№ 189
гр. Ямбол, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Гражданско
дело № 20242300100069 по описа за 2024 година
С искова молба вх.№ 1126/19.02.2024 г. и с допълнителна молба вх.№ 4339/10.07.2024
г., депозирани пред ЯОС, ищецът Министерство на отбраната на РБ претендира да бъде
осъден ответника „Ямбол Комерс“ ООД гр.Ямбол да заплати на ищеца сумата от 64 902,61
лв., с която се е обогатил неоснователно от ползването на 54,082 % ид. части от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.542.141.1.108 по КК и КР на гр.
Ямбол, представляващ магазин № 1 на две нива- ниво 1- партерен етаж със застроена площ
от 184,17 кв.м, ниво 2- междинен етаж със застроена площ от 221,68 кв.м; складове в
сутерена със застроена площ от 68,95 кв.м, ведно с 1,212 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж, находящ се в гр. ******, ул.*******№**, вх.* за периода
от 14.02.2019 г. до 13.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на направените по
делото разноски.
Твърденията са за това, че съгласно акт за частна държавна собственост №
3693/20.12.2017 г. на областен управител на област Ямбол в управление на Министерство на
отбраната са актувани 54,082 % ид.ч. от процесния недвижим имот, а останалите 45,918%
идеални части от описания недвижим имот са собственост на В. Т. Ж.. С договор от
12.11.2013 г. В. Ж. е отдала за временно и възмездно ползване на „Ямбол комерс" ООД част
от собствения си недвижим имот, а именно: 137,768/490,97 идеални части от описания
магазин за срок от една година при уговорена наемна цена от 400 лв. С анекс към договора
от 12.11.2014 г. е изменен предмета на договора за наем, а именно: 215/137/490.97 идеални
части, както и се удължава срока му на действие с една година, а месечният наем се
определя на 645 лв. като с анекси от 12.11.2015 г. и от 15.11.2016 г., срокът на договора е
удължен с по още една година.
С удостоверено в констативен протокол от 3.02.2022 г., ищецът е установил, че целият
недвижим имот, а не само отдадената под наем идеална част се ползва от наемателя по
договора за наем с В. Ж., включително и частта на ищеца. Ищецът е изпратил покана от
23.07.2023 г. до ползвателя „Ямбол комерс“ ООД за освобождаване на имота, находящ се гр.
******, ул.*****№***, като е даден едномесечен срок и е посочено, че при неосвобождаване
на имота, Министерство на отбраната ще предприеме действия за освобождаването му по
1
съдебен ред. На тази покана ответното дружество е отговорило, че не ползва и не е ползвал
идеалните части от имота- държавна собственост, в управление на Министерство на
отбраната, че не възпрепятства Държавата в лицето на МО да упражнява правото на
собственост върху собствената си идеална част.
