Р
Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2022г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІІ-ри
касационен състав, в публичното заседание на седми април две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРЕМЕНА
ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска
в присъствието на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия
Д.Станева к.адм.нак.дело N 635/2022г. по
описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Агенция за държавна финансова инспекция против Решение №
157/01.02.2022г. постановено по НАХД №
2546/2021г. на Варненски районен съд, с което е отменено Наказателно
постановление № 11-01-714/2020/29.04.2021г. на Директор на
АДФИ - София, с което на Р.Н.В.
е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1769.59лв., на основание
чл.256 ал.1, вр. С ал.2 от ЗОП. Касаторът счита решението на районният съд за незаконосъобразно и
неправилно, по съображения подробно изложени в жалбата; счита, че точно и ясно
е посочена датата на нарушението; твърди, че по безспорен начин е установено
извършеното нарушение. Поради изложените съображения моли съда да отмени изцяло
обжалваното решение на ВРС и постанови друго, с което да потвърди наказателното
постановление. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез процесуалния
си представител поддържа жалбата.
Ответната страна, редовно призована не се явява. В
депозирана по делото молба, чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли съда да
я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски по делото,
съобразно представения списък.
Представителят на ВОП
изразява становище за основателност на жалбата.
Варненският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по
която е образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано
лице, в законния срок поради което е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.63
ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение
подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348
ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е
съществено нарушение на процесуалните
правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно.
От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на
наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като
касационни основания.
Производството пред ВРС е образувано по
подадена жалба от Р.Н.В. срещу НП № 11-01-714/2020/29.04.2021г. на Директора на
Агенцията за държавна финансова инспекция София, с което за извършено нарушение
на чл.17 ал.1, вр. с чл.20 ал.2 т.2, чл.3 ал.1 т.3 и чл.5 ал.2 т.14 от ЗОП е
наложено наказание „глоба” в размер на 1769.59лв.,
на основание чл.256 ал.1, вр. С ал.2 от ЗОП.
От събраните в
административнонаказателното и в съдебното производство доказателства районният
съд е приел за установено от фактическа страна, че за периода от 01.01.2018г.
до 14.11.2018г. Р.В. е заемал длъжността ректор на Технически университет –
Варна. Университетът е държавно висше училище и по силата на чл.30, ал. 2 и чл.
31 от Наредба за ползване на студентските общежития и столове на Икономически
университет – Варна ежегодно била предоставяна държавна субсидия за студентско
столово хранене, която се ползвала от студентите, докторантите и
специализантите. С размера на субсидията се намалявала цената на ползваната
храна. Размерът на държавната субсидия за отделните хранения и базовата
стойност за едно хранене следвало да бъдат определени от ректора на висшето
училище, поради което със заповед В. определил базовата стойност на едно
хранене за 2018г. в размер на 4лв. за студенти и докторанти при държавна
субсидия за едно хранене 1.60лв., а за един храноден - в размер на 3.20лв.,
като при консумация над базовата стойност намалението е в размер на 1.60лв., а
при консумация под базовата стойност намалението е 60% от консумираното, но не
повече от 1.60лв.
Столовото хранене на студентите,
докторантите и специализантите било осъществявано в обекти, представляващи част
от недвижими имоти – публична държавна собственост, стопанисвани от висшето
училище. Същите били предоставени под наем с договори, сключени след проведени
търгове по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост,
подписвани от Илиев като ректор на ИУ и от главния счетоводител. Такъв договор
бил сключен със „Залива 47 – СП“ АД като наемател на кухненски блок, с включено
кухненско оборудване с площ от 50кв.м., в гр.Варна, Технически университет. Освен
задължението на наемателя да заплаща месечна наемна цена, в договорите за наем
било уговорено наемателят „Залива 47-СП“ АД да приготвя и продава храни и
напитки за редовно столово хранене на студентите, преподавателите, служителите
и гостите на ТУ – Варна, както и външни лица и се осигурява кетъринг.
В изпълнение на условията по
сключения договор от „Залива 47-СП“ АД били съставени фактури, в които като
получател бил вписван Технически университет, а като вид на стоката/услугата –
„Разходи за субсидирано студентско хранене“ за съответния период. По фактурите
не бил начисляван ДДС и като основание за получена нулева данъчна основа било
отбелязвано: „Намаление на данъчната основа по чл. 26, ал. 3, т. 2, вр. с §1,
т. 15, изр. 2 от ДР на ЗДДС“. По издадените фактури били направени плащания с
бюджетни платежни нареждания в общ размер на 147 465.81лв. Разходите били
осчетоводени по счетоводна сметка 6012 „Разходи за храна“ и били отчетени по §§
10-11 „Храна“.
При извършване на финансова
инспекция, възложена със Заповед № ФК-10-597/29.04.2020г. на Директора на АДФИ,
служители на инспекцията установили посочените по-горе обстоятелства, както и
че стойността на разходените през 2018г. и 2019г. средства за студентско
хранене е в общ размер на 147 465.81лв. без ДДС.
