Решение по дело №21810/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10258
Дата: 15 юни 2023 г.
Съдия: Петър Иванов Минчев
Дело: 20221110121810
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 10258
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110121810 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Т. Л. З. и К. К. З., с искане
ответниците да бъдат осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:
сумата от 210,01 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 30.03.2019г., ведно със законната лихва считано от дата на
подаване на исковата молба до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 52,50
лв. за периода от 15.09.2019г. до 31.03.2022г., сумата от 1,28 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за м.03.2019г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение в размер на 0,36 лв. за периода от 01.05.2019г. до 31.03.2022г. при
квоти, както следва: Т. Л. З. – 2/3, а именно: сумата от 140,00 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.03.2019г.,
ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 35,00 лв. за периода от 15.09.2019г. до 31.03.2022г.,
сумата от 0,85 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
м.03.2019г. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 0,24 лв.
за периода от 01.05.2019г. до 31.03.2022г.; К. К. З. – 1/3 или сумата от 70,00 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.03.2019г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на
1
исковата молба до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 17,50 лв. за
периода от 15.09.2019г. до 31.03.2022г., сумата от 0,43 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за м.03.2019г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение в размер на 0,12 лв. за периода от 01.05.2019г. до 31.03.2022г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия в качеството си на
собственици на процесния топлоснабден имот. Твърди, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия. Излага, че ответниците не са упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и
спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно общите условия ОУ от 2014г.
купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок от датата на
публикуване на интернет страницата на дружеството, като дружеството начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени
изравнителни сметки. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не са погасили
задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба, с който
ответниците признават изцяло исковите претенции. Молят съда да не назначава експертизи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по предявения иск - че спорното право
е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
на спорната сума.
В конкретния случай с определението от 20.02.2023г., в което е обективиран
проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 28.03.2023г.,
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че между страните е било налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния
период и имот, че ищецът е доставил топлинна енергия за имота на посочената в исковата
молба стойност, както и че му се дължи такса за услугата дялово разпределение на
посочената в исковата молба стойност, че ответникът е изпаднал в забава за плащане, за
което дължи мораторни лихви в посочените в исковата молба размери.
С молба от 28.02.2023г. ищецът е заявил, че между „Топлофикация София“ ЕАД и
ответниците е имало сключено споразумение, което е било с предмет процесните
задължения. Ответниците били погасили първата вноска по споразумението в общ размер на
2
113,95 лева, като с извършеното плащане били платени сторените към момента съдебни
разноски в размер на 105 лева и част от мораторната лихва в размер на 8,95 лева. Посочено
е, че ответниците не били спазили погасителния план, заложен в споразумението, поради
което последното било анулирано на 03.02.2023г. Към момента били останали неизплатени
следните суми: остатък от мораторната лихва, начислена върху главница за топлинна
енергия в размер на 43,91 лева, главница за предоставена услуга дялово разпределение в
размер на 1,28 лева и главница за доставена топлинна енергия в размер на 210,01 лева, ведно
със законната лихва върху двете главници до окончателното изплащане на суми.
В проведеното съдебно заседание на 28.03.2023г. процесуалният представител на
ищеца е заявил, че към датата на съдебното заседание всички суми са погасени в цялост с
изключение на юрисконсултското възнаграждение.
С оглед изявленията на процесуалния представител на ищеца, че платени в цялост
процесните вземания, предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради извършено
плащане в хода на процеса.
По разноските:
Доколкото ответниците са платили сумите след завеждане на исковата молба, същите
са станали повод за образуване на производството и разноските в производството следва да
бъдат възложени в тяхна тежест. С молба от 28.02.2023г. ищецът е заявил, че са заплатени
съдебни разноски в размер на 105 лева, а в проведеното съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца е заявил, че е останало неизплатено само юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 100 лева
с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане в хода на процеса предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. , ул. „“ срещу
Т. Л. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Г Д“, бл. , вх. , ет. ап. , осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
140,00 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2018г. до 30.03.2019г. в следния топлоснабден имот: гр. С, ж.к. „Г Д“, бл. , вх., ет.
ап. , аб. № 74956, ведно със законната лихва считано от 26.04.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 35,00 лева за периода от 15.09.2019г. до
31.03.2022г., сумата от 0,85 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за м.03.2019г. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 0,24 лева за периода от 01.05.2019г. до 31.03.2022г.
ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане в хода на процеса предявените от
„Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „“ срещу К.
К. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Г Д“, бл. , вх. ет. ап. , осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 70,00
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
3
01.05.2018г. до 30.03.2019г. в следния топлоснабден имот: гр. Со, ж.к. „Г Д“, бл. , вх. , ет. ,
ап. , аб. № , ведно със законната лихва считано от 26.04.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 17,50 лева за периода от 15.09.2019г. до 31.03.2022г., сумата от
0,43 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за м.03.2019г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 0,12 лева за периода
от 01.05.2019г. до 31.03.2022г.
ОСЪЖДА Т. Л. З. и К. К. З. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „Нелбо“ ЕАД на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4