Министерство на отбраната счита, че след като В. Ж. не притежава повече от
половината от съсобствения с Министерство на отбраната магазин, тя не е имала основание
да го отдава под наем на дружеството „Ямбол комерс“ ООД, без съгласието на
Министерството на отбраната. Наемният договор сключен от В. Ж. с дружеството-наемател
е непротивопоставим на съсобственика, притежаващ по-голям дял от съсобствеността. По
отношение на ведомството ползването на вещта от наемателя не е противопоставимо по
отношение на съсобственика на 54,082 % идеални части от имота, за което наемателят
дължи обезщетение по чл. 59, ал.1 от ЗЗД, определено съобразно средномесечния пазарен
наем, отнасящ се за собствената на МО идеална част от имота, в размер на исковата сума.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 3604/5.06.2024 г. и вх.№
6283/24.10.2024 г. от ответника „Ямбол Комерс“ ООД чрез адв.Г.Г. от АК Ямбол като
предявеният иск се оспорва като недопустим. Съображенията на ответника са за това, че
вече не е налице съсобственост между МО и В. Ж., тъй като с договор за продажба на
недвижим имот-частна държавна собственост № ДС-13-00002/06.10.2023 г., вписан в сл. по
вписванията вх.р.№ 5646/09.00.2023 г., акт.№ 123, том 19, ищецът е прехвърлил своите
идеални части на В. Т. Ж., която притежава 45,918 % идеални части от магазин № 1 с
идентификатор 873734.542.141.1.108, находящ се в гр. *******, ул.******№**, вх.*. Ищецът
МО е предявил срещу В. Т. Ж. иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС, вр. чл. 93 ЗС и чл. 86,
ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 12 496, 04 лв., представляваща 54,082 % от получените
наеми за съсобствен на страните имот, за периода 01.07.2019 - 14.06.2022 г., както и лихва за
забава 1858, 33 лв. за периода 01.07.2019 — 14.06.2022 г., който е бил образуван в гр.дело №
1715/2022 г. по описа на ЯРС. С влязло в сила решение № 638/01.12.2022 г. исковете са били
отхвърлени, с оглед което е налице сила на пресъдено нещо по отношение на спора и е
недопустимо пререшаването му.
Останалите възражения на ответника касаят неоснователност на иска и се желае
отхвърлянето му и присъждане на разноските по делото. Според ответното дружество, по
отношение на идеалната част, собственост на МО не са създадени пречки за ползването,
поради което и обезщетение не се дължи, независимо от факта, че другият съсобственик
реално не е ползва идеалната част вещта. Министерство на отбраната е имал възможност да
упражни това си право, бил е поканен, не е възпрепятстван и не е проявил желание за такова
ползване. Между съсобствениците няма реално разпределение на ползването. Ответникът-
наемател не е ползвал повече от 45,918 % идеални части от притежавания в съсобственост с
МО имот - магазин № 1, ползвал е идеалната част от чужд имот на валидно възникнало
правно основание — Договор за наем на 45,918 % идеални части, поради което не е налице
неоснователно обогатяване. Възразява се и по размера на претенцията. Иска се присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът МО, редовно призован се представлява от юрисконсулт
П., която поддържа иска. На основание чл.214 от ГПК съдът е приел изменение на иска по
размер с намалянето му на сумата 59 196,43 лв. и съответно производството е прекратено до
размера на първоначално предявеният иск – 64 832,13 лв.
В съдебно заседание ответното дружество „Ямбол Комерс“ ООД, редовно призован
не изпраща законен представител, а чрез процесуалния си представител адв.Г. поддържа
възраженията по предявения иск като в последното съдебно заседание е добавено и
възражение за недопустимост на иска поради сила на пресъдено нещо, тъй като предходното
дело е заведено срещу В. Т. Ж., но се касае за имот, който е СИО, а дружеството е
собственост на съпрузите В. Т. Ж. и Г. С. Ж..
2
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
От представените писмени доказателства се установява, че Министерство на
отбраната и В. Т. Ж. са съсобственици на следния недвижим имот - магазин № 1, с
идентификатор № 87374.542.141.1.108, находящ се в гр.******, ул.****№**, вх.*, като
54.082 % ид.ч. са държавна собственост, предоставена в управление на Министерство на
отбраната по силата на АЧОС № 3696/20.12.2017 г., касаещ 54.082 % ид.ч. от имота с
предоставено право на управление на МО на Р България. Останалите 45.918 % ид.ч са
собственост на В. Т. Ж., които същата е придобила по силата на една сделка дарение през
2005 г. и пет сделки покупко-продажба през 2006 г., за което свидетелстват представените
копия от нотариални актове за дарение и покупко – продажба на идеални части от
недвижимия имот.
