Определение по дело №759/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

121

Година

19.7.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.09

Година

2013

Председател:

Секретар:

за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по предявен от "Б. Д.",Е. - Г.С. при условията на чл.422, във връзка с чл.415,ал.1 ГПК, иск против Н. В. Л. за съществуване вземането на банката от нея в общ размер 185568,94 лева, в това число дължима главница - 162454,24 лева и 23141,70 лева договорна лихва за периода от 01.10.2010 година до 19.04.2011година,заедно със законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2011 година до окончателното й изплащане, за което вземане въз основа на извлечение от счетоводните й книги на "Б. Д.",Е. - Г.С. по Ч.Г.д. № ..../2011 година на Районен съд - Г.В. Т. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ... от 02.05.2011 година. Твърди, че вземането на банката, предмет на исковата й претенция, произтича от сключени между банката , ответницата ,като съдлъжник и Д. С. С., като кредитополучател, на 31.01.2007 година договор за ипотечен кредит ,Общи условия на банката за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити и допълнителни споразумения към договора съответно от 25.09.2009 година и 30.10.2009 година. В исковата си молба „Б. „Д.” Е. излага, че по сключен на 31.01.2007 година между банката, финансов център - Г. В. Т., Д. С. С.и Н. В. Л. договор за ипотечен кредитq е предоставила на Д. С. кредит в размÕр на 170 000 лева, като кредитът е следвало да бъде погасен съгласно представляващ неразделна част от договора погасителен план за срок от 300 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Твърди, че съдлъжник по договора за кредит е Н. В. Л.. Твърди, че в следствие на нередовното погасяване на кредита и в изпълнение на т. 20.2 от Общите условия към договора за кредит, същият е превърнат в предсрочно изискуем, което е дало право на банката да реализира правата си по съдебен ред. Посочва в тази връзка, че по подадено от нея заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417 ГПК, по Ч.Г.дело № .../2011 година по описа на ВТРС се е снабдила със заповед № ... от 02.05.2011 година за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от същата дата. Посочва , че е предявила исковата си претенция по делото в резултат на постъпило от Н. Л. възражение по чл. 414 ГПК срещу издадените в полза на банката заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Твърди, че към 20.04.2011 година Н. В. Л. дължи на банката, заедно със солидарния длъжник Д. С., сумата 185 568,94 лева, от която 162 454,24 лева главница; 23 141,70 лева договорна лихва за периода от 01.10.2010 година до 19.04.2011 година и законна лихва върху главницата, считано от 20.04.2011 година до окончателното изплащане на вземането. В подадената от нея допълнителната искова молба банката твърди, че Н. Л. много добре е владеела български език и е разбирала текста на договора, под който се е подписала като съдлъжник. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения от банката по делото иск..Претендира разноски.

Ответницата по предявения против нея от " Б. Д.",Е. - Г.С. иск Н. В. Л. оспорва същия по основание и размер. Твърди, че договорът за кредит, от който банката черпи правата си по делото, е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на съгласие. В тази връзка посочва, че тя е гражданка на Р., постоянно живееща в Република България и като такава на 31.07.2007 година е била подведена и заблудена от служители на ищцовата Б. да подпише договора. Твърди, че при подписване на договора, като чужд гражданин, не е владеела български език; не й е бил преведен договорът, поради което е била лишена от възможността да разбере значението на думата „съдлъжник”, която фигурира само под изписаното нейно име и не се споменава в останалите текстове на договора. Твърди, че по същество тя се явява поръчител на кредитополучателя и след като банката не е упражнила правата си по отношение на него в срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, исковата претенция против нея е недопустима. Първоначално твърди, че не е подписала Общите условия към договора и не знае за какви точно Общи условия става дума. В съдебно заседание по делото на 09.07.2013 година признава, че е подписала Общите условия на "Б. Д.",Е. за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, версия съответно от 01.01.2007 година и от 04.12.2008 година. Твърди, че не е получила никакви пари по кредита; предоверила се е на човек, който и е никакъв, за да му направи услуга, а сега тя ще плаща. Моли предявеният против нея иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

