Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.07.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осми юли през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д. № 1953 по описа на съда за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Г.Ф. срещу
постановление от 30.11.2020 г. на ЧСИ М.Д.с рег. № 787 и район на действие СГС,
с което е отказано да бъдат намалени разноските за адвокатското възнаграждение на
взискателя по изп. дело № 153/2020 г. и за таксите по принудителното
изпълнение.
В жалбата се твърди, че претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение от 780 лева е прекомерно, предвид фактическата и
правна сложност на изпълнението и липсата на необходимост от предприемане на действия
по принудително изпълнение от представителя на взискателя за удовлетворяване на
вземането на последния, изведена от функциите на Гаранционния фонд и
възможността му за удовлетворяване на вземанията по изпълнителния лист. Иска се
отмяна на обжалваното действие на съдебния изпълнител. Претендира разноски.
ВзискателятГ.Г.Т.не е подал възражения по жалбата, като в
мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният изпълнител заявява становище
за нейната неоснователност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата
пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за
установено следното:
Производството по изп. дело № 153/2020 г. по описа на ЧСИ
М.Д.и с район на действие СГС е образувано по молба от 17.11.2020 г. на
взискателяГ.Г.Т.по изпълнителен лист от 17.09.2020 г., издаден въз основа на влязъл
в сила съдебен акт по гр. дело № 2182/2019 г. на РС – Сливен, за заплащане от
длъжника Г.Ф. на взискателяГ.Г.Т.на сумата от 10000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от настъпило на 08 август 2018 г. пътнотранспортно
произшествие, и сумата 283.14 лева – обезщетение за имуществени вреди от същото
произшествие.
Молбата на взискателяГ.Г.Т.е подадена чрез процесуален
представител – адв. П.К., като с нея е поискано налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника. Според представения към молбата договор за правна защита и
съдействие от 14.11.2020 г. уговореното и заплатено от взискателя на адвоката възнаграждение
за образуването на изпълнителното производство и защитата при провеждането на
принудителното изпълнение е размер на 780 лева с включен ДДС, възложено в
тежест на длъжника със сумите 66 лева и 1152.89 лева – авансови такси и такса
по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, с обективираното в поканата на съдебния
изпълнител разпореждане за разноските.
На 20.11.2020 г. съдебният изпълнител е изпратил покана
за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на последния на същата дата. Заедно
с поканата съдебният изпълнител е изпратил и запорно съобщение до Уникредит
Булбанк АД, което е получено от банката на 24.11.2020 г., като видно от данните
по преписката на изпълнителното дело банката е изпълнила запора и е изплатила изцяло
дължимата сума от сметката на длъжника към 01.12.2020 г.
Длъжникът е направил възражение на 24.11.2020 г. за
прекомерност на възложеното му адвокатско възнаграждение и пропорционалната
такса и е поискал от съдебния изпълнител същите да бъдат намалени в минималния
размер от 200 лева по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения или на 240 лева с включен ДДС, а съобразно него
пропорционално да бъде намален и размерът на таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.
С постановление от 30.11.2020 г. във връзка с така
направеното от длъжника възражение съдебният изпълнител е отказал да намали
възложените му по изпълнителното производство адвокатско възнаграждение и
пропорционална такса, което е съобщено на длъжника на 04.12.2020 г. и обжалвано
от последния.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата от 10.12.2020 г. е подадена в срока по чл. 436,
ал. 1 от ГПК, видно от съобщението за връчване на обжалваното постановление.
Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435,
ал. 2, т. 7 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – разноски по изпълнението.
Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.
Отговорността за разноските по изпълнителното
производство се урежда по правилата на чл. 79 от ГПК, чл. 78 – 84 от ЗЧСИ и
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ). Съгласно чл. 78 от ЗЧСИ
такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и за
извършването на други действия, като размерът и видът на разноските по изпълнението
се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след
съгласуване с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя
сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен
изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице – арг. от чл. 79 от ЗЧСИ. Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в
Тарифата, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния
интерес - чл. 82 и 83 от ЗЧСИ.