С договор за наем от 12.11.2013 г. Ж. е отдала за временно и възмездно ползване на
ответното дружество част от собствения си недвижим имот, а именно 137,768/490,97 ид.ч. от
процесния магазин за срок от една година и при уговорена наемна цена от 400 лв., от която
следва да бъде удържан данък от 10 % или 36 лв. месечно. Впоследствие с Анекс към
договора от 12.11.2014 г. е изменен предмета на договора на 215/137/490,97 ид.ч., както и се
удължава срока му на действие с 1 година, а месечният наем се определя на 645 лв. С
последвали Анекси от 12.11.2015 г., от 15.11.2016 г., от 15.11.2018 г., от 15.11.2019 г., от
13.11.2020 г., от 12.11.2021 г. и от 11.11.2022 г. срокът на договора е удължаван с по още една
година.
Ищецът е представил констативен протокол, съставен на 03.02.2022 г., по който
представител на РИО – Пловдив , офис Сливен е извършил оглед за състоянието на
процесния имот, като е установено, че магазинът се ползва от фирма „Ямбол Комерс“ ООД,
като за търговската си дейност фирмата ползва целия първи етаж на магазина. До втория
етаж се стига по вътрешни стълби. Етажът е необитаем, но е извършен основен ремонт.
Входната врата, подходите към мазето и вторият етаж, подходите към мазето и стълбището
към втория етаж са свързани с първия и е невъзможно самостоятелно обособяване на
свободните части.
С писмо-покана рег.№ 21-38-47/27.07.2023 г. МО е уведомило „Ямбол Комерс“ ЕООД,
че е собственик на 54,082 % от ползвания от дружеството без основание имот, поради което
и на основание чл.32 ал.1 от ЗС го кани в едномесечен срок от получаване на уведомлението
да освободи имота. В отговор на това уведомление дружеството е изпратило писмено
становище за това, че няма да освободи имота, тъй като е законен наемател, не ползва
идеалната част от магазина на МО, а само отдадената му под наем част от В. Т. Ж. и не
възпрепятства нейното ползване от МО.
От ответника е представен договор за продажба на недвижим имот – частна държавна
собственост № ДС-13-00002/6.10.2023 г., по който Държавата чрез областен управител на
област Ямбол е продала на В. Т. Ж. 54.082 % идеални части от недвижим имот магазин № 1
с идентификатор 87374.542.141.1.108, находящ се в гр.*****, ул.******№**, вх.*. В
договора е отбелязано, че за частта на държавата, с предоставени права за управление на МО
на РБ, е съставен АЧДС № 3696/20.12.2017 г., както и че правото на собственост върху
54.082 % ид.части от недвижимия имот преминава върху купувача от датата на сключване на
договора. Т.е. от датата на договора В. Т. Ж. е собственик на целия недвижим имот –
магазин. Договорът е вписан в АВ, СВ Ямбол на 9.10.2023 г.
Към настоящото дело е приложено предходно воденото гр.д.№ 1715/2022 г. по описа
на ЯРС между съсобствениците МО и В. Т. Ж., по което искът на министерството с правно
основание чл.30 ал.3 вр.чл.93 от ЗС за заплащане на сума, представляваща 54.082 % от
получените наеми за съсобствения на страните процесен имот, е отхвърлен.
Първоинстанционния и въззивния съд споделят едни и същи изводи в това производство, а
3
именно, че след като В. Т. Ж. е предоставила за временно възмездно ползване идеални части
от имота, съответстващи на правата й в съсобствеността, то в полза на съсобственика МО не
е породено вземане срещу другия съсобственик за частта от получените от нея граждански
плодове и искът е неоснователен.
За установяване обема на ползвания под наем магазин от наемателя „Ямбол Комерс“
ООД, по делото бе назначена, изслушана и неоспорена съдебно-техническа експертиза.