"Б. Д.",Е. - Г.С. основава исковата си претенция по делото на чл.422,ал.1, във връзка с чл.415,ал.1 ГПК, като претендира да бъде прието за установено съществуването на вземането на банката от Н. В. Л. , в общ размер 185568,94 лева, в това число дължима главница - 162454,24 лева и 23141,70 лева договорна лихва за периода от 01.10.2010 година до 19.04.2011година по сключен на 31.01.2007 година между " Б. Д.",Е., в качеството й на кредитор, Д. С. С., в качеството му на кредитополучател и Н. В. Л., в качеството й на съдлъжник , договор за ипотечен кредит ,заедно със законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2011 година до окончателното й изплащане, за които суми въз основа на извлечение от счетоводните й книги на "Б. Д.",Е. - Г.С. по Ч.Г.д. № ...../2011 година на Районен съд - Г.В. Т. са издадени заповед за изпълнение на парично задължение № ... от 02.05.2011 година и изпълнителен лист.

Така предявеният против Н. В. Л. иск е процесуално допустим.

Видно от данните по Ч.Г.д...../2011 година на Районен съд - Г.В. Т. , Н. Л. е подала възражение против издадената против нея при условÞята на солидарност с Д. С. С. по делото заповед за изпълнение в срока по чл.414,ал.2 ГПК. Искът по делото е предявен от " Б. Д.",Е. в срока по чл.415,ал.1 ГПК. Ето защо същият е процесуално допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество.

Разгледан по същество, предявеният от " Б. Д.",Е. - Г.С. по делото иск е основателен.

По делото е установено и не се спори, че на 31.01.2007 година между " Б. Д.",Е., Д. С. С.и Н. В. Л. е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който банката е предоставила на Д. С. С. универсален жилищен кредит в размер на 170000 лева, който е изцяло усвоен от него. Ответницата Н. В. Л. е подписала договора като съдлъжник, респективно - на основание чл.101 ЗЗД е солидарно отговорна с кредитополучателя за задълженията на последния по договора за отпуснатия му универсален жилищен кредит. Съгласно договора, изменен с подписани между страните съответно на 25.09.2009 година и на 30.10.2009 година споразумения, , срокът за издължаване на кредита е 300 месеца съгласно одобрен между страните погасителен план, при което и съгласно чл.10 от договора, неразделна част от него са Общите условия на банката за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица. Съгласно т.20.2 от тези Общи условия , версия съответно от 01.01.2007 година и от 04.12.2008 година, който са подписани от ответницата Н. Л. видно от дадените от нея в съдебно заседание по делото на 09.07.2013 година обяснения, " При допусната забава в плащанията на главницата и / или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие". Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно- икономическа експертиза, което заключение съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано и което е прието и не е оспорено от страните по делото, и дадените от вещото лице А. З. в съдебно заседание по делото на 11.06.2013 година пояснения, отпуснатият на Димитър Сотиров по процесния договор жилищен кредит е станал предсрочно изискуем при условията на т.20.2 от Общите условия на " Б. Д.",Е. на 03.02.2011 година, при съобразяване на подписаното между страните на 25.09.2009 година допълнително споразумение към договора.Съгласно заключението на вещото лице, към датата на превръщането на кредита в предсрочно изискуем, респективно - към 03.02.2011 година, непогасените задължения по сключения между страните на 31.01.2007 година договор за кредит са в общ размер 185568,94 лева, в това число 162394,24 лева непогасена главница, 60 лева такса изискуемост и 23114,74 лева лихва за просрочие. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно т.20,2 от Общите условия на банката за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, предсрочната изискуемост на кредита е настъпила автоматично, без да е необходимо за това банката да уведомява кредитополучателя, съответно - съдлъжника. Такава възможност е предвидена и с разпоредбата на чл.60,ал.2 от Закона за кредитните институции, поради което възражението на Н. Л., че не е била уведомена за предсрочната изискуемост на кредита, е без значение за тази изискуемост , респективно - за задълженията на ответницата да погаси кредита като съдлъжник. Като такъв и съгласно чл.101 ЗЗД, Н. Л. отговаря солидарно с кредитополучателя пред " Б. Д.",Е. за неизпълнените от последния задължения по сключения между страните договор за кредит. Не намира опора в събраните по делото доказателства и закона твърдението на Н. Л., че тя е поръчител по договора. Видно от последния и от допълнителните споразумения към него, тя е подписала договора и е встъпила като съдлъжник в задължението на кредитополучателя да погаси отпуснатия му и усвоен от него кредит при условията на сключения договор. Макар и между поръчителството и встъпването в дълг по чл.101 ЗЗД, какъвто е конкретният случай, да съществува известно сходство, между тях има и някои различия. Поръчителят отговаря на собствено правно основание, докато встъпилият в чужд дълг винаги и по необходимост дължи на същото правно основание, по силата на което дължи първоначалният длъжник и солидарно с него. Макар и поръчителят също да отговаря солидарно с главния длъжник, то неговото задължение е винаги и по необходимост акцесорно, докато задължението на встъпилия в чужд дълг, макар и зависимо от този дълг, не е аксцесорно спрямо него. Ето защо разпоредбата на чл.147 ЗЗД, предвид обстоятелството, че Н. Л. е встъпила в дълга на кредитополучателя Д. С. С. към ищцовата Б. по сключения между тях на 31.01.2007 година договор за ипотечен кредит, не намира прÞложение в случая. Отношенията между страните следва да се уредят при условията на чл.101 ЗЗД, респективно - Н. Л. отговаря безусловно пред банката солидарно с кредитополучателя по договора за кредит Д. С. за непогасената част от отпуснатия му кредит. Изложеното налага извода, че претенцията на "Б. Д.",Е. , предвид това, че не претендира такса за изискуемост, е частично основателна.