Финансовият инспектор констатирал,
че стойността на направените през 2018г. разходи и планираните по бюджета за
2018г. такива попадат в прага по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП и счел, че на
основание чл. 17, ал. 1 от ЗОП е следвало да бъде приложен предвиденият в
закона ред за възлагане на обществена поръчка.
Във връзка с тези констатации на 16.11.2020г.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение на В. за това, че
към 16.01.2018г. (датата на първата фактура/, в качеството си на ректор и
публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от
ЗОП не е приложил предвидения в закона ред при наличие на основания за това.
Актът бил предявен и подписан без възражения. Въз основа на съставения акт на 29.04.2021г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на
санкционираното лице било наложено административно наказание глоба в размер на 1 769.59лв.,
определена в размер съгласно чл. 256, ал. 1 от ЗОП в редакцията, действаща към
момента на извършване на нарушението.
При така установените факти, от
правна страна районният съд приема, че възложителите са задължени по силата на
чл. 17, ал. 1 от ЗОП да приложат предвидения в закона ред за възлагане на
обществена поръчка, когато са налице основанията за това, а чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП ги задължава да
прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 12 или 13, когато обществените
поръчки имат прогнозна стойност от 70 000 лв. до съответния праг по ал. 1 в
зависимост от вида на възложителя и предмета на поръчката. Според чл. 21, ал. 1
от ЗОП прогнозната стойност на обществената поръчка включва всички плащания без
данък върху добавената стойност. Приема още, че университетът е публичноправна
организация по § 2, т. 43 от ДР на ЗОП, а представляващият го е публичен
възложител по силата на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП и като такъв е бил натоварен
със задължението по чл. 17, ал. 1 от ЗОП. Приема, че процесната сума без ДДС,
заплатена на „Залива 47-СП“ АД през 2018г., попада в праговете по чл. 20, ал.
2, т. 2 от ЗОП, като в случай, че се касае за доставка на услуги е следвало да
бъде приложена процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП (публично състезание)
или т.13 (пряко договаряне).
Районният съд приема, че в хода на
АНП са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не е посочена
датата на нарушението, като излага подробни мотиви в тази насока.
Настоящата инстанция възприема
изцяло изводите на районния съд от фактическа страна, както и правните му
изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.
От отмененото
наказателно постановление не може еднозначно да се установи датата, на която
административнонаказващият орган приема, че е извършено нарушението. В
наказателното постановление се посочва както че нарушението е извършено на 16.01.2018г., когато е датата на
първата издадена за 2018г. фактура за разходи за субсидирано студентско
хранене, така и че разходите са извършени за периода от 16.01.2018г. до 31.12.2018г.
въз основа на договора за наем от 02.10.2015г.
Неясни са и твърденията с кое
действие или бездействие е осъществен съставът на
вмененото на В. нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗОП. Фактурата от
16.01.2018г., която е посочена като основание за определяне на датата на
нарушението, е издадена не от Технически университет, а от „Залива 47 – СП“ АД.
Няма как издаването на първата фактура от трето лице да е деянието, с което В.
е извършил вмененото му нарушение. Липсва също така конкретно посочване на
действията, с които е възложено извършването на услугите по приготвяне и
доставяне на храна, които са счетени от административнонаказващия орган за
обект на обществена поръчка – дали това са договора за наем, с които е
регламентирана организацията на столовото хранене и отчитането на субсидираното
хранене, които са от дати, различни от 16.01.2018г. или това са датите на
приемо-предавателните протоколи, датите на бюджетните платежни нареждания или
др. Предвид естеството на услугите, за които се твърди, че са обект на
обществена поръчка, не е изяснен начинът за формиране на стойността на
обществената поръчка с оглед конкретно приетият от университета цикъл за
възлагане по правилата на чл. 244 от ЗОП.
Всички тези факти и обстоятелства
и най-вече датата на извършването на нарушението, както и действието или
бездействието, с което е осъществен съставът на нарушението, са от особена
важност за индивидуализиране на нарушението и за преценката на сроковете по чл.
34 от ЗАНН. Въз основа на тези факти и обстоятелства се организира защитата на
привлеченото към отговорност лице и се извършва
преценката на въззивния и касационния съд за обоснованост и доказаност
на обжалваното постановление. Липсата им представлява съществено нарушение на
процесуалните правила и изискването за съдържание на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление, което налага отмяната
на последното. Постановеното въззивно решение в този смисъл е правилно като
резултат и не са налице твърдяните касационни
основания.
При извършена служебна проверка на
обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно
изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с
неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на
делото искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски
следва да бъде уважено, като Агенция
за държавна финансова инспекция следва да бъде осъдена да заплати на Р.Н.В. сумата от 350лв., представляваща
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство в касационното производство по Договор за правна защита и
съдействие № 26/01.04.2022г.
Водим
от горното и на основание чл.221 ал.2 пр.1 от АПК,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 157/01.02.2022г., постановено по НАХД №
2546/2021г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА
Агенция за Държавна финансова инспекция да заплати на Р.Н.В., ЕГН ********** ***
сумата от 350лв./ триста и петдесет/, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.