Вещото лице дава заключение, че магазин №1 с идентификатор 87374.542.141.1.108,
находящ се в гр.*****, ул.******№**, вх.* се състои от партерен етаж /първо ниво/ със
ЗП 184.17 кв.м, включително санитарен възел, складово помещение и коридор; междинен
етаж /второ ниво/ със ЗП 221.68 кв.м и складове в сутеренен етаж 68.95 кв.м. На партерния
етаж /първо ниво/ със ЗП 184.17 кв.м са обособени следните помещения: търговска зала,
санитарен възел с една тоалетна, складово помещение и коридор, през който се осигурява
достъп до сутеренния етаж и изход към междублоково пространство. В западния край на
търговската зала е изпълнено вътрешно масивно стълбище, осигуряващо достъп до второ
ниво. Описаните обслужващи помещения: санитарен възел с преддверие, складово
помещение и коридор към стълбището за подземния етаж, са част от застроената площ на
първо ниво. На междинния етаж /второ ниво/ със ЗП 221.68 кв.м са обособени следните
помещения: търговска зала и складови помещения. На второ ниво няма санитарно
помещение. На подземния сутеренен етаж с площ 68.95 кв.м са обособени пет складови
помещения с общ коридор. Помещенията се намират под нивото на терена. Достъп до
помещенията се осигурява чрез вътрешно масивно стълбище, през залата и коридор от
партерния етаж. При необходимост, достъп до същите може да бъде осигурен през заден
вход, изпълнен на южната фасада на обекта, който граничи със стълбището, осигуряващо
достъп до сутерена. Достъп до първо ниво /партерен етаж/ се осигурява от улицата през вход
изпълнен на северната фасада. Достъп до второ ниво /междинен етаж/ се осигурява през
търговската зала, от първо ниво /партерен етаж/ чрез стълбище, изпълнено между първо и
второ ниво, в северозападната им част. Достъп до подземен /сутеренен/ етаж се осигурява
през залата и коридор от партерен етаж чрез вътрешно масивно стълбище.
Към момента на огледа, вещото лице е посочило, че се ползва първо ниво с
обособените на него помещения: търговска зала, тоалетна, складово помещение. В началото
на стълбището, на първо ниво е монтирана врата, която ограничава достъпа до второ ниво.
Първо ниво може да се ползва самостоятелно с достъп от улицата. Второ ниво може да се
ползва самостоятелно, като се осигури достъп през залата на първо ниво. Възможно е
отваряне на втори самостоятелен вход от улицата, в северозападния край на обекта, точно
срещу вътрешното стълбище, водещо до второ ниво. Подземния /сутеренен/ етаж към
момента на огледа не се ползва. Същият може да бъде ползван, като се осигури достъп през
залата от първо ниво.
Във връзка с определяне средномесечния наем за ползване на собствената на ищеца
54.082 % ид.част от процесния имот, по искане на страните бяха назначени две съдебно-
икономически експертизи. По първата експертиза вещото лице дава заключение, че за
периода 14.02.2019 г. – 13.02.2024 г. средномесечния наем за ползване на 54.082 % ид.част от
имота е в размер 213 299,59 лв. като вещото лице е взело предвид оферти и действително
сключени договори за наем в агенции за недвижими имоти. По второто заключение вещото
лице е изчислило средномесечния наем за периода на база реално сключени договори за
наем, който е в размер 325 377,93 лв., както и на база Приложение 1 от Наредба за
управление и разпореждане с общинското имущество за извършване на търговска дейност,
който размер е 126 764,77 лв.