При така изяснената от фактическа и правна страна обстановка Окръжният съд приема, че предявеният по делото от " Б. Д.",Е. - Г.С. по делото иск е основателен и доказан за сумата 185508,94 лева, в това число 162394,24 лева главница и 23114,70 лева лихва за просрочие. Като основателен и доказан в посочения размер, искът следва да бъде уважен.

В останалата му част за разликата над 185508,94 лева до 185568,94 лева искът е неоснователен и недоказан, поради което и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 и ал.8 ГПК, Н. В. Л. следва да бъде осъдена да заплати на " Б. Д.",Е. - Г.С. направените от банката разноски по делото в размер на 6165,08 лева съразмерно с уважената част от иска, в това число и 4160,03 лева адвокатско / юрисконсултско/ възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.422,ал.1 ГПК, В. окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено , че съществува вземане на " Б. Д.",Е., с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление Г.С., У. "М." № ... от Н. В. Л., с ЕГН *, от Г.С., ,У."Т." № ....,.5,А., в размер на 185508,94 лева , / сто осемдесет и пет хиляди, петстотин и осем лева и деветдесет и четири стотинки/, в това число дължима главница - 162394,24 лева и 23141,70 лева договорна лихва за периода от 01.10.2010 година до 19.04.2011година, по сключен на 31.01.2007 година между " Б. Д.",Е., в качеството й на кредитор, Д. С. С., в качеството му на кредитополучател и Н. В. Л., в качеството й на съдлъжник , договор за ипотечен кредит ,за което вземане въз основа на извлечение от счетоводните й книги на "Б. Д.",Е. - Г.С. по Ч.Г.д. № .../2011 година на Районен съд - Г.В. Т. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ... от 02.05.2011 година , като е постановено незабавно изпълнение и на банката е издаден изпълнителен лист, заедно със законната лихва върху сумата 162394,24 лева , считано от 20.04.2011 година - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по Ч.Г.д. № ..../2011 година на Районен съд - Г.В. Т. ,до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения по делото от "Б. Д.",Е. - Г.С. против Н. В. Л. иск за разликата над 185508,94 лева до 185568,94 лева.

ОСЪЖДА " Н. В. Л., с ЕГН *, от Г.С., ,У."Т." № ..,.5,А., да заплати на " Б. Д.",Е., с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление Г.С., У. "М." № ....., направените от банката по делото разноски съразмерно с уважената част от иска, в размер на 6165,08 лева, в това число и 4160,03 лева адвокатско / юрисконсултско/ възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Г.В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: