Решение по дело №1674/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към решение по АНД № 1674/20201г. по описа на ПРС - IХ н.с.
Производството е по реда на чл. 4 и следващи от УБДХ.
Образувано е въз основа на Aкт за констатиране на проява на дребно
хулиганство от 05.03.2021г. срещу И. Т. Г. – роден на *** г. в гр. П., живущ в
***, ***, ***, български гражданин, неженен, средно образование, работи
като ***, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 05.03.2021 г. около 10,30
часа в РУ гр. Стамболийски при ОДМВР – Пловдив е извършил непристойна
проява на публично място пред повече хора, изразена в това, че се нахвърлил
върху *** И. Н. П. и започнал да го блъска и дърпа с цел да предотврати
извършване на проверка на баща му Т. И. Г. и пречил на *** И. Н. П. да
изпълни служебните си задължения, с което е нарушил обществения ред и
спокойствието.
Нарушителят Г. се явява пред съда, сочи, че иска просто да приключи
всички, няма какво да каже повече, каквито и да са последствията, не иска да
се задълбочава това нещо.
В последната си дума заявява, че няма какво повече да каже.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Нарушителят И. Т. Г. е роден на *** г. в гр. П., живущ в ***, ***, ***,
български гражданин, неженен, средно образование, работи като ***,
неосъждан, ЕГН **********.
Съдът намира са установено, че на 05.03.2021г. около 10,30 часа Т. И.
Г., съпругата му С. Й. Г. и синът им - И. Т. Г. били в сградата на в РУ гр.
Стамболийски при ОДМВР – Пловдив, при *** И. Н. П., по повод проверка
по жалба на С. Р. М., касаеща затваряне на улица от паркираното от Т. Г.
ППС. При провеждания в тази връзка разговор с *** П., Т. Г. поддържал
висок тон, а останалите членове на семейството му постоянно се намесвали,
като синът му - И. Т. Г., който бил в пияно състояние, след употреба на
алкохол, настойчиво искал да се запознае с материалите по преписката, без да
има такова право, доколкото не бил страна по същата. В хода на проверката
*** П. взел решение да пристъпи към съставяне на АУАН на Т. Г., като му
поискал личната карта и свидетелството за управление на МПС, но последния
отправил думите „какъв си ти бе“, „гледай си работа, няма да ти ги дам, не
съм виновен и няма да пиша обяснения“, при което се опитал да излезе от
сградата на РУ гр. Стамболийски. С оглед на това, *** П. се опитал да
задържи Т. Г., като тръгнал след него и го хванал за ръката, но върху П. се
нахвърлили С. Й. Г. и И. Т. Г., и започнали да го блъскат и дърпат, с цел да
предотвратят изпълнението на неговите служебни задължения, а именно –
1

