№ 694
гр. София, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110158860 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
02.02.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело №
58860/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу ПЛ. СТ. П., в която се твърди, че
ответника бил потребил топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
........................, аб. № 274220, като топлинната енергия била доставена по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 2392,15 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., но
ответника не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за
забава върху главница за топлинна енергия в размер на 241,91 лева за периода 15.09.2018 г.
до 23.02.2021 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение,
поради което ответника дължал и сумата от 61,70 лева, представляващи припадаща се част
от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., както
и сумата 9,40 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
1
01.10.2018 г. до 23.02.2021 г. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, която но ответника бил подал възражение, поради което имал правен интерес
от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи
претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че
исковете са процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че претенциите са погасени
с кратка тригодишна погасителна давност, което мотивира. Поддържа, че не бил изпадал в
забава, тъй като по делото нямало ангажирани доказателства за издавани изравнителни
сметки. Прави доказателствени искане за допускане на задачи към заключението на ССчЕ.
Иска претенциите да бъдат отхвърлени.
Третото лице-помагач е представило писмени доказателствени средства, като е
изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове. Иска
претенциите да бъдат уважени.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
2
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 19, том I,
рег. № 5685, нот. дело № 14 от 23.12.2009 г., като се изяснява, че Нина Радославова
Пехливано е продала на 23.12.2009 г. на Пален Стоев П. следния недвижим имот, находящ
се в гр. .........................
С оглед гореизложеното, съдът намира, че безспорно се установява, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на
купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи
вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
3
Приети са заключенията на СТЕ и ССчЕ, като от заключението на СТЕ се установява,
че за процесния топлоснабден имот и за процесния период е ползвана топлинна енергия за
отопление на имот, която е определяне при реален отчет, така е ползвана и топлинна
енергия за сградна инсталация, а така също и за БГВ – която е определяне на базата на
реален отчет на 2 бр. технически изправни водомери за топла вода. Вещото лице е изяснило,
че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период – 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г. е в размер на 2829,72 лева.
От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесния период са налице извършени
плащания за м.05-06.2017 г., за м.07.2018 г. в размер на 219,35 лева, както и лихви в рамзерн
а 31,58 лева, както и за м.05-06.2018 г. и за м. 07.2018 г. в размер на 132,01 лева. С оглед
изясненото експертът е направил извод, че за процесния перио 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.
дължимата сума по счетоводни данни е в размер на 2453,85 лева или общо за главниците и
дължимите мораторни лихви – в размер на 2705,16 лева. Установено е, че размер на
дължимата мораторна лихва за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. е в размер на 18,40
лева.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК и предвид направените оспорвания намира, че следва да ги
кредитира, тъй като същите са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите
лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установява
експертите да са заинтересовани от изхода на правния спор или да са недобросъвестно.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия. Въпреки това, съдът следва да отчете и факта на извършеното
плащане, което следва да се вземе предвид. Въпреки това, настоящият съдебен състав
намира, че при определяне на дължимите суми следва да отчете и размера на извършените
погасявания чрез плащане, които се установяват от кредитираното заключение на ССчЕ.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което с
оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита предявен от
05.03.2021 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При това положение с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“
ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната. С оглед направеното
възражение за давност в случая следва да се приложи правилото за изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. , „понятието
„периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви”…”Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
4
тригодишна давност”. Следователно при съобразяване на момента на подаване на исковата
молба и кратката тригодишна погасителна давност, следва, че всички вземания преди
05.03.2018 г. са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с
Решение на ДКЕВР от 2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени
по делото), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тоест, вземанията за периода м.05.2017 г. до м.12.2017 г. (включително) са погасени по
давност за сумата в размер на 402,89 лева.
На следващо място – като се вземе предвид извършеното плащане в общ размер на
351,56 лева за периода м.05-06.2017 г., за м.07.2018 г. и за периода за м.05-06.2018 г. и за м.
07.2018 г., съдът намира, че предвид принципа на диспозитивното начало, който е основен
за българския граждански процес (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК) претенцията за главницата следва да
бъде уважена за сумата от 1637,70 лева за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. и от
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., като за разликата до пълния предявен размер от 2392,15 лева и
за периода м.05.2017 г. до м.12.2017 г. (включително), както и за периода м.05.2018 –
м.07.2018 г. искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение претенцията за припадащата се част от цената на услугата дялово
разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото
лице-помагач писмени доказателствени средства безспорно е установено, че цената на
услугата се дължи. Тоест, претенцията следва да бъде уважена за периода 01.08.2018 г. до
30.04.2020 г. в пълния предявен размер от 61,70 лева. Въпреки, че по изложените по-горе
вземания и това се погасява с давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, то с оглед момента на
предявяване на претенцията, същото не е обхванато от действието на т. нар. preascritio
exstincitiva (погасителна давност), поради което и доколкото се касае за отделна главница
вземането не е обхванато от погасителния ефект на давността по отношение на
притезанието (арг. чл. 118 ЗЗД), нито същото се явява акцесорно такова, поради което не
може да се приложи и правилото на чл. 119 ЗЗД.
В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с Решение на ДКЕВР от
2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени по делото), клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото
липсват доказателства, че ответниците са изпълнили надлежно и своевременно
задълженията си, като с оглед клаузата от общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал.
1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че
ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава в размер
на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ето защо и при приложение на нормата на чл. 162
ГПК, съдът намира, че претенцията следва да се уважи за сумата от 147,22 лева за периода от
15.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 23.02.2021 г., като за периода от
13.03.2020 г. до 08.04.2020 (включително) и за сумата до пълния предявен размер от 241,91
лева, претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Необходимо е да се
спомене, че в случая съдът е взел предвид и императивната норма на чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение (действаща за периода
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.), мораторна лихва в случая не се дължи за посочения период на
извънредното положение. В тази насока е необходимо да за пълнота да се спомене, че
въпреки, че от кредитираното заключение на ССчЕ се установява, че е налице плащане на
сума за мораторна лихва в размер на 31,58 лева, същата касае суми извън процесния период,
поради което същата не следва да бъде вземана предвид.
Съдът намира, че искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата
5
дялово разпределение е неоснователен, тъй като в новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите
условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37
ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съобразно уважената част от исковете следва да му се
присъди сумата от 611,61 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ПЛ. СТ. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ......................, че дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................., със седалище и адрес на
управление: гр. ......................., на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във
вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1637,70
лева, представляващи стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр.
........................, аб. № 274220 за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. и от 01.08.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.03.2021 г. (датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и
сумата от 61,70 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.03.2021 г. (датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, както и сумата от 147,22 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 23.02.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на
доставената топлинна енергия за сумата над 1637,70 лева до пълния предявен размер от
6
от 2392,15 лева и за периода м.05.2017 г. до м.12.2017 г. (включително), както и за периода
м.05.2018 – м.07.2018 г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за цената на
доставена топлинна енергия за сумата над 147,22 лева до пълния предявен размер от
241,91 лева и за период 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и иска за мораторна лихва
върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за сумата от 9,40 лева и за
периода от 01.10.2018 г. до 23.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 15.03.2021 г. по ч. гр. д. № 13318/2021 г. по описа на СРС, II Г. О.,
156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ПЛ. СТ. П., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК:
................., сумата от 611,61 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7