Длъжникът съгласно чл. 79 от ГПК не отговаря за
разноските в изпълнителното производство само в три случая. Когато не е дал
повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди
това, респ. при прекратяване на изпълнението на друго основание по чл. 433 от ГПК, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени
от съда или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни
способи, които не са приложени.
В разглеждания случай единствените действия, извършени от
процесуалния представител на взискателя, са свързани с образуването на
изпълнителното производство по чл. 426 от ГПК. В молбата по чл. 426 от ГПК е
посочен изпълнителен способ от представителя на взискателя, представляващ налагане
на запор върху вземания на длъжника от търговски банки, но посочването му е
част от изискванията за редовност на молбата за образуването на изпълнително
производство, поради което то не представлява самостоятелно искане за
извършване на изпълнително действие, предприето от представителя на взискателя.
При наличието само на подадена от последния молба за образуването на изпълнителното
производство и погасяването в срока за доброволно изпълнение на паричното вземане
на взискателя по изпълнителните листове по предприетото принудително изпълнение
срещу длъжник, за който поначало се предполага, че разполага с необходимия
финансов ресурс, за да изпълни парично задължение, следва несъмненият извод, че
единствените извършени от процесуалния представител на взискателя действия са
свързани с образуването на изпълнителното производство. Погасяването на
вземането поради превеждането на сумата от банкова сметка ***лнител запор, а не
поради доброволно плащане от длъжника, не променя този извод, тъй като за-порът
е изпълнен от банката почти веднага след налагането на запора и в срока за
доброволно изпълнение, правещо ненужно плащането от самия длъжник в същия срок,
поради което такова развитие на изпълнителното производство следва да се
приравни на случаите, в които длъжникът е изпълнил доброволно в срока за
доброволно изпълнение.
Предвид тези съображения възнаграждението за адвоката на
взискателя следва да се определи по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения като адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното производство в минималния размер
от 200 лева без ДДС или 240 лева с включен ДДС, но не и като такова за
предоставена адвокатска защита по изпълнителното дело при предприемането на
изпълнителни действия по него. Двете възнаграждения противно на наведените в
мотивите на съдебния изпълнител доводи не се кумулативни, а самостоятелни по
своето основание и ред за определяне на техния размер и са обусловени от спецификата
на изпълнителното производство и дадената от закона изрична възможност на длъжника
да погаси дълга си в срока за доброволно изпълнение, което изпълнение в този
срок прави ненужна защитата на взискателя с предприемането на изпълнителни
действия по производството. Именно поради тези съображения законодателят е
изключил възможността за възлагане върху длъжника и на разноските за
изпълнителните способи, които не са приложени, респ. ненужни за принудителното
изпълнение на дълга – чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК. Следователно заплащането на
адвокатско възнаграждение в по-голям размер от 200 лева без ДДС или от 240 лева
с включен ДДС за процесното изпълнение се явява прекомерно по смисъла на чл.
78, ал. 5 от ГПК.
Ето защо, обжалваното постановление, с което отказано
намаляване на възложените на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение на
сумата от 240 лева с включен ДДС, следва да бъде отменено. Пропорционална такса
по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ е определената от съдебния изпълнител върху
паричното вземане по изпълнителния лист, но не и върху възложените от него на
длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, поради което разноските за
същата не следва да бъдат намалявани.
С оглед константната практика на ВКС за недължимост на
разноски при разглеждане на спор за разноските по производството, какъвто е
разглежданият, такива не следва да бъдат присъждани на жалбоподателя.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Г.Ф., с адрес: ***, постановление от 30.11.2020 г. по изп. дело № 153/2020
г. по описа на ЧСИ М.Д.с рег. № 787 и с район на действие Софийски градски съд,
с което е отказано намаляване на разноските по принудителното изпълнение за адвокатско
възнаграждение на сумата от 240 лева с включен ДДС, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.