извършване проверката, с което нарушили обществения ред и спокойствието.
Действията на същите били възприети и от други служители на МВР, които
се намесели и разделили горепосочените лица, след което Т. И. Г., С. Й. Г. и
И. Т. Г. били задържани.
Така възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от цялата доказателствена съвкупност по преписката,
включително обяснения от И. Н. П., И. Т. В. и Т. В. К., които последователно
описват горната фактическа обстановка и чиито обяснения съдът намира за
логични, последователни и непротиворечиви, добре кореспондиращи както по
между си, така и с останалата доказателствена съвкупност по делото и
кредитира същите като истинни.
Горната фактическа обстановка се установява и от обясненията на
самия нарушител И. Т. Г., който също посочва, че заедно с майка му дърпали
полицейския служител П., както и че бил употребил алкохол. Същата
употреба на алкохол се установява и от приложения по делото талон за
изследване № 089334 от 05.03.2021г.
Същевременно съдът не дава вяра на обясненията на С. Й. Г., които се
изразяват в отричане гореописаното. Съдът намира последните да израз на
една защитна позиция, като същите обяснения се явяват изолирани и
противоречат на цялата останала доказателствена съвкупност по делото, дори
на обясненията на И. Т. Г. – нейния син, който също признава, че двамата са
дърпали полицейския служител П.. Що се отнася до обясненията на Т. И. Г. –
същият не посочва, че е видял какви действия са извършвали съпругата му и
синът му.
Същата фактическа обстановка се установява и от приложената
докладна записки от служители на РУ – Стамболийскипри ОД МВР –
Пловдив, които описват установена фактическа обстановка, аналогична на
изнесената от посочените свидетели.
При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че
с действията си нарушителят И. Т. Г. – роден на *** г. в гр. П., живущ в ***,
***, ***, български гражданин, неженен, средно образование, работи като
***, неосъждан, ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл.1, ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ, за това, че
на 05.03.2021 г. около 10,30 часа в РУ гр. Стамболийски при ОДМВР –
Пловдив е извършил непристойна проява на публично място пред повече
хора, изразена в това, че се нахвърлил върху *** И. Н. П. и започнал да го
блъска и дърпа с цел да предотврати извършване на проверка на баща му Т. И.
Г. и пречил на *** И. Н. П. да изпълни служебните си задължения, с което е
нарушил обществения ред и спокойствието.
От обективна страна се установява непристойна проява на публично
място, а именно – това, че се нахвърлил върху *** И. Н. П. и започнал да го
блъска и дърпа с цел да предотврати извършване на проверка на баща му Т. И.
2

Г. и пречил на *** И. Н. П. да изпълни служебните си задължения, които
действия следва да се подведат под състава на чл.1, ал.2, във вр. ал.1 от
УБДХ.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено от дееца,
като И. Т. Г. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици от поведението си и е целял тяхното
настъпване. Същият е знаел и не е могъл да не знае както обществено
неприемливия характер на действията си, така и че осъществява същите на
публично място, при възприемането им от неограничен кръг лица.
Същото така, от субективна страна, се установява и специалния
субективен признак - хулиганския мотив. Следва да се има предвид, че не се
установява причина за случая да е някакъв личен конфликт между
нарушителя – от една страна и *** И. Н. П. – от друга страна, напротив -
установява се, че мотива на нарушителя Г. е именно да се осъществи една
открита демонстрация на незачитане на установения ред.
Така установеното деяние обаче не следва да бъде преценено като
престъпление по смисъла на чл. 325 от НК, доколкото разкрива една
значително по-ниска степен на обществена опасност от тази, предвидена от
законодателя в съставна на престъпното деяние, описано от в последната
разпоредба на НК. В случая се касае за безспорно неприемливи действия,
които обаче, с оглед възприетия и описан характер на деянието, не мотивират
извод за засягане на обществения ред в тежка степен, съответстваща на
понятието за престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието, Съдът взе предвид обстоятелството, че
се касае за проява на дребно хулиганство, която се характеризира с не висок
интензитет, която намира израз в невъздържани и емоционални действия.
Също следва да се съобразят добрите характеристични данни за нарушителя,
който не се установява да е личност с висока степен на обществена опасност.
С оглед на това съдът счита, че от двете алтернативно предвидени наказания,
задържането в структурно звено на МВР би било прекомерно тежко
наказание за настоящото нарушение. Поради това съдът намира, че на
нарушителя следва да бъде наложено наказание „глоба“. При
индивидуализиране на същото по-леко наказание глоба и отново като отчете
наличие само на смекчаващите обстоятелства съдът намери, че наказанието
„глоба“ следва да се индивидуализира в размер, близък до минималния, но
все пак – не равен на него, доколкото следва да се отчете, че се касае за
съпротива срещу орган на МВР, при изпълнение на служебните му
задължения. Ето защо съдът определи наказание „глоба“ в размер на 150 лева
като намери, че така определеното по вид и размер наказание в най-пълна
степен съответства на тежестта на нарушението, личността на нарушителя и
характера на обществените интереси, които са накърнени и които Указът
защитава, а именно обществения ред и спокойствие.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
3

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	157
Дата:	6 март 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия:	Момчил Александров Найденов

Дело:	20215330201674
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	6 март 2021 г.

Решение по дело №1674/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите