№ 155
гр. Пазарджик , 29.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Красимир Г. Ненчев
Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500513 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна частна жалба от В.К., чрез процесуалния й представител-
адв. С. срещу определение № 260230 постановено на 19.05.2021г. по гр.дело № 4737 по
описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г.
С обжалваното определение е оставено без уважение искането на ответницата в
производството за възстановяване на внесената от нея държавна такса във връзка с
обжалване на постановеното решение.
Жалбоподателката счита, че определението е незаконосъобразно, тъй като с връщането на
въззивната й жалба, дело пред Пазарджишкия окръжен съд не образувано, поради което
следва да се приеме, че внесената държавна такса е недължимо платена. Иска се отмяна на
обжалваното определение
Като се запозна с приложените към делото доказателства, Пазарджишкият окръжен съд
намира частната жалба за допустима – като подадена в срок и от легитимирана страна,
съдържаща необходимите реквизити и насочена спрямо определение, което подлежи на
обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.дело № 4737 по описа на ПС за 2019г. е приключило с
постановяването на решение №260249/27.11.2020г.
Ответницата в производството е депозирала въззивна жалба вх.№265004/16.12.2020г. против
постановеното решение, и е представила доказателства за внесена държавна такса за
обжалване на решението -преводно нареждане към бюджета
1
№FT21008952306407/01.01.2021 г. по сметка на Окръжен съд Пазарджик за внесена
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 217.50лв.
С влязло в сила разпореждане от 17.02.2021 г възивната жалба е върната като просрочена.
Обжалваното определение е постановено по повод молба на ответницата за връщане на
държавната такса за въззивно обжалване.
В мотивите на определението, първоинстанционният съд е приел,че не се дължи връщане на
държавна такса , когато производството е прекратено поради просрочие на въззивната
жалба.Внасянето на съответната държавна такса е абсолютна процесуална предпоставка за
образуване на валидно исково производство, независимо от неговия изход.
Определението е правилно.
Възможността за връщане на внесена държавна такса е регламентирана в чл. 4б от Закон за
държавните такси /ЗДТ/. Съгласно цитираната разпоредба недължимо платени такси се
връщат по искане на заинтересованата страна.
В случая обаче не се касае за недължимо платена държавна такса и при това положение
разпоредбата на чл. 4б от ЗДТ не намира приложение. За да се извърши преценка дали
внесената ДТ е дължимо или недължимо платена, на първо място е необходимо да се оцени
съществувало ли е правно основание за заплащане на таксата към момента на внасянето й.
Такова основание се съдържа в чл. 3 от ЗДТ, съгласно който ДТ се заплаща при подаване на
жалби. Следователно правното основание за заплащане на ДТ в конкретния казус е било
налице към момента на внасянето й.
ГПК не съдържа разпоредби, предвиждащи връщане на внесената ДТ, когато въззивната
жалба е върната поради нередовност.
Държавните такси, предвидени за събиране в съдебното производство, са такси за
извършване на определени действия – по приемане, проверка редовността и допустимостта
на въззивната жалба. Такива действия по приемане, проверка редовността и допустимостта
на въззивната жалба са извършени. На връщане подлежат само таксите, по които исково или
охранително производство не е било образувано или таксите са били събрани, въпреки че
ищецът е бил освободен от плащането им, както и надвнесените такси.
При това положение не може да се приеме, че внесената ДТ е недължимо платена по
смисъла на чл. 4б от ЗДТ, при което молбата се явява неоснователна.
По изложените съображения въззивната частна жалба се явява неоснователна, а
обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, Пазарджишкият окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260230 постановено на 19.05.2021г. по гр.дело № 4737 по
описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г.,с което е оставено без уважение искането на
В. Н. КМ. с ЕГН **********, от град сС., бул.“България“№9, вх.А, ап.4, за връщане на
внесената по сметка на Окръжен-съд Пазарджик държавна такса в размер на 217.50 лв. за
въззивно обжалване.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3