По искане на ответното дружество по делото бяха събрани гласни доказателства в
лицето на разпитаните свидетели С. С. и И. Т.. Двамата свидетели са запознати с магазина,
притежаван от „Ямбол Комерс“ ООД, тъй като С. работи в дружеството от 2004 г., а Т. е
4
работил от 1999 г. до 2011 г. Свидетелят С. заявява, че обекта е на две нива. Дружеството е
ползвало винаги само първия етаж, второто ниво и мазето никога не е ползвано. Второто
ниво не е ползвано, защото ако магазинът е на две нива би изисквал обслужване от двама
продавач-консултанти, а не е имало такъв оборот за двама човека. Свидетелят Т. е през
периода, когато е работил в дружеството, е бил продавач-консултант в магазина и не е
виждал да се ползва втория етаж. Към момента, когато минава край магазина също не е
виждал да се ползва второто ниво, а само първото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД. Искът е допустим, но
неоснователен по следните съображения:
Съдът, както се е произнесъл и в определението по насрочване на делото за първо
съдебно заседание, намира са неоснователно възражението на ответника за наличието на
сила на пресъдено нещо по отношение на предявеният иск, тъй като не е налице хипотезата
на чл.299 вр.чл.298 ал.1 от ГПК. За да е налице сила на пресъдено нещо по отношение на
даден спор е необходимо не само неговият предмет и основание да са едни и същи, а и
спорещите страни да са идентични. В случая именно последното не е налице – страните по
влязлото в сила решение не са тези по настоящия спор, който има за предмет претенция за
обезщетение за неоснователно обогатяване претендирана от наемателя на същия недвижим
имот, а не от неговия наемодател. В тази връзка неоснователни са съображенията на
ответника, изложени в последното съдебно заседание за това, че е налице идентичност на
страните, тъй като ответното дружество „Ямбол Комерс“ ООД е СИО за съдружниците Г. С.
Ж. и В. Т. Ж., против която е било заведено първото дело. Посоченото обстоятелство е без
значение за приложението на чл.299 от ГПК, тъй като не е налице идентитет между
физическото лице съдружник в едно дружество и самото дружество, както например при
едноличния търговец, за да се приеме, че в двете дела спорещите страни са едни и същи.
Поради това и след като не са налице елементите на силата на пресъдено нещо,
възражението на ответника в тази връзка е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. В настоящия случай ищецът претендира, че ответникът се е обогатил за
негова сметка, тъй като наемният договор сключен от В. Ж. с дружеството-наемател е
непротивопоставим на съсобственика, притежаващ по-голям дял от съсобствеността. По
този начин ползването на вещта от наемателя не е противопоставимо по отношение на
съсобственика на 54,082 % идеални части от имота, за което наемателят следва да му дължи
обезщетение за собствената му част по чл. 59, ал.1 от ЗЗД, определено съобразно
средномесечния пазарен наем.
Действително щом сделката, въз основа на която третото лице е допуснато да ползва
вещта е възмездна, отговорността не е по чл.31, ал.2 от ЗС, а по чл.30, ал.3 от ЗС, когато тя е
противопоставима на другите съсобственици или те са я приели, а когато сделката е
непротивопоставима на съсобственика и той не я приема, отговорността е по чл.59, ал.1 от
ЗЗД. В последната хипотеза задължено е лицето, което фактически ползва вещта, тъй като
основанието му е непротивопоставимо на съсобственика на вещта -ищеца. Съгласно ТР №
7/2012 г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по см. на чл. 31, ал. 2 ЗС се осъществява от
ползващия съсобственик чрез непосредствени негови действия, чрез действия, осъществени
от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той е
предоставил общата вещ.
МО е предявило претенцията си за неоснователно обогатяване като съсобственик на
54.082 % идеални части от имота, която част е повече от половината и договор за наем,
сключен от другия съсобственик на 45.918 % ид.ч. би му бил непротивопоставим въз основа
на горните разяснения, но ако по договора за наем на ответника-наемател му е бил
5
предоставен за ползване целия имот, което безспорно не е така. От представения договор за
наем от 12.11.2013 г. и анексите към него е установено, че предмет на отдаване под наем от
съсобственика Ж. на ответника „Ямбол Комерс“ ООД, както и ищеца МО твърди, е 45.918 %
ид.ч. от магазина. В подкрепа на това, че ответникът не ползва целия магазин е, както
констатираното от представител на РИО – Пловдив, офис Сливен по констативен протокол
от 3.02.2022 г., така и от разпитаните по делото свидетели С. и Т., от които доказателства се
установява, че ответникът ползва единствено партерния етаж /първо ниво/ от магазина, но
не и второто ниво и мазето /складови помещения в сутерена/ на магазина. Това
обстоятелство е заявено от „Ямбол Комерс“ ООД в отговора на отправената му от МО
покана на освободи магазина, в който същият е заявил още и че не препятства по никакъв
начин министерството да ползва своята част от магазина, която както се установи по делото
е празна.
