи, на основание които са били недължимо събрани
суми от потребителя , какъвто е и настоящият случай.
В настоящия случай, ищецът е постигнал пълна защита на правата си, установявайки
нищожността на целия договор за кредит. Намаляването на размера на паричната претенция
е следствие от обективните данни, установени чрез експертиза, и не представлява
недобросъвестно процесуално поведение. Прилагането на чл. 78, ал. 4 от ГПК би довело до
санкциониране на потребителя за това, че е защитил успешно правата си, което е в пряко
противоречие с целите на Директива 93/13 и принципа на ефективност.
Поради изложеното, съдът намира, че постановеното решение в частта, с която ищецът е
осъден да заплати разноски на ответника, е постановено при неправилно приложение на
материалния закон, без да се съобрази задължителната практика на СЕС и ВКС, поради
което следва да бъде изменено, като ищцата К. К. М. не следва да бъде осъждана да заплати
на „....“ АД сумата от 93.88 лв. (деветдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки),
2
представляваща направени разноски в производството, поради гореустановеното.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 14538 от 27.07.2025 г., постановено по гр. д. № 23363/2024 г. по описа
на Софийски районен съд, 34-ти състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като:
ОТМЕНЯ и ДА НЕ СЕ ЧЕТЕ следното: ОСЪЖДА К. К. М. да заплати на „....“ АД
сумата от 93.88 лв. (деветдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща
направени разноски в производството.

Определението подлежи на обжалване с пред Софийски градски съд в дву седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3