Дадените от вещото лице по съдебно-техническата експертиза варианти за
самостоятелно ползване на магазина на две части, са без значение в случая след като
съсобствениците не са разпределили общото си право на ползване, нито пък настоящият
процес е за това. Ищецът не представи доказателства за това ответникът-наемател да го е
препятствал по някакъв начин да ползва своята част или да е осуетявал такива негови
намерения, за да са налице предпоставки за лишаването му от ползване на частта и
съответно за претенцията му за обезщетяване. Отново поради неизвършено между
съсобствениците разпределение на правото на ползване, са неоснователни съображенията на
ищеца, че в настоящия казус независимо от това, че наемателят ползва наетата част от
имота, тъй като собствеността е в идеални части, следва да се приеме, че същият ползва
цялото. Напротив обема на ползваната част се установи, че е отдадената под наем, а не
цялата площ на магазина.
В обобщение, съдът намира искът по чл.59 от ЗЗД за неоснователен, тъй като ищецът
не установи съсобственикът му с по-малка част от собствеността да е отдал под наем цялата
вещ, от което да възникне неговото неоснователно обогатяване. Точно обратното се
установи от събраните по делото доказателства, дори и от твърденията на ищеца, а именно,
че съсобственика Ж. е отдала под наем на ответното дружество единствено притежаваната
от нея част и именно това е частта ползвана под наем от ответника, а не целия имот. По този
начин ищецът не е ощетен, а е могъл да управлява своята по-голяма част от съсобствеността,
както намери за добре, но не и да претендира неоснователно обогатяване на наемателя за
негова сметка. Следва да се отбележи и обстоятелството, че ищецът е бил собственик на
своята част от имота до 6.10.2023 г., поради което искът от този момент до крайния момент
на претенцията 13.02.2024 г. е неоснователен и на това основание.
По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен, а ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК. Съдът намира за неоснователно възражението на
ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника,
което е в размер на 6000 лв. При защитаван интерес в размер 64 832,13 лв., размерът на
адвокатското възнаграждение съгласно чл.7 ал.2 т.4 от НРАВ е 5836,57 лв., поради което
заплатеното такова от 6000 лв. не се възприема за прекомерен размер. Поради това и след
като са налице доказателства, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено от
страната, то на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер 6565 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Министерство на отбраната на РБ, гр.София, ул.“Дякон
6
Игнатий“ № 3 иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД да бъде осъдено „Ямбол Комерс“
ООД, ЕИК *********, гр.Ямбол, ул.“Индустриална“ № 1 да му заплати сумата от 64 902,61
лв., с която се е обогатил неоснователно от ползването на 54.082 % ид. части от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.542.141.1.108 по КК и КР на гр.
Ямбол, представляващ магазин № 1 на две нива- ниво 1- партерен етаж със застроена площ
от 184,17 кв.м, ниво 2- междинен етаж със застроена площ от 221,68 кв.м; складове в
сутерена със застроена площ от 68,95 кв.м, ведно с 1,212 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж, находящ се в гр. ******, ул.*******№**, вх.* за периода
от 14.02.2019 г. до 13.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Министерство на отбраната на РБ, гр.София, ул.“Дякон Игнатий“ № 3 на
основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на „Ямбол Комерс“ ООД, ЕИК *********, гр.Ямбол,
ул.“Индустриална“ № 1 направените по делото разноски в размер 6565 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
7